С проекта за конституционни реформи управляващите не лекуват основния порок на нашата конституция, а именно – пълната загуба на легитимност на сегашното управление. То е законно. Но общественият договор между гражданите и партиите отдавна е скъсан. Гражданите не гласуват. Дори на местните избори, които касаят тяхната улица и техния блок, те не излязоха да гласуват. Очевидно нямат никакво доверие в тази политическа класа. И ако мислим, че това правителство, което представлява около една седма от гражданите на България, при това механично събрани под егидата на американското посолство, може да намери стратегически решения за България, се заблуждаваме“, каза още евродепутатът в студиото на btv.
На въпрос дали всичко това ще си е струвало, ако все пак влезем в Шенген и Еврозоната, Иво Христов отговори, че това са пожелателни перспективи.
„Ние не успяваме да изпълним приходната част на бюджета, а лелеем Еврозоната. Не можем да спазваме реда в парламента, а претендираме, че можем да сме външна граница на Европейския съюз. Впрочем самият Шенген вече функционира зле. Говори се за реформа на Шенгенската зона т.е. не е ясно точно къде влизаме. Разбира се, да влезем ще е правилно, ние трябва да имаме някаква европейска котва, но при много условности. Самото влизане в Шенген не крие някакви непосредствени рискове. Влизането в Еврозоната е друг въпрос. Трябва актуализирана и детайлна оценка на целесъобразността. Еврозоната не бива да се превръща в самоцел.“
Евродепутатът очерта рисковете пред Европейския съюз след възхода на крайнодесните
партии в някои от държавите-членки. „В Европа се оформи култура на политическия мейнстрийм. Това е политическата класа, излъчена от симбиозата с едрия бизнес, която се е настанила комфортно в медиите в България и другаде. И която управлява и раздава оценки. Всичко, което е в разрез с нейните разбирания, бива таксувано като радикално, крайно дясно и прочие. Ще ви припомня, че при миграционната криза Орбан беше сочен с пръст от цяла Европа, заради затворените граници, а български интелектуалци като Иван Кръстев коряха българите, че “нямат съпричастност към драмата на мигрантите”. Няколко години по-късно цяла Европа се чуди как да ограничи мигрантския наплив и той дори е аргумент да ни се отказва влизането в Шенген. Ето как се случва параболата. Първо обвиненията на мейнстрийма, за който Орбан е антиевропеец, а после реалността ги приземява.“
В заключение Иво Христов очерта два риска пред Европа. „Европа може да загине по два начина – от ръста на антиевропеизма и от хипнозата на конформизма. У нас също имаме два полюса, които се захранват взаимно. Имаме еврофобите, които са около „Възраждане“ и извън парламента, но имаме и псевдоевропейците в така наречената „сглобка“ – коалиция на войната, които са най-лошото лице на Европа и на евроатлантизма. Това отвращава хората. И едните, и другите работят срещу европейския ентусиазъм на българите. И дори Европейската комисия работи срещу него. Как да възприемем факта, че Урсула фон дер Лайен се яви в Киев в деня, в който Киев се отказа от 9 май като Ден на победата. Европа безропотно прие подмяната на съветския герб на Монумента на победата с бандеровския тризъбец. Това е класическа историческа ревизия. Това не може да не възмущава хората.“
„Европа е създадена като проект, призван да гарантира мира и просперитета на континента. Европа се превръща в доставчик на снаряди, Европа бълва войнствени декларации, говори за война до победен край. Европа приема взривяването на Северен поток без да пита кой го е взривил. Европа навлиза в рецесия, защото купува скъпи суровини, Европа наблюдава безучастно това, което се случва в Близкия изток. Как може Европа да печели доверие от всичко, което изредих?! Расте скептицизмът. Хората се отдръпват“, каза още Иво Христов.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
About The Author
