По време на война из бойното поле вършеят бронемашини, сипе се огън от тежко въоръжение, изстрелват се ракети. Човешките военни конфликти засягат не само хората, но съсипват непоправимо и природната среда. Въздействието на войните върху климата е въпрос, който виси в очакване да бъде поставен на срещата на върха за климата в Дубай.
За първи път в своята история COP28 посвети един от дните си на темата „Помощ, възстановяване и мир“. Нито една от официалните сесии обаче не се фокусира върху ефектите от военното насилие над природната среда и отражението му върху изменението на климата.
Обсерваторията за конфликти и околна среда (CEOBS) очаква, че председателството на срещата на върха ще излезе с Декларация за климата, помощта, възстановяването и мира. Проектът за текста ѝ подчертава необходимостта от спешно увеличаване на финансовите ресурси за райони и население, които са засегнати от войни и трябва да се справят с последствията им. Но никъде не е обърнато внимание на това, как военните конфликти и други военни дейности влияят на климата.
Международното хуманитарно право забранява умишлените атаки срещу природната среда и по-специално унищожаването на природни ресурси и използването на техники за промяна на околната среда. Също така то изисква страните в конфликтите да преценяват дали има риск от причиняване на екологични щети, преди да решат да атакуват.
Военни действия в защитени природни територии
Първото пряко въздействие на войните е унищожаването на местообитанията и биоразнообразието. Няма извинение за COP28, ако не обсъди последиците от войните върху околната среда, след като различни конфликти са оставили толкова следи от зверства, причинявани на природната среда през цялата история на човечеството.
„Въоръжените конфликти рушат природата във всичките ѝ форми. Бомби и снаряди отделят химически вещества и тежки метали, които замърсяват въздуха, почвите и водоизточниците. Последиците от войните въздействат в продължение на десетилетия“, обяснява пред „Público“ Енрике Кинтания, говорител на „Еколози в действие”.
Войната между Русия и Украйна е пример за всичко това. Военната офанзива в Черноморския биосферен резерват по южното крайбрежие на Украйна изпепели защитена екосистема с над 120 000 мигриращи птици. Руски военни операции са водени в над една трета от защитените природни територии на Украйна.
В периода между 1950 и 2000 г. над 80% от големите въоръжени конфликти в света са възникнали в критични за биоразнообразието точки, сочи изследване на биолога Тор Хансен и неговия екип, публикувано през 2009 г. под заглавието „Войната в горещите за биоразнообразието“ точки.
Войните са пряка заплаха за опазването и съхраняването на околната среда. По време на военен конфликт многобройни действия на противопоставящите се страни унищожават природни зони: танковете изравняват растителността, бомбите оставят кратери, експлозивите предизвикват пожари, оръжията изхвърлят токсични газове във въздуха, тежки метали изтичат в почвите и водите.
В случая с Украйна има много химически заводи и съоръжения за съхранение, петролни депа, въглищни мини, газопроводи и други промишлени комплекси, които могат да предизвикват големи замърсявания. (В оригиналния текст не е споменато, но „Барикада“ напомня и използването на оръжия с обеднен уран във войната в Украйна – б. р.)
Унищожаването на околната среда – умишлена стратегия
По време на войната във Виетнам американските военни изсипваха върху големи площи от джунглата отровни химикали, за да опустошат горите и да лишат вражеските сили от защита. Унищожаването на околната среда беше част от военната им стратегия.
Изследователят Хансен обяснява в своя анализ, че армиите често експлоатират „ресурси, които могат да бъдат ограбени“, като петрол и дървен материал, за да финансират военните си усилия. Гражданската война в Мозамбик, която продължи 15 години, доведе до загубата на повече от 90% от животните в националния парк Горонгоса.
В други случаи именно суровините (нефт, минерали, газ или диаманти) са причини за конфликти. Според Програмата на ООН за околната среда най-малко 40% от световните конфликти са свързани с експлоатацията на природни ресурси. От 1946 г. до 2010 г. конфликтите са основният фактор, предизвикващ упадъка на дивите видове.
Сред тези дейности трябва да се отбележи, че военните учения, както и развитието на ситуации, произтичащи от конфликтите, също нанасят щети на природната среда. „Отпечатъкът преди и след войната е огромен. Щети на екосистемите причиняват отделящите се при бойни действия CO2 и токсини, но също и военните бази, тяхната поддръжка и обучението на бойния състав, наред с всичко друго, което включва унищожаването на естествени местообитания и последващото им възстановяване“, обяснява директорката на Иберо-американския алианс за мир и доктор по култура на мира от Центъра за изучаване на мира (CDEP) Хлое Мейлиуотър. CEOBS и изследователската група Concrete Impacts (CI) предлагат държавите да обсъдят военните емисии на COP28 и да се ангажират да подобрят прозрачността на своите доклади.
About The Author
