Операциите на дивизията „Газа“ и въздушните удари на израелската армия в първите часове след нападението на Хамас на 7 октомври са се основавали на ограничена информация и са били хаотични. бяха хаотични. Постъпвали са съобщения, чието значение не винаги е било ясно.
Комуникационните мрежи не са смогвали да се справят с потока от информация. Но съобщението, предадено в 11:22 ч. по мрежата на дивизия „Газа“, е било разбрано от всички – заповед, гласяща „Нито едно превозно средство не може да се върне в Газа“.
Към този момент израелската армия не е била наясно с мащаба на отвличанията по границата с Газа, но се е знаело, че в тях са замесени много хора. Следователно е било напълно ясно какво означава това съобщение и каква ще бъде съдбата на някои от отвлечените хора.
Това не е била първата заповед, издадена от дивизията с намерението да се предотврати отвличане дори с цената на живота на отвлечените – процедура, известна в армията като „Директива Ханибал“.
Документи, получени от „Хаарец“, както и свидетелските показания на войници, средни и висши офицери от израелската армия, разкриват множество подобни заповеди и нареждания от ръководството на дивизията “Газа”, Южното командване и Генералния щаб до следобедните часове на този ден, Това разкрива колко широко разпространена е била тази процедура от първите часове след нападението и в различни точки по границата.
„Хаарец“ не е успял да установи дали и колко цивилни и войници са били поразени в резултат на тези процедури, но кумулативните данни показват, че много от отвлечените хора са били изложени на риск от израелски огън.
В 6:43 ч. сутринта, когато по Израел бяха изстреляни ракетни баражи, а хиляди бойци на Хамас атакуваха армейските опорни пунктове и възможностите за наблюдение и комуникации на дивизията, командирът на дивизията бригаден генерал Ави Розенфелд е заявил, че „филистимците са нахлули“.
Това е кодовото название на процедура при нахлуване на врага на израелска територия, при която командирът на дивизията може да придобие извънредни правомощия, включително да използва тежък огън на израелска територия, за да блокира вражеския набег.
Много високопоставен източник от армията е потвърдил пред „Хаарец“, че процедурата „Ханибал“ е била използвана на 7 октомври, но заявява, че това не е направено от командира на дивизията. Кой е дал заповедта? Това, казва източникът, може би ще бъде установено от следвоенните разследвания.
При всички случаи, казва служител от отбраната, който е запознат с операциите на 7 октомври в дивизията „Газа“, в сутрешните часове „никой не е знаел какво се случва навън“. Той казва, че Розенфелд е бил във военната стая, без да се появява, „докато навън е бушувала световна война“.
„Всички бяха шокирани от броя на терористите, които бяха проникнали в базата. Дори в кошмарите си не сме имали планове за подобна атака. Никой нямаше представа за броя на отвлечените хора или за това къде се намират армейските сили. Имаше бясна истерия, като решенията се вземаха без никаква проверена информация“, продължава той.
Едно от тези решения е взето в 7:18 ч., когато наблюдателният пост в аванпоста „Ифта“ съобщава, че някой е бил отвлечен на граничния пункт „Ерез“, в непосредствена близост до офиса за връзка на армията. „Ханибал в Ерез“, дойде заповедта от щаба на дивизията, „изпратете Zik“. Zik е безпилотен щурмови дрон и смисълът на тази команда е бил напълно ясен.
Това не бил последният път, когато подобна заповед се чувала по комуникационната мрежа. През следващия половин час дивизията разбира, че бойците от „Хамас“ са успели да убият и отвлекат войници, служещи на пропускателния пункт и в съседната база. След това, в 7:41 ч. сутринта, отново идва такава заповед: „Ханибал“ в Ерез, нарежда се удар по пропускателния пункт и базата, само и само за да не бъдат отвлечени повече войници. Такива заповеди са били давани и по-късно.
Граничният пункт Ерез не е единственото място, където се случва това. Информацията, получена от „Хаарец“ и потвърдена от армията, показва, че през цялата сутрин процедурата „Ханибал“ е била използвана на две други места, на които са проникнали терористите: военната база „Реим“, където се е намирал щабът на дивизията, и заставата „Нахал Оз“, в която са били разположени жени съгледвачи. Това не в предотвратило отвличането на седем от тях или убийството на 15 други съгледвачи, както и на 38 други войници.
През следващите няколко часа щабът на дивизията започва да сглобява парчетата от пъзела, осъзнавайки мащаба на нападението на „Хамас“, но пропускайки нахлуването в кибуца Нир Оз, до който първите армейски сили достигат едва след като терористите са напуснали. Що се отнася до честотата на прилагане на процедурата „Ханибал“, изглежда, че нищо не се е променило. Така например в 10:19 ч. до щаба на дивизията е достигнал доклад, в който се посочва, че “ Zik“ е атакувал базата „Реим“.
Три минути по-късно пристига още един такъв доклад. По това време командосите от отряда Шалдаг вече са били в базата и са водели сражения. И до днес не е ясно дали някой от тях е пострадал при нападението с дрон. Това, което се знае, е, че по комуникационната мрежа е имало съобщение, в което всички са били помолени да се уверят, че нито един войник не е на открито в базата, тъй като силите на армията щели да влязат и да прогонят или убият останалите терористи.
Решението за провеждане на атаки вътре в аванпостовете, казва високопоставен служител на отбраната, ще преследва висшите командири през целия им живот. „Всеки, който е вземал такова решение, е знаел, че нашите бойци в района също могат да бъдат поразени.“
Оказва се обаче, че подобни удари са се случвали не само по военни аванпостове или бази. В 10:32 ч. е издадена нова заповед, според която на всички батальони в района е наредено да стрелят с минохвъргачки по посока на Ивицата Газа. Вътрешните дискусии в армията отбелязват, че тази заповед, приписвана на бригаден генерал Розенфелд, е била силно критикувана, тъй като по това време армията не е имала пълна картина на всички сили в района, включително войници и цивилни. Някои от тях са се намирали в открити местности или в горите по границата, опитвайки се да се скрият от терористите.
По това време армията не знае броя на отвлечените хора. „На този етап смятахме, че те са десетки“, казва военен източник пред „Хаарец“. Обстрелването на ивицата Газа с минохвъргачки би застрашило и тях. Освен това друга заповед, издадена в 11:22 ч., според която на нито едно превозно средство няма да бъде позволено да се върне в Газа, докарва нещата още по-далеч.
„Дотогава всички знаеха, че такива автомобили могат да превозват отвлечени цивилни или войници“, казва източник от Южното командване пред „Хаарец“. „Не е имало случай, в който съзнателно да е бил атакуван автомобил, превозващ отвлечени хора, но всъщност не можеше да се знае дали в автомобила има такива хора. Не мога да кажа, че е имало ясна инструкция, но всички знаеха какво означава да не се позволява на никакви превозни средства да се връщат в Газа.“
Ново развитие настъпва в 14:00 ч. Всички сили получават инструкции да не напускат граничните общини в посока запад, по посока на границата, като се акцентира върху това да не преследват терористи. В този момент граничната зона е подложена на интензивен обстрел, насочен към всеки, който се намира в този район.
„Инструкцията -имаше за цел да превърне района около граничната ограда в зона за убиване“, казва източникът от Южното командване.
В 6:40 ч. военното разузнаване смята, че много терористи възнамеряват организирано да избягат заедно обратно към ивицата Газа. Това се е случило в близост до кибуц Бе’ери, Кфар Аза и Кисуфим. Вследствие на това армията стартира артилерийски обстрели в района на граничната ограда, съвсем близо до някои от тези населени места. Малко след това са изстреляни снаряди по граничния пункт Ерез. Армията заявява, че не знае за пострадали цивилни граждани при тези бомбардировки.
Неограничен огън
Един от случаите, за които е известно, че са били поразени цивилни лица, и който получи широк отзвук, се е случил в къщата на Песи Коен в кибуц Беери. При нападението на армията в къщата са били държани 14 заложници, като 13 от тях са убити. През следващите седмици се очаква армията да публикува резултатите от разследването на инцидента, което ще даде отговор на въпроса дали бригаден генерал Барак Хирам, командир на 99-а дивизия, който е ръководил операциите в Беери на 7 октомври, е приложил процедурата „Ханибал“. Самият той заявява в интервю, което дава по-късно на „Ню Йорк Таймс“, че е заповядал на танка да стреля по къщата дори с цената на цивилни жертви.
През всичките изминали месеци армията отказваше да каже дали тази процедура е била прилагана срещу цивилни, взети за заложници. Сега изглежда, че дори отговорът да е положителен, въпросът може да е бил само частичен. Възможно е действията на Хирам просто да са съответствали на начина, по който армията е действала в този ден.
Доколкото е известно на „Хаарец“, дори в 21:33 ч. ситуацията на място все още е била такава. По това време е имало допълнителна заповед от Южното командване: да се затвори цялата гранична зона с танкове. Всъщност всички сили в района са получили разрешение да откриват огън по всеки, който се приближава към граничната зона, без никакви ограничения.
Говорителят на армията отговаря, че „армията се сражава от шест месеца с висока интензивност на няколко фронта, съсредоточена върху постигането на целите на войната. Успоредно с това армията е започнала да провежда вътрешни разследвания на случилото се на 7 октомври и в предходния период. Целта на тези разследвания е да се извлекат поуки, които биха могли да се използват за продължаване на битката. Когато тези разследвания приключат, резултатите от тях ще бъдат представени на обществеността при условията на прозрачност.“
About The Author
