„Амнести Интернешънъл“-България и Сдружението на палестинците в България отбелязаха Международния ден за солидарност с палестинския народ с „Истории от Палестина“. Лични спомени, разкази, преживявания на живеещи у нас палестинци от различни поколения изпълниха вечерта на 29 ноември Зала 1 в Клуба на архитекта в София. С минута мълчание бе почетена паметта на около 60-те хиляди жертви на войната в Газа…
Международният ден за солидарност с палестинския народ е обявен с резолюция 32/40 на Общото събрание на ООН от 2 декември 1977 г. С нея е постановено денят да се отбелязва ежегодно на 29 ноември. Датата е избрана заради утвърдения в ООН на 29 ноември 1947 г. план за разделяне на намиралата се дотогава под британски мандат Палестина на две разпокъсани териториално зони – еврейска и арабска, с идеята за по-нататъшно създаване върху тях съответно на еврейска и арабска държави. Еврейската страна приема плана, но арабската го отхвърля. Още от края на 1947 г. ционистки бойни организации започват прогонване или направо избиване на арабското население от селища в Палестина. След провъзгласяването на държавата Израел в средата на май 1948 г., този процес става масов и е наречен „Накба“ („Катастрофата“) от палестинските араби, около 700 000 от които се превръщат в бежанци. Избухналата първа арабско-израелска война приключва с присвояване от Израел на почти половината от териториите, предвиждани от ООН за арабска палестинска държава.
Това е само началото на дългата и кървава драма на израелско-палестинския конфликт през десетилетията, стигнала и до ужаса в Газа от последните две години… Когато през 1977 г. ООН учредява Международния ден за солидарност с палестинския народ – 29 ноември, целта е съвместно със специализираните структури на световната организация да се съдейства на световно ниво за осъществяване на „неотменимите права на палестинския народ, включително правото на завръщане и правото на национална независимост и суверенитет в Палестина“. Оттогава ежегодното отбелязване на 29 ноември традиционно е съпровождано от културни прояви, изложби, възпоменателни събития и т. н.
Такъв бе и акцентът на софийската вечер в Клуба на архитекта под надслова „Истории от Палестина“. Разказите на участниците вървяха на фона на подредена в залата фотоизложба с фотоси, отразяващи различни етапи от борбата на палестинците да отстоят правото си на родина.
В изпълнените с много лична емоция спомени и преживявания, които бяха споделени пред многобройната публика, имаше и такива, които отпращаха назад във времето, към родовата памет за насилствено прогонване, разстрели, жертви, изгубени родни домове и села… Имаше и други – за отглежданите маслинови дръвчета, за обработваната с любов и грижа земя, за може би вече изгубения в миналото мирен съвместен живот на трудови хора, които не делят съседите си по произход. А имаше и изпълнени със светлина откровения от по-младите участници, които разказваха как са откривали своята позната само по разказите на родителите Палестина, когато за първи път са гостували на свои роднини там, как ги е обгръщала фамилната топлота, как езиковите бариери са се изпарявали в общуването с братовчеди-връстници…
Живеещият у нас от средата на 80-те години на ХХ век известен поет, писател и преводач Хайри Хамдан разказа своята история. Роден в Деир Шараф край Наблус през 1962 г., той е принуден още 5-годишен да емигрира с родителите си в Йордания, където живеят в бежански лагер. Но и до днес пази спомена за свежия въздух край родния си дом и за малкото черно кученце, с което си е играел тогава и се е чувствал най-щастлив. Едва преди няколко години успява да посети отново своята Палестина. За да влезе в Рамала, минава през строга проверка. Независимо, че има български паспорт, проверяващият го израелски военен разпознава по името, че е палестинец и настоява самият Хайри да определи какъв е. Когато той се представя като български гражданин и писател, чува в отговор ехидното: „Не си нито българин, нито писател, ти си емигрант!“. Разбира, че го провокират да реагира остро, затова спокойно отвръща: „Щом знаете, защо питате?“…
Хайри успява да стигне и до своя роден дом. Но не прави и опит да влезе. Казва: „Не посмях. Няма го там вече кученцето, няма го чистият въздух от детството ми. Навсякъде – патрули… Проверките са постоянни. Пътуваш 10 минути с колата – и спираш на пореден пункт за проверка. Ако не спреш, ще те убият.“
Споделя с колко различен живот е трябвало да свикне още като съвсем малък, попадайки в бежанския лагер в Йордания: „Налага се да изградиш нов характер, имаш нова среща със света. Най-трудно е да изградиш отново себе си…“
Емоционално бе и участието на Ахмад Заки. Той няколко пъти спомена легендарния български журналист Иван Гарелов, на когото редовно е превеждал при журналистическите му пътувания в Палестина и Израел. При тяхното кацане на летището в Тел Авив през 2012 г. на Гарелов му направило впечатление, че обикновено приказливият и винаги готов за шеги Ахмад необичайно се умълчал и помрачнял. Попитал го какво става. „Какво да му отговоря?! Та част от земята, върху която е построено летището на Тел Авив, е била някога собственост на моето семейство…“ – с тъга обясни Ахмад.
Той сподели още, че винаги, когато е пътувал до Палестина, сънародниците му, които живеят у нас, са го молили да им донесе все едно и също: малко шишенце с палестинска земя… И най-добре, ако вътре има и листенца от маслиново дърво…
За себе си Ахмад каза: „Като всеки палестинец, и аз се занимавам с политика. Няма палестинец, който да не се занимава с политика…“
Младата Рима Догмуш, спечелила доста известност като активистка и съорганизаторка на доста от шествията из София за солидарност с палестинския народ, разказа за своето първо посещение при многолюдната рода на семейството ѝ в Газа, още през 2018 г., когато е била 15-годишна. Сподели с колко сърдечност е била приета от многобройните си братовчеди, лели и чичовци и колко силно впечатление ѝ е направила общата атмосфера в Газа, изпълнена с човешка топлина, непосредственост и съпричастност…
С лични разкази и със спонтанни коментари се включиха още доста от участниците и присъстващите на вечерта „Истории от Палестина“. Своето емоционално обобщение за синовете и дъщерите на Палестина направи уважаваната арабистка и задълбочена познавачка на палестинската история, култура и литература Мая Ценова, която ги нарече „обречени на надежда“ – надеждата да се върнат в свободна и суверенна Палестина…
Прозвучалите на тази вълнуваща среща разкази откроиха още нещо важно – явно отдавна е време за издаване на сборник, в който тази колективна съдба и памет да остане записана за поколенията…
Международният ден за солидарност с палестинския народ бе отбелязан по цял свят с многобройни масови шествия, състояли се на 29 и 30 ноември т. г. Особено впечатляващи прояви се състояха в Рим и Милано, в около 40 градове на Испания, във Франция, Гърция, Турция, Мароко, Аржентина и т. н.
About The Author
