“Ето защо аз говоря за мира като за необходимата разумна цел на разумните хора”
Джон Ф. Кенеди, Американски университет, 10 юни 1963 г.
След публикуването на есето ми “Дългоочакваната война”, и писмото, което медийната мрежа „Айзенхауер“ пусна в „Ню Йорк Таймс“ през май, чух силни и страстни протести, че Русия не е имала друга възможност, освен да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г. Честно казано, намирам за доста озадачаващо и притеснително това интензивно настояване, че единствената възможност, с която разполага Русия, е да започне трансгранична инвазия, да извърши умишлена окупация на суверенна държава и да извърши явно нарушение на Нюрнбергските принципи и международното право.
Досега изпреварващото нахлуване и окупация доведоха до смъртта и раняването на стотици хиляди хора; създадоха са над 10 милиона вътрешни и външни бежанци, включително около 3 милиона в Русия; започнаха масово и трайно разрушаване на околната среда; и заплашват с ядрена световна война чрез опасна ескалация. Изпълнението на тази единствена и следователно необходима опция, както я описват нейните апологети, постигна ограничени териториални придобивки, като същевременно укрепи НАТО. Без договорено политическо решение изборът на инвазия и продължителна война през февруари 2022 г. предлага само продължаващо дестабилизиращо и разрушително насилие, придружено от постоянно съществуващия риск от апокалиптична ескалация и появата на възможности за „кутията на Пандора“, например армия от наемници да се запъти към Москва, както видяхме наскоро.
Макар че в момента успешно постига умишлено ограничените си териториални цели, Русия е задвижила дългосрочни стратегически и политически събития, които подкопават нейните цели. Сплотеността и обществената подкрепа на НАТО са на по-високо ниво от когато и да било от 1991 г. насам, армиите на НАТО се модернизират и финансират на исторически високи нива след Студената война, а членството в НАТО се разширява по протежение на финландската граница на Русия (шведската и финландската обществена подкрепа за членство в НАТО, както и цялостната украинска обществена подкрепа за членство в НАТО, са се увеличили значително от февруари 2022 г. насам).Важно е да се отбележи, че американските ракетни бази в Полша и Румъния, които Русия разбираемо разглежда като легитимна заплаха, никога нямаше да бъдат засегнати от нахлуването и окупацията на Източна Украйна. Дори ако тя приключи утре, инвазията и окупацията вече са дали на тези американски ракетни бази, както и на цялото НАТО, смисъл на съществуване, който ще продължи поне едно поколение.
Това нахлуване и окупация засилиха позициите на десните, националистите и твърдолинейните в украинското правителство и общество, включително нацистките елементи. През следващите години НАТО ще изгради Украйна по своя стандарт, който да включва ударни самолети и ракети с голям обсег и евентуално кораби, които да могат да се противопоставят на Русия в Черно море. Това въоръжаване ще се случи независимо дали Украйна ще стане официален член на НАТО или не. Както беше споменато, това ще даде основание за съществуване на НАТО и то няма да бъде просто някакво основание; вместо това ще се превърне във форма на свещено задължение. Ако тази ужасна война завърши и Русия запази завзетата територия, повторното завземане на тази територия ще се превърне в обсесия с религиозен интензитет, в утвърждаващ смисъла кръстоносен поход за мнозина в НАТО.
Поглеждайки напред, не вярвам, че е възможна руска победа над Украйна, подобна на подчинение от типа на Втората световна война. Както беше заявено от руснаците, техните цели бяха контрол над Източна Украйна, включително създаване на коридор към Крим, демилитаризация на Украйна чрез унищожаване на украинската армия и “денацификация”.
Що се отнася до първата цел, руснаците може да успеят да защитят завзетите от тях земи, да поддържат патова ситуация и може би да превземат отново и да завземат допълнителни територии след настоящата украинска офанзива. Въпреки това руснаците, дори с резервните си сили, потенциала за наборна служба и по-нататъшна мобилизация и големия военнопромишлен капацитет (силно подценен от САЩ и НАТО преди войната и все още непризнат или отхвърлен от много провоенни баснописци от САЩ и НАТО), нямат възможност да тръгнат и да превземат Киев, нито пък трябва да искат. Окупацията на враждебната Централна и Западна Украйна би била кошмар, подобен на американските окупации в Афганистан и Ирак.
Втората цел – унищожаването на украинската армия – не е постигната трайно поради ангажимента на САЩ и НАТО да превърнат Украйна във фактическа армия на НАТО. Да, десетките хиляди убити и ранени украински войници и хилядите бройки разбити машини и превозни средства са пряка последица от насилието на руските въоръжени сили и техните наемници. Украйна има своите проблеми с мобилизацията и обучението, а запасите, от които Западът е предоставил на Украйна оръжия, боеприпаси и оборудване, са на изчерпване. Способността на украинските военни да изтласкат със сила Русия обратно до границите ѝ от февруари 2022 г. е изключително съмнителна. Само въвеждането на стотици хиляди войници на САЩ и НАТО би било в състояние да изпълни такава задача – за щастие не се очертава политическа воля за подобна експедиция.
Настоящата офанзива на Украйна може да доведе до изчерпване на хората, подразделенията, оборудването и боеприпасите, което може да доведе до срив, от който руснаците да се възползват; подобни прекомерни, изтощителни и катастрофални офанзиви са водили до поражение в цялата история на войните. Но аз не вярвам, че подобно развитие на събитията е вероятно, както поради реалните ограничения на руската армия, така и поради стратегическите и политическите желания на Кремъл. Също така не вярвам, че украинската офанзива ще постигне целите си. Няма да има нищо друго освен патова ситуация, която ще прилича на втората половина на Корейската война с нейната окопна война и ограничени офанзиви. Въз основа на руското представяне в зимната им офанзива през 2023 г., интензивното използване на минни полета и ефективното използване на безпилотни самолети, предизвикателствата, свързани с разширяването на логистиката и комуникационните линии по-дълбоко в Украйна, и грозната реалност на окупацията на Централна и Западна Украйна, руснаците вероятно ще продължат да консолидират и укрепват позициите си в Източна Украйна. Да, и двете страни могат да започнат прекалено шумни офанзиви през следващите месеци и години, ако няма прекратяване на огъня и политическо решение чрез преговори. Все пак не вярвам, че някога някоя от страните може да постигне военна победа, каквато на практика е целта на “демилитаризацията”. Най-доброто, което руснаците могат да направят, е да обявят триумф над това, което вече са завзели и унищожили.
Третата цел, денацификацията, вече беше разгледана с политическите сили в Украйна, които Русия описва, до известна степен правилно, като нацисти, укрепнали вследствие на руската инвазия.
От трите руски цели на тази инвазия първата, ограничено териториално завладяване/освобождаване (в зависимост от пристрастията ви), вероятно е успешна. Докато втората цел, демилитаризацията на Украйна, се превърна във война на изтощение със свещения дългосрочен ангажимент на САЩ и НАТО да въоръжат напълно Украйна. Третата цел, денацификацията, се провали на стратегическо и политическо ниво.
Въпреки че поражението на бойното поле е малко вероятно за Русия, победата също не е вероятна. Вече беше споменато, но е добре да се отбележи отново, че външните войни почти винаги имат вътрешнополитическа цена. Икономическият, паричният и финансовият успех на Русия през последната година е забележителен, а засилените ѝ връзки с други държави, като например превръщането ѝ във водещ износител на изкопаеми горива за Китай и Индия, първата и третата по големина икономики в света, са изключително важни. Не по-малко важно е и отхвърлянето от страна на десетки държави на исканията на САЩ да се присъединят към тяхната политика спрямо Русия. В същността си обаче войната се състои в това да можеш да губиш повече от врага си.
Русия може да се позове на подкрепата на много държави, включително Китай и Индия, но тази подкрепа далеч не е толкова конкретна, цялостна и надеждна, колкото подкрепата на САЩ и НАТО за Украйна. Със своя долар, световната резервна валута, САЩ могат да финансират тази война, докато има политическа воля в САЩ. Първенството на долара може и да е подложено на атака, но тази атака е в началото си и въпреки че замяната на паричната система на Бретън Уудс след Втората световна война е достойна и необходима, такава международна замяна на долара няма да дойде достатъчно скоро, за да подпомогне Русия срещу Украйна. Големите загуби от войната в Украйна в крайна сметка ще засегнат Русия в политически, икономически, материален и духовен план.Не мога да предвидя точно как ще стане това, освен че знам, че колкото по-дълго продължава войната, толкова повече ще изисква по-голямо разхищение. В основата си тази война не се различава от други войни и последствията вероятно ще бъдат същите.
Ето как виждам постиженията на Русия, която през февруари 2022 г. предприе предполагаемата си единствена възможност.
По въпроса за другите възможности, през февруари 2022 г. Русия имаше на разположение много такива – икономически и дипломатически. Енергийното ембарго върху Западна Европа щеше да бъде очевидна възможност. Затварянето на границите и ограничаването на търговията с Украйна беше друг избор. Ако желаете нещо по-историческо и театрално, можеше да си представите военноморска блокада на Украйна.* Усилията за подкопаване на американската икономическа и парична хегемония и създаването на алтернативни търговски механизми чрез партньорства с други държави бяха варианти. Както беше обсъдено, сега виждаме как тези усилия се реализират.
Междувременно дипломатическите мерки щяха да задържат вниманието на света и да засилят международната подкрепа за Москва.Международната подкрепа за усилията за мултиполяризация и дедоларизация, както и за развитието на организации като БРИКС и ШОС, до голяма степен се основава на тормоза, хищничеството и лъжливостта на САЩ и техните колективни западни партньори.Продължаването на демонстрацията на прегрешенията и недобросъвестността на САЩ и НАТО, като например неспазването на споразуменията от Минск II, като същевременно не се започне незаконна превантивна война с неизбежната ѝ бруталност и военни престъпления, би продължило тази работа, като същевременно би дало право на претенция за морален авторитет.
Има читатели, които сега се присмиват на подобни дипломатически възможности, но такива възможности имаше и преди инвазията. наблюдения, а въз основа на думите на съветниците на Путин. На 21 февруари 2022 г. на среща, предавана по телевизията, няколко високопоставени членове на правителството на Путин, сред които външният министър Сергей Лавров, бившият президент и министър-председател Дмитрий Медведев, настоящият министър-председател Михаил Мишустин и ръководителят на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин, развиха идеята за дипломатически усилия вместо война, по-специално за признаване на Донецка и Луганска област за суверенни единици (подобно на признаването на Косово от САЩ и НАТО). Сред другите коментари, предложени по време на срещата, Лавров заяви, че преговорите със Запада напредват, а Медведев прогнозира, че напрежението със Запада ще намалее. Въз основа на тази предавана по телевизията среща дни преди инвазията изглежда, че висши членове на руското правителство са приели, че има и други варианти освен инвазия и окупация.
Реалността е, че Русия имаше цял набор от алтернативи – от бездействие до започване на пълномащабна ядрена война. След руското нахлуване Дейвид Суонсън представи 30 такива примера за това, което Русия е можела да направи по друг начин.
Превантивната инвазия не само не беше единствената им възможност, но и не беше най-добрият вариант.
Успехът на Русия в Украйна се изразява в притежание на разрушена, отровена и евакуирана част от Източна Украйна, скъпоструваща окупация и война на изтощение, за която историята ни казва, че в крайна сметка ще има вътрешнополитическа цена, както и укрепване и подмладяване на НАТО. Такъв външен враг може да бъде политически изгоден за Путин, точно както Путин и Русия са политически изгодни като страшилища за САЩ и НАТО. Събитията наемническите сили на Вагнер обаче бяха, меко казано, проблематични за Москва и демонстрират доста добре как чудовищата на Франкенщайн са често срещани елементи в съвременната война. Всички тези усложнения, последици и неудобства на войната метастазират с течение на времето и макар че сега войната може да изглежда управляема, след 6, 12 или 24 месеца днешното ѝ състояние може да се стори на Москва като светъл спомен от добрите стари времена.
Разбирам, че има разлика между налични, желани и политически възможни варианти. Това ми напомня за интервю по Ал-Джазира с бивш талибански министър, който доста красноречиво и прочувствено разказа за неуспеха си да накара колегите си талибански лидери да разберат, че Джордж У. Буш е имал много малко политически възможности след атаките от 11 септември.Дори и да е имало такива политически ограничения, президентът Буш е имал други възможности през седмиците и месеците след атентатите от 11 септември. През 2003 г. Белият дом на Буш отново имаше други възможности, но избра инвазията и окупацията, точно както Белият дом на Обама през 2009 г. избра ескалацията в Афганистан И в двата случая президентите Буш и Обама твърдяха, че не са имали друга възможност освен военна агресия. Те използваха същите аргументи срещу Башар Асад и Муамар Кадафи.
Именно това е притеснителното в аргумента, че Русия не е имала други възможности: той потвърждава войните на Буш, Обама и Тръмп срещу Афганистан, Ирак, Либия и Сирия. По същия начин той позволява на саудитците да кажат, че не е имало друг избор, освен да бомбардират и блокират Йемен и да избият и уморят от глад 400 000 души, а на израелците позволява да кажат, че не са имали друг избор, освен да изпратят военна авиация срещу бежанския лагер Дженин. Уверено можем да предположим, че ако, или може би когато, САЩ и Израел нападнат Иран, ще бъде представен аргумент за липса на други възможности.
Можем да имаме мирно бъдеще, като се придържаме към международното право и се противопоставяме на всички трансгранични агресивни войни. Нарушаването на тази основна рамка на суверенитета и международните отношения унищожава всяка възможност за напредък в отношенията и дълбоко уврежда институциите и структурите, с които разполагаме ние и бъдещите поколения. Ако имаме някакъв шанс да смекчим изменението на климата, да напреднем в областта на правата на човека, да сложим край на окупациите и да демонтираме нашите ядрени машини на Страшния съд, това трябва да стане чрез стабилни международни институции, чрез доверие, сътрудничество и дипломация и чрез спазване на международното право.
Независимо за колко морални и оправдани се смятаме, независимо коя страна подкрепяме, реалността е, че войната е сила извън човешкия контрол, която ще превърне нашата правда и морал в средство за нашето унищожение. Войната в Украйна не е обикновена война на доброто срещу злото. Цената на тази война далеч ще надхвърли всички предложени обосновки, праведни манихейски аргументи или извинения, направени от която и да е от двете страни. Все още не сме наясно с предстоящите последици от тази война, точно както през 1915 г. идеята за война за още три години, загубата на империи, испанския грип или втора световна война са били немислими.
Който и да „победи“ в Източна Украйна, той ще спечели земя, обезлюдена и с разрушена инфраструктура. Тази земя ще бъде замърсена за поколения напред от токсините на войната и ще бъде осеяна с мини и невзривени боеприпаси. Много вероятно е украинските майки да пострадат по същия начин като майките от Ирак, Афганистан и Югоизточна Азия, раждайки поколения наред мъртви, деформирани и болни деца, вследствие на нестихващото токсично наследство на съвременната война. След десетилетия децата и техните семейства ще бъдат наказвани за това безумие в Украйна, точно както децата и техните семейства продължават да бъдат наказвани във всички „постконфликтни“ държави. След години, когато те все още ще умират и ще страдат, ще им кажете ли, че не е имало друга възможност?
В момента много руснаци подкрепят войната и това засилва вътрешнополитическата подкрепа за Путин; всъщност изглежда, че най-съществената опозиция на Путин идва от онези, които смятат, че войната не се води достатъчно усилено – което би трябвало да накара всички, които са войнствено настроени и се радват на войната на Запад, да се замислят. Дали тези настоящи вътрешнополитически ползи за Кремъл, заедно със средния пръст на Москва към САЩ и НАТО, надвишават рисковете, които идват с вечния конфликт в Украйна за Русия? Дали масовите и катастрофални убийства, страдания и разрушения, вечната скръб, ужас и вина, които няма да свършат, когато оръжията замлъкнат, са оправдани въз основа на придобиването на унищожена, обезлюдена и замърсена земя?
Стогодишният военнопрестъпник Хенри Кисинджър е схванал някои неща правилно. Едно от най-известните наставления на Кисинджър, неразбрано от демократичните и републиканските династии в Белия дом и американските медии в продължение на десетилетия, е, че не трябва да се съди за една политика по това как започва, а как завършва. Тази предполагаема единствена руска възможност за изпреварващо нахлуване и окупация постави Русия в положение, което можеше да изпълни ограничени и непосредствени териториални цели и да затвърди сюжетната линия за защита от навлизащите чужди сили, в която има доста истина. Но при смъртта и разрушенията, освещаването на НАТО и бъдещата несигурност и нестабилност, как може да се твърди, че нахлуването е било най-добрият вариант, да не говорим за единствения вариант?
Разбирам, че други могат да кажат, че Русия не е имала друга възможност, точно както намеря много хора във Вашингтон, които ще продължат да казват, че президентите Буш, Обама и Тръмп не са имали други възможности за своите войни. Подобна защита на руската инвазия ми се струва пристрастна, а не принципна, като стремеж към победа, а не към мир и отхвърляне на страданието в името на един разказ.Тя попада в бинарния капан, с който нашите политически и медийни структури изискват да се съгласим. Или с нас, или против нас, както би казал Джордж Буш.
Винаги обаче има и друга възможност, различна от война. Да се оставим да бъдем вкарани в един от двата лагера е предателство спрямо нашите интелектуални и морални задължения. „Нито крал, нито кайзер!“ – провъзгласява мъченически загиналият ирландски бунтовник Джеймс Конъли.Можем да кажем „Не“ на НАТО и на Русия вън от Украйна. Можем да се противопоставим на олигарсите във Вашингтон, Лондон, Киев и Москва. Можем да подкрепим народа на Украйна и народа на Русия, като същевременно осъдим военните престъпления на всички правителства. Винаги можем да намерим варианти, различни от войната, и винаги можем да вярваме, че мирът е възможен.
*Блокадите и другите форми на принудителни икономически мерки са военни престъпления, както са военни престъпления и санкциите на САЩ. Повече от 1 от 4 държави са подложени на санкции от страна на САЩ, ЕС и ООН.
*Матю Хох е член на консултативните съвети на Expose Facts, Veterans For Peace и World Beyond War. През 2009 г. подава оставка от поста си в Държавния департамент в знак на протест срещу ескалацията на войната в Афганистан от страна на администрацията на Обама. Преди това е бил в Ирак с екип на Държавния департамент и с американската морска пехота. Той е старши научен сътрудник в Центъра за международна политика.
About The Author
