На 23 април сайтът на кинофестивала в Кан публикува следното съобщение:
„На 15 април ACID (Асоциацията за разпространение на независимо кино) обяви включването на документалния филм на Сепидех Фарси „Положи душата си на дланта и върви“ като част от списъка с филми, избрани от режисьори за тазгодишната паралелна селекция на Фестивала в Кан. На следващия ден главният герой на филма Фатма Хасона и няколко членове на семейството ѝ бяха убити от ракета, която удари дома им. 25-годишната палестинска фотожурналистка си постави за мисия да свидетелства за ежедневния живот на жителите на Газа през 2025 г. чрез своята работа и отдаденост, въпреки рисковете, свързани с войната в палестинския анклав. Фатма Хасона е една от твърде многото жертви на насилието, което обхваща региона от месеци.
Фестивалът в Кан иска да изрази своя ужас и дълбока тъга от тази трагедия, която развълнува и шокира целия свят. Въпреки че един филм е нещо малко пред лицето на такава трагедия, прожекцията на заснетия от Сепидех Фарси „Положи душата си на дланта и върви“ на 15 май в Кан като част от ACID, освен че ще отправи посланието на самия филм, ще бъде и начин да почетем паметта на Фатма Хасона.“
У нас убийството на Фатма Хасона намери отзвук предимно в социалните мрежи, без да влезе във фокуса на големите медии. То обаче продължава да отеква в публикации на френски, британски, американски медии, а авторитетната водеща на американското предаване „Democracy Now“ Ейми Гудман излъчи дълъг разговор с режисьорката Сепидех Фарси. Тя е интервюирана и от доста други медии. Нейната лична история на иранка, която живее в изгнание във Франция, също е много силна, а коментарите ѝ за трагедията с Фатма Хасона са изпълнени с много подробности и болка.
Още в първите си изявления, цитирани в британския в. „Гардиан“, Сепидех Фарси споделя, че според нея Фатма Хасуна е била нарочно взета на прицел и убита от израелските сили заради много следената ѝ работа като фотожурналист и заради разчулото се нейно участие в готвения за Кан документален филм.
„Гардиан“ припомня в публикацията си, че войната в Газа е най-смъртоносният конфликт за журналисти в новата история, с повече от 170 убити от 2023 г. насам, въпреки че някои оценки достигат и до 206. Откакто Израел започна да бомбардира Газа, след атаката на „Хамас“ срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г., повече от 51 000 души са били убити, над половината от тях жени и деца, според министерството на здравеопазването в Газа. Откакто примирието с „Хамас“ бе нарушено от израелска страна през март, Израел възобнови своите смъртоносни и интензивни въздушни удари.
Колеги журналисти в Газа реагираха с мъка и гняв на новината, че един такъв удар им е отнел и Хасуна, точно както тя самата се опасяваше, че ще стане. „Тя документира кланетата през своя обектив, сред бомбардировки и стрелба, улавяйки болката и писъците на хората в своите снимки“, казва пред „Гардиан“ Анас ал-Шариф, репортер на „Ал Джазира“, базиран в Газа. Микдад Джамеел, друг журналист от Газа, призовава хората да „видят нейните снимки, да прочетат думите ѝ, да станат свидетели на живота на Газа, на борбата на нейните деца в тази война…“.
Предлагаме тук и публикацията на американското издание Vulture, което е извело в заглавието си реакцията на Сепихед Фарси при вестта за убийството на Фатма Хасона: „Отказвам да приема смъртта ѝ!“. Следва текстът от Vulture.
Светът на киното беше шокиран да научи за смъртта на Фатма Хасона, 25-годишна палестинска фотожурналистка и обект на документалния филм на Сепидех Фарси „Положи душата си на дланта и върви“, чиято премиера трябва да бъде на филмовия фестивал в Кан през май.
Хасона беше убита заедно с нейни братя и роднини, включително бременната ѝ сестра, от израелски ракетен удар, насочен към жилищната им сграда в Газа. „Отказах да го приема“, казва Фарси, описвайки как е реагирала, когато е научила вестта за смъртта на Хасона. „Мислех, че е грешка. Опитах се да се свържа с нея, с всички хора, които познавах.“ По-късно режисьорката получава потвърждение за смъртта на момичето и близките му. Това е разтърсващ код към една история, която вече е потопена в мъка.
„Нейното убийство добавя още един слой към тази трагедия, но трагедията вече беше там“, казва Фарси, говорейки чрез Zoom от Париж. Тя си спомня много други случаи през изминалата година, когато е била ужасявана от рисковете за Фатма (известна на приятелите си като Фатем) и нейното семейство.
Филмът „Положи душата си на дланта и върви“ е изграден от разговори между режисьорката и фотографката през FaceTime и други платформи. Двете не са могли да се срещнат лично, защото Фарси не е била допускана да пътува до Палестина, а Фатем никога не е напускала Газа. Фарси за първи път се свързва с младата фотографка, когато решава да разкаже как се живее в Газа по време на война.
Режисьорката, която е родена и израснала в Иран, но се премества във Франция през 80-те години на миналия век, е направила досега редица филми за войни. Сред тях е и експерименталният документален филм от 2021 г. „Всяка война е една и съща“ – за преживяванията на сръбски мюсюлмански бежанец и неговата драма, както и филмът от 2019 г. „Утре ще премина оттатък“ – за млад мъж, който бяга от битките в Сирия и си проправя път през Турция към Гърция и Европа.
По време на атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Фарси обикаля по филмови фестивали със своята анимационна и получила ред награди драма „Сирената“ – за войната между Иран и Ирак.
„Всички бяхме шокирани от онези първи атаки (на „Хмас“ – б. пр.) и гибелта на мирни израелци“, казва тя. Но после идва отмъщението на Израел, което тя описва като „онова безкрайно влакче на ужасите“… Докато пътува из различни градове в Азия и Европа, Фарси е поразена от очертаващия се доминиращ разказ. „Това е сложен пъзел“, казва тя. „Израелската част беше представена, европейската, западна гледна точка беше представена, но палестинската гледна точка липсваше.“
Това ѝ напомня, че е гледала репортажи за Иран и е видяла как разказът е оформен от репресивния режим на Ислямската република, от една страна, и западните медии, от друга. Фарси е била свидетел на Иранската революция като 13-годишна. Била е хвърлена в затвора на 16-годишна възраст е напуснала Иран, когато е била на 18 години. Нейните филми в момента са забранени в страната. „Като ирански дисидент, знам какво означава други хора да разказват историята ти“, казва тя.
Фарси заминава за Кайро с надеждата да намери начин да премине през Рафа и да влезе в Газа. Това се оказва невъзможно. “Случва се така, че макар да си с френски паспорт, когато си роден в Иран, си блокиран. Нито египтяните, нито израелците, нито палестинците, нито французите ще ти помогнат“, казва Фарси.
Тогава един от палестинските ѝ познати в Египет „ препоръча да говори с Фатма Хасона. Младата фотографка е завършила мултимедия в Колежа по приложни науки и пише стихове.
„Първоначално идеята беше да я помоля да ми изпрати изображения от Газа, което тя направи“, казва режисьорката. „Но още веднага, при първия видеоразговор, я помолих да ми позволи да заснема как си говорим“.
Нито режисьорката, нито нейната събеседничка знаят още какво да очакват, но по време на първия им едночасов видеочат, с несигурна интернет връзка, която прекъсва и прекъсва, се ражда идеята да създадат филм от техните разговори. След това започват да говорят редовно. Фарси отбелязва: „Много бързо тя стана център на моя филм.“
Режисьорката е завладяна от жизнеността и смелостта на Хасона. Нейните снимки от Газа показват опустошението на войната, но също така и човечността на хората, попаднали в такава среда. Има и заснети ужасяващи гледки. „Понякога я питах: притеснява ли те да правиш снимки на раздробени тела? Тя отговаряше, че това просто трябва да се документира, затова го прави, опитвайки се да не мисли.“
Снимките на Хасона отпреди 7 октомври 2023 г. са много различни. Улавяли са голяма част от красотата на живота около нея. Много от тях все още могат да се видят на нейната страница в Instagram. Ако се превърти назад до 2023 г. и по-рано, се виждат изображения на сватби, дипломирания, залези, деца, играещи на улицата, рибари, които кърпят мрежи, големи тълпи, гледащи Световното първенство. Различен свят…
Като жена, която е започнала кариерата си като фотограф, Фарси вижда много от себе си в Хасона. „Тя беше на възрастта на дъщеря ми, така че имаше разлика между поколенията, но ние станахме приятели много бързо и това прерасна в много дълбоко приятелство“, казва режисьорката. Тя се възхищава на щедростта на Фатем, която раздава храна на хората, въпреки че самата тя е гладна, и намира време да преподава в курсове по писане за деца, претърпели травма.
„Често се чувствах виновна, когато ѝ се обаждах. Имах си живота на човек, който пътува по света и показва филми по фестивали, а тя е заседнала в Газа под бомбите…“ Но Фарси скоро разбира, че като показва на Фатем собствения си живот, тя позволява на тази любознателна млада жена да види света отвъд нейната непосредствена реалност. „Колкото тя беше моите очи в Газа, толкова аз бях за нея прозорец към външния свят.“
Премиерата на филма „Положи душата си на дланта и върви“ ще в програмата на L’ACID, паралелната селекция за независими проекти, която върви по време на фестивала в Кан. Филмите в L’ACID обикновено са с по-нисък профил: те нямат френско разпространение и често не разполагат с големи агенти по продажби или високопрестижни рекламисти, нито със звезди, нито с лъскави червени килими. И като се има предвид добре известната алергия на престижния официален конкурс към документалните филми, L’ACID се оказва и мястото, където някои от по-добрите нехудожествени творби могат да получат премиери по време на фестивала в Кан. (Един от най-добрите документални филми за войната в Украйна – „В обратното виждане“, на Мачек Хамел, имаше премиера там през 2023 г.)
В изявление, споделено с Vulture, L’ACID обявава, че отношението към филма „Положи душата си на дланта и върви“ вече се е променило след вестта за убийството на Фатма Хасона. „Гледахме и програмирахме филм, в който жизнената сила на тази млада жена не беше нищо друго освен чудотворна“, се казва в изявлението. „Това вече не е същият филм. Ще го поддържаме и и ще го представяме във всяка зала. Всички ние, режисьорите и зрителите, трябва да бъдем достойни за нейната светлина.“
Фарси вече беше планирала да организира изложба със снимки на Хасона, която да съвпадне с пътуването на филма през фестивалната верига. Тази задача сега придобива още по-голяма спешност. Фатем така и не успя да види завършения филм. Когато Фарси информира своята героиня и приятелка, че „Положи душата си на дланта и върви“ ще има премиера в Кан, тя се надяваше, че младата жена ще пътува до Франция, за да присъства на прожекцията. Фатем беше изразила съгласие, но само при условие, че ще може да се върне в Газа след това. „Мисля, че за нея това все още беше абстрактно“, казва Фарси. „Тя е израснала в Газа и никога не е пътувала в чужбина. Току-що ѝ бяхме изпратили поканата. Поисках виза за нея и си мислех: ще успеем ли да я измъкнем през Рафа? Това беше, което ме занимаваше до момента, в който научих новината… Отказах да приема нейната смърт!“
About The Author
