Протест пред Народно събрание призова депутатите да не приемат промените в Кодекса на труда, с които се допуска увеличаване на допустимите часове извънреден труд от 150 на 300 часа годишно. Поправките са на финалната права и трябва да бъдат гласувани окончателно в пленарната зала през тази седмица. С тях се предвижда още увеличение на периода на отчитане на сумираното изчисляване на работното време, разширяване на обхвата на еднодневните трудови договори и отпадането на задължението на работодателите да осигуряват топла храна за нощните смени.
„Какво означава това? Работната ни година от 12 месеца по магически начин трябва да стане 14 месеца. Това пък означава, че работният ни ден от 8-часов трябва да стане 9-часов. Целият свят върви към намаляване на работното време. Виждаме как хора, които работят по безопасност на труда, многократно обясняват какви са негативите от т. нар. „бърнаут“ (крайно емоционално изтощение вследствие на работа – бел. ред.). Оказва се, че нашите депутати не знаят що е „бърнаут“, заяви пред протестиращите Ваня Григорова, председател на „Солидарна България“ и икономист в КТ „Подкрепа“, цитирана от БГНЕС.
Тя припомни случая отпреди няколко години, в който акушерка посегна на новородено бебе след поредно изтощително 24-часово дежурство. Ваня Григорова даде и пример със зачестилите случаи на катастрофи с участието на шофьори от градския транспорт, за които причините са сходни.
„Ние знаем какви са аргументите – няма работници! А защо няма работници? Защото не плащат! Защото една медицинска сестра трябва да се труди за 700 лв. месечно. Ето за това в момента чуваме всички да се жалват, че нямаме лекари, нямаме медицински сестри, нямаме дори санитари. Вместо да се опитаме да подобрим условията в страната, ние правим тъкмо обратното, влошаваме ги. Влошаваме ги като даваме възможност за двойно увеличение на извънредния труд, за двойно увеличение на сумираното изчисляване на работното време“, подчерта още Григорова.
Според нея, ако промените бъдат окончателно одобрени на второ четене в пленарната зала, това ще доведе до още по-голямо „изтичане на мозъци и мускули към Западна Европа“. Засега на поправките се противопоставят гласно единствено депутатите от БСП.
В протеста се включиха граждани и работници от различни сфери, най-вече представители на индустриалните синдикални федерации към КТ „Подкрепа“. За малко те блокираха движението по бул. “Цар Освободител“, като пресичаха пешеходната пътека, но скоро след това движението бе отворено.
Към момента според Кодекса на труда извънредният труд е забранен, записано е, че такъв може да се полага за наложителни дейности – например аварийни дейности и природни бедствия, обясни пред БНР Григорова. Има обаче и текст за започната работа, която не може да се довърши в работното време – именно през този текст се нарушава масово забраната за извънреден труд, подчерта тя. Чрез настоящата поправка работодателите се опитват да легализират незаконни практики, категорични са протестиращите.
Поправките се записват въпреки почти двугодишния отпор, който КТ „Подкрепа“ демонстрира спрямо извънредния труд, стана ясно от думите на Григорова в предаването „Преди всички“ по-рано тази сутрин. Натискът за двойно увеличение на извънредния труд е още от началото на 2019 година, припомни тя.
500-600 часа извънреден труд са натрупали служители на „БДЖ Товарни превози“, даде пример Григорова. По думите ѝ така хората се превръщат „в ходещи бомби“. „Искаме ли да се повтори Хитрино? Искаме ли да се повтори случаят, в който преуморена акушерка преби 4-дневно бебе“, попита тя.
Често извънредният труд дори не се отчита като такъв. Той се прикрива чрез т.нар. сумирано изчисляване на работното време и се зачита като нормален, без да се заплаща, гласят други аргументи на синдиката.
Практиките в Европа за извънредния труд са разнопосочни. Увеличение от 200 на 400 часа в Унгария например е предизвикало излизането на десетки хиляди работници по улиците, припомни Григорова.
На протеста днес беше изразено недоволство и срещу еднодневните трудови договори. „В момента, в който дойде инспектор, набързо се надраскват няколко такива договора и останалите хора се прогонват от нивата. Те им служат за алиби, за да продължат да полагат недеклариран труд“, обясни тя и допълни, че обхватът на еднодневните трудови договори в различни сектори се разширява. Евродиректива се опитва да ги ограничи, а ние доброволно разширяваме, коментира Ваня Григорова.
About The Author
