Повече от две десетилетия, след като стана първата европейска страна, въвела „плоско“ данъчното облагане, Естония се отказва от този експеримент, съобщава Bloomberg.
Като част от пазарните реформи, които целяха да помогнат на икономическия преход след разпада на СССР, балтийската държава въведе универсални ставки за данъците върху печалбите на бизнеса и личните доходи през 1994 г. По-късно този ход бе копиран от много други бивши социалистически държави, включително Унгария, Румъния, България и Русия.
Тази мярка, която бе възхвалявана като метод за стимулиране на икономиката, вече не е на мода, тъй като неравенството в страната се повиши значително, а бързите темпове на растеж останаха в миналото.
Макар програмата на новото правителство на страната да предвиждаше запазване на единната 20% ставка, предвидените промени в данъчните кредити означават, че от началото на 2018 г. естонците ще започнат да плащат данъци в зависимост от размера на доходите си.
„Моделът, който имаме тук, е основан на теорията за „просмукване надолу“. Той облагодетелства богатите с очакване ползите да достигнат и до всички останали, докато икономиката продължава да расте. След като вече нямаме високи темпове на растеж, това губи привлекателността си“, коментира Карстен Стер, професор по международни и публични финанси в Техническия университет в Талин.
Защитниците на плоските данъци, като покойния нобелов лауреат Милтън Фридман, твърдят, че те увеличават приходите на правителствата като затварят вратичките за укриване на данъци и повишават заетостта, като създават стимули да се печели и инвестира повече. Противниците на този тип облагане изтъкват, че то всъщност намалява държавните приходи, облагодетелства богатите за сметка на бедните и свива наличните средства за обществени услуги.
Бившият министър-председател на Естония Март Лаар, по чието време бе въведен плоския данък, заявява, че се е решил на тази стъпка, след като е прочел учебник на Фридман и е предположил, че тези идеи са реализирани на Запад. В днешно време обаче развитите страни до голяма степен избягват такова мислене.
Все пак Лаар твърди, че тази стъпка е ограничила безработицата в периода след разпада на СССР, като е спомогнала за създаването на много малки бизнеси. Критиците на плоския данък отбелязват, че в този период е имало и други съществени фактори като продажбата на държавни активи и въвеждането на пазарни цени за комуналните услуги.
Други държави също се отказаха от плоския данък – в Словакия и Украйна например той издържа около 10 години. Но засега плоската ставка изглежда ще продължи да действа в други части на Източна Европа, за които също са характерни високите нива на неравенство, както показва индексът „Джини“.
About The Author
