Специалният докладчик на ООН за правата на човека в окупираните палестински територии призова за налагане на санкции и оръжейно ембарго на Израел, а световните корпорации да бъдат подведени под отговорност за „печелене от геноцида“ в Газа.
Докладът на Франческа Албанезе до Съвета на ООН по правата на човека показва дълбоката ангажираност на компании от цял свят в подкрепата на Израел по време на 21-месечната му атака в Газа.
„Докато животът в Газа бива унищожаван, а Западният бряг е подложен на ескалиращи атаки, този доклад показва защо геноцидът на Израел продължава: защото е доходоносен за мнозина“, се казва в доклада.
Специалните докладчици са независими експерти по правата на човека, назначени да дават съвети или да докладват за конкретни ситуации. Албанезе, италиански учен-юрист, която е специален докладчик за окупираните палестински територии от 2022 г., за първи път нарича израелската офанзива в Газа геноцид през януари 2024 г.
Международният съд (МС) все още разглежда обвинението в геноцид срещу Израел, но Албанезе твърди, че доказателствата за геноцид са неопровержими, и посочва, че миналата година съдът е издал предварителни мерки, с които е признал възможността за геноцид в Газа, което поражда универсална отговорност за предотвратяването му.
Израел пренебрегва призивите на Международния съд да предприеме стъпки за намаляване на жертвите сред палестинското цивилно население и оспорва юрисдикцията на съда.
Албанезе заяви, че няма причина да се чака решението на Международния съд, което според нея се забавя единствено заради дългата опашка от дела, които съдът трябва да разгледа.
„Разследвах го ден след ден в продължение на 630 дни и, честно казано, след пет месеца можех да ви кажа, че това е геноцид. Не е нужно да сте учен, за да установите какво е геноцид. Просто трябва да свържете точките“, казва тя пред Guardian. „Израел е извършил действия, които са признати за геноцид, като убийството на близо 60 000 души, а вероятно и на повече, създаването на условия за живот, предназначени за унищожаване, разрушаването на 80% от домовете, липсата на вода и храна“, добавя тя.
Според здравното министерство на Газа повече от 56 000 палестинци са били убити от израелската кампания в Газа, започнала през октомври 2023 г. Много експерти твърдят, че реалният брой на загиналите в Газа може да е много по-висок, тъй като много палестинци са изчезнали и се смята, че са погребани под развалините. Правозащитни и хуманитарни организации като Amnesty International, Humans Rights Watch и „Лекари без граници“ категорично заявяват, че Израел извършва геноцид. На същото мнение са и много изследователи на холокоста и геноцида.
Докладът на специалния докладчик е озаглавен „От икономика на окупацията до икономика на геноцида“ и разглежда участието на международни корпорации в доставката на оръжия и тежки машини, използвани за разрушаването на палестинските квартали в Газа и на Западния бряг, селскостопанските компании, които продават продукция от незаконни селища, и инвестиционните дружества, които подпомагат финансирането на войната.
„Докато политическите лидери и правителствата избягват задълженията си, твърде много корпоративни структури се възползват от израелската икономика на незаконна окупация, апартейд, а сега и на геноцид. Съучастието, разкрито в този доклад, е само върхът на айсберга; прекратяването му няма да стане, ако не се потърси отговорност от частния сектор, включително от неговите ръководители“, се казва в доклада.
В доклада се посочва, че израелската армия се е възползвала от „най-голямата досега програма за обществени поръчки в областта на отбраната“ за изтребителя F-35, направена от Lockheed Martin с участието на повече от 1600 други производители и осем държави. В доклада се отбелязва, че Израел е първият, който е летял с бойния самолет в „зверски режим“, носейки едновременно 8 тона бомби.
В понеделник Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че британският износ на части за F-35 за Израел е законен с мотива, че съдът не бива да се намесва в чувствителен политически въпрос, който е най-добре да бъде оставен на министрите и парламента, въпреки че според съда произведените в Обединеното кралство части могат да бъдат използвани за „извършване на сериозно нарушение на международното хуманитарно право в конфликта в Газа“.
Говорител на Lockheed Martin заяви след публикуването на доклада: „Чуждестранните военни продажби са междуправителствени сделки. Дискусиите за тези продажби е най-добре да се водят от правителството на САЩ.“ Администрацията на Тръмп ентусиазирано подкрепя Израел във войната в Газа. На своя уебсайт Lockheed Martin заявява, че се „гордее със значителната роля, която е изпълнила за сигурността на държавата Израел“.
Американската технологична компания Palantir е подложена на особена критика в доклада на Албанезе заради тясното си партньорство с Израелските сили за отбрана (IDF), с които компанията е сключила стратегическо партньорство за подпомагане на „военните мисии“.
Компанията Palantir, чийто софтуер позволява автоматизирано вземане на решения на бойното поле, отрича да е участвала в програмите „Лавандула“ и „Евангелие“ на израелската армия за идентифициране на цели в Газа. Palantir не е отговорила на искането за коментар от Guardian, но в отговор на предишни обвинения е заявявала: „Нямаме никаква връзка с тези програми и тяхното използване, но с гордост подкрепяме израелските мисии в областта на отбраната и националната сигурност в други програми и контексти.“ Компанията твърди, че е предприела различни методи за „смекчаване на риска за правата на човека в нашата работа“.
В доклада на Албанезе се критикуват и производители на тежко оборудване като Volvo, за които се твърди, че са доставяли тежки машини, използвани при масовото разрушаване на домове, джамии и инфраструктура в Газа и Западния бряг.
„Тези компании продължават да снабдяват израелския пазар въпреки многобройните доказателства за престъпното използване на тази техника от страна на Израел и многократните призиви на групите за защита на правата на човека за прекъсване на връзките“, се казва в доклада на Албанезе. „Пасивните доставчици се превръщат в съзнателни участници в системата на разселване.“
Volvo заявява, че голяма част от използваното оборудване е било закупено на пазара на употребявани автомобили, върху който компанията няма влияние. Базираната в Швеция компания е сключила споразумение с израелската компания Merkavim за сглобяване на автобуси върху шасита на Volvo.
Албанезе посочва консултативно становище на Международния съд от миналата година, в което се казва, че продължаващото присъствие на Израел в окупираните територии е незаконно и че Merkavim е включена в базата данни на ООН за компании, които извършват дейност на Западния бряг. „Така че надлежната проверка, която се налага на Volvo, е да се оттегли незабавно от партньорството, което има с компании, включени в базата данни, и с Израел“, казва тя.
Докладът посочва и други международни компании, предоставящи тежко оборудване за разрушаване на домове и развиване на незаконни селища на Западния Бряг като Caterpillar, Rada Electronic Industries и южнокорейската HD Hyundai.
Платформите за отдаване под наем Booking и Airbnb също подпомагат незаконните селища, като предлагат имоти и хотелски стаи на окупирана от Израел територия. В доклада се посочва, че американската компания Drummond и швейцарската Glencore са основните доставчици на въглища за електроенергия за Израел, с произход предимно от Колумбия.
В селскостопанския сектор китайската Bright Dairy & Food е мажоритарен собственик на Tnuva, най-големия израелски хранителен конгломерат, който се възползва от земята, конфискувана от палестинците в незаконните израелски аванпостове. Netafim, компания, предоставяща технология за капково напояване, която е 80% собственост на мексиканската Orbia Advance Corporation, предоставя инфраструктура за използване на водните ресурси в окупирания Западен бряг.
В доклада се отбелязва, че Израел успява да финансира войната чрез продажба на държавни облигации. В доклада се твърди, че купувайки ги, международните финанси са помогнали войната да продължи.
„Някои от най-големите банки в света, сред които BNP Paribas и Barclays, се намесиха, за да повишат доверието на пазара, като гарантираха тези международни и вътрешни съкровищни облигации, позволявайки на Израел да ограничи лихвената премия въпреки понижаването на кредитния рейтинг“, се казва в доклада.
Като основни купувачи на израелски съкровищни облигации се посочват фирми за управление на активи, включително Pimco (собственост на базираната в Германия компания за финансови услуги Allianz) и Vanguard.
В доклада се посочва също така, че норвежкият глобален държавен пенсионен фонд (GPFG), най-големият държавен инвестиционен фонд в света, е увеличил инвестициите си в израелски компании с 32% от октомври 2023 г. насам.
В понеделник най-големият норвежки пенсионен фонд KLP обяви, че вече няма да работи с две компании – Oshkosh Corporation в САЩ и ThyssenKrupp в Германия – тъй като те продават оборудване на израелската армия, което може да се използва в Газа. Нито една от двете компании не е посочена в доклада на ООН.
KLP е отделен субект от GPFG, но те са тясно свързани и според информацията споделят своите екологични, социални и управленски анализи на инвестиции по целия свят.
Говорител на GPFG заяви: „Пазарната стойност на нашите инвестиции в Израел се е увеличила, но това не е защото сме увеличили собствеността си – пазарната стойност се е увеличила поради възвръщаемостта.“ Те добавят, че инвестициите на фонда се наблюдават от етичен съвет, назначен от норвежкото министерство на финансите, който е изключил някои фирми поради „сериозни нарушения“.
В доклада на Албанезе се посочват прецеденти, при които корпорациите са подведени под съдебна отговорност за нарушенията на правата на човека, които позволяват, включително съдебното преследване на водещи германски индустриалци пред Нюрнбергския трибунал след Втората световна война в така наречения процес срещу IG Farben.
Друг пример е Южноафриканската комисия за истина и помирение, която подведе под отговорност големите компании в страната за участието им в апартейда.
През 2011 г. ООН публикува свои собствени критерии в ръководните си принципи за бизнеса и правата на човека, в които се казва, че корпорациите са длъжни да полагат дължимата грижа, за да се уверят, че не нарушават правата на човека, и да предприемат мерки за справяне с вредните последици от дейността си.
В препоръките си Албанезе призовава за санкции и оръжейно ембарго срещу Израел и настоява международният наказателен съд „и националните съдебни системи да разследват и преследват корпоративни ръководители и/или корпоративни структури за участието им в извършването на международни престъпления и изпирането на приходите от тези престъпления“.
About The Author
