Кампанията за освобождаване и зачитане на човешките права на журналиста Пабло Гонсалес беше една от основните оси в дейността на „Lo Que Somos“ („Това, което сме“, испанско издание за свобода на комуникацията – б. пр.) през 2024 г. Така беше и през 2023 г. Когато се правят обзори за отминалата година, е прието да се изтъкват добрите новини през нея. Ето: Пабло беше освободен от полския затвор на 1 август 2024 година, след като прекара две години и пет месеца зад решетките, без полската държава да представи нито едно доказателство за негова вина и без никаква яснота кога ще бъде определена дата за изправянето му пред съд.
Обръщаме внимание: Правата на човека важат за всички хора, независимо от обвиненията.
Отмъщението: Да се попречи на Пабло Гонсалес да пътува извън Русия и да говори
На 1 август свободата за Гонсалес дойде като част от много широки преговори, в които се включиха много дейци и участници. Някои страни-членки на НАТО и Русия размениха затворници. Общо осем затворници бяха освободени от Съединените щати, Германия, Норвегия, Словения и Полша. Петнадесет освободи Русия, а Беларус – един.
Броени дни по-късно – на 9 август, прокуратурата на Апелативния съд в полския град Люблин официално повдига обвинения в шпионаж срещу Пабло. Тази информация, разгласена от прокуратурата, се разпространява бързо до всички краища на света, в пълен контраст с медийното замъгляване, на което дотогава винаги е бил подложен този случай. След две години и половина съдебно мълчание, Полша се задвижва. И точно когато вече са разменили политическия си затворник и са го използвали за тази натовска размяна, решават да го съдят. Колко странно е всичко това, не смятате ли?
Нещата не се подобряват с течение на времето. Макар самите полски власти да са изпратили Пабло в Русия, през октомври 2024 г. полският съд изпраща известие до последния негов известен адрес в Полша. (Става дума за последния отпреди двете години и половина затвор, разбира се). Тъй като той очевидно няма как да отговори от онзи хотел, в който е бил тогава, решават, че ще го съдят задочно. А през ноември Окръжният съд в Пшемисл (градчето, в което е арестуван Гонсалес – б. пр.) неочаквано иска делото да бъде прехвърлено във Варшава. Изглежда, че прехвърлят горещия картоф. В края на същия месец е взето твърдото решение делото да се гледа във Варшава, но да се отложи насрочването с още няколко месеца, поради формалностите по въпросното прехвърляне.
След освобождаването на Пабло на 1 август, неговият адвокат Гонсало Бойе (той е адвокат и на Карлес Пучдемон, бивш премиер на автономната област Каталуния, обвинен от испанското правосъдие за противоконституционни действия и укрил се от него – б. пр.), разказва публично нещо интересно. Няколко седмици преди размяната, на Бойе най-после е разрешен достъп до досието с обвинението срещу Гонсалес. И тогава адвокатът с изненада открива там дълъг доклад на CNI (Национална разузнавателна централа – испанската разузнавателна служба – б. пр.) за неговата собствена персона (на Бойе – б. пр.). Но ако единственото нещо, което CNI може да каже срещу Пабло, е, че той има същия адвокат като Карлес Пучдемон, това е лошо начало.
То обаче е добре дошло за кални медии като в. „El Español“. Вестникът публикува следното заглавие на 12 август: „Полската прокуратура е предложила на Пабло Гонсалес да бъде освободен, ако докаже руска намеса в процеса“. (С думата „процес“ на каталунски – „procés“ – испанската преса обобщава опита за обявяване на независимост на Каталуня през 2017 г. – б. пр.). Според „El Español“ полските тайни служби са провели над 30 разпита на журналиста въз основа на доклади от испанската CNI.
Няколко дни по-късно журналистът Алекс Гутиерес от вестник „Ara“ задава в свой коментар въпроси за това, какъв интерес може да има Полша да проверява дали Кремъл подкрепя процеса на независимост на Каталуния: „Някое испанско ведомство предлагало ли е освобождаване срещу такава информация? Каква достоверност би имало едно евентуално свидетелство на Гонсалес, като се има предвид, че то е предложено като примамка за човек, който прекарва 23 часа на ден затворен в килията си (само с един час разходка в затворническия двор – б. пр)? Фактът, че Полша е била готова да го пусне на свобода в замяна на история, която е от полза само за испанската доминация, не е ли доказателство за произвола на неговия арест?“
Конкретните обвинения на полската прокуратура към Пабло и досега не са известни, както беше и при задържането му. Освен това полската съдебна система е строга и наказва за изтичане на информация, или за изявления, които замесеното лице може да направи.
Изглежда не особено нормално, или по-точно никак не е нормално една държава, след като освободи затворник чрез споразумение за размяна, по-късно да повдигне обвинения срещу него. Защо не го направиха по-рано, при положение, че го държаха в предварителния арест без конкретни обвинения в продължение на 886 дни? Имаха ли конкретни обвинения, имаха ли предполагаеми доказателства? Защо тогава не са ги използваха през тези две години и половина? Защо не съдиха Пабло Гонсалес, докато беше в затвора – нещо, за което всички настоявахме: прозрачен процес със спазване на всички правни гаранции. Вместо това се канят да го съдят сега, след като го освободиха и той е далеч от полската територия, тоест не може да говори пряко. Полската прокуратура имаше две години и половина, за да формулира официално обвинение, но вместо тогава, Полша официално повдигна обвинението чрез прокуратурата едва през септември 2024 г. И да, все още не знаем какви доказателства имат.
Това странно поведение на полската държава е редно да се анализира заедно с изненадата, която размяната предизвика сред полското обществено мнение. Трябва да се знае, че има и полски журналист – Анджей Почобут, който е в затвор в Беларус (той е от полското малцинство в Беларус, родом е от граничния град Гродно, член е на Съюза на поляците в Беларус – б. пр.). Според коментари в полски медии всъщност Полша първоначално е смятала да размени Пабло Гонсалес точно срещу Анджей Почобут, който през 2023 г. е бил осъден от беларуски съд на 8 години в трудова колония.
Вместо това, както твърдят среди от полската опозиция, оглавяващият правителството във Варшава премиер Доналд Туск се е подчинил на заповедите на Вашингтон да освободи Пабло в замяна на свободата на американския журналист Еван Гершкович. Журналист за журналист.
Полската инициатива да се подеме процес срещу Пабло вече след размяната и напускането му на страната, може да се тълкува по два начина: или като опит да се демонстрира пред полското обществено мнение известна „независимост“ от Вашингтон, или като много ясен начин да се попречи на завръщането на Пабло в Испания, при семейството му, и изобщо на стъпването му отново в Европейския съюз – защото, ако го направи, ще бъде пак арестуван.
Процес без присъствието на Пабло и без възможност той да говори (това не може да се нарече „задочен процес“, защото Пабло не е беглец, а Полша сама го е освободила) би помогнал на полската държава да се оправдае на национално ниво. Също така би бил чудесно оневиняване за бездействието и незаинтересоваността на испанското правителство пред лицето на грубото нарушаване на правата на испанския гражданин Пабло Гонсалес.
Липсата на независимост и суверенитет на Испания, както и на Полша, по отношение на международната политика е очевидна.
„Златното време“ на журналистиката-боклук
Кои медии правят боклук, вместо журналистика? Същите онези, които твърдяха, че Ирак е имал оръжия за масово унищожение и затова е започната войната срещу тази страна. Същите медии, които обявиха, че Русия сама е атакувала своя ядрена електроцентрала и че е взривила петролопровода си „Северен поток“. Същите медии, които мълчаха за корупцията на испанската монархия и ѝ сътрудничиха, измивайки лицето на днешния вече абдикирал крал и вчерашен рицар на демокрацията. Същите, които разпространяваха лъжите за бебетата, обезглавени от „Хамас“. Същите, които се бяха заели да спрат напредъка на политическа формация като „Подемос“, торпилирайки я с безкрайни лъжи и клевети…
Примерите са безчет. И да, същите тези медии са отговорни за изплитането на паяжина от обвинения срещу Пабло още от първия ден, но с още повече лъжи след освобождаването му. Истински фундаменталисти в манипулацията, които все още не са предоставили нито едно доказателство, също като полската прокуратура с нейното секретно досие. Говоря за реални доказателства, а не за „ала-бала“. Не за това дали Пабло е срещнал предполагаем руски шпионин по време на самолетен полет, дали старият му московски квартал е бил до не знам каква шпионска централа или дали е интервюирал руски дисиденти. Даже не ми се продължава с глупостите на тв програмата, която му посветиха и която, с малко повече въображение, би ни накарала да се превиваме от смях, като на шоуто на Монти Пайтън, ако не ставаше дума за такава драма за Пабло и семейството му.
Не мога да пропусна статията в „The Guardian“, публикувана на 15 октомври, която поне се отличава с добро писане и с журналистика със стил, независимо дали е достоверно или не съдържанието. А всъщност статията дава само препратки към същата онази „паяжина“, сглобена от стотици пъти повторени лъжи.
Най-лошото от всичко е докъде стигнахме с изграждането на инквизиторската история срещу Пабло Гонсалес, предварително осъден като виновен от медиите от първия ден на ареста си, без да има възможност да разчита на презумпцията за невинност. От срамните обвинителни изявления на испанския външен министър господин Албарес, чрез постоянното оклеветяване от страна на медиите и до полските обвинения – отвсякъде звучеше: Виновен! Шпионин! Предател!
Към този списък трябва да се добавят и изявленията на „Репортери без граници“ (RSF), които в края на 2024-та се дистанцираха от декларираното и отстояваното от тях по-рано (в защита на Пабло Гонсалес – б. пр.), пренебрегвайки значението на защитата на човешките права. Изявлението на RSF е срамно, тъжно и най-вече страхливо, изключително страхливо. Оставям ви един въпрос: Защо Гонсалес не може да се смята за толкова журналист, колкото Гершкович? Или, обръщайки обвиненията на RSF, защо Еван Гершкович не може да се смята за толкова шпионин, колкото Гонсалес?
Чудя се дали в някой момент RSF няма да обвинят в нещо загиналите и ранените журналисти от руска националност, които са изпълнявали работата си във войната в Украйна…
Неприятни, но необходими сравнения
Мисля, че е полезно да сравня случая на Пабло Гонсалес с този на журналиста от „The Wall Street Journal“, когото току-що споменах – Еван Гершкович, задържан и осъден за шпионаж в Русия. А също с друг случай – на предполагаемите агенти на CNI, задържани във Венецуела точно през месец септември, когато машината за медийната кал ускори кампанията си срещу Пабло.
И двете ситуации са различни с оглед правното, дипломатическото и медийното третиране. Изпъква неравнопоставеността, с която се действа по случаите – в зависимост от политическия контекст.
А. Случаят на Еван Гершкович, журналист от „The Wall Street Journal“
Еван Гершкович, журналист от „The Wall Street Journal“, е арестуван през март 2023 г. в Русия по обвинение в шпионаж. Но внимание: обвинението му не беше подобно на това на Пабло Гонсалес. Докато Пабло е обвинен в шпионаж по принцип, без изобщо да се казва в какво конкретно действие или факт е обвинен, Гершкович е обвинен в много конкретни действия: събиране на поверителна информация за важен руски завод за танкове. Случаят на Гершкович обаче получи значително по-различно медийно и дипломатическо отразяване. От самото начало имаше координирана международна кампания от западни медии и правителства, които настояваха за освобождаването му, подчертавайки важността на свободата на пресата и заклеймявайки обвиненията като неоснователни и политически мотивирани. В случая с Гершкович имаше силен медиен акцент върху факта, че журналистът е бил несправедливо криминализиран за извършване на работата си във враждебен политически контекст. В дипломатически план се мобилизираха както правителството на Съединените щати, така и правителствата в ЕС и в други страни от западната орбита. Всички те настояха за освобождаването на Гершкович, оказвайки натиск върху Русия и гарантирайки, че неговият случай е в центъра на двустранния дневен ред. Юридически процесът беше заклеймен като политическа маневра, което вероятно е вярно. Но поне го съдиха, и то с осигурено присъствие на международната преса.
Що се отнася до Пабло Гонсалес, никой така и не заклейми случилото се с него като политическа маневра, защото съдебен процес не само не се състоя, но не беше дори насрочен. За две години и половина не бе обявено нито едно конкретно обвинение, не бяха оповестени доказателства, не се проведе съдебен процес. Западните медии обаче го заклеймиха в ефир и никой не си мръдна пръста, за да алармира за поне минимално зачитане на правата, което се полага на всеки гражданин, независимо от обвиненията срещу него.
В. Случаят с предполагаемите агенти на CNI, задържани във Венецуела
Извършеният в съвсем друг контекст арест на предполагаеми агенти на CNI (испанската Национална разузнавателна централа), задържани във Венецуела по обвинение в шпионаж точно в средата на септември 2024 г., също показва съвсем различно от случая с Пабло Гонсалес отношение, както от страна на правителството (в Мадрид – б. пр.), така и от страна на медиите. Испанското правителство дипломатично избра много по-прагматичен и мълчалив подход. То реши да действа за освобождаването на агентите, без да създава обществена криза или да позволява на медиите да изострят ситуацията, предотвратявайки така риска предполагаемите агенти да станат обект на медийна кампания за криминализиране. По законен път е било постигнато агентите на CNI да бъдат третирани със спазване на всички гаранции, че ще получат справедлив процес или ще бъдат освободени в резултат на продължаващите дипломатически преговори. Това силно контрастира със ситуацията на Пабло Гонсалес, който бе изолиран и лишен от основните си процесуални права. За неговия случай вече нищо не се съобщава и не се обяснява…
С. Сравнение и контрасти
Сравнението на тези случаи разкрива двоен стандарт в третирането на лица, обвинени в шпионаж, в зависимост от политическия и медиен контекст. Да направим по-долу съпоставката тематично.
– Медийна кампания
В случая с Гершкович медиите бяха стълб на защитата и бяха подкрепяни от западните правителства, които настояваха за невинността на журналиста. За разлика от това, в случая с Пабло Гонсалес медиите действаха най-вече като средство за криминализиране, засилвайки разказа за вината му, без да изискват справедлив процес. Същевременно в случая с агентите на CNI медиите запазват стратегическо мълчание, показвайки как медийното отношение зависи от заложените интереси.
– Дипломатическа мобилизация
Американската дипломация бързо се мобилизира, за да изиска освобождаването на Гершкович, подчертавайки необходимостта от защита на журналистите. По същото време обаче продължаваше да оказва натиск върху Великобритания, за да предаде тя на САЩ Джулиан Асанж – което повдига въпроса какви журналисти иска да защитава Вашингтон: само тези, които не поставят под съмнение неговата недосегаемост? Иначе за Гершкович САЩ издействаха и международен натиск за гарантиране на правата му. Случаят с Пабло Гонсалес не получи такава дипломатическа подкрепа от испанските власти. Той беше изоставен в маргинална позиция, с малък или никакъв натиск от Испания върху Полша за осигуряване на справедлив процес или за подобряване на условията на задържането му.
– Процесуални права
В случаите на Гершкович и предполагаемите агенти на CNI се полагат активни усилия за осигуряване на справедлив процес и по възможност се използват дипломатически канали за благоприятно разрешаване на ситуацията. В случая с Гонсалес той не само бе подложен на продължителна изолация, но също така не му бе осигурен адекватен достъп до собствения му адвокат, а това поставя под въпрос процесуалните гаранции, които всеки обвиняем заслужава.
D. Заключение
Несъответствията в третирането на тези три случая отразява как политическата и медийна динамика могат дълбоко да повлияят на начина, по който се третират лица, обвинени в тежки престъпления като шпионаж. В случая с Пабло Гонсалес липсата на ясна международна кампания в негова защита, ролята на медиите в неговото криминализиране и липсата на дипломатическа мобилизация от страна на испанското правителство контрастират с други подобни случаи, където е осигурена по-голяма защита на правата на обвиняемия.
През двете години и половина, през които той беше затворен в сърцето на Европейския съюз, не само процесуалните, но и най-основните му човешки права бяха нарушени – като правото да общува с децата си, да може да прочетете книга или да получи топло облекло срещу зимния студ. На Пабло Гонсалес беше отказано всичко в затвора, всяка най-малка молба, която той отправи – и това ставаше в Европа, защитничката на човешките права. Дори по време на най-лошите диктатури, като тази на Франко, затворниците са получавали възможност за ежеседмични посещения от семействата си. Но в нашата сегашна тъй „демократична“ Европа обвинението, че може да си „руски шпионин“ служи за оправдаване на всякакви злоупотреби.
Завършвам и настоявам, че защитата на човешките права е над всякакво обвинение или подозрение, това е въпрос на принципи, това е първата линия в защитата на свободата. Продължавам да се радвам на свободата на Пабло със същото убеждение, с което защитавам правото на информация и свободата на комуникация. Надявам се, че през 2025 г. информацията ще може да циркулира свободно, и убийствата на тези, които ни информират, ще спрат. Дано!
Post scriptum
За тези, които не познават случая с Пабло Гонсалес, ето резюмето му в осем точки.
През февруари 2022 г. Гонсалес работи като репортер (на три испански медии – б. пр.) в Полша, близо до границата с Украйна, когато е задържан от полските власти и е обвинен в шпионаж в полза на Кремъл, без полското правосъдие да предостави никакви подробности или доказателства за тези предполагаеми обвинения , нито тогава, нито досега. Единственото, което се тиражира, са внушения или предположения, сред които няма нито едно конкретно доказателство. Всичко е от серията „този казал, онзи рекъл“.
- Презумпция за невинност
Един от основните стълбове на всяка демократична съдебна система е презумпцията за невинност. Всяко обвиняемо лице трябва да се счита за невинно, докато не бъде доказано противното с неопровержими доказателства в справедлив процес. В случая с Пабло Гонсалес обаче има ясна медийна криминализация, която насажда пристрастност сред общественото мнение, преди да има присъда, преди дори да е насрочен процес. Това е в разрез със съблюдаването на човешките права и надлежните правни норми.
- Липса на ясни доказателства
По наказателни дела тежестта за доказване на обвиненията пада върху прокуратурата, а не върху обвиняемия. Но към днешна дата обвиненията срещу Пабло Гонсалес не са подкрепени с никакви доказателства. Повече от две години дори не бе позволено на адвокатския му екип да получи достъп до досието му, така че не се знаеше в какво конкретно е обвинен, нито на какви предполагаеми доказателства се базират обвиненията. Когато адвокатът му най-накрая получи достъп до досието, малко преди размяната, това, което той откри, бяха само някакви „сламки“ – и те по-скоро се отнасяха до предполагаеми гротескни заговори в каталунския процес, отколкото до самия Пабло Гонсалес. Нямаше нищо, което да е свързано с първоначалното обвинение в шпионаж, „застрашаващ националната сигурност на Полша.“
- Право на справедлив процес
По случая с Пабло Гонсалес трябва постоянно да се напомня и настоява, че всеки гражданин, независимо от сериозността на обвиненията, има право на справедлив процес, което включва възможността да се защити адекватно с достъп до доказателства, адвокати и честен процес. Това не е спазено в този случай, което представлява нарушение на процесуалните гаранции в една правова държава – базисно изискване в ЕС.
- Продължителна изолация
Пабло Гонсалес е задържан в условия на продължителна изолация, което се счита за нечовешко и унизително отношение от различни правозащитни организации, като „Amnesty International“, която заклейми този случай от самото начало. Това отношение създава среда, в която за обвиняемия е трудно да се защитава адекватно и тя се използва като форма на натиск срещу него.
- Криминализация на журналистиката
Необходимо е да се подчертае, че Гонсалес, като журналист, специализиран по постсъветските региони, отразяваше чувствителни теми, свързани с международни конфликти, и имаше достъп до източници в различни части на света. Всичко това беше изопачено и използвано срещу него. В условията на нарастваща криминализация на същинската журналистика – криминализация, упражнявана в различни държави, е важно да се помни, че работата на журналиста не трябва да се бърка с шпионските дейности. Защитата на свободата на печата е от решаващо значение и отразяването на чувствителни теми и не трябва да се счита за престъпление. Обвиняването на журналисти, че са шпиони, не е нещо ново. Това е тактика, която се повтаря: във всички конфликти винаги има обвинени журналисти от всякакви националности. Следователно това, което се случи с Пабло, не е ново, кореспондентите на всяка медия го знаят. Разликата е, че неговото затваряне без доказателства стана на територията на Европейския съюз, където уж се спазват правата на човека.
- Международен политически контекст
Обвиненията в шпионаж срещу Пабло Гонсалес трябва да се разглеждат в настоящия геополитически контекст, белязан от напрежението между Русия и Запада в рамките на сегашната „нова студена война“. Внушението: руснаците са много лоши.
- Медийната манипулация и ролята на медиите
Медийната кампания срещу Пабло Гонсалес още от първия ден цели да го криминализира, без да подлага обвиненията срещу него на сериозен анализ. Медиите би трябвало да играят ролята на безпристрастен наблюдател дали се спазват правата и доколко надлежни са предприетите действия, а не да взимат страна и да се впускат в осъждане без убедителни доказателства. Източниците на информацията, разпространявана в Испания през цялото това време, са доста съмнителни – основно „Agenstvo“, рускоезична новинарска агенция, финансирана от САЩ, чиято цел, откровено изразена в раздела ѝ „Кои сме ние“, е да пише за всичко, което „руските власти правят не както трябва“.
- Последици за свободата на пресата
Трябва да предупредим за последиците от този случай за свободата на печата. Ако журналистите, отразяващи международни конфликти и чувствителни теми, бъдат криминализирани без солидни доказателства, се изпраща ясно послание към медиите: че отразяването на определени теми може да има сериозни лични последици. А това може да доведе до автоцензура и отслабване на функцията за контрол, които медиите трябва да упражняват.
*Авторът на статията ИНЯКИ АЛРУИ е известен испански журналист и активист, баск по националност, редовен автор в медии като „Mundo Obrero“ („Работнически свят“, издание на Испанската комунистическа партия), „Lo Que Somos“ („Това, което сме“, издание за свобода на комуникацията), „Nueva Revolución“ („Нова революция“, издание за алтернативна журналистика) и др.
About The Author
