Войната срещу децата в Газа принуждава мнозина да си затварят очите. Очите на деветгодишния Мохамед са затворени, първо, от превръзките, които покриват дупката в задната част на главата му, и второ, от комата, причинена от взрива, който е ударил дома на семейството му. Той е на девет години. Съжалявам, беше на девет години. Мохамед вече е мъртъв.
По време на три посещения в интензивното отделение на европейската болница в Рафах, Газа, видях няколко деца да заемат едно и също легло. Всяко от тях пристигаше, след като бомба беше взривила дома им. Всяко от тях умираше въпреки огромните усилия на лекарите.
Само преди няколко седмици светът осъждаше безсмисленото убийство на седем хуманитарни работници в конвой на „Световната централна кухня“. Това беше поредното мрачно събитие за Газа. Седмица по-късно автомобил на Уницеф беше ударен, отново при опит да достигне до най-нуждаещите се. Тази седмица нови въздушни удари в Рафах убиха още цивилни възрастни и деца. Но това е Газа, където възмущението от нападенията избледнява на фона на постоянните нови трагедии.
На фона на задаващият се масов глад и нарастващия брой на жертвите, последният страх е от заплахата от офанзива в Рафах в южната част на Газа. Може ли да стане по-лошо? Винаги изглежда така. Изминаха шест месеца, а тази война чупи някои от най-мрачните рекорди на човечеството: според докладите са убити повече от 14 000 деца. Но темпото на сраженията и тяхната жестокост не намаляват. Ако не друго, нещата се влошават: с ясни обещания – заплахи – че тази ужасяваща траектория ще продължи.
Рафах ще имплодира, ако бъде подложен на военна атака, тъй като там вече има повече от 1,4 милиона цивилни, които страдат от ужасни условия. Къщите на повечето от тях са повредени или разрушени. Капацитетът им за справяне с трудностите е смазан. В Газа просто вече няма къде да се отиде.
Водата е в отчаян недостиг, не само за пиене, но и за санитарни нужди. В Рафах има приблизително една тоалетна на всеки 850 души. Положението е четири пъти по-лошо при душовете. Това означава, че на всеки 3500 души се пада по един душ. Опитайте се да си представите, че като тийнейджърка, възрастен мъж или бременна жена трябва да чакате на опашка цял ден само за да си вземете душ.
А една военна офанзива в Рафах ще бъде катастрофална, защото това е град на децата – там се намират около 600 000 от тях.
В Рафах се намира най-голямата останала болница в Газа – „Европейската болница“, наречена така в чест на Европейския съюз, който е платил за построяването ѝ. Когато я посетих през април, детският хирург д-р Габен се беше нагърбил с друго малко момче, Махмуд. Той имаше масивна травма на главата от бомба, която е ударила семейната му къща. „Какво е направило това момченце?“ – попита лекарят, а в очите му се появиха сълзи. Д-р Габен караше 30-ят час от 36-часовата си смяна. Той се страхуваше, че Махмуд ще е мъртъв, докато се върне за следващата смяна. Оказа се прав.
Това е една от многото истории от Европейската болница, където десетки хиляди цивилни отчаяно търсят убежище. Изградени са нови интензивни отделения в напразен опит да се справят с ранените. Защо тази болница днес е по-важна от всякога? Защото здравната система в Газа е систематично унищожавана. Днес функционират 10 от 36-те болници в Газа, като всяка от тях функционира само частично. И така, в момент, когато децата в Газа се нуждаят от медицинска помощ както никога досега, никога не е имало по-малко налична такава.
На 31 октомври Уницеф нарече Газа гробище за деца. Миналия месец видях, че в Рафах се строят нови гробища. И се пълнят. Всеки ден войната води до все по-жестока смърт и разрушения. През 20-те ми години работа в ООН никога не съм виждал опустошения като тези, които видях в градовете Хан Юнис и Газа в ивицата Газа. А сега ни казват да очакваме същото чрез нахлуване в Рафах.
След като научихме за решението на Съвета за сигурност на ООН да приеме резолюция с искане за незабавно прекратяване на огъня (преди повече от месец), лицата на хората в Рафах се изпълниха с надежда. Една майка ми каза: „Това може би е първата вечер от месеци насам, в която мога да обещая на дъщеря си, че няма да бъде убита през нощта“. Но само за няколко часа тази надежда беше унищожена от бомбите.
Газа се нуждае от незабавно и дълготрайно хуманитарно прекратяване на огъня. Колко пъти сме го казвали, а всъщност и молили за това? И трябва да видим освобождаването на всички заложници, безопасен и неограничен достъп за хуманитарна помощ и повече пропускателни пунктове за тази помощ.
Хората в Газа са изумени, че ужасите продължават. В северната част на територията, близо до мястото, където миналия месец беше обстрелван автомобил на Уницеф, една жена ме стисна за ръката и отново и отново молеше света да изпрати храна, вода и лекарства. Никога няма да забравя как, докато усещах хватката ѝ, се опитвах да обясня, че се опитваме, а тя продължаваше да моли. Защо? Защото предполагаше, че светът не знае какво се случва в Газа. Защото ако светът знаеше, как би могъл да позволи това да се случи?
Как, наистина?
Светът със сигурност е предупреден за Рафах. Остава да видим колко очи ще останат затворени или ще бъдат затворени принудително.
About The Author
