Украйна има пълната подкрепа на НАТО, политическа и оръжейна, но няма да бъде поканена да се присъедини към Атлантическия алианс на срещата на върха през юли във Вилнюс, тъй като на нейна територия продължава да се води война.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта следното в навечерието на неформалната среща на външните министри на Алианса, проведена в Осло на 31 май и 1 юни: интеграцията на Украйна в НАТО в разгара на войната срещу Русия „не е на дневен ред“, за разлика от предстоящото присъединяване на Швеция. В този смисъл на срещата на върха, която НАТО ще проведе в Литва на 11 и 12 юли, няма да има напредък към бързо присъединяване на Украйна, но ще бъде задълбочен пътят за укрепване на връзките с Киев.
Естеството на тези връзки вече бе очертано на предишната среща на върха на НАТО, проведена в Мадрид през юни 2022 г. Хранят ги оръжията и парите, допринесли за украинската съпротива.
Ако Украйна иска да влезе в НАТО, тя трябва да спечели войната
Според Столтенберг важното е как ще се развият отношенията между Брюксел и Киев, когато руската инвазия в Украйна приключи. Същевременно той подчертава, че „за да бъде ефективно влизането на Украйна в НАТО, ще е необходимо Украйна първо да спечели войната, а за да постигне това, тя има международна подкрепа”.
Самият украински президент Володимир Зеленски и цялото му правителство още отпреди руската инвазия на 24 февруари 2022 г. настояват страната им да се присъедини към НАТО. Това беше една от причините, използвани от Русия като мотив за нападението ѝ.
Москва никога няма да допусне съседство на НАТО по южната си граница. Това е принцип, който Кремъл защитава от разпадането на СССР и началото през 90-те години на миналия век на разширяването на НАТО към страните от бившия Варшавски договор.
АУкрайна, въпреки дългите срокове, които ѝ бяха дадени в Атлантическия алианс, продължава да залага на това присъединяване възможно най-скоро. Тя иска поне някаква гаранция, че НАТО ще защити границите ѝ, след като бъде постигнато прекратяване на огъня.
Украйна иска гаранции за сигурност
По тази причина на 30 май, един ден преди откриването на срещата в Осло, украинският външен министър Дмитро Кулеба отправи послание към 31-ата първи дипломати, събрали се в норвежката столица, за да подготвят срещата във Вилнюс. В посланието се посочва, че срещата на върха през юли ще бъде успешна, ако се предприемат три хода. А именно: „укрепване на институционалните връзки и помощта между Украйна и НАТО; придвижване с още една стъпка към членството на Украйна; и предоставяне на гаранции за сигурност по пътя на Украйна към НАТО”.
От своя страна норвежкият външен министър и домакин на състоялата се на 31 май и 1 юни среща Аникен Хуитфелд постави точката върху i-то относно евентуалното присъединяване на Киев към Алианса: „Украйна и съюзниците от НАТО ще решат кога Украйна ще стане член на НАТО. Не е работа на Русия да решава това.” Приоритет в момента е Швеция
Страната с по-съществена подкрепа за присъединяване към НАТО, дори още преди срещата на върха през юли, е Швеция. Тя пожела да кандидатства за членство заедно с Финландия, като пряка последица от руската инвазия в Украйна и разпада на дотогавашната парадигма за сигурност в Европа.
Финландия вече стана 31-ият член на Алианса още през април т. г. и така сложи край на традиционния си неутралитет, изкован в най-трудните времена на Студената война между Съветския съюз и Запада.
Но докато влизането на Финландия беше решено без големи проблеми, Турция и Унгария упорстват с нежеланието си за присъединяването на Швеция. Столтенберг обаче заяви на пресконференция в Осло, проведена съвместно с норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре в навечерието на сегашната министерска среща на НАТО: „Няма гаранции за това, но е абсолютно възможно да се постигне компромис и решението за пълноправното членство на Швеция да стане възможно за срещата във Вилнюс“. Норвежкият външен министър беше още по-категоричен: „Швеция трябва да стане пълноправен член на НАТО възможно най-скоро и преди срещата на върха във Вилнюс през юли.” На същото мнение е и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, за когото няма непреодолими причини Турция и Унгария да продължават да бавят ратификацията на приемането на Швеция. „Дошъл е моментът да приключим с казуса около влизането на Швеция, която предприе значителни стъпки, за да отговори на опасенията за сигурността“ и преодоля възраженията срещу присъединяването ѝ към НАТО, каза Блинкен в навечерието на срещата в Осло. „Нямаме никакви съмнения, че унгарският и турският парламенти ще трябва да приключат процедурите с ратификацията през следващите седмици“, посочи Блинкен на пресконференцията си с шведския премиер Улф Кристерсон.
Турците не желаят членството на Швеция в НАТО
Най-големият натиск, за да склони за интеграцията на Швеция в НАТО, е върху Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган спечели нов петгодишен мандат миналата неделя, добавяйки го към двете десетилетия, през които той управлява страната си с твърда ръка.
Неговата предизборна кампания беше белязана отчасти от голямо недоверие към Европа и Швеция изглеждаше като една от страните, към които Анкара гледа с най-голяма антипатия. Ердоган обвини Швеция, че е допуснала до границите си членове на Кюрдската работническа партия (ПКК), които са поискали убежище там, докато в Турция с обвинени в тероризъм.
Не трябва да забравяме и близостта между Русия и Турция, двете велики сили на Черно море. Анкара се опита да посредничи, за да спре войната в Украйна, въпреки че тези усилия в крайна сметка бяха осуетени от Великобритания и Съединените щати, които направиха същото и с опитите на Израел през март миналата година, точно след като инвазията беше отприщена.
Блинкен призова Турция в Осло да отмени ветото си върху влизането на Швеция в НАТО, отбелязвайки, че тя е съществен компонент от новата политика за сигурност на Алианса в Европа, където след конфронтацията с Русия заради Украйна, северният фланг на атлантическата организация се превърна във важна геостратегическа зона.
Швеция е ключът към стратегията на НАТО за Арктика
След участието си в срещата в Осло Блинкен потегли към Финландия, където гостува в четвъртък и петък, подчертавайки именно значението, което САЩ придават на стратегията на Алианса за Арктика. В тази сфера Русия се явява като голям противник, а Китай – като неочакван гост. Изменението на климата доведе до ускорено топене на полярните ледове в Северна Русия и съживи пристанищната дейност по крайбрежието на Сибир през последното десетилетие. Така улесненото преминаване през евразийския север вече позволява на големи китайски кораби да достигат до Европа за много по-кратко време, отколкото ако следват маршрута през Тихия океан, Индия, Средиземно море и Атлантическия океан.
Не е случайно съвпадение със срещата на НАТО в Осло и с посещението на Блинкен във Финландия, фактът, че тази страна, заедно с Швеция и Норвегия, са домакини на новото издание на военните маневри Arctic Challenge. Ученията се провеждат в региона от 2013 г. насам на всеки две години. Близо 150 самолета, противовъздушни системи и 2700 войници от дузина членки на НАТО, плюс Швеция и Швейцария, участват в сегашното издание на тези военни учения, най-големите, провеждани досега. Те започнаха на 30 май и ще бъдат удължени до 9 юни.
Посланието за Русия е ясно: Украйна може все още да не се присъедини към НАТО, но случилото се на 24 февруари 2022 г. задейства механизъм на конфронтация в Европа, който надхвърля границите на Украйна и дори се простира до Арктика. И НАТО иска да го подчертае. Неговият генерален секретар каза това в Осло: „Агресивната война на президента (Владимир) Путин срещу Украйна бележи края на света, какъвто го познавахме“. Столтенберг добави: „Това, което избираме да правим, и това, което избираме да не правим сега, ще определи какъв ще бъде светът през следващите десетилетия“.
Така той призна, че фрагментацията, произтичаща от нахлуването в Украйна и от западното настройване срещу Русия, ще остави следа на враждебност и противопоставяне в Европа, които ще върнат на Стария континент мухлясалия призрак на Студената война.
About The Author
