Какво се случва в израелския лагер за изтезания на задържани в Газа

Ювал Абрахам, +972Mag и Local Call

В началото на декември по света бяха разпространени снимки на десетки палестински мъже в град Бейт Лахия, в северната част на Ивицата Газа, които бяха съблечени по бельо, коленичили или седнали прегърбени, след което им бяха завързани очите и натоварени като добитък в задната част на израелски военни камиони. По-късно израелските служители по сигурността потвърдиха, че огромното мнозинство от тези задържани са цивилни лица, които не са свързани с Хамас, и че мъжете са били отведени от армията, без да бъдат уведомени семействата им за местонахождението на задържаните. Някои от тях така и не се завърнаха.

Списание +972 и Local Call разговаряха с четирима палестински цивилни, които са се появили на тези снимки или са били арестувани близо до мястото на инцидента и отведени в израелски военни центрове за задържане, където са били държани няколко дни или дори седмици, преди да бъдат освободени обратно в Газа. Техните показания – заедно с 49 видеозаписа, публикувани от различни арабски медии, на палестинци, арестувани при подобни обстоятелства през последните седмици в северните квартали Зейтун, Джабалия и Шуджаия – показват системно малтретиране и изтезания от страна на израелските войници спрямо всички задържани – както цивилни, така и бойци.

Според тези свидетелства израелските войници са подлагали палестинските задържани на електрически шокове, изгаряли са кожата им със запалки, плюли са им в устата и са ги лишавали от сън, храна и достъп до тоалетни, докато не са се изхождали върху себе си. Много от тях бяха вързани за ограда в продължение на часове, оковани с белезници и със завързани очи през по-голямата част от деня. Някои от тях свидетелстват, че са били бити по цялото тяло и са им гасили цигари по врата или гърба. Известно е, че няколко души са починали в резултат на задържането им при тези условия.

Палестинците, с които разговаряхме, заявиха, че сутринта на 7 декември, когато са направени снимките от Бейт Лахия, израелски войници са влезли в квартала и са наредили на всички цивилни да напуснат домовете си. „Те крещяха: „Всички цивилни трябва да слязат и да се предадат“, каза Айман Лубад, правен изследовател в Палестинския център за правата на човека, който е бил задържан този ден заедно с по-малкия си брат.

Според свидетелските показания войниците са наредили на всички мъже да се съблекат, събрали са ги на едно място и са направили снимките, които по-късно са били разпространени в социалните медии (впоследствие висши израелски служители са порицали войниците за споделянето на снимките). Междувременно на жените и децата е наредено да отидат в болница „Камал Адван“.

Четирима различни свидетели разказват пред +972 и Local Call, че докато са седели с белезници на улицата, войниците са влезли в къщите в квартала и са ги подпалили; +972 и Local Call са получили снимки на една от изгорелите къщи. Войниците са казали на задържаните, че са арестувани, защото „не са се евакуирали в южната част на Ивицата Газа“.

Неизвестен брой палестински цивилни граждани остават в северната част на ивицата въпреки израелските заповеди за експулсиране от ранните етапи на войната, които доведоха до бягството на стотици хиляди на юг. Хората, с които разговаряхме, изброиха няколко причини, поради които не са напуснали: страх от бомбардировки от страна на израелската армия по време на пътуването на юг или докато се подслоняват там; страх, че бойци на Хамас ще ги застрелят; трудности с придвижването или увреждания сред членовете на семейството; и несигурност на живота в лагерите за разселени лица на юг. Съпругата на Лубад например току-що е родила и те се страхуват от опасността да напуснат дома си с новородено.

Във видеоклип, заснет на мястото на инцидента в Бейт Лахия, израелски войник с мегафон застава пред задържаните жители, които седят на редове, голи и на колене, с ръце зад главите, и заявява: „Израелската армия пристигна. Разрушихме Газа [град] и Джабалия върху главите ви. Ние окупирахме Джабалия. Окупираме цяла Газа. Това ли искате? Имате ли Хамас с вас?“ Палестинците викат в отговор, че са цивилни.

„Къщата ни изгоря пред очите ми“, разказва Махер, студент в университета „Ал-Азхар“ в Газа, който се вижда на снимка на задържаните в Бейт Лахия, пред +972 и Local Call (той е поискал да използва псевдоним, защото се страхува, че израелската армия ще отмъсти на членовете на семейството му, които все още се намират в център за военно задържане). Очевидци разказват, че огънят се е разпространил неконтролируемо, улицата се е изпълнила с дим и войниците е трябвало да преместят вързаните палестинци на няколко десетки метра от пламъците.

„Казах на войника: „Къщата ми изгоря, защо правите това? А той каза: „Забрави за тази къща“, спомня си Нидал, друг палестинец, който също се появява на снимка от Бейт Лахия и е помолил да използва псевдоним по същите причини.

„Той ме попита къде ме боли, след което ме удари силно“

Понастоящем е известно, че повече от 660 палестинци от Газа са задържани в израелски затвори – повечето от тях в затвора Кецьот в пустинята Накаб/Негев. Допълнителен брой, който армията отказва да разкрие, но може да достигне няколко хиляди, е задържан във военната база „Сде Тейман“ близо до Беер Шева, където се предполага, че се извършва голяма част от насилието над задържаните.

Според свидетелските показания палестинските задържани от Бейт Лахия са били натоварени на камиони и отведени на плаж. Те са били оставени вързани там в продължение на часове, а друга тяхна снимка е била направена и разпространена в социалните медии. Лубад разказва как една от израелските войнички накарала няколко задържани да танцуват и ги заснела.

След това задържаните, все още по бельо, са отведени на друг плаж на територията на Израел, близо до военната база Зиким, където, според техните показания, войниците ги разпитват и жестоко ги бият. Според съобщения в медиите тези първоначални разпити са били извършени от членове на 504-то подразделение на ЦАХАЛ – военно разузнаване.

Махер разказва за преживяването си на +972 и Local Call: „Един войник ме попита: „Как се казваш?“ и започна да ме удря в корема и да ме рита. Той каза: „Ти си в Хамас от две години, кажи ми как те вербуваха“. Казах му, че съм студент. Двама войници разтвориха краката ми и ме удариха там, а след това ме удариха в лицето. Започнах да кашлям и осъзнах, че не дишам. Казах им: „Аз съм цивилен, аз съм цивилен“.

„Спомням си, че протегнах ръка надолу по тялото си и усетих нещо тежко“, продължава Махер.“Не разбрах, че това е кракът ми. Престанах да усещам тялото си. Казах на войника, че ме боли, а той спря и попита къде; казах му в корема и тогава той ме удари силно в корема. Казаха ми да се изправя. Не усещах краката си и не можех да ходя. Всеки път, когато паднех, ме биеха отново. От устата и носа ми течеше кръв и припаднах.“

Войниците разпитват някои от задържаните по същия начин, снимат ги, проверяват личните им карти и след това ги разделият на две групи. Повечето от тях, включително Махер и по-малкият брат на Лубад, са изпратени обратно в Газа и стигат до домовете си още същата нощ. Самият Лубад е бил част от втората група от около 100 души, задържани в Бейт Лахия същия ден, които са били прехвърлени във военен център за задържане в Израел.

Докато са били там, задържаните редовно са чували „излитащи и кацащи самолети“, така че е вероятно да са били държани в базата Сде Тейман до Беер Шева, която включва летище; според израелската армия там се държат задържаните от Газа за обработка – т.е. решава се дали да бъдат класифицирани като цивилни или като „незаконни бойци“.

Според Службата на говорителя на ЦАХАЛ военните центрове за задържане са предназначени само за разпити и първоначална проверка на задържаните, преди да бъдат прехвърлени в Израелската затворническа служба или до освобождаването им. Свидетелствата на палестинци, които са били задържани в съоръжението, обаче рисуват съвсем различна картина.

„Измъчваха ни цял ден“

Вътре във военната база палестинците са били държани на групи от по около 100 души. Според свидетелските показания през цялото време те са били с белезници и завързани очи, а почивка им е била разрешена само между полунощ и 5 часа сутринта.

Един от задържаните във всяка група, когото войниците избрали, защото знаел иврит и му дали титлата „шаваш“ (жаргонен термин за слуга или подчинен), бил единственият без превръзка на очите. Бившите задържани обясняват, че войниците, които ги охранявали, имали зелени лазерни фенерчета, с които отбелязвали всеки, който се движи, променя позицията си поради болка или издава звук. Шавашите отвеждали тези задържани до войниците, стоящи от другата страна на оградата от бодлива тел, обграждаща съоръжението, където те били наказвани.

Според свидетелските показания най-често срещаното наказание е връзване за ограда и принуждаване да държат ръцете си вдигнати в продължение на няколко часа. Който ги спуснел, бил отвеждан от войниците и бит.

„Измъчваха ни цял ден“, казва Нидал пред +972 и Local Call. „Бяхме на колене, с наведени глави. Тези, които не успяваха, бяха връзвани за оградата, [в продължение на] два или три часа, докато войникът не реши да го пусне. Аз бях вързан за половин час. Цялото ми тяло беше покрито с пот, ръцете ми изтръпнаха.

„Не можеш да се движиш“, спомня си правилата Лубад. „Ако помръднеш, войникът насочва лазер към теб и казва на шавишите: „Изведете го, вдигнете ръцете му“. Ако си отпуснеш ръцете, шавишът те извежда навън и войниците те бият. Два пъти ме вързаха за оградата. И държах ръцете си вдигнати, защото около мен имаше хора, които наистина бяха пострадали. Един човек се върна със счупен крак. Чуваш побоя и виковете от другата страна на оградата. Страхуваш се да погледнеш или да надникнеш през превръзката на очите. Ако те видят, че гледаш, това е наказание. Ще ви изведат навън или също ще ви вържат за оградата“.

Друг млад мъж, освободен от ареста, разказва пред медиите след завръщането си в Газа, че „хората са били измъчвани през цялото време. Чувахме писъци. Те [войниците] ни казваха: „Защо останахте в Газа, защо не отидохте на юг?“. А аз им казах: „Защо да ходим на юг? Нашите домове все още стоят и ние не сме свързани с Хамас. Те ни казаха: „Отидете на юг – вие празнувахте [атаката, ръководена от Хамас] на 7 октомври“.

В един от случаите, разказва Лубад, задържан, който отказва да коленичи и сваля ръцете си, вместо да ги държи вдигнати, е отведен зад оградата с бодлива тел с белезници на ръцете. Задържаните чули побой, после чули как задържаният ругае войник, а след това и изстрел. Те не знаят дали задържаният действително е бил прострелян и дали е жив или мъртъв; във всеки случай той не се е върнал през останалото време, през което тези, с които разговаряхме, са били държани там.

В интервюта за арабски медии бивши затворници свидетелстват, че други затворници, държани в съоръжението, са починали до тях. „Хората умираха вътре. Един от тях имаше сърдечно заболяване. Изхвърлиха го навън, не искаха да се грижат за него“, казва един от хората пред Al Jazeera.

Няколко задържани, които са били с Лубад, също му разказват за такава смърт. Те разказват, че преди пристигането на Лубад в центъра е починал болен възрастен мъж от бежанския лагер „Ал-Шати“ в резултат на условията на задържане. Задържаните решили да обявят гладна стачка в знак на протест срещу смъртта му и върнали на войниците дадените им по дажба парчета сирене и хляб. Задържаните разказват пред Лубад, че през нощта войниците влизали и ги биели жестоко, докато били с белезници, а след това хвърляли по тях гранати със сълзотворен газ. Задържаните спират да стачкуват.

Израелската армия потвърди пред +972 и Local Call, че задържани от Газа са починали в съоръжението. „Известни са случаи на смъртни случаи на задържани лица, намиращи се в центъра за задържане“, заяви говорителят на ЦАХАЛ. „В съответствие с процедурите за всеки смъртен случай на задържано лице се извършва проверка, включително проверка относно обстоятелствата на смъртта. Телата на задържаните се съхраняват в съответствие с военните заповеди“.

Във видеозаписи палестинците, които са били освободени обратно в Газа, описват случаи, в които войниците гасят цигари върху телата на задържаните и дори им прилагат електрошокове.  „Бях задържан в продължение на 18 дни“, разказва млад мъж пред Al Jazeera. „[Войникът] вижда, че заспиваш, взема запалка и изгаря гърба ти. Няколко пъти гасиха цигари на гърба ми. Едно от момчетата [което беше с превръзка на очите] каза на [войника]: „Искам да пия вода“, а войникът му каза да си отвори устата и след това се изплю в нея“.

Друг задържан казва, че е бил измъчван в продължение на пет или шест дни. „Искаш ли да отидеш до тоалетната? Забранено“, разказва той. „[Войникът] те бие. А аз не съм от Хамас, за какво съм виновен? Но той продължава да ти казва: „Ти си Хамас, всеки, който остане в Газа, е Хамас. Ако не бяхте от Хамас, щяхте да отидете на юг. Ние ви казахме да отидете на юг“.

Шади ал-Адавия, друг освободен затворник, разказва пред TRT: „Загасиха цигари по врата, ръцете и гърба ни. Ритат те по ръцете и главата. Има и електрошокове.“

„Не можеш да поискаш нищо“, казва друг освободен затворник пред „Ал Джазира“, след като пристига в болница в Рафах. „Ако кажеш: „Искам да пия“, те бият по цялото тяло. Няма разлика между стари и млади. Аз съм на 62 години. Удариха ме в ребрата и оттогава имам проблеми с дишането“.

„Опитах се да сваля превръзката и един войник ме удари с коляно в челото“

Палестинците, които Израел задържа в Газа, независимо дали са бойци или цивилни, са задържани съгласно „Закона за незаконните бойци“ от 2002 г. Този израелски закон позволява на държавата да задържа вражески бойци, без да им предоставя статут на военнопленници, и да ги задържа за продължителни периоди от време без стандартни съдебни процедури. Израел може да попречи на задържаните да се срещнат с адвокат и да отложи съдебното разглеждане за срок до 75 дни – или, ако съдия го одобри, до шест месеца.

След избухването на настоящата война през октомври този закон беше изменен: според версията, одобрена от Кнесета на 18 декември, Израел може да задържа такива лица за срок до 45 дни, без да издава заповед за задържане – разпоредба, която има сериозни последици.

„Те не съществуват в продължение на 45 дни“, казва Тал Щайнер, изпълнителен директор на Обществения комитет срещу изтезанията в Израел, пред +972 и Local Call. „Семействата им не са уведомени. През това време хората могат да умрат и никой да не разбере за това. [Трябва] да отидете и да докажете, че това изобщо се е случило. Много хора могат просто да изчезнат“.

Израелската неправителствена организация за защита на правата на човека HaMoked е получила обаждания от хора в Газа във връзка с 254 палестинци, които са били задържани от израелската армия и чиито роднини нямат представа къде се намират. В края на декември HaMoked подаде петиция до Върховния съд на Израел с искане военните да публикуват информация за задържаните от тях жители на Газа.

Източник от Израелската затворническа служба заяви пред +972 и Local Call, че повечето от задържаните в Газа се намират в ръцете на военните и не са прехвърлени в затвори. Вероятно израелската армия се опитва да получи разузнавателна информация от цивилни граждани, като същевременно използва Закона за незаконните бойци, за да ги задържа.

Задържаните, които разговаряха с +972 и Local Call, заявиха, че са били държани във военния обект заедно с хора, за които са знаели, че са членове на Хамас или Ислямски джихад. Според свидетелствата израелските войници не правят разлика между цивилните и членовете на тези групи и се отнасят към всички по един и същи начин. Някои от арестуваните в същата група в Бейт Лахия преди почти месец все още не са освободени.

Нидал описва, че освен насилието, на което са били подложени задържаните, условията в ареста са били изключително тежки. „Тоалетната представлява тънък отвор между две дървени плоскости“, казва той.“Вкарваха ни там с вързани ръце и завързани очи. Влизахме и пикаехме върху дрехите си. Там пиехме и вода.“

Цивилните, които са били освободени от израелската военна база, разказват пред +972 и Local Call, че няколко дни по-късно са били отвеждани за разпити от един обект в друг. Повечето от тях казват, че са били бити по време на разпитите. Питали са ги дали познават бойци на Хамас или Ислямски джихад, какво мислят за случилото се на 7 октомври, кой от членовете на семейството им е бил боец на Хамас, кой е влязъл в Израел на 7 октомври и защо не са се евакуирали на юг, както са ги „помолили“.

Три дни по-късно Лубад е отведен в Йерусалим за разпит. „Разпитващият ме удари в лицето, а накрая ме изкараха навън и ми завързаха очите“, казва той.“Опитах се да сваля превръзката, защото ме болеше, и един войник ме удари с коляно в челото, затова я оставих“.

„Половин час по-късно доведоха друг задържан – университетски преподавател“, продължава Лубад. „Очевидно той не им е съдействал по време на разпита. Пребиха го наистина жестоко до мен. Казаха му: „Ти защитаваш Хамас, не отговаряш на въпросите. Падни на колене, вдигни ръцете си. Усетих, че към мен се приближават двама души. Помислих си, че е мой ред да бъда бит, и свих тялото си, за да се подготвя. Някой прошепна в ухото ми: „Кажи куче“. Казах, че не разбирам. Той ми каза: „Кажи, че за всяко куче ще дойде ден“, намеквайки за смърт или наказание.

След това Лубад е освободен обратно в килията за задържане. Според него условията в Йерусалим са по-добри, отколкото в затвора в южната част на страната. За пръв път не е бил с белезници или превръзка на очите. „Толкова много ме болеше и бях толкова уморен, че заспах и това беше всичко“, казва той.

„Отнасяха се с нас като с добитък“

На 14 декември, седмица след като е отведен от дома си в Бейт Лахия, оставяйки съпругата и трите си деца, Лубад е качен на автобус до граничния пункт Керем Шалом между Израел и Ивицата Газа. Той преброява 14 автобуса, в които има около 500 задържани. Той и друг свидетел разказват пред +972 и Local Call, че войниците им казали да бягат и казали, че „който погледне назад, ще го застреляме“.

От Керем Шалом задържаните вървят към Рафах – град, който през последните седмици се превърна в огромен бежански лагер, в който са настанени стотици хиляди разселени палестинци. Освободените задържани са облечени в сиви пижами, а някои от тях показаха на палестинските журналисти наранявания по китките, гърба и раменете си, очевидно в резултат на насилието, на което са били подложени при задържането. Те носеха номерирани гривни, които са им дадени при пристигането им в центъра за задържане.

Базираната в Женева организация за защита на правата на човека Euro-Med Monitor, която има няколко изследователи на място в Рафах, съобщи пред +972 и Local Call, че по техни оценки през последните седмици в града са били освободени поне 500 жители на Газа, които са били задържани в израелски арест и са разказали за жестоки изтезания и малтретиране.

Задържаните казаха на журналистите, че не знаят къде да отидат в Рафах и къде са семействата им. Много от тях са боси. „Бях със завързани очи в продължение на 17 дни“, казва един от тях. „С нас се отнасяха като с кокошки или овце“, казва друг.

Един от задържаните, пристигнали в Рафах, разказва пред +972 и Local Call, че откакто е бил освободен преди две седмици, е живял в найлонова палатка. „Едва днес си купих обувки“, каза той. „В Рафах, накъдето и да погледнеш, виждаш палатки. Откакто ме освободиха, ми е много трудно психически. В град с 200 000 жители [преди войната] тук сега се тълпят един милион души.“

Когато Лубад пристига в Рафах, веднага се обажда на съпругата си. Благодарен е да разбере, че тя и децата му са живи. „В затвора все си мислех за тях, за жена ми, която е в трудна ситуация, сама с новороденото ни бебе“, обяснява той.

Но по телефона усеща, че семейството му не му казва нещо. В крайна сметка Лубад открива, че час след като по-малкият му брат се е върнал от задържането си на плажа Зиким, той е бил убит от израелски снаряд, попаднал в съседната къща.

Спомняйки си последния път, когато е видял брат си, Лубад казва: „Видях как седим там по боксерки и беше ужасно студено, и му прошепнах: „Всичко е наред, всичко е наред, ще се върнеш благополучно.“

По време на задържането му съпругата на Лубад казва на децата им, че той е пътувал в чужбина; Лубад не е сигурен, че те са повярвали. Тригодишният му син го вижда съблечен на улицата същия ден. „Синът ми много искаше да отиде в зоологическата градина, но в Газа не остана зоологическа градина. Затова му казах, че по време на пътуването си съм видял лисица в Йерусалим – и наистина, когато ме разпитваха, сутрин минаваха някакви лисици. Обещах му, че след като всичко свърши, ще го заведа и той да ги види“.

В отговор на твърденията в тази статия, че израелски войници са изгорили домовете на задържани палестинци в Бейт Лахия, говорителят на ЦАХАЛ коментира, че твърденията „ще бъдат разгледани“, като добави, че „в апартаментите в сградата са намерени документи, принадлежащи на Хамас, както и голямо количество оръжия“ и че от сградата са били произведени изстрели по израелските сили.

Говорителят на ЦАХАЛ заяви, че палестинците в Газа са задържани „за участие в терористична дейност“ и че „задържаните, за които е установено, че не са участвали в терористична дейност и чието по-нататъшно задържане не е оправдано, се връщат в ивицата Газа при първа възможност“.

По отношение на твърденията за малтретиране и изтезания говорителят на ЦАХАЛ заяви, че „всички твърдения за неправомерно поведение в центъра за задържане се разследват задълбочено. Задържаните лица се оковават с белезници в зависимост от степента на риска и здравословното им състояние, според ежедневната оценка. Веднъж дневно в центъра за военно задържане се провежда лекарски състав, за да се провери здравословното състояние на задържаните, които се нуждаят от това“.

Задържаните, които разговаряха с +972 и Local Call, обаче заявиха, че са били прегледани от лекар едва при пристигането си в центъра и не са получили никакво последващо медицинско обслужване въпреки многократните си молби.