Вчера Министерството на образованието представи на нарочна пресконференция първите резултати в рамките на европейски проект за осигуряване на работни практики за ученици. На този етап 7500 ученици получават възможност за стаж в реална работна среда в рамките на проекта за близо 7 млн. лв.
Към момента 1850 фирми са подали обяви за 13 хил. места, така че повече от половината вече са запълнени, а през лятото в проекта ще се включат „още 500 ученици, които се обучават за ресторантьори и хотелиери”.
Заместник-министърът на образованието и науката Деница Сачева обясни, че работодателите са „от области като производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, информационни технологии, строителство и др.”. Естествено, реалната работа с компютри и технологии е чудесна възможност, но колко от практиките са в областите, изброени от министъра?
От пресцентъра на МОН съобщиха за Барикада”, че на този етап не знаят: „В кои икономически дейности са разпределени учениците ще бъде анализирано след успешното приключване на всички практически обучения по проекта.” При това положение министър Сачева за по-голяма точност можеше вместо горните сектори да изброи други: търговия на едро и дребно, ресторантьорство и селско стопанство. Тези три дейности са представени с най-много регистрирани фирми, за които има данни на сайта на проекта.
Работодателите от търговията и ресторантьорството са по 330, а тези в селското стопанство – 220. Секторът „компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти”, който пръв е изтъкнат от МОН, е представен от едва 15 фирми. Със сходно ниво на достоверност може да се каже, че работодателите са от области като фармация, химическа промишленост, човешки ресурси и воден транспорт – всичките с по една регистрирана фирма.
Интересното е, че част от тези фирми може дори да не са реални, защото в проекта са включени и 380 виртуални учебно-тренировъчни фирми (УТФ), които симулират условията на реалните фирми. Сред реалните фирми се отличават над 200 автокъщи и над 100 хотела, а сред виртуалните (предполагаемо) „Футболен клуб Велбъжд“, който завърши втори в окръжна група „Осогово“ от четвърта лига.
От пресцентъра на министерството не отговориха на въпроса на „Барикада” колко от реализираните практики са в рамките на виртуалните фирми, което само по себе си е сигнална лампа. УТФ са много добра възможност за учениците, които поради една или друга възможност не могат да получат практика в реални условия, но те са и възможност за „виртуално” отчитане на дейност по европроекти за администраторите им.
Все пак вероятно проектът е привлякъл и действителни фирми, тъй като те буквално получават безплатна работна ръка, като единственото изискване е да осигурят достъп до работните места и за наблюдаващи учители и наставник от фирмата, на когото също се заплаща по проекта (10 лв./час по 15 часа за всеки практикант). Работодателят не плаща нищо за наетите ученици, чиито труд ползва в продължение на 240 часа, еквивалент на 6 пълни работни седмици.
В рамките на проекта все пак е предвидено възнаграждение за учениците, които успешно завършат цялата си практика, под формата на стипендия в размер на 1.25 лв. на час. При това положение спокойно ученикът може да работи цяло лято на повикване (допускат се между 2 и 7 часа на ден) като сервитьор, рецепционист или продавач и да получи 300 лв., ако издържи докрая. По данни на МОН досега от практика са отпаднали 24 ученици поради напускане на страната, населеното място или училището.
В периода 2007-13 г. е провеждан идентичен проект с европейско финансиране. В рамките му са проведени 46 хиляди практики, след които 1300 ученици са получили предложение за работа. Това означава, че в над 97% от случаите фирмите са се възползвали от безплатната работна ръка, но не са пожелали да наемат вече обучените за специфичното място ученици със солиден стаж зад гърба си.
About The Author
