Световните медии гърмят от неделя вечерта за „изненадваща победа на левицата” във втория тур на извънредните парламентарни избори във Франция, състоял се на 7 юли. Вотът изведе левия съюз Нов народен фронт (NFP) на първо място – формацията ще разполага със 182 места в 577-членното Национално събрание. Второто място също бе посрещнато с учудване – зае го смятаната за западаща коалиция на президента Еманюел Макрон „Заедно”, която получава 168 парламентарни кресла. Чак трети остават ултрадесните от Националния сбор (RN) на Марин Льо Пен и младия ѝ фаворит Жордан Бардела, които досега бяха смятани за безспорни фаворити, но в крайна сметка ще имат само 143-ма депутати. Далеч назад с 45 представители в парламента са остатъците от някогашните голисти, събрани в партията на традиционната десница „Републиканците”.
Резултатите от гласуването на 7 юли наистина не бяха очаквани, защото първият тур на 30 юни даде челното място с 33% от гласовете на ултрадесния RN. А сформираният в екстремално кратки срокове на 13 юни NFP с участието на „Непокорна Франция”, Социалическата партия, Комунистическата партия, „Еколозите” и още няколко организации изостана тогава с пет пункта, класирайки се втори с 28%. Третата позиция с 20% зае макронистката „Заедно”, което бе звучен шамар за президента.
Тази картина от първия тур оформи очакването, че и на втория тур на 7 юли резултатите ще бъдат сходни, а RN се готви за триумф. Още повече, че крайнодесните отбелязаха победа и на състоялите се на 9 юни избори за Европейски парламент. Именно след евровота Макрон реши да свика извънредни парламентарни избори, разчитайки да парира напредъка на RN с мобилизация на избиратели от различни цветове, мотивирани да възпрат крайната десница. Това решение му донесе много обвинения в рискова игра, с която хвърля страната в опасността да бъде управлявана от крайната десница. Критиките станаха съвсем безпощадни след първия тур на 30 юни и потвърденото в него настъпление на RN в комбинация с плачевните резултати на президентската коалиция.
Само че през изтеклата между двата тура седмица настъпи онази мобилизация, която познаваме и от други френски избори – несъвместими политически течения като левицата от Новия народен фронт и либералите на Макрон се съюзиха, за да издигнат за пореден път „санитарен кордон” срещу RN. В този съюз не се включи традиционната десница от „Републиканците”, от която дори в един момент прозвучаха единични гласове за възможно съюзяване с RN. Това не стана, но „Републиканците” не участваха и в „анти-Льо Пен” координацията между левите и либералите. И без тях обаче тази координация се оказа много ефективна. Там, където след първия тур срещу кандидатите на RN бяха останали съперници от NFP и „Заедно”, двете формации се споразумяха да бъде оттеглен представителят на онази от тях, който бе взел по-малко гласове – а за оставеният да се състезава, да гласуват и левите, и либералните избиратели. Това бе стриктно спазено. И ето, че RN бе възпрян, а NFP и „Заедно” отидоха на първите две места по брой депутати.
Разбира се, от RN възнегодуваха, а Бардела определи този ляволиберален съюз като „безчестен, съшит от Макрон”, който така предавал страната в ръцете на крайната левица. Льо Пен реагира по-спокойно, като заяви, че победата на RN само е „отложена”. Съвсем очевидно е, че тя се стяга за следващите президентски избори, когато се кани да надвие Макрон в личен сблъсък.
Доста наблюдатели обаче също така предупреждават, че еуфорията най-вече в левицата от успеха на сегашните избори не бива да замъглява очевидния факт – RN има своята сериозна обществена подкрепа и лишаването на нейните избиратели от по-значимо представителство ще е постоянен акумулатор на напрежение в предстоящото управление на страната.
Другият, още по-важен проблем, който изпъкна веднага след оповестяването на резултатите, е, че ще е много трудно да се постигне консенсус какво именно да е това бъдещо управление.
Лидерите на водещите партии в NFP – Жан-Люк Меланшон от „Непокорна Франция”, социалистът Оливие Фор, „зелената” Марин Тонделие – веднага обявиха, че след като формацията им е на първо място в изборните резултати, значи категорично трябва тя да сформира и правителство.
Меланшон предупреди президента Макрон да не се опитва да заобикиля този факт, да се съобрази с „волята на народа” и да не си прави илюзии относно тежестта на неговата „Заедно”, като подчерта, че президентската коалиция всъщност е претърпяла поражение. Меланшон също така безапелационно заяви, че тактическият изборен съюз с макронизма не предполага никаква управляваща коалиция с него, защото NFP е създаден колкото да парира RN, толкова и да противостои на откровения неолиберализъм на Макрон. И че NFP твърдо ще прилага своята лява програма.
В тази програма фигурира, например, точка за незабавно отменяне на пенсионната реформа, която Макрон прокара миналата година, въпреки масовите протести с участието на левицата. Друга точка пък постановява възстановяването на данъка върху свърхпечалбата, който Макрон отмени още по време на първия си мандат. Има и точка за повишаване на минималната заплата – нещо, което досегашното макронистко правителство отказваше да направи.
Соцлидерът Оливие Фор също е категоричен: „Франция не заслужава алтернативата да бъде само между фашизма и неолиберализма”. Той смята, че вотът на 7 юли е „предотвратил най-лошото”, но тепърва предстои страната да бъде „преоснована” на базата на повече социална справедливост и преодоляване на неравенствата.
Марин Танделеие от „Еколозите” на свой ред заяви: „Социалната справедливост спечели, справедливостта за околната среда спечели, народът спечели. Ще управляваме”.
Още вечерта на 7 юли досегашният назначен от Макрон млад премиер Габрил Атал обяви, че ще подаде оставка, тъй като неговата политическа сила вече няма да има мнозинство в парламента.
Факт е, че никоя формация няма да има абсолютно мнозинство, за да управлява безпроблемно сама. Както видяхме, първите изявления от редиците на NFP показват категоричността на лидерите на включените във Фронта партии, че именно той трябва да управлява и то следвайки своята програма. Но няма как това да се осъществи, ако не се осигури парламентарна подкрепа от макронизма. Същевременно обаче програмните цели на NFP са в разрез с базисни идейни и икономически схващания и действия, прокарвани от „Заедно”.
Затова още веднага след гласуването на 7 юли се обади със свои коментари и бившият президент социалист Франсоа Оланд. Той призова левицата „да прояви отговорност” и да приложи по-меки подходи, за да си осигури парламентарна подкрепа. Според Оланд левите трябва да внесат успокояване на страстите и поляризацията от предизборната кампания и да се съсредоточат върху „защитата на демокрацията и социалната справедливост”.
Чу се и влиятелен глас от досегашното правителство – на вътрешния министър Жерал Дарманен, който сега бе избран за депутат. Той заяви, че „никой не трябва да си присвоява победата” и призова Меланшон за „повече отваряне към републиканската умерена десница”.
От Елисейския дворец на свой ред съобщиха, че президентът Макрон няма да излезе с изявление, докато Националното събрание не бъде „структурирано” окончателно. Чак тогава държавният глава щял да предприеме „необходимите мерки”.
Отсега е ясно обаче, че лесно и стабилно решение при сегашната следизборна панорама във Франция няма. Но е ясно също, че макронизмът получи несъмнен червен сигнал, а потребността от лява политика е силно набъбнала във френското общество. Наложително е да се напомни, че Новият народен фронт (NFP) не се появи сега от нищото, а е развитие на вече убедително представилата се още на парламентарните избори през 2022 г. коалиция NUPES (Нов прогресивен екологичен съюз) с практически същите участници като в NFP. Напълно в правото си са сега да искат да сформират правителство и да предложат различен път на страната.
Друг е въпросът, доколко обстоятелствата ще им позволят наистина да осъществят някаква алтернатива. Вече се чуват гласове, че дори NFP и да получи мандат за съставяне на правителство, за премиер не бива да бъде издиган радикалният Меланшон, а някой „по-въздържан” социалист. Само че на какъв принцип би се базирало това, щом най-голямата сила в NFP, взела и най-много депутати, е „Непокорна Франция” тъкмо на Меланшон? А и той самият вече ясно заяви, че е готов да поеме властта. Да, принципите отдавна не са това, което бяха, но пък Франция все пак все още е родината на онзи незабравим девиз: „Свобода, братство, равенство”…
About The Author
