Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) коментира в свое становище предложения от Европейската комисия проект за дългоочакваната алтернатива относно минималните работни възнаграждения в съюза.
От КНСБ отбелязват, че приветстват избора на ЕК да предложи обвързващ държавите-членки нормативен документ, какъвто е директивата, а транспонирането и прилагането ѝ ще имат положителен ефект върху пазара на труда в България през механизмите на колективно договаряне и определяне на минималния трудов доход.
„Недоумяваме обаче защо беше сменено първоначално лансираното от г-жа Фон дер Лайен, а и след това използвано в хода на консултациите определение „справедливи“ минимални работни заплати с „адекватни“ – те едва ли могат да се възприемат като синоними“, коментират от синдикалната конфедерация в своето становище.
Предложението за директива съдържа някои много добри и обнадеждаващи текстове, посочват синдикатите, но същевременно следва да бъдат откроени някои слабости и пропуски:
Слабостите:
Липсва конкретен механизъм за гарантиране адекватността на МРЗ, както по отношение обвързването ѝ с минимален праг, какъвто е описан в т.21 от рециталите на директивата (МРЗ не по-малка от 60% от медианната и 50% от средната работна заплата), така и с ориентирането ѝ към „заплата за издръжка“. Уточнението, че този механизъм на обвързване „може да подпомага и направлява оценката на адекватността на МРЗ“ няма особена практическа стойност, особено за новите държави-членки, където минималните заплати остават значително под този двоен праг, а отделно абсолютният им размер не гарантира нормална издръжка на живота.
Важно е да се отбележи, че директивата насърчава колективното договаряне, но в същото време не съдържа текстове, задължаващи държавите-членки да санкционират антисиндикалната дейност и преследването на синдикални членове, да гарантират свободен достъп на синдикатите до работните места в предприятията и свободата на синдикално сдружаване. Вероятно се разчита на съществуващо законодателство в съответната държава-членка или пък Комисията счита, че това не е проблем, който да се решава с директивата.
По подобен начин половинчато е решен проблемът с ограничаване достъпът до обществени поръчки и концесионни договори за работодатели, които не спазват колективните договори и минималните нива на заплащане. Текстът на Комисията касае само спазването на колективно договорените заплати в сектора и/или МРЗ за страната. Извън санкциониращия обсег остават работодатели, които отказват да преговарят или имат антисиндикално поведение. Освен това, трябва да отбележим, че изискването касае само случаите на обществена поръчка и концесионен договор, а не покрива плащания по оперативни програми, грантови схеми и други видове финансова подкрепа.
Тези и някои други слабости и недостатъци предстои да бъдат обект на оживен дебат на национално и европейско равнище. За целта КНСБ ще изработи Национален план за действие през тази и следващата година, с оглед преодоляването на проблемните области, както и в подкрепа на кампанията на Европейската конфедерация на профсъюзите за допълване и усъвършенстване на Директивата в аналогична посока.
Положителното:
На социалните партньори се отрежда подобаваща роля в насърчаването и усъвършенстването на колективното трудово договаряне, в изработването и подобряването на механизмите на заплащане на труда, в изработването на критериите и определянето/актуализирането на минималната работна заплата за страната, като са предвидени три различни форми – консултиране, сключване на споразумения и пряко участие.
Като ориентир, към който трябва да се стремят всички държави-членки, е постигането на минимум 70% покритие на работниците и служителите с колективен трудов договор (припомняме, че понастоящем у нас по различни оценки то е между 25 и 30%). Когато това изискване не е изпълнено, държавите-членки след консултиране със социалните партньори или сключено споразумение с тях, трябва да изработят План за действие, насърчаващ колективното договаряне. Този план е публичен и се нотифицира в ЕК (чл. 4).
В чл. 10 се предлага сравнително подробно описана и добре подредена процедура за събиране на данни и мониторинг на колективното договаряне, нивото и обхвата на МРЗ, изключенията от нея и др. Държавите-членки трябва ежегодно да докладват на Комисията за постигнатите стойности на показателите за покритие с КТД и за МРЗ, като осигурят прозрачност и обществен достъп до информацията. Данните се събират и оценяват в Комисията, която изготвя доклад до Европейския парламент и Съвета. На базата на този доклад Комитетът по заетост (EMCO) извършва преглед на постиженията в областта на насърчаването на колективното договаряне по заплатите и адекватността на МРЗ. Би било добре обаче, според нас, допълнително да се гарантира осъществяването на ефикасен контрол върху реалността и изпълнението на Плана за действие по насърчаване на колективното договаряне, описан в чл.4 на Директивата.
ЕКП: Не се гарантира увеличение на възнагражденията за работници, нужни са подобрения
Сходна е позицията и на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Според тях директивата за адекватните минимални заплати, която бе предложена на 28 октомври от Европейската комисия, се нуждае от подобрения.
В позицията се казва, че основните подобрения, които трябва да бъдат направени в директивата, са следните:
- В правните ѝ разпоредби трябва да бъде включен праг, под който законоустановените минимални работни заплати не могат да паднат. Това ще гарантира, че работниците, получаващи законоустановени минимални заплати, няма да продължават да живеят под прага на бедност. ЕКП призовава прагът да бъде 60% от медианната и 50% от средната работна заплата.
- Директивата посочва, че обществените поръчки могат да се използват като инструмент за повишаване на заплатите. Но няма изискване към частните компании да зачитат колективното договаряне като условие за ползване на средства от обществени поръчки и друго финансиране от ЕС, като фондовете за възстановяване, например. Годишно в ЕС се харчат около 2 трилиона евро (14 процента от БВП) публични средства за закупуване на стоки и услуги. Те трябва да се насочват към компании, които плащат справедливи заплати.
- Проектът на директива изисква страните-членки, в които по-малко от 70% от работниците са обхванати от колективно договаряне (става въпрос за 18 държави), да приемат план за действие за насърчаването му. Трябва да се уточни, че тези планове трябва да осигуряват зачитане на правото на колективно договаряне и да се справят с реалните проблеми, които възпрепятстват синдикатите.
- Изключването на някои работници, като домашните работници и млади хора, от законоустановените минимални работни заплати трябва да бъде прекратено и работодателите трябва да имат ясна забрана да правят удръжки от законоустановените минимални работни заплати.
От ЕКП посочват, че законоустановените в момента минимални заплати поставят в риск от бедност работниците в 16 страни-членки, като в поне шест от тях те са по-лошо положение, отколкото преди 10 години. Данните показват, че страните от ЕС с най-ниски нива на колективно договаряне имат и най-ниските заплати.
В същото време при представянето на проекта вчера заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис подчерта: „Минималните заплати варират широко в рамките на ЕС. В България тя е около 312 евро, докато в Люксембург е 2142 евро. Като се има предвид стандарта на живот, разликата пак остава в съотношение 1 към 3. Инициативата категорично не цели да направи тези нива еднакви. Днешното предложение има за цел да гарантира, че работниците в ЕС са защитени с минимална работна заплата, така че да печелят достойно, в която и част да живеят“.
С текста на директивата на английски език и съответните документи към нея можете да се запознаете тук.