Мария Хосе Рамирес, Granada Digital
На улица „Тринидад” номер 4 в градчето Фуенте Вакерос в Андалусия в полунощ на 5 юни 1898 г. се ражда Федерико Гарсия Лорка – най-универсалният творец на словото на испански наред с Мигел де Сервантес. Тази година се навършват 125 г. от рождението на този литературен гений на 20 век, който съумява да обедини традицията и авангарда.
Блестящият поет, драматург и прозаик остава и днес да живее с произведенията си, с които получава голямо признание и приживе. Оригиналите им днес те се съхраняват заедно с множество документи, писма и снимки в Центъра на Лорка на площад „Романия” в Гранада – града, в който Федерико е живял, вдъхновявал се е и се е срещал с други важни личности на своето съвремие.
Но домът, в който се ражда и правите си крачки, е във във Фуенте Вакерос. От 1986 г. този дом е музей на поета, който предлага на посетителите досег с първата вселена от детството му. Стаите, в които е живяло семейството, са пълни със спомени. Спалнята е запазена точно такава, каквато е била по онова време – с леглото, в което е роден, и с неговото детско креватче.
Има и снимки на баща му – Федерико Гарсия Родригес, богат фермер, който притежава множество земи в Ла Вега, овдовял след смъртта на първата си съпруга Матилде Паласиос. След като губи жена си, той наследява къщата и голяма сума пари, които допълват и без това обширното му собствено имение. По-късно се жени за майката на Федерико – Висента Лорка Ромеро, учителка, назначена в училището във Фуенте Вакерос. Тя пристига през 1893 г., придружена от майка си, която умира след няколко месеца.
Новото семейство живее в къщата на улица „Тринидад” само няколко години, през които там се раждат още двама от братята на Федерико. Това са Луис, който умира на двегодишна възраст, и Пако. През 1901 г. семейството се премества на улица „Иглесия” пак във Фуенте Вакерос, където се ражда сестрата на Федерико – Конча.
Фамилията остава там до 1906 г., когато се премества в друго малко градче пак в Андалусия. Днес то се нарича Валдерубио, а в онези времена е било Аскероса (на испански това означава „отвратителна” – бел. пр.). Но семейството продължава да идва често и във Фуенте Вакерос, където имат много семейни приятели. Години по-късно Федерико ще разкаже в едно интервю, че като малък е „учил букви и музика” с майка си, че са го напътствали да бъде „богато и властно момче в града”.
Във Валдерубио фамилията на Гарсия Лорка живее, само докато децата стигнат училищна възраст. А училище тогава има само в Гранада, столицата на Андалусия. Така че всички се местят там и се настаняват в дом на улица „Асера дел Даро” номер 50. Там през 1909 г. се ражда още една сестра на Федерико – Изабел.
Къщата във Валдерубио е запазена като лятна вила до 1926 г. Тя означава много в живота и творчеството на Федерико, тъй като именно там той започва да пише първите си стихове. Тъй като винаги е търсил красотата, той избягва да посочва като място на написване на творбите си тогавашното име на градчето – Аскероса (Отвратителна). Вместо това отбелязва други близки местности и селища – Вега де Сухайра, Кортихо де Даимус, Фуенте де ла Теха.
Първите контакти на Федерико с пътуващия театър също са във Валдерубио, където сам прави и първите си марионетки за куклен театър – в хамбара на семейния дом. Последната пиеса на Федерико, която е и най-значимата – „Домът н Бернарда Алба”, е вдъхновена от емоциите и хората на Валдеррубио. По-конкретно – от дома на семейство Алба, разположен на улица „Кралска”, който от декември 2018 г. също е музей. В пиесата си Федерико Гарсия Лорка смесва своето въображение със спомените си от гостуванията в къщата на леля му Матилде и от разговорите, дочувани от дома на семейство Алба покрай общия кладенец, споделян от двете фамилии. Той завършва писането на „Домът на Бернарда Алба“ на 19 юни 1936 г., броени седмици преди да бъде убит. Пиесата не е допускана до поставяне на театрална сцена в Испания чак до 1950 г.
През 1926 г. вилата в Уерта де Сан Висенте става новата лятна резиденция на семейство Гарсия Лорка. Там Федерико пише произведения като „Йерма“, „Кървава сватба“, „Цигански балади“, „Самотната доня Росита“, „Публиката“, „Да минат пет години“ и други. В тази вила Федерико прекарва най-хубавите си часове и пак там го сварва трагедията през юли 1936 г.
На Гарсия Лорка му се налага да избяга от вилата заради бруталните нахлувания и обиски, на които е подложен от фалангистите. Намира убежище в къщата на семейство Росалес Камачо, защото е имал доверие в двама от братята на поета Луис Росалес – изявени фалангисти. Но на 16 август 1936 г. Федерико Гарсия Лорка е арестуван именно в къщата на Росалес и е прехвърлен на гражданската управа.
Според архивни документи на Институт „Сервантес” е имало подадена жалба срещу поета, която по-късно е изгубена. Била е подписана от Рамон Руис Алонсо (крайнодесен испански политик, 1903-1978 г. – бел. пр.). В жалбата поетът е обвиняван, че е шпионирал за СССР, че е бил в контакт с руснаците по радиостанция, че е бил секретар на Фернандо де лос Риос (известен испански политик социалист, юрист, дипломат, депутат, министър в републиканските правителства, 1879-1949 г. – бел. пр.) и че е хомосексуалист.
Опитите за спасяване на поета, предприети от страна на Росалес и по-късно от композитора Мануел де Файя, са неуспешни. Според един от най-известните изследователи на живота и творчеството на Гарсия Лорка – ирландеца Иън Гибсън, има данни, че преди да даде заповед за убийството на поета гражданският губернатор на Грнада – Хуан Валдес, се е свързал с генерал Куейпо де Ляно, върховен лидер на бунтовниците в Андалусия.
Гарсия Лорка е изведен от Гранада и е откаран в селцето Виснар заедно с трима други задържани. След като прекарват нощта в импровизиран затвор, арестантите са натоварени на камион, който спира по пътя между Виснар и Алфакар. И там ги разстрелват призори на 18 август 1936 г. Убитите са големият поет на Испания Федерико Гарсия Лорка, възрастен учител и двама тореадори анархисти. Четиримата са погребани в общ гроб, който и до днес не е открит.
По време на 38-годишния си живот Федерико Гарсия Лорка пътува много и живее дълго в Мадрид, където продължава обучението си в Студентската резиденция. Това интелектуално огнище става отлична хранителна среда за развитието на поета. Животът му там, на Хълма на тополите, му дава нов поглед за отговорността на художника към обществото и засилва любовта му към културата, от класическата до популярната испанска. Така между 1919 и 1926 г. Федерико се среща с много от най-значимите писатели и интелектуалци в страната. В резиденцията той се сприятелява с Луис Бунюел, Рафаел Алберти, Салвадор Дали. Освен това, благодарение на много активната културна политика на Хименес Фрауд (изтъкнат испански образователен деец, секретар на Съвета по разширяване на образованието и първи директор на Студентската резиденция, 1883-1964 г. – бел. пр.) от там минават и множество чуждестранни лектори, учени, музиканти и писатели.
През пролетта на 1929 г. Федерико пътува до Ню Йорк с Фернандо де лос Риос, негов бивш преподавател. Престоят му там, по думите на самия поет, е едно от най-полезните преживявания в живота му. Той прекарва девет месеца в Ню Йорк и Върмонт и след това заминава за Куба. „В Хавана Лорка изпита чувство на свобода и облекчение“, свидетелства Институтът „Сервантес“. Поетът също така прекарва шест месеца в Буенос Айрес и Монтевидео между октомври 1933 г. и март 1934 г. Там поставя на сцената произведения като „Кървава сватба“, „Mариана Пинеда“, „Удивителната обущарка” и други. Режисира и „Глупавата дама“ от Лопе де Вега.
Федерико се завръща от Буенос Айрес в Испания през април 1934 г. и завършва нови произведения като „Йерма“, „Самотната доня Росита“, „Домът на Бернарда Алба“, „Оплакване на Игнасио Санчес Мехиас“. Освен това редактира вече написани книги като „Поетът в Ню Йорк“, „Тамаритски диван“ и „Сюити“. Прави и дълго посещение в Барселона, за да режисира свои произведения, да рецитира стихове, да изнесе лекция.
Оригиналите на творбите на Федерико Гарсия Лорка, много документи, писма и снимки на поета от 2018 г. са в музея в Гранада. Това наследство винаги е било съхранявано в Мадрид, в Студентската резиденция, но семейството на Федерико настоява то да се прехвърли в Гранада. Центърът на Лорка там е създаден специално, за да приюти това съкровище.
В сградата на Центъра има експозиционна част и кино/театрална зала. Но има и друга част, в която се намира специалното хранилище. То виси от тавана и е над библиотеката за изследователи. Това хранилище е „сърцето на Центъра на Лорка“. Там „цялото наследство се съхранява при специални условия на светлина, температура и влажност, така че да не бъде засегната хартията или какъвто и да е вид наличен документ, обясняват от отдела за архивите във Фондация „Федерико Гарсия Лорка”. Във въпросното хранилище се пазят ръкописи на Федерико, първите издания на негови стихове и пиеси, рисунки, кореспонденция, снимки, партитури, грамофонни плочи, изрезки от пресата, семейната библиотека на Федерико и брат му. Общо в центъра на Лорка има около 5000 документа. Всеки заведен документ се състои от още няколко. Не всички документи на поета или свързани с него, са в хранилището на Центъра, а само тези, които са принадлежали на Фондацията на „Федерико Гарсия Лорка”. Има и много други, които са в лични колекции, защото са били продадени на търг или защото самият поет ги е подарявал.
В Центъра на Лорка творбите, които са част от съвременната библиотека, са на разположение за работата на изследователите. Съвременната библиотека се състои от всички книги с поезия, драматургия, биографии и критически изследвания за поета от други негови съвременници, или публикувани в днешни списания. Има и стари списания, но те са в хранилището.
Подредени са и неговите рисунки, каквито той е правел на всякаква хартия. По-късно много от тях са помествани в книгите му. Но има и самостоятелни рисунки, които са били част от авангардната живопис. Той е излагал в градската галерия на Барселона още преди Салвадор Дали – и тези рисунки също са в Центъра Лорка.
Федерико Гарсия Лорка остава като един от най-значимите световни поети. Творчеството му носи международна слава, още докато в Испания не се гледа с добро око дори на споменаването на името му. Освен, че е много добър поет, той е също толкова добър и във всички други жанрове, в които се изявява, включително в свиренето на пиано. Изследователите на неговите партитури и хармонизации твърдят, че той е бил отличен пианист.
About The Author
