Първото обаждане, с което Фарес Алгул получава информация, че домът на негов роднина е бил ударен от израелски въздушен удар, е получено късно в петък. Интернет в Газа е прекъснат само няколко минути по-късно, което го принуждава да чака 12 часа, за да научи имената на 18-те загинали. Още по-дълго е трябвало да чака, за да получи потвърждение, че още 18 членове на семейството му, затрупани под развалините, също са загинали, с което броят на жертвите във фамилията му достига 36.
Като журналист Алгул е отразявал всички предишни войни в Газа, но сега живее в Канада, където му се налага да наблюдава от разстояние как поколения от семейството му биват изтребвани.
Семействата, претърпели такива големи загуби, се превърнаха в характерна черта на сегашните бомбардировки на Газа. Според последните статистически данни, предоставени от палестинското министерство на здравеопазването в Газа, 312 семейства са загубили 10 или повече членове.
По данни на ООН поне 70% от населението на Газа е разселено, а много фамилии са се събрали заедно в претъпкани домове, с надеждата да избегнат тежките бомбардировки или поне да обединят все по-оскъдните ресурси като вода, гориво и храна.
„Няколко дни по-късно загубих трите си племенници на възраст от 10 до 16 години, когато бяха убити заедно с баща си в къщата им в град Газа. Сестра ми беше в Дейр ал-Балах с майка ми – така тя оцеля“, казва Алгул.
„Нямаш време да осъзнаеш страха и тъгата си, защото винаги очакваш да дойде най-лошото. Дори ако загубите членове на семейството си, отлагате съболезнованията си“, казва той. „Иска ти се хората да не ти изпращат съболезнования, защото не знаеш кога ще дойдат следващите смъртни случаи“.
Организацията Airwars, която проследява убитите цивилни граждани по време на конфликти, наскоро стартира база данни за жертвите, която постоянно се актуализира, но вече е събрала множество случаи на смърт на десетки хора при един инцидент.
Организацията е регистрирала данни за 69 души, убити в резултат на въздушен удар близо до пазар в бежанския лагер Джабалия, включително 13 души в дома на Абу Ашкян на 9 октомври. Тя регистрира 16 членове на семейство Ал-Набахин, убити на 8 октомври, и 25 членове на семейството на хирурга д-р Медхат Махмуд Саидам на 14 октомври.
Директорът на Airwars Емили Трип заяви, че докато и при предишни войни в Газа при въздушни удари са били убивани и по няколко членове на отделни семейства, сега те забелязват, че това сякаш се случва при повечето от инцидентите, които разглеждат.
Трип казва, че броят на имената, които се налага да проверяват при разглеждане на инциденти, е много по-голям, което е довело до удължаване на процеса на документиране на случаите.
Тя добавя, че това отчасти се дължи на градската география на Газа, където хората живеят в блокове с много поколения и трябва да се събират заедно, тъй като има много малко безопасни места.
„Това е непотвърдена информация, но чухме, че сега семействата наистина се опитват да останат заедно, защото по някакъв начин предпочитат да умрат заедно“, казва Трип.
Тя заяви, че въздушната кампания на Израел също изглежда различна, с повишена интензивност и голям брой боеприпаси, хвърлени в цивилни райони.
Изследователите на Airwars се натъкнаха на повече от 100 имена на хора, за които се смята, че са били убити при неотдавнашен удар в лагера Джабалия, за който Израел твърди, че е бил насочен срещу един-единствен командир на Хамас, казва тя.
Според информацията на Airwarsпри много от инцидентите не е имало предупредителни удари, които израелските военни са използвали в предишни войни и които биха позволили на цивилните да избягат. „Преди предупредителните удари бяха характерна черта на конфликта, но през първите няколко седмици те сякаш наистина изчезнаха“, каза тя.
Ахмед Алнаук, съосновател на палестинската писателска група „Ние не сме цифри“, е загубил 21 членове на семейството си на 22 октомври – баща си, двама братя, три сестри, 14 племенници и братовчед.Съпругата и единствената дъщеря на братовчеда му са убити при друг въздушен удар миналата седмица.
Тъй като комуникацията е затруднена поради ненадеждния достъп до интернет и електричество, Алнаук разчита да получава информация от семейството си чрез групата им в WhatsApp.Той е последният човек, който изпраща съобщение до тази група, за да попита как са – отговор така и не идва.
This was the last message I sent to my family in our WhatsApp group chat a few hours before they were slaughtered: how are you guys? Are you ok?
No one replied.
The name of the group chat is: Together Our Life Is Beautiful pic.twitter.com/Ay5BpxKe55
— Ahmed Alnaouq (@AlnaouqA) October 28, 2023
„Семейството ми го няма. Останали са само две сестри, които едвам оцелява“, казва той.
Семейната им къща се е намирала в Дейр ал Балах, южно от пункта Вади Газа, към който Израел е призовал жителите на Газа да се евакуират, и обикновено е приютявала седем души. В деня на бомбардировката сестрите му са довели децата си да останат там, надявайки се, че ще бъдат в безопасност заедно, защото къщата се е намирала в центъра на града, в пренаселен район, далеч от границата с Израел и морето.
Той обвинява Израел, че умишлено бомбардира цивилни, за да ги принуди да напуснат Газа, и казва, че западните правителства и медиите трябва да направят повече, за да спрат това. „Мисля, че това наистина е план за изселване на всички жители на Газа в Синай – това се опитват да направят. Това е техният план”.
„Опитват се да убият колкото се може повече хора, за да сплашат останалите и да ги накарат да напуснат Газа“, казва Алнаук.“Но аз знам, че палестинците никога няма да се съгласят да напуснат домовете си, дори ако ще бъдат убити в тях”.
„Все още съм във фазата на отричането. В състояние съм на неверие, че това наистина се случва и че светът позволява на Израел да го прави“, казва Алнаук.
„Боря се с много неща – не мога да спя нощем. Винаги съм неспокоен, не мога да стоя на едно място. Чувствам се толкова тъжен.“
About The Author
