Маркъс Стром, Declassified Australia
Освобождаването на Джулиан Асанж е повод за радост. В продължение на повече от пет години той гаснеше в строго охранявана килия в затвора Белмарш, тъй като САЩ се опитваха да го екстрадират, за да го изправят пред възможни 175 години затвор – на практика смъртна присъда – за разкриване на военните им престъпления в Ирак, Афганистан и Гуантанамо.
Това дойде след като той прекара близо седем години в еквадорското посолство в Лондон, за да избегне екстрадиция в Швеция за разпит по отдавна отпаднали обвинения в сексуални посегателства. Асандж не се яви на призовка, опасявайки се, че ще бъде изпратен в САЩ за съдебен процес, и потърси убежище в посолството на Еквадор през юни 2012 г. – където му беше предоставено политическо убежище.
Асандж винаги е декларирал готовност да бъде разпитан в Лондон от шведските разследващи, като Кралската прокуратура на Обединеното кралство – тогава ръководена от Киър Стармър – беше една от многото пречки тази рутинна процедура да се осъществи. Стармър несъмнено изигра своята роля в подкрепа на дългата разузнавателна ръка на американската империя, опитвайки се да гарантира, че Асанж ще бъде наказан.
Наистина е странно, че докато Киър Стармър отговаря за тази част от юридическите изпитания на Асанж, той посещава САЩ, за да се срещне четири пъти с главния прокурор на САЩ Ерик Холдър. Кралската прокуратура е унищожила всички документи за четирите му пътувания до Вашингтон. Конспирация или гаф? Кой знае?
По онова време много разбирачи в основните медии твърдяха, че Швеция няма да позволи той да бъде екстрадиран в САЩ. Фактът, че след принудителното му отстраняване от посолството на Еквадор през 2019 г. веднага беше ударен с искането за екстрадиция, разкрива този аргумент като лъжа.
Разкритията показват, че докато Асандж е бил в посолството, човекът на Тръмп Майк Помпео (първо като шеф на ЦРУ, а след това като държавен секретар на САЩ) е поискал „варианти“ за отвличането или убийството на Асандж. Това показва как американската разузнавателна общност разглежда онези, които се изпречват на пътя ѝ. Животът на Асанж е в опасност повече от десетилетие заради разкриването на военните престъпления на световната суперсила и нейните военни съюзници.
Асанж отлетя от Великобритания в понеделник и се представи пред съдия в отдалечен американски федерален съд на Северните Мариански острови, след като разумно не се е съгласил процесът да не е в континенталната част на САЩ. Там той се е признал за виновен по едно-единствено обвинение (от общо 18 обвинения) за разкриване на отбранителни тайни и е получил 62-месечна присъда, която вече се счита за излежана. Оттам той отпътува за Австралия като свободен човек.
Без съмнение Джулиан Асанж е герой на нашето време. Един съвременен мъж с желязна маска. Освобождаването му е победа за всички, които се бориха срещу империята на САЩ, войните в Ирак и Афганистан, и отмъщение за колаборационистите в основните медии, които се чудеха и маеха дали смятат Асанж за журналист или не.
Свободата на пресата
Асанж и Wikileaks направиха революция в събирането на информация за журналистиката и четвъртата власт. Нововъведенията за безопасни и сигурни електронни канали за класифицирана или изтекла информация вече са нещо обичайно в редакциите по целия свят.
През 2011 г. Wikileaks получи наградата „Уокли“ за изключителен принос към журналистиката – най-високата медийна награда в Австралия.
Макар да празнуваме освобождаването му, защитниците на свободната пресаусещат смразяващият ефект от това, че Асандж трябваше да се признае за виновен по един пункт от обвинението за нарушаване на Закона за шпионажа. Не е ясно какъв прецедент ще създаде това за отразяване на военни тайни на САЩ в бъдеще. Отразяването на въпроси, свързани с националната сигурност, е – или би трябвало да бъде – основна функция за мейнстрийм журналистиката.
От 2007 г. Асанж е горд член на австралийския съюз на журналистите – Алианса за медии, развлечения и изкуства (MEAA), както и на неговата глобална структура – Международната федерация на журналистите. MEAA излезе с изявление, в което се отбелязва:
„В центъра на това дело е работата на Wikileaks, която разкри военни престъпления и други неправомерни действия на САЩ в Ирак и Афганистан. Тази работа представляваше силна журналистика от обществен интерес. МЕАА се опасява, че споразумението ще окуражи САЩ и други правителства по света да продължат да преследват и съдят журналисти, които разкриват пред обществеността информация, която те предпочитат да запазят скрита.“
Макар че Асанж вече може да е свободен, ясно е, че журналистиката не е.
Разбира се, никой със здрав разум няма да обвини Асанж за това, че е приел сделката. Той умираше в затвора. Участниците в кампанията в защита на Асанж и свободната преса ще продължат да настояват пред САЩ за пълно помилване на Асанж, който не е извършил друго престъпление, освен да каже истината на света.
Наследството на кампанията
Хората от ядрото на Wikileaks и техните поддръжници по целия свят проявиха изключителна смелост и решителност в борбата за свободата на Асанж. Неговият профсъюз, MEAA, и други медийни профсъюзи, включително Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите, показаха последователна подкрепа. Американският медиен профсъюз NewsGuild CWA протакаше, но в крайна сметка призова за освобождаването му.
Бившите му сътрудници в The Guardian, The New York Times и други издания не бяха толкова последователни (и това е твърде щедро). Въпреки че по време на изпитанията на Асанж много отделни журналисти се застанаха на негова страна, някои го предадоха, а големите новинарски къщи в Лондон, Ню Йорк и Сидни се бяха изпокрили през цялото време. Някои направо го заклеймиха. Асандж не играе по техните правила за „quid pro quo“ със силните на деня и за това мнозина са недоволни от него.
В Австралия тогавашният министър-председател от лейбъристите Джулия Гилард се държа като съдия и жури още през 2010 г., като заяви, че той е „виновен за незаконни действия“, заявявайки, че е потърсила „съвет за потенциално престъпно поведение на замесеното лице“ от австралийската федерална полиция.
Сегашното лейбъристко правителство води задкулисни преговори със САЩ, които частично създадоха рамка за окончателното освобождаване на Асанж. Но голяма част от публичните коментари на австралийските власти се свеждаха до това да се казва, че „това продължава твърде дълго“ ,явно от страх се да не злепоставят партньорите от САЩ и Обединеното Кралство.
Повечето от членовете на ръководството на Австралийската лейбъристка партия (АЛП) неохотно се обърнаха в подкрепа на каузата, след като бяха принудени от публичната кампания да променят позицията си. След години на кампании на гражданското общество в австралийския парламент се сформира междупартиен блок, включващ консерваторите от Либералната и Националната партия, независимите, Зелените и АЛП, който призова за освобождаването на Асанж.
Въпреки че публично играеше играта на тиха дипломация, министър-председателят Албанезе открито подкрепяше освобождаването на Асанж отвътре. Това помогна за промяната в АЛП.
По време на полета си към свободата Асандж беше придружен от австралийския върховен комисар в Обединеното кралство Стивън Смит и се срещна с настоящия посланик на САЩ Кевин Ръд, което показва, че правителството на Албанезе не е оставило нищо на случайността при последното препятствие.
Въпреки това в продължение на години австралийските правителства от всякакво естество твърдяха, че това няма нищо общо с тях: става дума за правен казус, в който участват САЩ и Обединеното кралство. Ще бъде интересно да се види колко голяма е заслугата ще си припише Албанезе за неговите задкулисни преговори.
Антиимпериализъм на глупаците
По-широката маса от поддръжници на Асанж са разнородни. Много от тях са превъзходни хора. Но кампанията привлече и своя дял от луди конспиратори – което не е изненадващо предвид терена и разкритията за някои действителни конспирации срещу него.
Въпреки това много “асанджисти” поддържат не незначителна част от конспиративната „антиимпериалистическа“ политика. Антиимпериализъм на глупаците.
Крайъгълният камък за много от тези хора е подкрепата за „многополюсния свят“, където врагът на моя враг е мой приятел. Едно е да се посочват престъпленията на САЩ, а съвсем друго е да се определи някой от стратегическите им врагове като необходим противовес. За някои това се свежда до прозаична подкрепа за блока на БРИКс и отказ от глобалната зависимост от американския долар. За други това означава ефективна подкрепа за режимите в Дамаск, Москва, Техеран, Пекин: всички престъпници сами по себе си.
В тази задънена улица и опасна политика липсва демократичната структура на нашия лагер: световната работническа класа.
Това ни води до границите на политическата мисия на Асанж. Той самият заслужава време да се възстанови със семейството, приятелите и другарите си.
Но проектът Wikileaks, макар и дързък, беше проект, който може да се нарече „техноанархизъм“. Асандж излезе от хакерската общност, без съмнение искрен в убеждението си, че истината ще ни направи свободни.
Асанж смяташе, че обществото не може да се бори за промяна на света, ако не знае как работи всичко.
Мисията на Wikileaks се основаваше на убеждението, че разкъсването на завесата на „тайната държава“ ще даде възможност на хората да се организират, принуждавайки институционализираната власт да рухне, щом люспите паднат от очите ни.
Макар че публичността е от съществено значение за демократичните промени, Асанж научи за своя сметка, че това не е точно начинът, по който работи властта. Необходима е организираната демократична сила на работническата класа в световен мащаб, за да се събори властта на империализма. Това е задача на дръзката надежда и въображение, с която сега трябва да се заемем.
*Маркъс Стром е член на Австралийската лейбъристка партия, бивш прессекретар на лейбъристите и предходен председател на австралийския журналистически съюз MEAA Media.
About The Author
