Ураганната победа на Доналд Тръмп в САЩ преди месец разбуни трансатлантическите води и бързо доведе до разтърсване и на европейска почва. Първоначалната реакция на ЕС беше да се апелира към единство на европейците и да се набляга върху необходимостта те да станат по-силни и по-независими. Четири седмици по-късно ЕС придобива различен облик, доста отдалечен от желаното засилване. Вижда се обратното – отслабване. По френско-германската ос има две паднали правителства, а новата Европейска комисия, отново оглавена от Урсула фон дер Лайен бе одобрена с най-нисък брой гласове в историята.
В сряда, 4 декември, консерваторът Мишел Барние се превърна в най-кратко останалия на поста си френски министър-председател след Втората световна война и в първия, изгубил вот на доверие в Националното събрание от 1962 г. насам. Експериментът с назначаването му, предприет от президента Еманюел Макрон, се провали в рамките на едва три месеца. Вотът, предложен от Новия народен фронт (същинският победител в извънредните парламентарни избори, проведени на два тура през юни и юли т. г. – б. пр.) и подкрепен от ултрадясната формация на Марин льо Пен, свали доверието от Барние с 331 гласа „за“, доста повече от онези 288, които са необходими за целта в 577-членния парламент.
Така втората икономическа сила в Еврозоната тръгна по стъпките на съседката си Германия, където скоро след победата на Тръмп канцлерът Олаф Шолц обяви предстоящи извънредни избори (заради неразбирателства в управляващата коалиция по темата за бюджета – б. пр.). Според националните прогнози икономиката на германския „локомотив“ ще започне новата година в техническа рецесия. Тя така и не успя да се съвземе от последиците на войната в Украйна, покрай която се видя огромната ѝ енергийна зависимост от Русия. Париж на свой ред е изправен пред парализа в подготовката на бюджета за 2025 г. и френският бюджетен дефицит рязко скочи.
Кризата в Германия е с по-икономически характер, макар че и там именно бюджетът бе върхът на айсберга, потопил правителството на трипартийната коалиция. Германските избори ще се състоят на 23 февруари. Сондажите предричат победа на Християндемократическия съюз, начело Фридрих Мерц. Въпреки болнавото състояние на „двигателя на Европа“, германската политическа традиция не предвещава особени трусове при очакваната смяна на властта.
Във Франция кризата е с по-политически фокус. Макрон бе на посещение в Саудитска Арабия, когато назначеното от него правителство бе съборено. Доверието в самия президент и имиджът му стигнаха историческия минимум. Доста анализатори смятат неговата стратегия за неоправдано надменна в условия, прие които партията му и неговото управление срещат все по-голямо отхвърляне.
След убедителната победа на крайната десница на Льо Пен в европейските избори през юни, Макрон удари по масата, разпускайки парламента. Силите на либералите и на левите сектори се обединиха, за да възпрат ултрадесния възход на последвалите извънредни парламентарни избори. Но в разрез с резултатите им, обитателят на Елисейския дворец реши да инсталира правителство начело с консерватора Барние. За да прокара този си ход, договори благосклонността на крайната десница. И се оправда, че ако би дал правителствената власт на прогресивните сили, те не биха били способни да осигурят на страната политическа и финансова стабилност. Експериментът вече отиде в историята. Падналото правителство още с раждането си бе смъртно ранено и бяха нужни само броени седмици, за да се потвърди това, докато улиците кипяха от възмущение заради предателството.
Ехото от удара във Франция отеква на хиляди километри от границите ѝ. Докато френската държава още се приспособяваше към новата обстановка след падането на Барние, Урсула фон дер Лайен отлетя за Уругвай, за да подпише там след 20-годишни преговори споразумението за свободна търговия с Меркосур – южноамериканския икономически блок (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай). Това обаче усложнява още повече положението във Франция. Нейните политически, селскостопански и социални среди масово се противопоставят на споразумението. Европейският подпис, който игнорира Франция, може да предизвика нарастване на антиевропейските и крайнодесните настроения сред французите.
Хаосът, който цари във френско-германската ос, идва в труден момент за ЕС – вътре и извън неговите граници. На 1 декември стартира новият състав на Еврокомисията начело пак с Фон дер Лайен, която ще ръководи общностния гигант през следващите пет години. Колегиумът на комисарите обаче премина проверката на Европейския парламент с вот, който показа исторически ниско ниво на гласовете „за“, макар те все пак да стигнаха за одобряването на новата ЕК.
Но и Европарламентът е с нов състав (избран на 9 юни – б. пр.), който се очаква да бъде ядосан, напрегнат, поляризиран и силно белязан от забъркването на Европейската народна партия във връзки с ултрадесните.
От Салвадор до Индия популизмите преживяват едни от най-добрите си времена. И Европа не е изключение – от Италия до Унгария. Крайнодесните сили имат сега най-голямата власт след Втората световна война.
Турбуленцията отеква и извън пределите на Европа. Един непредвидим Тръмп ще влезе в Белия дом на 20 януари. Завръщането му поставя под въпрос трансатлантическите търговски отношения, бъдещето на НАТО, мултилатерализма, бъдещето на войната в Украйна. Междувременно Владимир Путин взе преднина в битката и в Брюксел признават, че това може да е най-сложната зима за Киев от началото на инвазията. С всичко това като фон и с криза на политическото лидерство, Европа е изправена пред ера на турбулентност.
About The Author
