Властта се страхува от тях. Повечето от техните съграждани гледат на фермерите със смесица от дистанцираност и уважение. Те са малко в Европейския съюз (ЕС) – около девет милиона, 2% от населението. Генерират 1,4% от БВП на Общността. Но имат влияние, каквото други социални движения и сектори на икономиката и обществото дори не мечтаят да имат. И го използват.
От Холандия до Румъния, от Франция до Полша, един актьор зае сцената: тракторът, икона на европейското село, което се е мобилизирало и плаши властта. „Може би това е повратна точка“, казва Доминик Моизи, специален съветник на френския мозъчен тръст по проблеми на обществената политика Institute Montaigne и наблюдател на основните течения, вълнуващи Европа и света. „Впечатлението е, че фермерите не смятат някой да е способен да им противостои. Убедени са, че техните искания са справедливи и че са в състояние да ги отстояват.“
Във всяка държава на ЕС те издигат специфични изисквания. За полския или румънския селянин Украйна представлява по-голяма конкуренция, отколкото за испанеца или французина, а последният се радва на статут в своята страна, който му осигурява изключителна сила и влияние. Понякога интересите се сблъскват. Повтарящо се оплакване във Франция е предполагаемата нелоялна конкуренция от по-евтини испански продукти. Но някои оплаквания са общи за всички. Почти идентични са недоволствата по магистралите в района на Париж, които до петък бяха блокирани от десетки трактори, и в зеленчукова ферма в германската провинция Рейнланд-Пфалц.
Европейското село се мобилизира срещу данъците върху горивата, които задушават фермерите насред инфлацията. Надига се и срещу разпоредбите за опазване на околната среда, които са смятани за прекомерни и вредни за производството и екологията – някои ги наричат дори „наказателни”. Гневът е и срещу бумащината и бюрокрацията, които ограбват все повече време на фермерите. Срещу едрата индустрия и големите търговски вериги, за които протестиращите смятат, че ги обират и подкопават приходите им. Против споразуменията за свободна търговия, които според тях ги поставят в неравностойно положение спрямо страни с по-малко строги регулации и с по-ниски заплати. Те са и против възможността Украйна, селскостопанска суперсила, един ден да влезе в ЕС, или поне са дълбоко скептични към това.
Украйна и околната среда. Проблемите на европейското село и контролираният му гняв, изригнал в началото на 2024 г., докоснаха нещо много съществено. Бъдещето на Европа и на човечеството.
По-малко от шест месеца преди европейските избори, на които популистката десница се надява да се консолидира като алтернатива на умерените формации и вижда своя шанс за това в сегашните протести, селото демонстрира мускулите си. Това е осезаема сила и фермерите я владеят без комплекси: те хранят всички останали.
Ето какво каза през отиващата си седмица 21-годишният Пиер дьо Ласе, син и внук на фермери, интервюиран край трактора си, докато участва в блокада на магистрала A-6 южно от Париж: „Без селското стопанство нямаше да има нищо за ядене, а без нищо за ядене, нямаше да ни има нито теб, нито мен.“
Фермерите имат важен символен капитал: в днешния урбанизиран и глобализиран свят те въплъщават за мнозина връзката със земята, същността на една страна. Разполагат и с уникално средство за въздействие. За да се чуе гласът им, не е нужно да извеждат стотици хиляди хора по улиците. Трябват им само няколко трактора, за да затворят магистрала или да парализират град.
И това работи. Тази седмица френският президент Еманюел Макрон и неговият министър-председател, новобранецът Габриел Атал, успяха да овладеят с набор от отстъпки – някои за сметка на околната среда – двуседмична фермерска мобилизация, обявила „обсада на Париж”. Европейската комисия, изправена пред заразата от протестите, които докараха трактори до центъра на Брюксел, предложи отмяна на изискването за оставяне на минимален процент (4% – б. пр.) земя за угар – тоест откликна точно на едно от ключовите фермерски изисквания.
„Едно малко малцинство може да парализира страната“, казва Лукас Ланг, 23-годишен животновъд и зърнопроизводител от полето край Бул, селище на 20 километра от френско-германската граница. Не го казва пожелателно. Това е констатация. Говори майчиния си език – елзаски, а също немски и френски. Европеец. През последните седмици той пътува напред-назад между Германия и Франция, прекосявайки многократно ту в едната, ту в другата посока стар граничен пункт и един път. Участва и в протестите на германските си колеги в това кътче, сгушено между Елзас, Баден-Вюртемберг и Рейнланд-Пфалц. Лукас Ланг вижда, както всеки друг в Европа, колко бързо политиците реагират на някои от фермерските искания, уплашени от възможността движението да се проточи и втвърди.
„Те се страхуват“, казва Ланг, застанал на входа на семейната си ферма със 70 крави и 100 хектара зърнени култури. „Те знаят, че без селско стопанство няма държава”.
Страхът в офисите на властта или поне уважението към хората от село обгръща целия континент. Победата на провинциалните избори в Холандия през март 2023 г. на Селско-гражданското движение (BBB, както е абревиатурата на холандски) породи притеснение. Тази популистка партия спечели подкрепа с отхвърлянето на мерките за намаляване на емисиите в селскостопанските ферми. И това даде сигнал за тревога. Ами ако усилията за реагиране срещу климатична криза се развиват прекалено бързо и носят риска за подхранване на десни популисти и радикали?
Кошмарът на европейските лидери – онези, които варират от умерено ляво до умерено дясно и които ръководят европейската конструкция от 1945 г. насам – е, че ще се повтори сценарий, подобен на бунта на жълтите жилетки през 2018 г. във Франция. Те мислят за умората на жителите на селските райони или малките градове, които зависят от изкопаемите горива, за да живеят и работят в зони с малко обществен транспорт. Или чийто поминък, какъвто е случаят с мнозинството фермери, зависи от употребата на замърсяващи вещества. Аргументът е, че ако тежестта на борбата с изменението на климата падне върху тази част от населението, това ще бъде голям импулс за радикалите.
В Германия премахването на субсидиите за дизелово гориво в селското стопанство предизвика движение, което в крайна сметка докара хиляди трактори в столицата Берлин. В началото на месеца (януари – б. пр.) вицеканцлерът и министър на икономиката и климата, природозащитникът Робърт Хабек, претърпя катастрофа, докато се опитваше да слезе от ферибот, след като се връщаше от почивка със семейството си. По-късно Хабек отсъди: „Циркулират призиви с фантазии за преврат, формират се екстремистки групи и открито се показват етнически националистически символи.“ Процъфтяващата крайнодясна група Алтернатива за Германия (AfD) се опитва да се възползва от всичко това.
Около 30 километра делят фермата на младия Лукас Ланг в Бюл (Франция) от тази на ветерана Юрген Запф в Кандел (Германия). Пътят пресича равнината. На входа на всеки град има нещо странно: табелата с името е обърната наопаки. Ето така селяните започнаха да протестират още през есента – саботираха знаците. Но бързо разбраха, че никой в Париж не забелязва това. Не ги чуха, докато не излязоха тракторите.
Пътят навлиза в Шайбенхард – селище, разделено на две от мост над поток, който служи за граница. На единия бряг е Шайбенхард, Франция. На другия – Шайбенхарт, Германия. Разликата е едно Д и едно Т в края на името.
Граничният пункт спря да работи през 90-те години на миналия век, когато бариерите бяха вдигнати. Те се върнаха за кратко по време на пандемията от Covid. Сега постройката на стария пункт е превърната в библиотека с книги на френски и немски, смесени заедно. Това е епицентърът на Европа, земите, за които германците и французите са се борили от векове и където в края на Втората световна война се ражда помирението, довело до европейското единство.
„Европейският съюз ни донесе 70 години мир и 70 години без глад. Благодарни сме“, казва Запф, докато развежда посетителите между нивите и хамбарите. Пояснява: „Ето защо ние демонстрираме – за да има още 70 години от същото.“
А-65, магистралата, която стига до индустриалния град Лудвигсхафен, бучи на няколко метра от фермата. Хамбарът е покрит със слънчеви панели. Фермери работят на съседната нива с аспержи. Юрген Запф, на 53 години и с три деца, също посветен на селското стопанство, показва трактора, с който е бил в Берлин преди няколко дни. Залепил е стикер с изображение на столицата и обещание: „Ще се върнем. Това не е приключило.“
За крайнодесните ли са? „Ние, селяните, защитаваме други ценности“, отговаря Запф. Секторът зависи от Общата европейска селскостопанска политика – ОСП, която съставлява една трета от общия бюджет ЕС. Неуместно е те да прегърнат каузата на евроскептицизма. „Ние сме за Европа, а не против нея“, казва германският фермер. „Но трябва да се реформира така, че да не се състои все от някакви нови закони и разпоредби, нови предписания.“
В съседна Франция Националният сбор на Марин льо Пен има по-лоши резултати сред фермерите, отколкото средно за страната. Но антиглобализационните и антибюрократичните послания, оплакванията от градските елити и демонизирането на екологизма оказват своя ефект.
И все пак: „Без Европа нямаше да имаме помощ от ОСП, а на световния пазар Франция тежи повече благодарение на Европа“. Казва го Алис Орто, производителка на зърно и цвекло, докато стои на протестна блокада на магистрала край Париж.
На 550 километра от фермата на Юрген Запф, на магистрала A-10 южно от Париж, в средата на отиващата си седмица много се говореше за Европа и ОСП. Можеше да се чуе и още едно оплакване: колко е трудно да свързват двата края собствениците на дребни имоти, които се чувстват притиснати от дългове и намаляващи доходи. Понякога художествената литература го изразява по-добре. „В крайна сметка – казва разказвачът в романа „Серотонин“ на известния френски писател Мишел Уелбек – това, което се случва сега със селското стопанство във Франция, е огромен план за съкращения, най-големият план за съкращения, който е в ход в момента, но това е план таен, невидим, в резултат на който хората изчезват поотделно, притиснати в ъгъла си, без да стават новинарска тема за BFM (френски новинарски канал, излъчващ без прекъсване – б. пр.).“
И този роман, както и други от същия автор, представя преувеличен портрет на обществото, но изразява и дълбоките страхове на част от същото това общество. Сега е добавена още една заплаха, каквато за някои от интервюираните тези дни фермери е Украйна. „Днес това ме убива“, казва Гислен де ла Форж, 32-годишен, собственик на ферма от 200 хектара между Париж и Орлеан. „Това не е тяхна вина, но те убиват моята компания. Вносът на зърнени култури беше улеснен и сега губя пари всеки ден”.
Четвъртък вечер. Намираме се на магистрала А-10, блокирана и в двете посоки. В ремаркето на камиона си Де ла Фордж яде, пие и се шегува с дузина фермери, с които се е сближил тези дни. Уморени са. След няколко часа ще си тръгнат. На метри от камиона, на пътя, се образуват групи, кроят се планове, обсъжда се достатъчни ли са отстъпките на правителството.
Няколко километра на изток, на A6, екран предава на живо речта на президента Макрон в Брюксел. Пиер Лакомб, 35-годишен производител на зърнени култури, не гледа особено внимателно. Разговорът, както е обичайно тези дни, се насочва към Украйна: „За мен е немислимо тя да влезе в ЕС. Няма как да споделяме нещо, което нямаме.“ На въпрос дали решението е да затворим вратата за украинците и да им откажем възможността да бъдат европейци, той отговаря: „Е, не знам какво да отговоря, честно. Аз съм просто дребен селянин от Франция. Това е геополитически въпрос, над който аз нямам контрол”.
„Ще трябва да обясним на селяните, че е по-добре да имаме Украйна с нас, отколкото срещу нас“, казва политологът Доминик Моиси. „И че ако Украйна попадне в ръцете на Русия, те трябва да си представят последиците за храните в цяла Европа с огромните земеделски земи в тази страна.“ Моиси заключава: „Трябва да говорим за геополитика с фермерите.“
About The Author
