Хеба Салех от Кайро, Май Халед от Рафах и Рая Джалаби от Бейрут, Financial Times
Това трябваше да бъде последната година на Ясер ал-Остаз в университета „Ал-Азхар“ в град Газа, преди да се дипломира като инженер. Но на 7 октомври, точно седмица след началото на учебните занятия през 2023 г., надеждите му да завърши образованието си са разбити.
Ал-Остаз, от северната част на Газа, сега живее в палатка в малкия град Рафах, в най-южната част на територията, където повече от един милион души, заплашени от глад, са се струпали, за да потърсят убежище от военната офанзива, която Израел води срещу войнстващата групировка Хамас. Израел започна офанзивата си в отговор на най-смъртоносната атака на територията на страната от нейното основаване през 1948 г.
За 2,3 млн. жители на Газа, попаднали в капана на анклава, опустошен от петмесечните израелски бомбардировки, непосредствената грижа е оцеляването. Но много от тях са силно обезпокоени за съдбата си, след като бомбите спрат да падат.
„Нищо не е останало, след като домовете и университетите ни са разрушени“, казва Ал-Остаз. „Мисля да замина, но нямам ни най-малка представа какво да правя.“ В главата му се въртят „милион въпроси“, на които няма отговори: „Дали годините, прекарани в университета, ще се зачитат някъде другаде – или ще трябва да започна от нулата? Ще мога ли да пътувам? Мога ли да събера пари, за да отида някъде?“
Преди войната в Газа е имало над 800 училища и 17 висши учебни заведения, включително шест университета, но много от тях са били повредени или напълно унищожени.
Ал-Азхар, който Ал-Остаз посещава, е открит през 1991 г. от Ясер Арафат и се смята за един от най-либералните университети в Газа заради учебната си програма и съвместните класове. Голяма част от университета обаче е повредена от израелските въздушни удари, а вторият кампус в близката Ал-Муграка, финансиран от Мароко и Саудитска Арабия, е в руини. В сградите, които са останали, се помещават хиляди разселени хора, търсещи подслон.
Десетките хиляди учащи като Ал-Остаз и семействата на повече от 600 000 деца на територията, чието образование е прекъснато, нямат реална надежда за скорошно възобновяване на учебния процес.
За непропорционално младото население на Газа – около 65% от него е на 24 години или по-младо – връщането към учебните занятия ще бъде едно от най-големите предизвикателства, пред които ще се изправят след края на войната. Последиците за бъдещето са сериозни.
Учени предупреждават, че унищожаването на образователната система в Газа е катастрофа, която ще съсипе още повече живота на палестинците. Израелската офанзива не само е изравнила със земята стотици училища и университети, но и е убила много образовани жители на Газа, включително студенти, млади професионалисти, културни дейци, учители и университетски преподаватели.
Според някои загубите за палестинското общество са неизчислими. „Социалната тъкан на общностите в Газа и способността им да възстановят живота си бяха разрушени“, казва Ала Алаззех, професор по антропология в университета Бирзейт в окупирания Западен бряг. „Вижте броя на убитите професори. Утвърдената научна дейност е унищожена. Въпросът е не само да се възстанови физическото пространство, но и капацитетът и академичното обучение. Ако не използваме думата „геноцид“, можем да кажем „социоцид“ – унищожаване на обществото“.
Палестинците в Газа и на Западния бряг отдавна отчитат едно от най-високите нива на грамотност в арабския свят въпреки десетилетията на окупация и 17-годишната блокада на ивицата. По данни на Палестинското централно статистическо бюро от септември 2023 г. нивото на грамотност е почти 98 %, подобно на това в богатите държави от Персийския залив. Неграмотността е намаляла от 13,9 % през 1997 г. до 2,2% през 2023 г.
Образованието е сред първите сектори, предадени от израелската на палестинската администрация в споразуменията от Осло през 1994 г., и е високо ценено в обществото. Университетите в Газа предлагат дипломи в широк спектър от дисциплини и много от завършилите, въпреки ограниченията, успяват да завършат магистратури и докторантури на Запад и да се върнат да работят или преподават, казва Мхаймар Абусада, професор по политически науки в университета Ал-Азхар. „В исторически план палестинците са инвестирали много в образованието на децата си“, добавя той. „Високата безработица през последните 17 години, откакто Хамас пое контрола в Газа, обезкуражи някои млади мъже да продължат да учат в университети. Но за жените, които искаха да променят живота си, това беше единственият път“.
Сега обаче този напредък е застрашен. Освен щетите върху инфраструктурата, загубата на човешки живот допълнително обеднява обществото в Газа, като го лишава от приноса на някои от най-обещаващите му млади членове.
Сред тях са хора като 28-годишната Маисара Алрейес, млад лекар, завършил магистърска степен в Кралския колеж в Лондон, финансирана от престижната британска стипендия „Чевенинг“.
Той е можел да си осигури добре платена работа в Персийския залив или в Европа, но вместо това е избрал да се върне в Газа, където работи за международната благотворителна организация „Лекари на света“.
„Беше трудолюбив, много прецизен, много надежден, винаги любезен и със страхотно чувство за хумор“, казва Мадс Гилбърт, професор по спешна медицина, който е преподавал на Алрейес в университета „Ал-Азхар“ и по-късно става негов приятел. Двамата стартират проект за обучение на студенти по медицина, които да провеждат животоспасяващи курсове по първа помощ за обикновени граждани. На 6 ноември Алрейес е убит при израелски въздушен удар заедно с родителите си и други роднини.
По същия начин специалистът по управление на проекти Тарик Табет, който е бил в края на тридесетте си години, се отказва от живота извън Газа, за да промени нещо в родината си. Табет, който спечели стипендия „Фулбрайт“ през 2021 г., е наричал възможността да изучава икономическо развитие в Мичиганския държавен университет „пътуване, което промени живота му“.К огато се завръща у дома през 2022 г., той се посвещава на младите предприемачи в Газа, като ръководи бизнес инкубатора в Университетския колеж по приложни науки. Негови приятели изчисляват, че Табет е помогнал на хиляди млади хора да си намерят работа – спасителен пояс за младежите в ивицата, където безработицата е около 70%.Табет и повече от дузина членове на семейството му бяха убити при израелски въздушен удар по дома им в центъра на Газа на 29 октомври.
След това е 14-годишната Лубна Аляан, талантлива цигуларка, убита заедно с десетки членове на семейството си при въздушен удар на 21 ноември по къщата на леля ѝ в Нусейрат, южно от град Газа.
Ученичката, която е посещавала Националната музикална консерватория „Едуард Саид“ в Газа, беше впечатлила преподавателите си със своето старание и умения, което доведе до уроци със световни музиканти като Том Суарез, бивш член на Балтиморския и Американския симфоничен оркестър.
За Самар Ашур, учителка и майка на три деца, която сега е преместена от град Газа в Рафах, „бъдещето на цяло едно поколение е изложено на риск“. Тя се опитва да преработи уроците с децата си, но казва, че най-малкото ѝ момиче, на шест години, е загубило предишния си ентусиазъм за учене, тъй като все още страда от шока след убийството на близък приятел.“ Тя казва: „Не искам да ходя на училище или където и да било. Искам само да остана с теб, за да умрем заедно, когато ни бомбардират“, добавя Ашур.
Образователната инфраструктура в Газа вече беше подложена на натиск преди войната, според доклад на Образователния клъстер – група от ООН и други организации за помощ, ръководена съвместно от Unicef и Save the Children.
Училищата са работили на две смени, за да отговорят на търсенето, класните стаи са били претъпкани и учебните часове са били съкратени. В доклада се казва, че свидетелството на ужасите на честите конфликти се е отразило и на психическото състояние на децата, като четири от пет са преживели „депресия, скръб и страх“ още преди 7 октомври.
Но след като бойци на Хамас извършиха кърваво нападение в южната част на Израел, убивайки 1200 души и вземайки стотици за заложници, според еврейската държава, тя отвърна на удара със свирепа военна офанзива, опустошавайки територията и опитвайки се да изкорени ислямистката групировка. Според палестинските здравни власти досега в Газа са загинали най-малко 31 000 души.
Войната спира обучението в 813-те училища в Газа, които поради двойните смени ползват 563 училищни сгради. Около 76% от училищните сгради са повредени, много от тях в значителна степен, казва Образователният клъстер. Наред с това в стотици училища сега се намират разселени хора, които вероятно ще продължат да се приютяват там и след прекратяване на огъня, тъй като домовете им са разрушени и няма къде да отидат.
„Образователната инфраструктура ще трябва да бъде изцяло възстановена.Образователните материали ще трябва да бъдат изцяло подменени“, казва т от организацията, която изчислява, че това ще струва поне 855 млн. долара.
Друга несигурност е съдбата на UNRWA (Агенция за подпомагане на палестински бежанци), най-голямата агенция на ООН, работеща в Газа, която управлява 183 училища, обслужващи около 300 000 ученици. Финансирането на агенцията беше замразено от САЩ, Обединеното кралство и други държави, след като Израел заяви, че дузина от 13 000-те ѝ служители в Газа са участвали в нападенията на 7 октомври. UNRWA уволни служителите, а ООН започна разследване на твърденията. Според служители на ООН сривът на UNRWA ще остави огромна дупка в образователната система на Газа, която трудно ще бъде запълнена. (Някои от западните държави възстановиха финансирането за организацията, след като Израел не успя да представи доказателства за обвиненията си, бел. прев)
Университетите също са били обект на израелските бомбардировки. Пет от шестте основни университета в Газа са напълно или частично разрушени. Сред тях е и пълното разрушаване на свързания с Хамас Ислямски университет в Газа, един от най-големите в ивицата с около 20 000 студенти, за който Израел твърди, че е бил „централен център за обучение“ на инженери на Хамас. Ректорът на университета Софян Тая, учен и плодовит изследовател в областта на оптиката, също беше убит при въздушни удари заедно със съпругата си и петте си деца.
Израел заявява, че разследва разрушаването на университета „Исра“, южно от град Газа, който беше взривен на 17 януари от израелски войници, след като го използваха като база в продължение на 70 дни. Независимата, частна институция с нестопанска цел, създадена през 2014 г. – чието мото беше „промяна към професионализъм“ – преподаваше медицина, инженерни науки, финанси, право и хуманитарни науки на около 4000 студенти. Драматични видеоматериали, заснети от войниците, показват момента, в който целият кампус се срутва в гъст облак от дим и прах. (В крайна сметка израелската армия наказа отговорният офицер единствено с административна забележка, бел. прев).
По данни на палестински официални лица Газа също така скърби за смъртта на около 95 учени и изследователи, включително 77 доктори на науките и трима ръководители на университети. Неве Гордън, израелски професор, който преподава международно право и права на човека в университета „Куин Мери“ в Лондон, казва, че разрушаването на образователната система на Газа ще доведе до „деразвитие“ на територията – нещо, което той и други учени от Британското общество за близкоизточни изследвания смятат за умишлена израелска политика. Еврейската държава настоява, че цели само сгради, свързани с Хамас. „Систематичният характер на нападенията, броят на убитите професори и повредените училища показват намерение“, казва Гордън, който предупреждава за „изтичане на мозъци поради разрушения и смърт“.
Макар че никой не е сигурен какво ще включва следващата глава в историята на територията – Израел твърди, че възнамерява да упражнява пряк контрол върху сигурността – учените са съгласни, че е вероятно изселване на квалифицирани хора. Ударът по всички аспекти на живота в Газа ще направи много трудно възобновяването на живота там. Много анализатори прогнозират, че членовете на малката средна класа, включително преподавателите, ще търсят възможности в чужбина.
За студентите от университетите присъединяването към палестинското общество на Западния бряг дори не е възможно, тъй като, както посочва Алаззех от университета Бирзейт, израелските ограничения за придвижване не позволяват на палестинците от Газа да посещават учебни заведения в другите окупирани територии. Абусада от университета „Ал-Азхар“ казва, че хората „ще търсят други места, където да отидат. Ако не заради себе си, то заради децата си; заради това поколение, което се бива изгубено“.
Според него десетки или стотици хиляди ще искат да мигрират. „Ясно е, че никой не иска да ги приеме, но може би ще прибягнат до нелегална миграция.“ От 2007 г. насам хиляди млади хора вече са мигрирали „поради бедност, безработица и липса на възможности, насочвайки се към Турция и Европа“, добавя Абусада.
Дори и да бъде постигнато прекратяване на огъня, задачата за възстановяване на образователната система на Газа, която е основата на всяко бъдещо развитие, е колосална. Като начало, разрушаването на жилищата и електрическите мрежи прави невъзможно дори възпроизвеждането на опита от онлайн обучението по време на Covid. По-голямата част от жителите на Газа живеят в палатки или подслони без достъп до технологии. Бенямин Нетаняху, министър-председателят на Израел, се зарече, че няма да има възстановяване преди „демилитаризацията на Газа“ и „цялостна програма за дерадикализация“ в образованието и религиозните дискусии.
Но Алаззех казва, че е по-вероятно Израел да получи точно обратния на желания от него резултат. „Ще има по-голяма съпротива и радикализация“, добавя той.“Не знам как хората ще се справят с травмата си, но със сигурност тя… ще приеме колективна форма.“ Абусада от Ал-Азхар също се опасява, че войната ще доведе до радикализация на новото поколение.Той казва: „Тези, които са оцелели, след като са били убити целите им семейства, няма нито да забравят, нито да простят.“
Снимки на едно изгубено поколение
Халима ал-Калут, художник
Родена през 1994 г.
Трудностите на ежедневието в Газа никога не са били далеч от съзнанието на Калут. Тези преживявания тя пренася в изкуството си, създавайки картини, стенописи и скулптури, които разглеждат теми като правото на живот и медицинско лечение в Газа, както и маргинализацията на жените. За една от изложбите тя изработва гигантски скулптури от предмети от бита и остри инструменти от картон, „за да покаже, че колкото и тези инструменти да ни спестяват време и усилия, те биха били болезнени, ако се приложат към човешки същества“. Според нея това въображаемо насилие не е далеч от реалността на живота в Газа под окупация. Калут е в началото на кариерата си, но има големи мечти да покаже изкуството си на света.
„С всеки изминал ден губим едни от най-креативните и талантливи художници, които донесоха красота, разум и изцеление на по-голямата обсадена общност в Газа“, написа ректорът на университета, където тя нарисува последния си стенопис, след като научи за смъртта ѝ при израелски въздушен удар на 29 октомври.
Рефаат Аларер, поет и преподавател
Роден през 1979 г.
Рефаат Аларер, стълб на културната общност в Газа, е запомнен от учениците като вдъхновен преподавател и страстен поет, който обичаше Шекспир. Преподавател по английска литература и творческо писане в Ислямския университет в Газа, той е виждал в английския език „средство за освобождение и овластяване“, според възпоменанието на писателката Джехад Абусалим в The Nation. Аларер е съосновател на организацията „Ние не сме числа“, която свързва млади палестински писатели с опитни автори в чужбина като наставници. Той е редактор на два тома на английски език: Gaza Writes Back (2014 г.) и Gaza Unsilenced (2015 г.). Остър критик на Израел, който е загубил брат си и други роднини при израелски удар през 2014 г., той заяви пред Би Би Си, че нападението на Хамас от 7 октомври е било „легитимно и морално“, което телевизионният оператор осъди като обида.
Аларер е убит при удар по град Газа на 7 декември заедно с няколко членове на семейството си. Оставя жена и шест деца. Рециталът на Брайън Кокс, шотландски актьор, на последното стихотворение на Аларер „Ако трябва да умра“ беше широко разпространен в социалните медии.
Сирин Мохамед ал-Аттар, акушер-гинеколог
Родена през 1984 г.
Гинеколог и акушер, Сирин ал-Атар работи в UNRWA, която предоставя здравни, образователни и други услуги на палестинските бежанци в Газа. Тя е един от най-малко 165-те служители на UNRWA, убити досега по време на войната. Завършила университета „Ал Кудс“ в Йерусалим, тя е практикувала в Газа, Йордания и Саудитска Арабия, като е впечатлила колегите си с отдадеността си на работата и съпричастността си към пациентите. „Тя беше един от най-добрите, най-прекрасните и най-хуманните лекари, които съм срещала и с които съм работила“, казва Гада ал-Джадба, ръководител на здравната програма на UNRWA в Газа. Атар беше убита заедно с една от трите си дъщери при бомбардировка на бежанския лагер Ал-Бурейдж в средната част на Газа на 11 октомври.
Аят Хадура, видео блогър
Родена през 1996 г.
„Вярвайте само в себе си“, пише Хадура на страницата си във Facebook. Напълно непринудена пред камерата, преди войната Хадура беше изградила профила си на видео блогър, който публикуваше материали за всичко – от палестинските ягоди до жените в политиката. Когато Израел започна офанзивата си, тя се насочи към документиране на тежкия живот на палестинците, подложени на бомбардировки, за своите последователи в целия арабски свят. Живеейки в северната част на Газа, където Израел първоначално съсредоточава най-тежките си атаки, тя публикува все по-фрапиращи видеоклипове, докато „ужасяващите шумове“ на войната се приближават до дома ѝ. На 20 ноември, в това, което със сълзи на очи определи като вероятно последното си видео, тя заяви, че сцените около нея са „изключително ужасяващи“. На този ден Хадура и няколко души от семейството ѝ са убити.
Хамам Алох, нефролог
Роден през 1987 г.
Алох се обучава за нефролог, след като забелязва, че в родната му Газа има отчаяна нужда от бъбречни специалисти. След 14-годишно обучение в чужбина той се завръща у дома преди две години и работи в болница „Ал Шифа“, най-голямата в анклава. Когато избухва войната, Алох работи денонощно. Запитан в интервю за „Демокрация сега“ защо не е избягал на юг, когато израелските военни започват да изтласкват цивилните от северната част на Газа, той отговаря: „Ако отида, кой ще лекува пациентите ми? . . . Мислите ли, че съм отишъл да уча медицина, за да мисля само за живота си?“ На 11 ноември Алох отива при роднините си, за да си почине между смените. Той е убит при израелски въздушен удар по дома им.
Хиба Абу Нада, поетеса
Родена през 1991 г.
Когато войната започва, Абу Нада прави това, което винаги е правила – пише. Публикуваше откъси от новите си стихотворения и стихове в социалните мрежи – снимки на живота в обсада. Те се разпространяваха широко и привличаха международното внимание към поетесата и писателката, която вече беше добре позната в родната си Газа и извън нея. В едно от последните си стихотворения, публикувани в X (Туитър) преди да бъде убита, тя пише на арабски: „Нощта на града е тъмна, освен сиянието на ракетите; тиха, освен звука на бомбите; ужасяваща, освен уюта на молитвата; черна, освен светлината на мъчениците. Лека нощ, Газа.“ Абу Нада беше убита при израелски въздушен удар по дома ѝ в Хан Юнис на 20 октомври. Тя беше на 32 години.
About The Author
