Украйна наскоро получи касетъчните бомби, изпратени ѝ от САЩ. Междувременно различни медии потвърждават, че Русия и Украйна вече са използвали такива боеприпаси във войната. Нещо, което е трудно да се провери поради цензурата, налагана върху информацията от участващите страни.
Решението на администрацията на Джо Байдън предизвика много критики, включително и в неговата Демократическа партия. „Това сериозно подкопава нашето морално лидерство“, изтъкнаха в отворено писмо 19 демократи от Камарата на представителите. Демократката от Конгреса Бети Макколъм добави на свой ред, че мярката е „ненужна и ужасна грешка”.
Около 120 държави са подписали през 2008 г. Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси (CPMR), която е против производството, трансфера, съхранението и използването на такъв тип бомби. Сред парафиралите я не са САЩ, Русия, Китай, Украйна, Бразилия, Израел, Индия, Турция, Саудитска Арабия и Иран.
По време на управлението на Джордж У. Буш Вашингтон реши частично и постепенно да елиминира арсенала си (очевидно не поради морални причини, а защото около 30% от минибомбите не експлодират, когато ударят целите), докато не бъдат налични правилните, а и наред с другото, и „безопасни“ версии. Въпреки това Доналд Тръмп отмени тази политика, разрешавайки използването на такива устройства.
Някои подписали CPMR партньори на САЩ в НАТО, като Германия, Австрия и Испания, също се противопоставиха на сегашната пратка за Украйна. Има ли някой, който все още не знае, че в този съюз управлява само Пентагонът, а останалите не са нищо повече от „новите дрехи на краля” плюс пушечното месо, предоставено на неговите услуги, и банкомат за финансиране на бойните му подвизи?
НАТО е наясно, че нито касетъчните бомби, нито хилядите наемници от компаниите, които е наел за тази война и които присъстват в Украйна, няма да променят баланса на силите на фронта. Балансът е в полза на Русия. Макар Байдън да настоява, че негов военен персонал не присъства в славянската страна, воюваща с Русия, тази публична тайна беше разкрита от списание „Newsweek“ в броя му от 5 юли. Екипите на ЦРУ в Украйна „участват в контролирането на войната“, писа списанието.
Какво означава „контролиране на войната”? Нека сега да бъдем сериозни и да се замислим: възможно ли е саботажът на газопровода „Северен поток“ или бомбардирането на Керченския (Кримския) мост, както и атаките срещу водещи руски фигури, да са дело на американското разузнаване с цел „контролиране на войната“?
Да видим какво целят САЩ с продажбата на касетъчни боеприпаси:
– Да окуражат Украйна, деморализирана от провала на шумно обявената ѝ контраофанзива от пролетта.
– Да откажат Киев от обмисляне на каквато и да е възможност за мирни преговори с Русия 17 месеца след унищожаването на няколко украински градове, бягството на 7 милиона украински граждани от страната и перспективата за по-нататъшно разпадане на нейната територия.
– Да се освободят американските военни складове от остарелите касетъчни боеприпаси, като те бъдат продадени на Зеленски. Така де, мега-бизнесът на войната включва: присвояване на чужди ресурси, завладяване на нови територии, тестване на новоизобретени оръжия, освобождаване на военните складове от стари запаси, без да се замърсява собствената природа, трафик на жени (украинките знаят много за това) и на деца, наред с всичко останало от организирания престъпен бизнес на господарите на войните. Държавите, които трупат остарели оръжия, губят стотици милиони долари от поддръжка. По-изгодно им е да ги продават на цени с „отстъпка“, дори под себестойността – не, че такива „отстъпка” се правят в момента. Със сегашната нова пратка Пентагонът, който досега вече беше ограбил държавните хазни на Украйна със сметка от 40 000 милиона долара за доставено оръжие, печели още 800 милиона долара. Нали никой не си е мислил, че НАТО подарява безплатно оръжия на „борците за демокрация” в други страни, само заради „морални ценности”?
– Да се спечели време, докато страните от Алианса, потънали в икономическата криза, успеят да ускорят производството на нови оръжия, да обогатят още повече търговците със смърт и да доизпразнят джобовете на най-уязвимите сектори сред собствените си народи. САЩ са главният бенефициент от войната в Украйна.
Как действат касетъчните бомби?
Така наречените „подобрени конвенционални боеприпаси с двойна цел“ са изобретени за унищожаване на цели, които не могат да бъдат елиминирани с една бомба, като например колона от танкове или самолети. Бомбите на нацистка Германия от типа AB 250-3s тежаха всяка поотделно по 250 кг и съдържаха по 108 осколъчни бомби, предназначени да експлодират при удар.
Бомбите CBU 52, произвеждани и подобрени от САЩ по време на Студената война, тежаха всяка една поотделно по 350 кг и съдържаха 220 бойни глави с размер на противопехотна мина, оформени като игли или топки. Когато носещата бомба се отвори във въздуха и ги разпилее, те могат да покрият площ от 30 000 квадратни метра.
Западната суперсила днес е най-големият производител, а също и износител на касетъчни бомби в света. Тези, които Байдън е продал на Украйна, са на повече от 20 години и има 40% вероятност, че малките бойни глави няма да детонират при удар, особено ако паднат върху мокра или мека земя. Но така, невзривени, те ще останат в околната среда с години, способни да убиват и осакатяват натъкнали се на тях невинни жертви, особено деца, които могат да ги сбъркат с играчки.
САЩ са използвали касетъчни бомби във всички войни след Втората световна, в които са участвали:
– Във Виетнам Щатите използваха и един от най-жестоките си модели: така наречените „топки бомби”. Почвите в Камбоджа, на карибския остров Гранада, в Ливан (през Израел), в бивша Югославия, в Либия, в Ирак, в Афганистан са белязани с личния подпис на американския империализъм.
– В Лаос, най-бомбардираната нация в историята, по време на американските тайни и незаконни операции срещу комунистическите партизани от освободителната армия „Патет Лао” (1964 г.), САЩ са хвърлили 4 милиона големи бомби, разпилели на свой ред още 288 милиона мини-бомби. Те оставят тогава около 29 000 мъртви и 21 000 ранени и осакатени; по-късно и след приключването на операциите през 1973 г. 80-те милиона бойни глави, които не са били експлодирали при първия удар, причиняват още 20 000 жертви, почти половината от които деца.
– В Ирак (1991-2003 г.), ръководената от САЩ и Обединеното кралство коалиция хвърля 13 000 касетъчни бомби, съдържащи между 1,8 и 2 милиона суббоеприпаси. Хиляди цивилни иракчани губят живота си под бомбите и хиляди други бяха и продължават да бъдат жертви на невзривилите се веднага и продължаващи да убиват по-късно противопехотни устройства.
– В южната част на Ливан при атаката си през 2006 г. Израел хвърля до 4 000 000 касетъчни боеприпаси, а през 1982 г. на същото място е хвърлил между два и три милиона, от които около 100 000 остават заседнали в неизползвана земя, твърди Организацията „Коалиция против касетъчни боеприпаси” (CMC).
– В Афганистан по време на 32-те атаки, извършени между октомври 2001 г. и началото на 2002 г., НАТО изстрелва 1228 касетъчни бомби, съдържащи 248 056 мини-бомби, превръщайки централноазиатската страна в една от най-минираните зони на планетата.
– В Йемен произведените в САЩ, Великобритания и Бразилия касетъчни боеприпаси бяха използвани от коалицията САЩ-Саудитска Арабия-Обединени арабски емирства. „Бяха зелени и имаха формата на малки топки за игра“, описва ги Уалид, 11-годишно момче, което беше ранено, като хвана такава „топка“. При взрива той губи три пръста и челюстта му е счупена. Осемгодишният му брат Самих загива.
Знаете ли, че за премахването на тези касетъчни бомби, които вече са се забили в земята на атакуваните досега страни, ще са необходими между 100 и 120 години? Бизнесът с касетъчните бомби роди нов, паралелен: премахване на експлозивите, които не са се взривили. Това се извършва от специален военен персонал. На него се плаща от начислените астрономически такси, които се взимат от данъците на граждани, подложени на сложна система за дезинформация.
НАТО знае, че Украйна няма да може да „спечели войната“. НАТО също така не иска да се намесва твърде много в този конфликт: оттук и отказът тази страна до бъде приета в Атлантическия съюз. Украйна не е нищо повече от блато, в което да затънат руските сили. Тя е и покорен клиент за военни артефакти.
Необходимо е да се насърчи прекратяване на огъня и започване на преговори без предварителни условия, най-малкото за да се „замрази“ конфликта с етикета „Прометеизъм” (концепция на полския политик от периода между двете световни войни Йозеф Пилсудски, в която Полша се противопоставя саможертвено на СССР като Прометей на Зевс, помагайки така на Запада; в случая терминът се прилага с оглед на подобната роля на Украйна сега – б. р.), за да могат народите от двете страни, които страдат ужасно от тази организирана от САЩ от 2014 г. насам кървава война, да погледнат напред.
За авторката на статията:
*Назанин Арманян (родена през 1961 г. в Шираз, Иран) е иранска политоложка и писателка, емигрирала и установила се в Испания през 1983 г. Завършила е политически науки в най-големия университет в Испания и втори в Европа – държавния Национален университет за дистанционно обучение (UNED). Той има близо 160 000 студенти и предлага две форми на обучение – присъствена и дистанционна. От 2009 г. до 2013 г. Назанин Арманян е била и преподавателка по политически науки в UNED, през 2015 г. пак там преподава международни отношения, а от 2007 г. до 2012 г. води курсове по ислямски въпроси в Университета на Барселона. Също така е заклет преводач от фарси на испански.
About The Author
