Обществото ни навлиза в новата 2024-та година с усещане за безпътица, примесено с апатия и омерзение. Т.нар. мълчаливо мнозинство остава заредено с негодувание срещу новото статукво. Два са определящите фактори за това състояние. Единият – сглобката, която стана фрапиращ антипод на морал в политиката. Другият – БСП, която си остава неспособна да предложи убедителен отговор на очакванията на хората за друго качество политика.
В тази болна среда наново се изостря разделението в обществото. В последната за миналата година „Панорама“ съпредседателят на ДБ Христо Иванов констатира, че „България не може да върви напред без да намерим технология на съгласието“. При сегашната липса на големи партии трябвало „да се научим да живеем с малки порции власт“, в коалиции „в името на голяма национална цел“, пример за което била сегашната некоалиция ГЕРБ-СДС-ПП-ДБ плюс ДПС., т.е. – сглобката.
Да, но практиката от изминалата година показа, че такова технологично конструирано съгласие не може и не преследва никакви големи национални цели, а се стреми единствено и само към завладяването на всички видове власти в тясно партиен интерес. Фактическата цел се оказва консумирането на властта на „малки порции“, с оглед подялба на властови длъжности и на публичния ресурс, пропорционално на „дяловото участие“ на сглобените в предприятието. И като осигуровка за безпроблемното ѝ осъществяване – безпрекословното следване на предписанията на „външния фактор“, според заклинанието „евроатлантически ценности“. Технологично сглобен „прагматизъм в действие“, довел до пълното морално дискредитиране на обявилите се за носители на промяната с главна буква.
Пример за посоченото пълно разминаване между високопарни заявки и разобличаващи практики станаха натрапените промени в Конституцията. Стана пределно ясно, че трескавото им приемане се налага не за друго, а за да не се разпадне самата сглобка, кръстена „конституционно мнозинство“. Бе обявено, че промените най-накрая ще ни направят сто процента европейска държава. Само че Венецианската комисия в становището си ни обясни, че общоприетите европейски стандарти за конституционни промени изискват изрични и подробни мотиви за всяко предложение, търпеливи и достатъчно продължителни обсъждания и като резултат – съгласие не между някакво текущо парламентарно мнозинство, а напротив, между всички политически сили, авторитетни експерти и професионални общности.
В нашия случай нищо не би могло да е по-далече от тези стандарти за европейско качество: вместо разгърнати мотиви – набързо нахвърляна обяснителна записка; вместо задълбочени обсъждания – няколко заседания по разписан график с предварително зададен краен срок; вместо безспорни крайни решения – новоприети норми, които самите вносители очакват веднага да бъдат атакувани в Конституционния съд! Съществена част от които действително бяха оспорени още в първите дни на януари т.г. с аргументираното искане на президента Конституционният съд да обяви оспорените от него норми за противоконституционни. Но норми, залостващи участниците в необходимото две трети мнозинство с цел настаняване на свои проксита във възловите структури на отделните власти и в независимите регулатори.
Сякаш някак съвсем нормално стана при анализите за позициите на участниците в сглобката да се приема като базисно разбирането, че всъщност става дума не за нещо друго, а единствено и просто за разпределение на „парчетата от баницата“. Намерения, нямащи нищо общо с каквато и да било грижа за общото благо и националния интерес. Нещо повече, в пряк разрез с последния, приемането на възможността за двойно гражданство за депутати и министри поражда съвсем очевидни заплахи за националната сигурност.
Всъщност, с безотговорните си действия т.нар. конституционно мнозинство погази основополагащия обществен договор, залегнал в преамбюла на Конституцията: съвместяването на принципа за върховенството на правата, достойнството и сигурността на личността с неотменимия дълг да пазим националното и държавното единство на България. И при това, обръщайки гръб на закрепените в нашия Основен закон ценности свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и сигурност.
Що се отнася до промените в главата за съдебната власт, да допуснем, че въведеното мнозинство на парламентарната квота в прокурорския съвет и на съдийската в съдебния, отговарят на изискванията да се повиши отчетността на прокурорите и независимостта на съдиите. Да речем, че те са необходимият отговор на фона на безпрецедентните скандали и преобръщания, разтресли прокуратурата през май миналата година. Тогава главният прокурор изведнъж сензационно обяви, че се съмнява, че политици са поръчали взривяването на автомобила му и поиска гаранции за неговия и за живота на семейството му; заместникът му на свой ред заяви, че главният имал частна структура за проследяване и външно наблюдение и че същият щял да го ликвидира/?!/; зам.-началникът на следствието пък се оплака от плашещо го проследяване…
Но както тогава стана пределно ясно, същинският проблем не е толкова до квотите във въпросните съвети, а в пълната зависимост на прокуратурата и следствието от страна на неявни политически структури. Не бива при това да се пропуска, че днешната ситуация е продукт на дългогодишната негативна селекция в органите на съдебната власт, най-вече в прокуратурата, започнала още с политическата чистка в нея през 1991-1992 година с уволнението на 190 съдии, прокурори и следователи като „непригодни“ и принудителното напускане на други 450 души. Ситуация, създадена тогава от останалите неназовани „селекционери“, превърнали следствието и прокуратурата в послушен инструмент за политическа разправа преди всичко с онези членове на бившето ръководство на БКП, дръзнали да извършат пробива в тоталитарната власт на 10 ноември 1989 г.
Освен сагата с Конституцията, знакови за моралната несъстоятелност на управленската конструкция станаха серията перипетии и манипулации в последните дни преди местните избори от октомври – ноември миналата година: зам.-министърът, снимал си „на шега“ кодовете на изборните машини, сигналът на ДАНС и заседанието на парламентарния председателски съвет, определил отпадането на машините от първия тур /на който се гласува и за общинските съветници/, впоследствие допуснати на втория, както и поведението на ресорния министър, отказал, а после приел да потвърди тяхната изправност. Както стана известно, министърът е бил обект на пряк натиск от страна на съпредседателя на ПП Кирил Петков с цел да облагодетелства определени фирми с поръчки на сума от над 600 млн. евро. Поради което, опасявайки се за живота си, той е поискал и получил официална охрана за себе си и своето семейство. Поразителен низ от развития, белязали въпросните избори като най-опорочените за целия над 30-годишен период досега и останали без каквото и да били обяснения или последствия за засегнатите.
Своеобразен синтез на очертаните сривове на морала в днешната политика може да се открие в широко коментираното послание на почетния председател на ДПС от първите дни на годината. В него Ахмед Доган констатира, че не само ДПС престъпва критичната граница за финансиране, отвъд която се превръща в друго политическо качество, т.е. – в корпоративна платена партийна организация. Напротив, неговото заключение е, че „за съжаление, това е характерно за всички политически сили.“ Причината – че „пазарната демокрация“ „изяжда“ традиционните ценности на демокрацията. В този контекст си заслужава да се оцени и преформатирането на Делян Пеевски от „феномен“ в „представител на новото поколение технократи в политиката“, притежаващ „вроден инстинкт за решаване на проблемите“. Както, впрочем и финалният призив към Всевишния да ни бъде на помощ…
Точно на този фон се откроява тежката отговорност на БСП за настоящото кризисно състояние на обществото и държавата. В този си вид и състояние партията очевидно е неспособна днес да стигне до умовете и сърцата на мнозинството хора у нас. Тя явно не успява да насърчи съставляващите мълчаливото мнозинство да се превърнат в ангажирани граждани, активно отстояващи каузата за национално отговорно и почтено управление. Четирикратния спад на подадените за БСП гласове на изборите през последните години са неумолимо свидетелство за оценката на избирателите, които отреждат на партията периферното пето място в парламента и в обществения и политическия живот.
Причините за това унизително и дълбоко вредно за страната състояние на БСП са повече от една; част от тях се намират назад, в първите години след Десети ноември. Но актуалните за днешното положение са резултат от преднамерения курс, поет лично от госпожа Нинова от първите дни на инсталирането ѝ на председателския пост преди вече близо осем години. В резултат на действията ѝ БСП бе превърната от партия с колективно ръководство, строга отчетност и активен идеен живот в лидерска формация с обезличени ръководни органи, половинчата политика и пълно отсъствие на същностния за партията идеен живот.
Вътре в БСП бяха възродени най-мрачните похвати от миналото – лепенето на заклеймяващи етикети на всеки критикуващ, посочването на „врага с партиен билет“ с последващата „чистка“, превръщаща се в перманентна практика, защото има все някой несъгласен. Връх на този гибелен курс стана заседанието на 50-ия конгрес през февруари м.г. с „изключването ан блок“ на група делегати на конгреса, в грубо нарушение на изричните норми на Устава и при липса на необходимия кворум и гласове „за“. Същият пагубен подход се пренесе и в местните структури с произтичащите тежки последици в периоди на избори. По време на последните избори в поредица случаи номинациите на местните организации бяха заменени с наложени отгоре кандидати с резултат унизителни изборни поражения, след което мнозина кадри се видяха принудени да напуснат партията.
Особено показателен е опитът от местните избори в столицата. Тук градската организация на партията успя да създаде печеливша формула за участие. Бе изградена работеща коалиция заедно с други партии, в това число и с КП Левицата!. Номинираната от коалицията за столичен кмет синдикалистка Ваня Григорова се оказа особено убедителен носител на ясните леви послания в предизборния Манифест на коалицията, който директно отхвърляше нормите на „пазарната демокрация“ с призива „Градът не е пазар! Демократичният град е град с пазар, а не пазарен град!“
Така изградената коалиция на столичните социалисти с явни възможности за победа на изборите би следвало да получи активната и безрезервна подкрепа от страна на ръководството на партията, на първо място от председателя. На практика обаче се получи точно обратното. Половинчатите изявления, че това е нашият кандидат, бяха изречени на фона на добре осезаемото недоволство от така построената коалиция и направената номинация. Може само да се предполага, дали една ясно заявена подкрепа от страна на „Позитано“ 20 не би осигурила онези четири-пет хиляди гласа, които не достигнаха за победата на Григорова.
По-нататък, на национално равнище през последните няколко години изявите на партийното ръководство се открояват с все по-разпалена и невъздържана серия от нападки срещу два пъти избирания от гражданите президент на Републиката Румен Радев. Нуждата от максимално консолидиране на всички фактори, заявили воля да отхвърлят вредното за страната управление на сглобката, предполага точно обратното поведение на споделена критика и воля то да бъде прекратено. Само че за сетен път ставаме свидетели на поведение на БСП, което всъщност е в услуга на управляващите.
Не по-малко безпринципно и обратно на необходимото бе поведението на БСП по отношение на посегателството срещу Конституцията. Именно на партията прилягаше да инициира масов протест срещу намеренията на десницата да променя Основния закон. Вместо това обаче БСП се ограничи единствено с крайно лаконичните реплики от рода на „нямаме нищо общо“ и „не подкрепяме“, съчетани през последните дни преди гласуванията на текстовете с познатите гръмогласни произнасяния на ръководството. Плюс една единствена среща в парламента броени дни преди последното гласуване с участието на депутати от Седмото ВНС, дала възможност за няколко часа критични изказвания без някакви заключения или призиви към народните представители да не гласуват поправките.
За да се стигне до това, депутатите от БСП да останат в залата и да участват в заседанието на 15 декември м.г. за окончателното приемане на поправките, играейки ролята на опозиция. Така, вместо заедно с другите две опозиционни групи да напуснат заседанието и да оставят т.нар. конституционно мнозинство само да прокара замислените от него повече от спорни поправки, представителите на партията на практика придадоха вид на демократична легитимност на цялата крайно опорочена процедура. За пореден път фактически ставайки част от порочното статукво, вместо двигател на протеста.
Да не говорим за пълното отсъствие на всякакъв признак за идеен живот, който винаги е бил живецът, култивиращ у социалистите съзнанието и самочувствието на носители на проект за обществото, основан на ценностите, залегнали в Програмата на партията – свобода, справедливост, солидарност и равенство, както и мир, труд, хуманизъм и родолюбие. Ключова тема, която обаче изисква отделен подробен анализ.
Както напоследък често ни се напомня, през тази година по целия свят предстоят множество най-различни избори. За България с особено значение ще бъдат изборите за Европейски парламент на 9 юни т.г. – не само за това, какво представителство ще имат българските социалисти в него, но и каква посока ще очертаят за политическите процеси в вътре в страната. И в тази връзка не бива да забравяме, че структурите на партията по устав вече следваше да провеждат събрания за отчет на извършеното, за избори на нови ръководства и пряк избор на председател на партията, както и за задачите пред БСП и свикването на 51-ия партиен конгрес. Отсега се забелязват намеренията на ръководството тези събрания и избори да протекат в наложилия се стил на изчитане на „нашите успехи“, споменаване на проблемите с дежурните обяснения за подмолни действия на външни зложелатели и на критично настроени социалисти. Забележително е, че напоследък към такива членове на партията се отправя обвинението, че изневерявали лично на Корнелия Нинова! Като напълно се подминава грубата реалност за сриването на електоралната подкрепа за БСП.
Още днес всеки участник в предстоящата отчетно-изборна кампания е длъжен да си даде ясна сметка за личната си отговорност за това, накъде ще поеме БСП оттук нататък: или към по-нататъшно маргинализиране, което явно не тревожи сегашното ръководство и устройва личните интереси на крепящите го, или напротив, към цялостното обновление на партията, за да се превърне в убедителен носител на онази промяна, която огромното мнозинство български граждани очакват. И нека в хода на предстоящата кампания никой, който съзнава решаващия характер на този избор, не остане пасивен съзерцател на поредното отблъскващо повторение на до болка познатите апаратни хватки и манипулации.
Да, така е – тук е Родос и тук ще трябва да скачаме!*
*По известната сентенция на Езоп: „Тук е Родос, тука скачай!“ (тоест – докажи на дело способностите си)
Статията е публикувана и в novovreme.com
About The Author
