Дейвид Камерън току-що обеща, че Обединеното кралство ще подкрепя Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“. Като се има предвид, че политическата му роля е с ограничение от около една година (до когато е мандатът на настоящото британско правителство с премиер Риши Сунак, в което Камерън наскоро бе назначен за външен министър – б. пр.), това е обещание, което граничи с бълнуване. Все се случват избори или някакво друго неподходящо събитие от грешната страна на времевия хоризонт на нашите съюзници…
Бъдещето в Украйна и Близкия изток крие много възможности. Една от тях е славна победа. Но и пълно поражение също. Западът може да загуби прокси войните си, както в Украйна, така и в Израел, а също и икономическата си битка срещу Китай. Сценарият за тотален провал не е сигурна прогноза, но е правдоподобна хипотеза.
Как изобщо е възможно това? Западът е много по-богат от Китай или Русия. Има превъзходни армии. Съединените щати остават световен лидер в технологиите, с много високотехнологични изобретения в процес на разработка. Имаме стабилни политически системи. Защо това не решава спора?
Има много причини. Социалната тъкан на Запада се разпада. Възходът на Доналд Тръмп и Брекзит се оказаха особености, които либералните защитници на статуквото не бяха предвидили. В Бразилия имаше Жаир Болсонаро. Аржентина току-що избра Хавиер Милеи, ултралибертарианецът, който иска да премахне Централната банка. Тръмп отново е сериозен претендент за президентския пост в САЩ. Смятам, че комбинацията от финансови кризи, спасителни монетарни програми, фискални ограничения и прекомерна глобализация са дълбоките причини за колективната политическа нестабилност на Запада.
Второ, делът на Запада в световното икономическо производство продължава да намалява от 60% през 1980 г. до около 40% днес. (Имайте предвид, че използвам мярката за паритета на покупателната способност от Международния валутен фонд. Има различни мерки.) Предвижда се да продължи да намалява. Това, което не е спаднало, са егото ни, както и усещането ни, че все още управляваме света.
Трето, нашата прекомерна употреба на икономическа принуда провокира отпор, както от онези, към които са насочени нашите санкции, така и от необвързаните страни. Санкциите също не работят. Западните луксозни стоки все още са широко достъпни в магазините в Москва и Санкт Петербург. Те пристигат с камиони от трети страни в Централна Азия и Близкия изток. Таванът на цената на руския петрол, който Западът наложи, също не действа, защото Русия и нейните купувачи са намерили начин да го заобиколят. Първоначалната цел на санкциите беше да попречат на Владимир Путин да финансира войната си срещу Украйна. Почти две години след началото на конфликта Русия се превърна във военна икономика, която скоро може да надмине Запада във военните доставки в посока Украйна. Това е точно обратното на прогнозите на западни експерти. Санкциите се оказаха абсолютен провал, следствие от арогантност и невежество.
Четвърто, ние продължаваме да подценяваме възможностите на нашия противник. Китай отговори на санкциите на САЩ срещу високопроизводителни полупроводници, като започна да произвежда свои собствени. Добре си спомням изненадата, изразена от американските власти в края на август, когато откриха, че Huawei е успяла да използва усъвършенстван микрочип в своя най-нов смартфон. Крис Милър, автор на книгата „Войната на чиповете” („The Chip War”, публикувана през 2022 г. ), се подигра на Китай за неуспешния му опит да построи фабрика за полупроводници. И неговият разказ също подцени Китай. Щом всяка година приемаме десетки хиляди долари и лири от китайски студенти, които се записват да следват в престижни университети в Обединеното кралство и САЩ, няма защо да се чудим, че те научават нещо. Миналата година имаше 150 000 такива студенти само в Обединеното кралство.
Китай вече е поел лидерството в областта на електромобилите. След няколко години азиатската страна ще изпревари Германия и Япония като най-големият износител на такъв вид автомобили в света. Тук можем да различим модел, отразен в политиката, бизнеса и академичните среди. Западните лидери и интелектуалци подценяват частите на света, които не познават.
Като съберем заедно тези неуспехи, те се натрупват. В Украйна изходът от войната е напълно неопределен. Джорджа Мелони се издаде, когато призна в обаждане от подвел я комик, че всички на Запад са уморени и че тя замисляла да сложи край на войната.
Путин може би е изслушал коментара с интерес. Мисля, че най-рационалният му начин на действие би бил да продължи да се бие възможно най-дълго. Като за начало, войнолюбците са по-спокойни за работните си места, докато войната продължава. Второ, след като преформулира целта на войната като битка срещу Запада, не би имало смисъл Путин да се задоволява с придобитата досега територия и да приеме идеята останалата част от Украйна да стане член на НАТО и ЕС. В лицето на президента Си Дзинпин Путин намери нов партньор в битката срещу Запада, макар и този партньор да е по-силен от него. И накрая, защо да се постига споразумение преди изборите в САЩ? Ако Тръмп спечели, Путин несъмнено ще получи по-добра сделка. Особено сега, когато Западът е разсеян от Израел, би било логично Путин да продължи да стои на своето.
От друга страна, Западът губи съюзници в необвързания свят. Бившите африкански колонии на Франция се бунтуват. ЕС загуби Близкия изток. Съединените щати загубиха части от Латинска Америка. Това бяха стратегически партньорства. Китай стана първият инвеститор в Чили. А Китай и Русия са много активни в Африка. Те вече не играят в нашия отбор.
Спомням ви Норма Дезмънд, застаряващата филмова звезда от нямото кино, за която разказва „Булевардът на залеза” (американски игрален филм от 1950 г. – б. пр.). Тя е една от най-бълнуващите героини, създавани някога от Холивуд. „Преди беше велика“, казва ѝ младият сценарист Джо Гилис. „Велика съм и сега“, отговаря тя. „Просто филмите станаха твърде нищожни.“
*Волфганг Мюнхау (р. 1961 г.) е известен германски журналист и писател, завършил журналистическа магистратура в Лондон. Той е често гостуващ коментатор в големи европейски издания. Съосновател е на немското издание на „Файненшъл Таймс” и дългогодишен негов главен редактор. Съосновател е и на базираната в Брюксел интернет платформа за икономически анализи в еврозоната Eurointelligence ASBL.
About The Author
