Джулиан Асанж, австралийски издател и журналист, е удостояван с множество журналистически награди, откакто основа платформата WikiLeaks („Уикилийкс“) през 2006 г., припомня публикация на сайта на Международната федерация на журналистите (МФЖ).
Публикацията е по повод петата годишнина от ареста на Асанж след насилственото му извеждане от посолството на Еквадор в Лондон на 11 април 2019 г., след което той бе хвърлен в затвора с повишена сигурност „Белмарш“, където оттогава е държан в единична килия и в много тежки условия.
Международната федерация на журналистите (МФЖ), Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Белгийският комитет „Свобода за Асанж“ реагират на годишнината с обща позиция под заглавие „Преследването на Джулиан Асанж е антидемократичен скандал“. Тя е публикувана на сайта на МФЖ.
След като в нея се припомня зараждането на платформата „Уикилийкс“, по-нататък е отбелязано, че тази платформа позволява на подателите на сигнали да подават документи, като същевременно гарантира тяхната анонимност. Още от създаването си „Уикилийкс“ направи възможно разкриването на корупция, замърсяване, присвояване и престъпления, които правителства или бизнес лидери искат да пазят в тайна.
След 2010 г. „Уикилийкс“ се оказа в центъра на вниманието, като публикува няколкостотин хиляди документа, подадени от войник от армията на Съединените щати и разкриващи множество военни престъпления, извършени от тази армия и силите на коалицията на САЩ в Ирак и Афганистан. Тези разкрития, както и други, относно отношението към затворниците в Гуантанамо (2011 г.), плюс публикуването на американски дипломатически грами (2010 г.), разгневиха американските лидери, които оттогава безмилостно преследват Джулиан Асанж.
Международната федерация на журналистите (МФЖ) смята обвиненията на Съединените щати срещу Джулиан Асанж за насочени против работата на журналист, разкрил доказани факти в обществен интерес. Деянията, в които е обвинен, спадат към работата на журналистите, техните права и задължения, описани в Глобалната етична харта на журналистите на МФЖ. Спазването на тази Харта е гарантирано в конституциите на много страни по света, включително и от Първата поправка към конституцията на САЩ.
Според американските лидери обаче Джулиан Асанж не бил извършвал журналистическа дейност, а бил виновен за шпионаж и следователно би могъл да бъде осъден на 175 години затвор или дори на смъртно наказание.
Арестът на Асанж беше счетен за твърде рискован от администрацията на американския президент Барак Обама, защото това би означавало също така да се преследват вестници като „Ню Йорк таймс“, които са публикували същата разпространена от „Уикилийкс“ информация.
Администрацията на президента Доналд Тръмп обаче не се поколеба да поиска екстрадирането на Асанж и да му повдигне обвинения.
Управлението на президента Джо Байдън продължи по същия път, въпреки добрите думи за свободата на печата.
След ареста на Джулиан Асанж в Лондон на 11 април 2019 г. и след задържането му в пълна изолация в затвора „Белмарш“ близо до Лондон, Съединените щати призоваха за екстрадирането му.
В продължение на пет години разглеждането на това искане от заседание на заседание се проточва и се превръща в симулация на правосъдие. На 26 март т. г. Върховният съд в Лондон даде на Съединените щати три седмици да предоставят гаранции относно правната процедура, на която Джулиан Асанж ще бъде подложен, ако бъде екстрадиран.
За всички внимателни наблюдатели това е бавно убийство на журналист, който само си е вършил работата. В тежките условия на затвора в Белмарш и след повече от общо 13 години лишаване от свобода, физическото и психическото здраве на Джулиан Асанж е силно влошено и има основателни опасения за живота му, алармира още позицията на МФЖ/ЕФЖ и Белгийския комитет.
В нея се изтъква: „Подобно на много други поддръжници на Джулиан Асанж, искаме на този 11 април 2024 г. да подчертаем още веднъж, че арестът на Асанж, искането за екстрадиция и обвиненията срещу него са реална заплаха не само срещу свободата на печата, но и срещу демокрацията, сред чиито стълбове е той.“
Междувременно точно в навечерието на петата годишнина от ареста на Асанж, на 10 април президентът Байдън реши да заяви пред репортери в Белия дом, че „обмислял“ евентуално прекратяване на американското съдебно преследване на създателя на „Уикилийкс“. Той каза това в отговор на журналистически въпрос, зададен му по време на брифинг за срещата му с японския премиер Фумио Кишида, гостуващ с официална визита в САЩ.
На свой ред австралийският премиер Антъни Албанезе, който преди два месеца подкрепи искане на австралийския парламент за снемане на американските обвинения срещу Асанж и за освобождаването му, обяви, че се чувства „все по-голям оптимист“ по темата, реагирайки на коментара на Байдън от 10 април. Но все пак направи уговорката, че „положителният резултат все още не е станал реалност“.
Още от миналата година тъкмо от Австралия идваха неколкократно сигнали, че е възможна договорка с американските власти, които да снемат обвиненията срещу австралиеца Асанж. За това открито намекна пред медиите лично посланичката на САЩ в Канбера Каролайн Кенеди (тя е дъщеря на президента Джон Кенеди).
В сегашната предизборна обстановка в САЩ за президента Байдън, който претендира за нов мандат в Белия дом, може да е само бонус, ако намери благоприятно за отстояването на демокрацията решение на случая с Джулиан Асанж.
Но предизборната употреба на този случай е нож с две остриета, защото той е и безпощадна илюстрация на цинизма и жестокостта на машината за премазване на свободата на информацията и словото, работила на шеметни обороти срещу Асанж и срещу цялата световна журналистика по времето на трима американски президенти, без значение на партийната им принадлежност и фразеологията им.
Асанж несъмнено трябва да получи свободата си, но как ще бъде овъзмезден за цялото причинено му страдание в продължение на 13 години? И възможно ли е изобщо отново да бъде съживена смразената от зловещия пример на разправата с него световна журналистика?
About The Author
