Екзалтацията е нещо нормално, когато си на мач или на рок-концерт. Но когато гласуваш в парламента ключови за народа ти решения – и той внимателно те гледа! – или си овластен да опазиш държавния кораб неподпален, докато го прекарваш през геополитически гръмотевици и мълнии, е задължително екзалтацията и запалянковщината да отстъпят място на хладния разум и изострената отговорност. Явно обаче в днешна България спазването на подобно правило е по-скоро изключение. И хич го няма в средите на управляващата ни „не-коалиция” и нейните гръмогласни из социалните мрежи фенове. В този си балон те искрено са си повярвали, че са единствените просветлени, за да решават кое е правото и кривото из Вселената. Забравят, че в истинската реалност в страната ни живее едно доста по-внушително, непознато за тях мнозинство от хора, които ежедневно се борят с многобройните трудности на битието, конструирано по модела, възхваляван тъкмо от групата на вечно екзалтираните.
В същия си захлас тази група, представляваща всъщност един доста тънък слой от обществото ни, днес очаквано спъна в Народното събрание нашумелия референдум за еврото. И сега той пак очаквано отива в Конституционния съд, който окончателно да реши дали допитването да се състои или не.
Вот като днешния в НС наистина може да произлезе само от някоя футболна агитка, но е несъвместим с общоприетите представи за мъдростта или поне образоваността, която би трябвало да характеризира депутатите. Истеричното им отхвърляне на един олицетворяващ демокрацията инструмент като референдума, издава, че те не просто панически се боят от евентуалния му резултат. Има нещо по-лошо – те не разбират какво е демокрацията и политиката. Не са способни да осъзнаят, например, че ако положат грамотни политически усилия, съчетани с достатъчно интелигентност и най-вече с уважение към избирателя, те биха могли да го убедят да вземе и желаното от тях решение, а не онова, което толкова ги плаши. Но… Това е мат’ряла, уви, както прозря още навремето най-емблематичният участник в „сглобката”, дето ни управлява – вече изпраният от нея Бойко Борисов.
Същият, впрочем, вчера се похвали във ФБ, как тъкмо неговият ГЕРБ се разтърчал в НС, та да се посрещне „историческата визита” на Зеленски в София с пакет ударно гласувани точно сутринта преди кацането му (с българския правителствен самолет!) от „проукраинската коалиция” решения – за предоставяне на Киев на оръжия от българския армейски резерв и на двата руски ядрени реактора от проекта за АЕЦ „Белене”. Имаше и още едно вчерашно спешно решение на НС – декларация в подкрепа на членството на Украйна в НАТО, като сред вносителите ѝ е пак същият Бойко Борисов, а и явно не по-зле изпраният Делян Пеевски.
След кацането на Зеленски той и домакинът му Николай Денков приеха още една такава декларация – пак в подкрепа на украинското влизане в НАТО.
Тези декларации изглежда са по-важни за госта дори от оръжието и реакторите. (Какво са за него нашите дреболии, след като днес се разбра, че САЩ ще предоставят на Украйна касетъчни бомби за 800 милиона долара. Нищо, че те са забранени за употреба от 2008 г. – под забраната няма американски подпис.)
Декларациите за подкрепа на украинското натовско членство са важни за Киев заради предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс, където същата тема за стремежа на Украйна да влезе под крилото на пакта ще е в центъра на вниманието. Подобни декларации Зеленски събра и от домакините си в двете си днешни визити, последвали софийската – в Прага и Братислава. Вече отлетя и към Анкара.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг днес разясни, че за Вилнюс се подготвя многогодишна програма за военно сътрудничество на пакта с Киев, създаване на Съвет НАТО-Украйна и постигане на единна позиция сред страните членки за предстоящо украинско присъединяване, без ангажиране със срок.
Така че това беше и вдъхновението, изстреляло Зеленски към София – да се увери, че правителството ни ще гласува правилно във Вилнюс.
Това целеше и патетиката му при срещата с президента Румен Радев, така въодушевила тукашните фенове на украинския гост.
Еуфорията им може да бъде разбрана. Тя е типична за публиката на рок-концерти. Пък и любимецът им вече от толкова време е SuepStar из световните сцени.
Но онова „мълчаливо мнозинство”, на което не искат да дадат поне на референдум да се произнесе, за тяхно велико неудоволствие все още гледа на политиката като на сериозно и отговорно занимание. Затова сред него уважение печели спокойната, уравновесена и достойна позиция, изразена от президента Румен Радев пред украинския гост. Подигравките и обидите към хората, чиито възгледи и тревоги всъщност обобщи Радев – мажоритарно избраният на два пъти държавен глава, са жалка диагноза за подиграващите се и обиждащите.
Безобразното им поведение и прозиращото през него пълно неглижиране на това, колко много се излагат пред избирателите и целия народ, буди сериозна тревога за бъдещето – а дали тази трескава кохорта не си е въобразила, че след референдумите може да отмени и изборите, и демокрацията въобще?
About The Author
