Близо 8 хиляди от 22-те хиляди деца, които са върнати и задържани в образователната система в рамките на механизма на включване на МОН, са на 5-годишна възраст. Това става ясно от статистика за работата на механизма, предоставена от министерството за „Барикада”. Други 2100 са върнати, но са отпаднали повторно, като в 1/3 от случаите причината е била емиграция.
14 хиляди са новоотпадналите, с които не е било работено по механизма за включване, така че те ще бъдат първите потърсени от екипите в следващите седмици преди началото на учебната година.
Децата на 5 г. представляват 36% от върнатите по механизма деца и е трудно да се определят като отпаднали в предходна година, тъй като досега за тях не е било задължително да посещават детска градина. Според отговорите на МОН, те все пак не са били записани в група до 15 септември, което е дало индикация, че биха могли да отпаднат.
На практика обаче, много деца се записват в градина след тази дата, тъй като родителите им са сезонни работници в чужбина. Подготовката в детските градини, за разлика от училищата, е по-свободна и затова те толерират записване далеч след началото на учебната година. Поради тази причина националната статистика отчита броя на записаните в тях деца към 1 декември. Тогава 5-годишните са били с 1000 по-малко спрямо предходната учебна година, а тези на 6 г. – с 3600 по-малко. Върнатите в резултат от работата на институциите деца на 6-годишна възраст са били 2900, така че с тях половината записани в рамките на механизма за включване са в предучилищна възраст.
Записването в детска градина от задължителната възраст със сигурност е важен фактор за неотпадането им от училище на по-късен етап. Но в повечето случаи медиите препредаваха резултатите от работата на механизма като свързан предимно с връщането на „деца в училище„. Вероятно това объркване би се избегнало, ако МОН уточняваше своевременно колко са върнатите в детски градини и колко в различните степени на училищната система. В противен случай някой би могъл да се подведе, например премиерът Бойко Борисов, който в края на политическия сезон не пропускаше да се похвали с това, „че благодарение на усилията на кабинета над 22 000 деца са обхванати в училищната мрежа”, или че „22 хил. деца, неходили на училище, са върнати в класните стаи.”
Данните, които МОН предостави за първи път едва след края на учебната година, показват, че върнатите и неотпаднали повторно деца в задължителната училищна възраст (7-16 г.) са 8160. Новоотпадналите в тази възраст са 9291 ученици. Решението на министерството да определи като отпаднали и 5-годишни деца, които биха могли просто да закъсняват със записването си, може да се окаже свързано с това, че броят на отпадналите на възраст от 6 до 16 г. е само с около 1000 по-малък от този на върнатите.
Приоритет на МОН са били децата в задължителна предучилищна и училищна възраст, но те са върнали и 1672 ученици на 16 и 17 г., а новоотпадналите в тази група са 1518. В споменатите от премиера 22 хиляди деца попадат и 1150 (5.3%) пълнолетни граждани на 18-20 години, които са били записани като страничен резултат от работата на обикалящите адреси екипи от учители и социални работници. Дванадесет от тях очевидно никога не са ходили на училище, защото са записани в първи клас.
Включването на възрастни хора в вечерна, самостоятелна или задочна форма на обучение също е безспорен успех, който обаче трябва да се оповести коректно и своевременно. В противен случай МОН създава впечатлението, че определя като отпаднали 5-годишни, които потенциално са закъснели със записването си, и определя като деца пълнолетни хора, само за да преувеличи успеха на механизма си за включване. Ако това е така, то е ненужно, тъй като всичко би било прието като успех на фона на липсата на адекватни мерки за връщане на отпаднали деца досега. За да избегне съмненията и неяснотите при обявяване на резултатите от работата на механизма за включване, МОН би могло да публикува своевременно детайлна статистика на сайта му, на който в момента липсва каквато и да е информация за резултатите.
About The Author
