От момента на появата си през февруари 1897 година списание „Ново време“ на Димитър Благоев се утвърждава като незаменимата теоретична трибуна за обосновка на социалистическата алтернатива на капитализма у нас и по света. Острата необходимост и днес от такава обосновка пролича на срещата с дългогодишни активисти на Софийската градска организация на БСП на 21-ви февруари т.г. Ето защо.
Предмет на дискусията беше опитът от Местни избори ‘23. Във встъпителния си анализ политологът Страхил Делийски открои особената роля на предизборния „Манифест за един демократичен град“ за извоювания двукратен ръст на подкрепата за кандидатите за общински съветници на Местната коалиция „БСП за България“, както и за практически спечелените избори за кмет на Столицата от кандидата на коалицията Ваня Григорова. Наред със значението на изградената широка лява коалиция и на удачно определените кандидати, той изтъкна ясните послания на Манифеста, адресирани целево към хората на наемния труд, основани на задълбочен анализ и оценка на класовия състав на столичните избиратели.
Спирайки се на хода на работата по изготвянето на Манифеста, политологът сподели, че тази насоченост на документа е срещнала острите възражения от страна на ръководството на БСП. Рязко са били оспорвани заложените в него постановки за сблъсъка между частните и общинските интереси, за драстичните неравенства между малцината замогнали се и голямото мнозинство работещи граждани, за необходимостта да се спре приватизацията на общинската собственост и т.н.
В тази връзка, по време на дискусията закономерно се стигна до принципния въпрос – коя е необходимата и автентична лява политика, която БСП следва да обоснове и провежда? Критично бяха оценени двете линии, които се наблюдават в лявото пространство днес – социаллибералната на съвременната европейска социалдемокрация и национал-консервативната, към която клони и текущото партийно ръководство на „Позитано“. Бе констатирано, че и едната, и другата линия лишават милионите работещи срещу надница и които изнемогват под пресата на тоталния пазарен диктат, от силно политическо представителство, годно за защити жизнените им интереси и успешно да се противопостави на напора на десните формации. С тревога бе констатирано, че през последните години БСП така и не излъчи нито едно силно завладяващо идейно послание, способно да стигне до хората на труда в многообразните му проявления така, че да ги мобилизира в полза на категорична антисистемна политика.
Същевременно обаче бе припомнен и такъв факт – още преди година Градският съвет прие Програмна декларация „Да трансформираме системата“, която внесе на заседанието на 50-ия конгрес на БСП на 11 февруари 2023 г. В нея се съдържа ясен призив към всички леви хора „за решително противопоставяне срещу системата на огромните неравенства, на безогледната експлоатация, на отчуждението и агресията.“ Само че, по познатия маниер, ръководството на конгресното заседание не допусна Декларацията да стигне до делегатите, като вместо да предложи своя проекторезолюция се „прояви“ с брутално противоуставното и фалшифицирано „изключване“ на настояващите за дискусия по остро актуалните проблеми на обществото и страната.
Заслужава да се отбележи, че споменатата Програмна декларация не се появи на празно място. Така например, на електронния сайт на списание „Ново време“ в предходния период бе публикувана поредица от предконгресни програмни становища и политически документи, които могат да се намерят на адрес: https://drive.google.com/file/d/1xrjPiJbFlv5KMh4uFYAHAYfFt_nN_qxR/view?usp=sharing за техния характер и насоченост достатъчно ясно говорят такива заглавия, като: „Партията трябва да застане с лице към наемните работници и техните проблеми“ на проф. Петър-Емил Митев; „Събуди се БСП! Време е!“ на проф. Боян Дуранкев; „Ясни послания към хората на наемния труд“ на проф. Светла Тошкова; „Трябва задълбочен разговор за идеологията“ на Боян Балев и редица други. В свитъка не липсват и остро критичните мнения на леви активисти, които не виждат в днешната БСП необходимата на гражданите и страната автентично лява партия.
През изминалите години ръководството на партията се оказа напълно неспособно, а и изцяло незаинтересовано, да организира и развие каквато и да било идейно-програмна дискусия, неизменно зареждала членовете и симпатизантите на партията със сила и самочувствие на носители на необходимата на страната програма и политика. Заявката преди време, че ще се готви нова модерна партийна програма така и не получи някакво видимо развитие. Звената за идейни, политически и исторически изследвания към Националния съвет съществуват само на книга, без каквато и да е дейност и при пълна липса на състав.
На последния пленум на „Позитано“ било решено съставът на редколегията на списание „Нов време“ да бъде подменен. Решение, взето доколкото може да се разбере, в утвърдилия се порочен стил – без някаква аргументация и особено обсъждане. Но тревожното е, че този подход и съответните промени обещават да превърнат и „Ново време“ в още един безкритичен проводник на порочната линия на партийното ръководство, обричаща партията на формация с трайно затихващи функции до пълното ѝ ликвидиране като значима политическа сила.
Разбира се, място за изненада няма. Това е така на фона на прикритата съпротива на ръководството срещу успешната местна предизборна коалиция, изградена от БСП-София с много усилия и упорит труд, както и особено в светлината на безогледната атака и хули от негова страна срещу получилите широка подкрепа общински съветници от групата на МК „БСП за България“. Вместо безспорният успех на Софийските социалисти, събудил надеждите на членовете на БСП и на левите хора из цялата страна, да бъде подет и развит като убедителен пример за изборен успех при условие, че има ясна политика и правилно подбрани кандидати. Само че, в случая сегашното партийно ръководство видя не такъв пример, а потенциална заплаха за собствените си началнически позиции.
Що се отнася до „Ново време“, то въпросният акт на „Позитано“ е последната проява на упорито и особено настървено следваната вече осма поред година линия на ръководството за практическо ликвидиране на всички медии на партията. Във вече сравнително далечната 2017 година специален пленум на Националния съвет на БСП за левия печат от 14 октомври прие подробен доклад за концепция за бъдещето на левите печатни издания със конкретни задачи, отговорници и срокове за изпълнение. Съгласно взетото решение, до края на годината следваше да се изградят структури и да се осигурят необходимите средства за издаването на вестник „Дума“, списание „Ново време“, бюлетина „Съвременен показател“, на списание „Понеделник“ и вестниците „Жарава и „Моята вяра“, както и за нови електрони издания на партията. Активно бе обсъждана идеята за създаване на ляв информационен пул за развитието на пълната гама съвременни медийни средства и мрежи за възможно най-широко разпространение на позициите и посланията на партията.
Днес всеки може сам да прецени какво бе изпълнението, или по скоро тоталното неизпълнение на тогава единодушно взетото решение. Повечето от посочените издания така и не просъществуваха. Най-фрапантният пример за този разрушителен курс е съдбата на „Дума“. Нека припомним фронталната атака срещу вестника, предприета от ръководството на пленума на НС на 10 декември 2021 г. с поредица от груби нападки и неверни твърдения срещу колектива на вестника – за тежки злоупотреби със средства, за фалшиви трудови договори, за раздут щат и т.н. и т.н. Все твърдения, оборени точка по точка от колектива в свое писмо-отговор.
Всъщност искрата, разпалила гнева на ръководството бе друга – това бе един добронамерен коментар на зам.-главния редактор в дните преди въпросния пленум в смисъл, че на фона на спадналото доверие към партията на последните избори, редно е председателят на партията, а не друг, да свика пленум за честен разговор и отговорни решения по възловите въпроси около формирането на правителство и участието на БСП в него. А основната причина за необузданата атака всъщност бе, че колективът на вестника оставаше верен на призванието си “Дума“ да бъде независимия ляв вестник, а не орган на партийното ръководство. Ето защо във вестника било нужно „да се сложи ред“ и той да изразява само позициите на партийното ръководство! Бе предприета така наречената чистка на всички неудобни, като за целта във вестника бе инсталирана за да провежда ръководната воля бивша сътрудничка от вестник „Демокрация“!
За да се стигне до днешното унизително състояние на вестника, така релефно описано в Позицията от 22 февруари т.г. на 41 журналисти, работили във вестник „Дума“ през годините, все ярки леви публицисти със свое име и извоюван професионален и обществен авторитет в съвременната отровна медиана среда, които по повод поругаването на вестника – тяхна съдба, с болка и гняв заявяват: „изразяваме дълбоко възмущение от съсипването на изданието и превръщането му в антипод на онова, за което бе създадено от Стефан Продев. Това е пример как една медия с мисия да е глас на хората, може да бъде употребена като слугиня и бухалка.” Можете да я намерите на сайта „“Ново време“ на адрес: https://novovreme.com/aktualen-pregled/za-upotrebata-na-mediite/. В Позицията си те особено остро осъждат безпрецедентните нападки през последните дни от страниците на вестника срещу столичните общински съветници от БСП, като сочат, че се създава впечатлението, че ръководството води „битка на живот и смърт“ срещу свои другари, по-яростна дори и от тази срещу Сглобката.
Да не говорим за безславния край на БСТВ, каналът, обявен с такива амбициозни заявки за пробив на партията в медийната среда, в който, въпреки предупрежденията на добронамерени леви професионалисти, бяха излети неизвестно колко крупни суми с не просто нулев, а с подчертано отрицателен ефект. Тема, която заслужава отделено отговорно разглеждане, каквото, разбира се, това ръководство изобщо няма намерение да допусне.
Що се отнася до онези от нас, които не желаят нито да се примирят със сегашното ликвидаторско партийно статукво, нито да видят „Ново време“ в ролята на негов инструмент, то ние ще се постараем да отстоим и продължим мисията на Благоевото „Ново време“ като незаменима трибуна на социалистическия мироглед, жизнено необходима на огромното мнозинство хора с леви убеждения днес у нас. Нека с общи усилия осигурим на живата и търсеща лява мисъл и в бъдеще именно такава трибуна.
23 февруари 2024 г.
Статията е публикувана на сайта novovreme.com
About The Author
