Министри от четири водещи икономики предложиха 3000-те милиардери в света да плащат минимум 2% данък върху бързо нарастващото си богатство, за да се съберат над 300 млрд. долара годишно за глобалната борба с бедността, неравенството и глобалното затопляне, съобщава Guardian.
В знак на нарастваща международна подкрепа за облагане на свръхбогатите, Бразилия, Германия, Южна Африка и Испания заявяват, че данъкът от 2% ще намали неравенството и ще събере така необходимите публични средства след икономическите сътресения от пандемията, климатичната криза и военните конфликти в Европа и Близкия изток.
Те призовават повече държави да се присъединят към кампанията им, като твърдят, че събраната годишна сума би била достатъчна, за да покрие приблизителната стойност на щетите, причинени от всички екстремни метеорологични явления през миналата година.
„Време е международната общност да се заеме сериозно с преодоляването на неравенството и финансирането на глобалните обществени блага“, казват министрите в коментар за Guardian.
„Един от основните инструменти, с които разполагат правителствата за насърчаване на по-голямо равенство, е данъчната политика. Тя не само има потенциала да увеличи фискалното пространство, с което разполагат правителствата, за да инвестират в социална защита, образование и опазване на климата. Проектирана по прогресивен начин, тя също така гарантира, че всеки в обществото допринася за общото благо в съответствие с платежоспособността си. Справедливият принос повишава социалното благосъстояние.“
Бразилия председателства групата на водещите развити и развиващи се страни Г-20 и на срещата на финансовите министри по-рано тази година включи в дневния ред въпроса за данъка върху милиардерите.
Френският икономист Габриел Зукман сега уточнява техническите подробности на плана, който отново ще бъде обсъден от Г-20 през юни. Франция изрази подкрепата си за данъка върху богатството, а Бразилия е окуражена от факта, че САЩ, макар и да не подкрепят глобалния данък върху богатството, не се противопоставят на него.
„Милиардерите имат най-ниската ефективна данъчна ставка от всички социални групи. Да има хора с най-висока способност да плащат данъци, които да плащат най-малко – не мисля, че някой подкрепя това“, заявява Зукман.
Изследване на Oxfam, публикувано тази година, установи, че бумът в цените на активите по време и след пандемията от ковид означава, че милиардерите са били с 3,3 трлн. долара – или 34% – по-богати в края на 2023 г., отколкото през 2020 г. Междувременно проучване на Световната банка показа, че пандемията е спряла намаляването на бедността.
В становището, подписано от министри на две от най-големите европейски икономики – Германия и Испания, и на две от най-големите развиващи се икономики – Бразилия и Южна Африка, се твърди, че облагането на свръхбогатите е необходим трети стълб, който да допълни преговорите за данъчното облагане на цифровата икономика и представянето по-рано тази година на план за минимален корпоративен данък от 15% за мултинационалните компании.
„Данъкът би могъл да бъде замислен като минимална такса, равна на 2% от богатството на свръхбогатите. Той няма да се прилага за милиардерите, които вече внасят справедлив дял в данъците върху доходите. Тези обаче, които успяват да избегнат плащането на данък върху доходите, ще бъдат задължени да допринасят повече за общото благо“, казват министрите.
„Съществуващите вратички в системата предполагат, че лицата с високо материално положение могат да минимизират данъците върху доходите си. Световните милиардери плащат само еквивалента на до 0,5 % от богатството си като данък върху доходите на физическите лица. Изключително важно е да се гарантира, че нашите данъчни системи осигуряват сигурност, достатъчни приходи и справедливо третиране на всички наши граждани.“
Министрите казват, че ще е необходимо да се предприемат стъпки за противодействие на използването на данъчни убежища. Данъкът ще има за цел да попречи на милиардерите, които избират да живеят например в Монако или о. Джърси, но печелят парите си в по-големи икономики като Обединеното кралство или Франция, да намалят данъчните си сметки под глобално договорения минимум. Ако една държава не наложи минималния данък, друга държава би могла да претендира за дохода.
„Разбира се, аргументът, че милиардерите могат лесно да прехвърлят състоянието си в юрисдикции с ниско данъчно облагане и по този начин да избегнат данъка, е силен. И именно затова подобна данъчна реформа принадлежи към дневния ред на Г-20. Международното сътрудничество и глобалните споразумения са от ключово значение за ефективността на такъв данък. Това, което международната общност успя да направи с глобалния минимален данък върху многонационалните компании, може да направи и с милиардерите“, казват министрите.
Зукман казва, че това предложение се ползва с огромна обществена подкрепа, като проучванията на общественото мнение показват, че до 80% от избирателите го подкрепят. Въпреки това икономистът заяви, че е подготвен за твърда съпротива.
„Не искам да бъда наивен. Знам, че свръхбогатите ще се борят“, казва той. „Те ненавиждат данъците върху богатството. Те ще лобират пред правителствата. Ще използват медиите, които притежават.“
About The Author
