Изтезания, унижения, ампутации – CNN  разказва за малтретирането на палестинци в израелски лагери за задържане

Екип за международни разследвания на CNN

Във военна база, която сега служи като център за задържане в израелската пустиня Негев, работещ там израелец прави две снимки на сцена, която, по думите му, продължава да го ужасява.

Редици от мъже в сиви анцузи се виждат седнали върху тънки като хартия матраци, оградени с бодлива тел. Всички те са с вързани очи, а главите им са увиснали под блясъка на прожекторите.

Въздухът се изпълва с гнилостна миризма, а в помещението се чува ропотът на мъжете – разказва пред CNN израелец, който е бил в обекта, На задържаните им е забранено да говорят помежду си, те си мърморят сами.

„Казаха ни, че не им е позволено да се движат. Трябва да седят изправени. Не им е позволено да говорят. Не им е позволено да поглеждат под превръзката на очите си“.

Охранителите са били инструктирани да крещят „ускот“ – „млъкни“ на арабски – и им е било казано да “ подбират хората, които са проблемни, и да ги наказват“, добавя източникът.

CNN разговаря с трима израелски информатори, които са работили в пустинния лагер „Сде Тейман“, в който се намират палестинци, задържани по време на израелската инвазия в Газа. Всички те са говорили с риск от правни последствия и репресии от страна на групи, подкрепящи твърдата политика на Израел в Газа.

Те обрисуват картина на съоръжение, в което лекарите понякога ампутират крайниците на затворниците поради наранявания, получени от постоянното оковаване с белезници; медицински процедури, които понякога се извършват от недостатъчно квалифицирани медици, което му е спечелило репутацията на „рай за стажанти“; и където въздухът е изпълнен с миризма на занемарени рани, оставени да гният.

Според свидетелствата съоръжението, разположено на около 30 километра от границата с Газа, е разделено на две части: помещения, в които около 70 палестински задържани от Газа са поставени под изключително тежки физически ограничения, и полева болница, в която ранените задържани са приковани към леглата си, носят памперси и са хранени със сламки.

„Лишават ги от всичко, с което да приличат на човешки същества“, казва един от информаторите, който е работил като медик в полевата болница на обекта.

„(Побоите) не се извършват с цел събиране на разузнавателна информация, а за отмъщение“, казва друг информатор. „Това беше наказание за това, което те (палестинците) направиха на 7 октомври, и наказание за поведението в лагера“.

В отговор на молбата на CNN за коментар на всички твърдения, изложени в това раззследване, израелската армия, известни като Израелските сили за отбрана (IDF), заявяват, че

„IDF гарантира подходящо поведение по отношение на задържаните лица в ареста. Всяко твърдение за неправомерно поведение от страна на войниците на IDFсе разглежда и се процедира по съответния начин. В подходящи случаи се започват разследвания на MPCID (Отдел за криминално разследване на военната полиция), когато има съмнение за неправомерно поведение, което оправдава такива действия.“

„Задържаните се оковават с белезници в зависимост от нивото на риска и здравословното им състояние. Случаите на незаконно поставяне на белезници не са известни на властите.“

Армията не е отрекла директно разказите за хора, които са били събличани или държани с памперси. Вместо това израелските военни заявяват, че на задържаните се връщат дрехите, след като се установи, че те не представляват риск за сигурността.

Съобщения за малтретиране в „Сде Тейман“ вече се появиха в израелски и арабски медии след протест на израелски и палестински правозащитни групи срещу условията там. Но това рядко свидетелство от израелци, работещи в обекта, хвърля допълнителна светлина върху поведението на Израел, който води война в Газа, с нови твърдения за лошо отношение. Те също така хвърлят повече съмнения върху многократните твърдения на израелското правителство, че действа в съответствие с приетите международни практики и закони.

От CNN са поискали разрешение от израелските военни за достъп до базата „Сде Тейман“. Миналия месец екип на CNN отрази малък протест пред главната врата на базата, организиран от израелски активисти, които настояваха за закриване на съоръжението. Израелските сили за сигурност разпитваха екипа в продължение на около 30 минути, като поискаха да видят кадрите, заснети от фоторепортера на CNN. Израел често подлага репортерите, дори чуждестранните журналисти, на военна цензура по въпроси, свързани със сигурността.

Задържани в пустинята

Израелските военни признаха, че са превърнали частично три различни военни съоръжения в лагери за задържане на палестинци от Газа след атаката срещу Израел, ръководена от Хамас, на 7 октомври, при която според израелските власти са били убити около 1200 души, а над 250 са били отвлечени, и последвалата израелска офанзива в Газа, при която според здравното министерство на ивицата са убити близо 35 000 души. Тези съоръжения са Сде Тейман в пустинята Негев, както и военните бази Анатот и Офер в окупирания Западен бряг.

Лагерите са част от инфраструктурата на израелския Закон за незаконните бойци – изменен закон, приет от Кнесета през декември миналата година, който разширява правомощията на военните да задържат заподозрени бойци.

Законът позволява на военните да задържат хора за 45 дни без заповед за арест, след което те трябва да бъдат прехвърлени в официалната система на израелските затвори, където над 9000 палестинци са задържани при условия, които според правозащитни групи са се влошили драстично от 7 октомври насам. Две палестински асоциации на затворници заявиха миналата седмица, че 18 палестинци – включително водещият хирург от Газа д-р Аднан ал-Бурш – са починали в израелски арест в хода на войната.

Военните лагери за задържане – в които броят на затворниците не е известен – служат като филтриращ пункт по време на периода на арест, предвиден в Закона за незаконните бойци. След задържането им в лагерите лицата, за които има съмнения, че са свързани с Хамас, се прехвърлят в затвори, а тези, чиито връзки с бойците са изключени, се освобождават обратно в Газа.

CNN интервюира над дузина бивши затворници от Газа, които изглежда са били освободени от тези лагери. Те казаха, че не могат да определят къде са били държани, тъй като през по-голямата част от задържането им са били с превръзка на очите и откъснати от външния свят. Но подробностите в техните разкази съвпадат с тези на информаторите.

„Очаквахме с нетърпение нощта, за да можем да спим. След това с нетърпение очаквахме сутринта с надеждата, че положението ни може да се промени“, казва д-р Мохамед ал-Ран, като си спомня за задържането си във военен обект, където по думите му е издържал на пустинни температури, преминаващи от дневна жега към нощен хлад. CNN го интервюира извън Газа миналия месец.

Ал-Ран, палестинец с босненско гражданство, оглавяваше хирургическото отделение в индонезийската болница в северната част на Газа, една от първите, които бяха затворени и претърсени при провеждането на въздушната, сухопътната и морската офанзива на Израел.

По негови думи той е бил арестуван на 18 декември пред баптистката болница „Ал-Ахли“ в град Газа, където е работил три дни, след като е избягал от силно бомбардирания север.

Бил е съблечен по бельо, завързани са му очите и китките, след което е бил хвърлен в задната част на камион, където, по думите му, почти голите задържани са били натрупани един върху друг, докато са били транспортирани до лагер за задържане в насред пустинята.

Подробностите в неговия разказ съвпадат с тези на десетки други хора, събрани от CNN, които разказват за условията на арестите в Газа. Неговият разказ се подкрепя и от многобройните снимки, изобразяващи масови арести, публикувани в профилите на израелски войници в социалните медии. На много от тези изображения се виждат пленени жители на Газа, чиито китки или глезени са завързани с кабели, по бельо и с вързани очи.

Ал-Ран е бил задържан във военен център за задържане в продължение на 44 дни, казва той пред CNN. „Дните ни бяха изпълнени с молитви, сълзи и молби. Това облекчаваше мъките ни“, казва Ал-Ран.

„Плакахме, плакахме и плакахме. Плакахме за себе си, плакахме за нашата нация, плакахме за нашата общност, плакахме за нашите близки. Плакахме за всичко, което ни минаваше през ума.“

Седмица след началото на престоя му в затвора властите на лагера за задържане му нареждат да действа като посредник между охраната и затворниците – роля, известна като „шаваш“ (жаргонен термин за слуга или подчинен),

Според израелските информатори „шаваш“ обикновено е затворник, за когото след разпит е установено, че не е свързан с „Хамас“.

Израелските военни отричат да държат задържаните ненужно или да ги използват за превод. „Ако няма причина за продължаване на задържането, задържаните се освобождават обратно в Газа“, се казва в изявлението им.

Въпреки това разказите на информатори и задържани лица – особено тези, свързани с изпозлването на шаваши – поставят под съмнение твърденията на армията. Ал-Ран казва, че е служил като шаваш в продължение на няколко седмици, след като е бил очистен от връзки с Хамас. Информаторите също така твърдят, че и освободените шаваши са принуждавани да служиат като посредници за известно време.

Според очевидците те обикновено владеят иврит, което им позволява да предават заповедите на надзирателите на останалите затворници на арабски език.

За тази цел ал-Ран казва, че е получил специална привилегия: превръзката на очите му е била свалена. Той казва, че това е друг вид ад.

„Част от моето мъчение беше възможността да виждам как хората са измъчвани“, казва той. „Първоначално не можеше да виждаш. Не можеше да видиш мъченията, отмъщението, потисничеството.

„Когато свалиха превръзката на очите ми, видях степента на унижение и оскърбление… Видях до каква степен те не ни възприемат като хора, а като животни.“

Разказът на Ал-Ран за видовете наказания, които е видял, беше потвърден от информаторите, които разговаряха със CNN. На затворник, който е извършил нарушение, като например говорене с друг, се нарежда да вдигне ръцете си над главата за период до един час. Понякога ръцете на затворника се завързват със „свинска опашка“ за оградата, за да се гарантира, че той не може да смени мъчителната поза.

За тези, които многократно нарушавали забраната да говорят и да се движат, наказанието ставало по-тежко. Според двама информатори и Ал-Ран, израелските надзиратели понякога отвеждали затворника в зона извън заграждението и го биели агресивно. Един от информаторите, който е работил като пазач, казва, че е видял как в резултат на побоя един мъж е билс с видимо счупени зъби и някои кости.

Този информатор и Ал-Ран описват и рутинни претърсвания, при които пазачите пускат големи кучета върху спящи затворници и хвърлят звукова граната в заграждението, докато войниците нахлуват. Ал-Ран нарича това „нощно изтезание“.

„Докато бяхме вързани с кабели, те пускаха кучетата, които се движеха между нас и ни тъпчеха“, казва ал-Ран. „Лежите по корем, а лицето ви е притиснато към земята. Не можеш да се движиш, а те се движат върху теб.“

Същият информатор разказва за претърсването със същите разтърсващи подробности. „Това беше специално подразделение на военната полиция, което извършваше така нареченото претърсване“, казва източникът. „Но всъщност това беше повод да ги удрят. Беше ужасяваща ситуация.“

„Имаше много писъци и кучешки лай“.

Приковани към легла в полева болница

Разкази на информатори описват друг вид ужас в полевата болница „Сде Тейман“.

„Това, което почувствах, когато се занимавах с тези пациенти, е идеята за пълна уязвимост“, казва един от медиците, които са работили в Сде Тейман.

„Ако си представиш, че не можеш да се движиш, не можеш да видиш какво се случва и си напълно гол, това те прави напълно уязвим“, каза източникът.  „Мисля, че това е нещо, което граничи с психологическо мъчение, ако не и преминава в такова.“

Друг информатор казва, че му е било наредено да извършва медицински процедури на палестинските задържани, за които не е имал квалификация.

„Помолиха ме да се науча как да правя неща на пациентите, да извършвам дребни медицински процедури, които са напълно извън моята компетентност“, каза той, като добави, че това често е ставало без анестезия.

„Ако се оплакваха от болка, им даваха парацетамол“, казва той.

„Самото ми присъствие там беше като съучастие в малтретиране.“

CNN has recreated the detention facility based on the testimony of Israeli whistleblowers which show the inhumane and cruel treatment of Palestinian detainees in Israeli facilities. Stuff of horrors. War crime after war crime. pic.twitter.com/WtWJB2dYiS

— Arnesa Buljušmić-Kustura (@Rrrrnessa) May 11, 2024

Същият информатор твърди, че е станал свидетел на ампутация, извършена на мъж, който е получил наранявания, причинени от постоянното връзване на китките му с ципове. Разказът съвпада с подробности от писмо, написано от лекар, работещ в Сде Тейман, публикувано от Haaretz през април.

„От първите дни на функционирането на медицинското заведение до днес се сблъсках със сериозни етични дилеми“, се казва в писмото, адресирано до главния прокурор на Израел, както и до министерствата на здравеопазването и отбраната. „Нещо повече, пиша (това писмо), за да ви предупредя, че дейността на съоръженията не отговаря на нито един раздел сред тези, които се отнасят до здравето в Закона за лишаването от свобода на незаконните бойци.“

Говорител на израелската армия отхвърли твърденията, съобщени от Haaretz, в писмено изявление до CNN по онова време, като заяви, че медицинските процедури се извършват с „изключително внимание“ и в съответствие с израелското и международното право.

Говорителят добави, че поставянето на белезници на задържаните е извършено „в съответствие с процедурите, здравословното им състояние и степента на опасност, която представляват“, и че всяко твърдение за насилие ще бъде разгледано.

Информаторите твърдят също, че на медицинския екип е било казано да не подписва медицински документи, което потвърждава предишни доклади на правозащитната група „Лекари за правата на човека в Израел“ (PHRI).

В доклада на PHRI, публикуван през април, се предупреждава за „сериозна загриженост, че анонимността се използва, за да се предотврати възможността за разследване или подаване на жалби във връзка с нарушения на медицинската етика и професионализъм“.

„Не подписваш нищо и няма проверка на правомощията“, казва същият информатор, който твърди, че не е имал подходящо обучение за лечението, което е трябвало да прилага. „Това е рай за стажантите, защото сякаш правиш каквото си поискаш“.

CNN поиска коментар и от израелското министерство на здравеопазването относно твърденията в този доклад. Министерството препрати CNN към армията.

Скрити от външния свят

Сде Тейман и другите военни лагери за задържане са обвити в тайна от самото им създаване. Израел многократно е отказвал да разкрие броя на задържаните в тези обекти или местонахождението на затворниците от Газа.

Миналата седмица Върховният съд на Израел проведе изслушване в отговор на петиция, внесена от израелската правозащитна група HaMoked, за разкриване на местонахождението на палестински рентгенов техник, задържан от болница Насър в южната част на Газа през февруари. Това беше първото съдебно заседание от този вид от 7 октомври насам.

Преди това най-висшият съд на Израел отхвърли искове за habeas corpus, подадени от името на десетки палестинци от Газа, задържани на неизвестни места.

Изчезванията „позволяват да се случат жестокостите, за които чуваме“, заявява Тал Щайнер, израелски адвокат по правата на човека и изпълнителен директор на Обществения комитет срещу изтезанията в Израел.

„Хората, които са напълно откъснати от външния свят, са най-уязвими за изтезания и малтретиране“, казва Щайнер в интервю за CNN.

Сателитни снимки дават допълнителна представа за дейностите в Сде Тейман, като разкриват, че през месеците след началото на войната между Израел и Хамас на 7 октомври в пустинния лагер са построени над 100 нови постройки, включително големи палатки и хангари. Сравнението на въздушни снимки от 10 септември 2023 г. и 1 март тази година също показва значително увеличение на броя на превозните средства в съоръжението, което свидетелства за активизиране на дейността. Спътникови снимки от две дати в началото на декември показват, че строителните работи са в ход.

Журналистите от CNN също така са установили геолокацията на двете изтекли снимки, на които се вижда заграждението, в което се намира групата мъже със завързани очи в сиви анцузи. Моделът на панелите, които се виждат на покрива, съвпада с тези на голям хангар, видим на сателитни снимки. Структурата, която прилича на кошара за животни, се намира в централната част на комплекса Сде Тейман. Това е по-стара структура, която се вижда сред новите сгради, появили се след началото на войната.

CNN са прегледали сателитни снимки от два други военни лагера за задържане – базите Офер и Анатот в окупирания Западен бряг – и не са открили разширяване на територията от 7 октомври насам. Няколко правозащитни групи и правни експерти твърдят, че според тях в Сде Тейман, който е най-близо до Газа, вероятно се намират най-голям брой задържани от трите военни лагера за задържане.

„Бях там в продължение на 23 дни. Двадесет и три дни, които ми се сториха като 100 години“, каза 27-годишният Ибрахим Ясин в деня на освобождаването си от военен лагер за задържане.

Той е лежал в претъпкана стая с повече от дузина новоосвободени мъже – те все още са били със сивите спортни затворнически униформи. Някои от тях имаха дълбоки телесни рани от местата, където са били свалени белезниците.

„Бяхме с белезници и завързани очи“, казва друг мъж, 43-годишният Суфян Абу Салах. „Днес е първият ден, в който мога да виждам“.

Няколко от тях имат стъклен поглед и изглеждат изтощени. Един възрастен мъж диша чрез кислороден апарат, докато лежи на носилка. Пред болницата двама освободени мъже от Палестинското дружество на Червения полумесец прегъръщат своите колеги.

За д-р Ал-Ран срещата с приятелите му е всичко друго, но не и радостна. По думите му преживяното го е накарало да онемее за един месец, тъй като се е борил с „емоционална смърт“.

„Беше много болезнено. Когато ме освободиха, хората очакваха, че са ми лиспвали, че ще ги прегърна. Но имаше пропаст“, казва Ал-Ран. „Хората, които бяха с мен в центъра за задържане, се превърнаха в мое семейство. Тези приятелства бяха единствените неща, които ни принадлежаха.“

Малко преди освобождаването му един съкилийник го извикал, като гласът му едва се издигал над шепот, разказва Ал-Ран. Той помолил лекаря да намери жена му и децата му в Газа. „Помоли ме да им кажа, че за тях е по-добре да бъдат мъченици“, каза ал-Ран. „По-добре е да умрат, отколкото да бъдат заловени и държани тук.“