Понеже съм от онези, които помнят от доста отдавна, сетих се днес за един виц от навечерието на нападението на САЩ над Ирак през март 2003 г., когато Вашингтон проглуши ушите на цял свят, че режимът на Саддам Хюсеин в Багдад имал оръжия за масово унищожение и затова трябвало бързо да бъде пометен с една война. Та във вица се питаше: Откъде знаят американците, че Саддам има такива оръжия? И се отговаряше: Пазят си фактурите.
Поради бързото изветряване на обществената памет, припомням, че САЩ официално въоръжаваха Багдад по време на ирано-иракската война (1980-1988), а неофициално – и Техеран (справка – скандала „Иран-контри”). И затова очевидно имаха доста фактури. Друг е въпросът, че в крайна сметка това с оръжията за масово унищожение в Ирак през 2003-та се оказа дебела и откровена лъжа. Вследствие на което за доста дълъг период от време едно внушително мнозинство сред международните наблюдатели и коментатори спря да се отнася с доверие към твърденията на официалните американски говорители.
Това продължи до нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Месеци преди това Вашингтон усърдно алармираше, че според неговото разузнаване Москва подготвя такова нахлуване. Но масата анализатори по света и у нас (включително и аз, признавам си) отказваше да повярва в правдопобността на подобно безумие. И сбърка. Русия взе, че наистина нахлу. Този път американското разузнаване се оказа много добре осведомено. Очевидно от свои верни източници, вкарани доста нависоко в руските властови структури. Пък и твърде вероятно Вашингтон си пазеше инструкциите им какви устреми да насърчават из обкръжението си, както и фактурите от похарченото за стимулирането им.
Днес чета CNN да разказва за „американски служители”, които още през януари т. г. „установили”, че между частната военна групировка „Вагнер” и руското правителство се водела „вътрешна борба за власт”. И оттогава се събирала разузнавателна информация за тази „нестабилна динамика”, както споделили пред същата CNN „официални лица”. В публикацията (преведена и на български от Агенция „Фокус“) се посочва още: „Висши американски служители заявиха, че виждат индикации за напрежение между Кремъл и ръководителя на групировката „Вагнер” Евгений Пригожин. Те заявиха, че вярват, че това напрежение ще нарасне през следващите месеци. Длъжностни лица казаха, че оценките им за ситуацията произтичат от разузнаването – показател за това, колко сериозно Белият дом и Пентагонът са приели потенциала за борба за власт, която да причини допълнителна нестабилност в продължаващия конфликт.”
Пустата ми памет ми припомня още нещо. Как веднага след началото на руската „специална военна операция” в Украйна из мейнстрийм медии заваляха френетични сценарии как всичко това вкупом с незабавно разразилите се западни санкции ще се обърне срещу властта в Кремъл, ще провокира преврат срещу Путин, ще дестабилизира самата Русия, ще предизвика там хаос, ще я разпокъса и направо ще я срине. Днешната информационна бомба с обявения от Пригожин бунт срещу руския военен министър Сергей Шойгу и „мълниите” как бунтовника е повел 25-хилядната си наемническа войска да превзема Москва бяха доста зрелищна екранизация на онези сценарии.
Но актуалните им версии явно се дописват в движение. Дявол знае вече от кого. Та затова в края на деня зловещият Пригожин, за когото де що се намери анализатор по света и у нас не пропусна да наблегне, че представлява най-радикалните и крайни сектори в руските силови структури, кротко обърна войската си от московското направление обратно към нейните полеви лагери (в Донбас). Може би вече си е изпълнил задачата – да убеди западната публика, че има и по-голямо зло от Путин, ако ядрена Русия бъде вкарана в неуправляем хаос, та затова със същия този Путин вече не е недопустимо да се преговаря. Добро алиби за западните лидери, които отдавна се чудят как да се отърват от влачещото ги към дъното гюле с изсмукващите все повече ресурси военни помощи за Украйна. И изобщо – лято е, идва отпускарският август, време е поне за примирие.
Само си фантазирам, разбира се. Не работя ни в CNN, ни в американското разузнаване. Как да знам съдържанието на разни нови фактури и инструкции? Но пък практиката показва, че и изглеждащото най-безумно вече е възможно. За всеки случай все пак да не пропусна и модерната застраховка: декларирам, че не разполагам с възможност да проверя достоверността на хипотезите си. Но все още май имам свободата да ги споделя. Все още. Май…
About The Author
