Сутринта на 8 юни Ахмед Даму получава обаждане, че домът му – малка бетонна сграда в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа – е бил улучен от израелска ракета. Когато се връща в това, което е останало от къщата му, научава, че семейството му е погребано под развалините.
Съседите му измъкват едно по едно телата от отломките. Сред загиналите са свекървата на Даму и двете му деца – Хала, 13 г., и Моханад, 10 г., които са си играели в хола, когато са убити. Съпругата му Арей и малката Тала са получили сериозни наранявания, но все още са живи.
Последното му дете, 12-годишната Мазюна, не може да бъде открито. Когато Даму най-накрая я открива, той почти губи съзнание.
„Лицето ѝ беше разкъсано и челюстта ѝ буквално висеше“, спомня си той. „Моето красиво момиченце беше напълно неузнаваемо.“
В болница „Ал-Акса“ лекарите използват малкото средства, с които разполагат, за да зашият лицето на Маджуна и да задържат останалата структура на мястото ѝ.
Мохамед Тахир, британски лекар, който работи на доброволни начала в Газа, я вижда по време на обиколката си в отделението. „Това беше един от най-шокиращите случаи, които съм виждал“, казва той. „Половината от бузата ѝ липсваше и костите ѝ бяха оголени.Лекарите се опитаха да направят всичко по силите си, но обширната реконструкция, от която тя се нуждае, не може да бъде осигурена тук, в Газа.“
От юни насам семейството и FAJR Scientific, американска организация с нестопанска цел, която предоставя безплатни медицински грижи на палестинците в Газа и Западния бряг, се опитват да евакуират Мазюна за лечение в САЩ, където има хирурзи, които чакат да я лекуват.
Пет пъти молбите им са били отхвърляни без обяснение от израелския военен орган, отговарящ за хуманитарните въпроси в Газа – Координацията на правителствените дейности в териториите (Cogat).
Сега, пет месеца по-късно, положението ѝ става отчайващо. Във врата ѝ все още има шрапнели и тя изпитва агония при всяко движение. Не може да се храни и да говори. Платината, използвана от хирурзите за възстановяване на лицето ѝ, се разпада, а челюстта ѝ се държи само с превръзка.
Лекарите казват, че раните ѝ вече са инфектирани и не могат да направят почти нищо, за да спрат разпространението на инфекцията. Ако не ѝ бъде осигурен незабавен достъп до операция, тя може да умре.
„Всеки ден гледам красивата си дъщеря, която вече дори не понася да се погледне в огледалото“, казва Даму. „Най-тежкото нещо за всеки родител е да гледа как детето му страда и да не може да направи нищо по въпроса. Аз вече загубих две от децата си – загубата на още едно би ни унищожила напълно.“
Мазиуна е едно от около 2500-те деца в Газа, които според Уницеф се нуждаят от спешна медицинска помощ и от незабавна евакуация. Тази седмица хуманитарната организация „Лекари без граници“ (MSF) съобщи, че израелското правителство е блокирало без обяснение медицинската евакуация на осем деца и техните настойници от Газа, които се нуждаят от медицинска помощ, включително на двегодишно дете с ампутирани крака, до болницата на MSF в Йордания.
Организацията посочва, че от 32 деца, за които е поискала медицинска евакуация от Газа в Йордания през последните месеци, само на шест е било разрешено да заминат.
„Дългите процедури и необяснимите откази блокират осигуряването на медицинско лечение за децата, които са били тежко ранени в Газа“, казва Моен Махмуд, директор на MSF в Йордания.
„Изключително шокиращо и възмутително е, че Израел блокира напускането на Газа от деца, които се нуждаят от основно лечение. Отказът на Израел за спешна медицинска евакуация противоречи на разума и човечността.“
Според Уницеф от Газа се евакуира по-малко от едно дете на ден. Д-р Тедрос Адханом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация, казва, че от май насам медицинските евакуации „на практика са спрели“.
Джеймс Елдър от Уницеф казва: „Децата в Газа умират не само от бомбите, куршумите и снарядите, които ги поразяват, но и защото дори когато се случат чудеса и децата оцелеят, те не могат да напуснат Газа, за да получат спешна помощ, която би спасила живота им.
„Това не е логистичен проблем – имаме възможност безопасно да транспортираме тези деца от Газа. Това не е проблем с капацитета – в действителност само преди месеци евакуирахме по-голям брой деца. Това е просто проблем, който се пренебрегва напълно.“
Родителите на Мазиуна не са получили обяснение защо на дъщеря им не е позволено да напусне Газа, за да получи необходимата ѝ помощ. Други родители разказаха пред „Гардиън“, че на тях също им е било отказано разрешение да пътуват с болните си деца, като посочиха, че са били посочени „съображения за сигурност“, без да бъдат предоставени допълнителни разяснения.
Cogat и Израелските сили за отбрана (IDF) не са отговорили на молбите за коментар.
В много случаи хуманитарните организации твърдят, че когато Cogat одобрява децата за евакуация, те отхвърлят молбите на родители или роднини да пътуват с тях.„Никой не може да каже дали тези семейства някога ще се съберат отново“, казва Сомайя Уазани, съосновател на британската организация за медицинска помощ „Деца, а не цифри“, която досега е помогнала за евакуирането на повече от 100 ранени деца от Газа. „Напълно неприемливо е тази ситуация изобщо да съществува.“
В стая в голяма военна болница, намираща се на около 30 минути път с кола от центъра на Кайро, 11-месечната Садел Хамдан лежи свита в легло, което обикновено е предназначено за ранени войници. Поредица от тръбички се вкарват в малкото ѝ телце, а на всеки няколко минути бавното ѝ дишане е прекъсвано от звукови сигнали от монитор. „Тя просто се нуждае от майка си“, казва Тамер Хамдан, бащата на бебето, който седи измъчен в креслото. „Никое дете в тази ситуация не бива да остава без майка си.“
Родена два месеца преди началото на войната в Газа, Садел е диагностицирана с хронично чернодробно заболяване. Докато войната бушува и състоянието ѝ се влошава, натрупването на течност в корема на Садел започва да ѝ причинява болни когато се движи и диша.
Лекарите предупреждават, че без спешна чернодробна трансплантация ѝ остават само дни живот. Молбата на майка ѝ Худа е отхвърлена; тя е кърмила бебето си до деня на заминаването си. На баща ѝ е позволено да се евакуира с нея само защото е донорът на органи.
Войната в Газа е довела и до появата на поколение деца с ампутирани крайници. Уницеф съобщава, че между октомври и януари миналата година най-малко 1000 деца в Газа са загубили единия или двата си крака, което се равнява на 10 деца, губещи крака всеки ден. Този брой несъмнено се е увеличил с навлизането в 14-ия месец на конфликта.
Войната в Газа започва през октомври 2023 г., след като бойци на Хамас и Ислямски джихад избиват около 1200 израелци при координирани нахлувания от ивицата Газа и вземат 254 души за заложници. Оттогава насам по данни на здравните власти в Газа са убити около 43 000 палестинци, предимно жени и деца, а над 80 % от 2,3-милионното население е разселено. Много от тези, които се лекуват в болниците, биват категоризиран като „WCNSF“ (ранено дете, без оцеляло семейство).
За децата, на които е разрешено да напуснат Газа, за да се лекуват в друга държава, не е сигурно дали някога ще могат да се върнат.
В Ел Шорук, близо до Кайро, Лаян ал-Ата седи в инвалидна количка и гледа през прозореца на балкона. Ата е ранена по време на израелски въздушен удар по училище на ООН в Дейр ал-Балах, където се е укривала със семейството си. Получава тежко нараняване на гръбначния мозък и на десния крак, който по-късно трябва да бъде ампутиран.
Когато Ата е евакуирана в Египет, майка ѝ получава разрешение, но баща ѝ и братята и сестрите ѝ са оставени. „Аз не просто загубих крака си, аз загубих семейството и дома си“, казва тя „Чувствам се така, сякаш всичко и всички, които обичам, са ми отнети“.
About The Author
