В стремежа си да регулира чуждестранното влияние в Грузия, в края на февруари фракцията в грузинския парламент наричаща се “Народна власт” внесе два законопроекта – „За регистрацията на чуждестранните агенти“ и „За прозрачността на чуждестранното влияние“. „Народна власт” се отдели от управляващата партия „Грузинска мечта“ (ГМ), за да може по-открито да изразява определени гледни точки. В първия законопроект се предлагаше създаването на публична база данни за прозрачност, в която неправителствените организации (НПО) и медиите да бъдат задължени да се регистрират и да оповестяват финансирането си и да бъдат считани за „агенти на чуждестранно влияние“, ако са получили повече от 20% от финансирането си от чуждестранна сила. Ако не се регистрират, биха били глобявани.
Вторият законопроект беше по-строг от първия, но по-мек от Закона за регистрация на чуждестранните агенти в САЩ (FARA). FARA се използва за ограничаване на чуждестранното влияние в САЩ, като задължава лицата, които работят в услуга на чуждестранни правителства и организации, да се регистрират и да докладват за дейността си пред федерална агенция. Обхватът на FARA не се ограничава до неправителствените организации или медиите, а се отнася и до физически лица; той включва и наказателно преследване, каквото първият грузински законопроект не предвиждаше. Докато първият законопроект изисква почти всички организации на гражданското общество (ОГО) и медийни организации, получаващи финансиране, да се регистрират в базата данни, вторият законопроект се отнася само за всички, които работят от името на чуждестранно правителство или субект, но последиците са много по-тежки.
След внасянето на първия законопроект по-големите ОГО създадоха и разпространиха твърдението, че това е „руски законопроект“. Вследствие на последвалия протест парламентарната фракция „Народна власт“ внесе втория законопроект. Те решиха да пуснат американската версия, за да могат да укоряват ОГО, че са го нарекли руски. ОГО не промениха тактиката си и продължиха да настояват, че това всъщност е руски законопроект. Нека разгледаме това твърдение по-внимателно. Проучване от 2013 г. на Journal of Democracy, финансирано от Националната фондация за демокрация, установи „възходяща тенденция в ограниченията на гражданското общество, която продължава и увеличава темповете си“. Петдесет и една от 98-те изследвани държави или забраняват, или ограничават „чуждото влияние“. От 2013 г. насам в този списък има нови попълнения. Съвсем наскоро Канада и ЕС обявиха плановете си за приемане на законопроекти за чуждестранното влияние в същото време, когато САЩ и ЕС направиха изявления, противопоставящи се на подобни законопроекти за чуждестранните агенти в Грузия. Русия получи най-голямо внимание, когато от 2012 г. наложи редица ограничения върху чуждестранното финансиране и организациите на гражданското общество. Имаше многобройни критики към руския законопроект, които бяха добре известни на грузинското гражданско общество, и то директно използва тези аргументи срещу законопроектите в Грузия. Според същото списание основната причина за налагането на ограничения от страна на държавите са опасенията от вътрешна нестабилност. Зависимостта на страната от чуждестранни партньори определя доколко тя е податлива на натиск срещу тези ограничения. Тъй като Грузия разчита в голяма степен на ЕС и САЩ, грузинското правителство се отказа от двата законопроекта поради комбинирания натиск от страна на чуждестранните „партньори“ и успешната вътрешна кампания.
Чуждестранните средства са повсеместни в Грузия. Не съм сигурна дали е провеждано изследване за въздействието на чуждестранното финансиране върху всички аспекти на обществото (и кой би финансирал такова изследване?). Правителството получава значителни безвъзмездни средства и заеми; достатъчно е да посетите уебсайта на което и да е министерство, за да откриете списък с множество чуждестранни „партньори“. Чуждестранните безвъзмездни средства почти изцяло подкрепят гражданското общество в Грузия. Профсъюзите получават безвъзмездни средства. Чужди средства се използват за финансиране на всичко – от общински проекти до дребни земеделски производители, предприятия и академични институции. Чужди правителства и фондове финансират филми и култура. Чуждестранните безвъзмездни средства допринасят и за финансирането на политическите партии, пряко или непряко – политическите партии имат НПО крила, които получават финансиране. Много политици са ангажирани с неправителствени организации. Неправителствена организация може да бъде регистрирана за един ден. В същото време много грузински семейства се издържат от парични преводи от роднини в Русия и ЕС.
Поради тази силна зависимост от чуждестранно финансиране, включително в правителствените институции, въведеното законодателство за чуждестранно влияние трябва да има много ясни цели и насоки относно вида на чуждестранното влияние, към което е насочено, като например лобиране сред грузинските политици в страната или лобиране на грузински политически партии в парламента на ЕС и/или правителството на САЩ. Приемането на финансиране от чуждестранни организации трябва да се разграничава от представляването на тези организации. Ако искаме да увеличим прозрачността и да дадем на гражданите повече власт, трябва да увеличим и прозрачността на вътрешното лобиране, което включва и бизнеса, който беше грубо изключен от първия законопроект. Ако се действа в името на народа, изглежда неискрено да се внася законопроект, а след това и още един, ограничаващ прозрачността и лобирането, без много обсъждане и без да се даде възможност на гражданите да обсъдят и да се запознаят с тези законопроекти. Неотдавна прочетох коментар във Facebook, който гласеше: „Така и не разбрах за какво става дума в тези законопроекти и не знам защо бяха протестирани или оттеглени“.
Подобна политическа криза заради тези законопроекти нямаше да възникне, ако вече не съществуваше разказа, че грузинското правителство е проруско, или поне нямаше да бъде формулирана с термини като „руски закон“ и депутати да бъдат етикетирани като „руски роби“. В действителност, тъй като политическите платформи на всички партии са едни и същи (нюанси на дясното), неолиберализъм и прозападен курс (ЕС, НАТО), единственият начин, по който партиите могат да се разграничат, е като се обвиняват взаимно, че са по-проруски настроени. Въпреки че от самото начало опозиционното Единно национално движение (ЕНД) прокарва линията, че ГМ е проруска, през годините поредица от политизирани събития, рамкирани около Русия, допринесоха за това някои хора да смятат, че правителството е проруско, Американската политика около „Русиягейт“ и неотдавнашното нахлуване в Украйна направиха правителството по-предпазливо, а критиците – по-скептични към предпазливостта на правителството. Най-важното е, че ако искате да привлечете вниманието на „международната общност“, която вече е наложила бинарен мироглед на постсъветския свят, всяка вътрешна загриженост трябва да се изразява геополитически като проруска или прозападна.
В същото време, ако правителството беше провело някакво разяснение защо иска да приеме такива закони или защо това е важно, обвинението в „руски закон“ нямаше да придобие такава сила или поне някои от тези опасения щяха да бъдат смекчени. Лесно е да бъдеш привлечен към подозрения и конспиративни теории, когато няма обяснения или възможност за участие.
Правителството е отговорно преди всичко пред своя народ и в името на народа то внесе два законопроекта, без да се консултира с гражданите си, и като повтори това, за което критикува НПО, реши да изпрати законопроектите на Венецианската комисия за становище, без изобщо да попита широката общественост какво иска. Макар че се обсъждаше как този законопроект е бил гласуван без обсъждане на първо четене (трябва да има три заседания, преди даден законопроект да стане закон), така се прокарва всеки законопроект в страната.
В Грузия гласовете в подкрепа на обществените събрания и приобщаващите процеси с участието на гражданите, както и на основните публични изслушвания, са малко. Повечето НПО и СГО, поканени да участват в работните групи на парламента за реформиране на законите в съответствие с пътната карта за европейска интеграция, никога не са се борили за включването на гражданите в тези дискусии. Политиците, „представителите“ на „гражданското общество“ и бизнесът отдавна са се разбрали да си сътрудничат при провеждането на реформи без участието на по-голямата част от гражданите. Финансираното гражданско общество привидно е представител на обществото, но в действителност то представлява по-скоро групи със специални интереси, отколкото хората (естествено, може да има известно припокриване). Например, когато се застъпих за модел с повече участие около конкретна реформа, един европейски технократ ми каза: „Не искаме да повишаваме очакванията на хората“. Те предварително знаеха, че реформите, които ще прокарат, ще бъдат толкова незначителни, че ако хората бъдат включени и бъде въведен модел с повече участие, е очевидно, че хората ще се почувстват овластени от публичните събрания и ще изразят неодобрението си, така че трябва да „управляваме очакванията им“.
За предпочитане е правителството и чуждестранните технократи да си сътрудничат с партньорите от гражданското общество, които разчитат на тях за достъп до тези желани места в комисиите и безвъзмездни средства. Въпреки всички приказки за демокрация, единственият модел на демокрация, който съществува, е технократският модел, ръководен от „експерти“. Участието в комисии или законодателни процеси например е едно от най-важните неща, които СГО трябва да демонстрират, за да получат повече безвъзмездни средства или да бъдат възприемани сериозно. Тъй като правителството вече не включваше ОГО или подбираше с кого да работи, недоволството нарасна. Правителството, гражданското общество и бизнесът имат негласно споразумение да изключват хората от процеса на вземане на решения и когато правителството затвори вратата за ОГО, бизнеса, опозицията или медиите, „демокрацията“ се връща назад. Вратата към хората винаги е била затворена. В края на краищата ЕС просто се нуждае от грузинско правителство, което може да прилага директивите на споразумението за асоцииране на ЕС с мониторинг от страна на ОГО, нуждае се от способно и професионално технократско правителство. Тази ситуация повдига въпроси за това каква роля всъщност трябва да има правителството и как изглежда суверенитетът на една страна, която преминава през процеса на интеграция в НАТО/ЕС.
Какъв е контекстът, довел до въвеждането на два законопроекта за чуждестранните агенти?
Фактът, че Грузия беше несправедливо отхвърлена за кандидатстване за членство в ЕС, когато беше основен кандидат, допринесе за все по-враждебната среда и за въвеждането на законопроекти за външно влияние. Грузия трябваше да бъде приета по заслуги. В действителност грузинските власти бяха наказани, защото всички ги обвиняваха, че си позволяват да „отговарят“ на представителите на ЕС и САЩ, когато те правят критични изявления за ГМ. Управляващите бяха обвинени в антизападна и демагогска реторика. Вместо да се сърдят на ЕС, че е унизил Грузия, опозицията и критиците обвиниха „Грузинска мечта“. ЕС не прави грешки; така че грешката трябваше да е на „Грузинската мечта“. При издаването на оценъчните карти през февруари 2023 г. Грузия има 67 точки, Украйна – 69, а Молдова – 55. Според собствената метрика на ЕС Грузия явно превъзхожда Молдова, но въпреки това Молдова получи статут на кандидат за членство в ЕС. Украйна получава две бонус точки за „Външни отношения“ и „Външна политика за сигурност и отбрана“. Тъй като Украйна е във война, аргументите са разбираеми. Грузия губи две точки в „Енергетика“, което ГМ най-вероятно дължи на развалянето на договора с язовир „Намохвани“, което бе резултат от един от най-големите и успешни протести в Грузия. Сега ЕС им възложи 12 задачи, които да изпълнят, преди да бъдат оценени отново през октомври тази година. „Грузинска мечта“ разполага с няколко месеца, за да докаже, че заслужава членство в ЕС.
Освен това бившият президент Миша Саакашвили, който беше осъден задочно за престъпления и се отказа от грузинското си гражданство, за да се занимава с политика в Украйна, се върна нелегално в Грузия през октомври 2021 г. по собствено желание и беше арестуван. Той обяви гладна стачка и използва всички налични средства, за да събере подкрепа за себе си. Майка му е наела лобисти в САЩ. Ройтерс съобщава: „Масимо Д’Анджело, нюйоркски партньор в базираната в Маями адвокатска кантора, работи по делото на Саакашвили от юли, според оповестяване, подадено на 3 февруари съгласно Закона за регистрация на чуждестранните агенти.“
Партията на Саакшвили е член на Европейската народна партия, която е коалиционен партньор в Европейския парламент. Депутати като Анна Фотига, полски евродепутат и лидер на друга дясна формация в ЕП, открито подкрепят Саакашвили и започват кампания за неговото „спасяване“. През февруари 2023 г. бе приета резолюция, в която се призовава за освобождаването на Саакашвили по хуманитарни причини, като се цитират множество събития и документи, в един от които се посочва, че „много ключови грузински организации на гражданското общество са подписали изявления, в които призовават правителството да поеме отговорност за спасяването на живота и здравето на Михаил Саакашвили“. След това молдовският президент заяви, че грузинското правителство измъчва опозиционния лидер, а Украйна излезе с изявление, в което сравни грузинските власти със съветското НКВД: „В най-лошите традиции на съветското НКВД грузинските власти прилагат психологическо и физическо насилие спрямо Михаил Саакашвили“. Преди няколко дни Европейският парламент беше домакин на прием за политически затворници от „Русия, Беларус и Грузия“. В съзнанието на хората се затвърждава идеята, че либерално-демократична Грузия по някакъв начин е свързана с Русия и Беларус, и че Саакашвили е политически затворник, подобен на тези, които са се изказали срещу Путин или Лукашенко – а не бивш президент с досие, в което има нарушения на човешките права и полицейски произвол. Грузинското правителство отрича всички тези твърдения, като твърди, че Саакашвили се лекува адекватно в частна клиника.
Украинското правителство е основен източник на клевети за „Грузинска мечта“. Когато Саакашвили избяга от Грузия, украинските правителства, включително това на Зеленски, осигуриха на него и негови съпартийци убежище в управлението на страната. Саакашвили беше губернатор на Одеса по времето на Порошенко, докато не се скара с него и не беше арестуван, а Зеленски го нае като част от екипа си за реформи. Групата на Саакашвили е отчасти отговорна за представянето на закона, който силно ограничава трудовите права в Украйна. Зеленски и други високопоставени служители са правили изявления, противопоставящи се на „Грузинска мечта“, а бившият съветник на Саакашвили, Олексий Арестович, дори призоваше за световни (разбирай западни) протести през декември миналата година. Нещо повече, Олексий Данилов, украинският секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, призова за откриване на втори фронт срещу Русия през 2022 г. Когато Грузия отказа да се присъедини към руските санкции, въпреки че тихо спазваше европейските банкови санкции, Украйна отзова посланика си. Русия отвори руския пазар за грузинските млечни продукти, което беше възприето от украинското правителство като предателство спрямо Украйна. След като всяко едно грузинско правителство след обявяването на независимостта е било във война с един или двата сепаратистки региона (Осетия и Абхазия), „Грузинска мечта“, единственото правителство, което е избегнало тази съдба, смята за реална възможността да бъде въвлечено във война – Русия остава военен гарант на осетинската и абхазката независимост от Грузия. И все пак всеки път, когато ГМ е изразявала тези си опасения, тя бива обвиняване, че развива теории на конспирацията.
Парламентът на ЕС също така призова да се наложат санкции на Бидзина Иванишвили. От миналата година насам много политици и критици, включително някои от организациите на гражданското общество, призовават за санкции срещу Бидзина. На 15 февруари 2023 г. ЕС прие резолюция за налагане на санкции на Иванишвили, в която се казва: „Парламентът отново призовава Съвета и демократичните партньори да обмислят налагането на санкции на г-н Иванишвили за ролята му във „Влошаването на политическия процес в Грузия“. Европейският парламент има малко власт, но допринася за създаването на историята на „Грузинската мечта“. Когато попитах служител на ЕП защо се гласува така категорично срещу „Грузинска мечта“, той ми отговори, че ЕНП, чийто член е ЕНД, и по-крайнодясната коалиция, работят заедно, и че ЕНД, която има офис в Брюксел, ги захранва с опорни точки, откакто „Грузинска мечта“ дойде на власт през 2012 г. Десните партии практикуват „политически трибализъм“, защитавайки своите независимо от всичко. Макар да не е известно дали се разменят пари – в рамките на ЕП има слабо проследяване – може да се стигне до символична размяна, като например даване на определени награди на евродепутати или друг символичен капитал.
А какво да кажем за Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Европейския парламент, в която „Грузинска мечта“ уж членува? Рафаел Глюксман, „ляв“ член на ЕП, който от 2005 до 2012 г. е бил съветник на десния Саакашвили, е яростен противник на „Грузинска мечта“. Не е изненадващо, че синът на Андре Глюксман се е озовал в Грузия, съветвайки един побеснял десничар. Андре е водеща фигура на Новите философи – исторически ревизионисти, които са скъсали с марксизма и са пренаписали събитията от май ’68 г., като са отхвърлили класовата борба и са я свели до „духовна трансформация“. Повлияни от Солженицин, те се превръщат в яростни антикомунисти и защитници на човешките права, които както обикновено приветстват Западната империя. Не е неочаквано, че синът му ще съветва антикомуниста Саакашвили и ще се ожени за Ека Згуладзе, която е била заместник-министър на вътрешните работи при Вано Мерабишвили, известен като висшето ченге, прочуло се със злоупотреба със служебното си положение, подкупване на избиратели и поръчване на побоища. Ека Згуладзе направи това, което направиха много хора от администрацията на Саакашвили след изборите: тя избяга в Украйна и стана политически служител там.
Миша Саакашвили е свързан както с левицата, атака и с десницата в парламента на ЕС. Към това се добавиха и събитията от 20 юни 2021 г., когато консервативни грузинци проведоха анти-ЛГБТ митинг, който бързо прерасна в насилие, а журналисти бяха пребити. Един от операторите почина в резултат на нараняванията си, въпреки че „Грузинска мечта“ заяви, че е починал по други причини. Правителството беше упрекнато, че не е успяло да защити медийните екипи и е позволило на протестиращите да разграбят офиса на ЛГБТ организацията “Тбилиси Прайд”. На следващия ден правителството се отнесе по-сериозно към тези протести, но щетите вече бяха нанесени. На следващия ден видях полицията в повишена бойна готовност да възпира същите протестиращи в “Кръглата градина”, където те този път протестираха срещу ООН. Повечето социалисти от ПЕС отдавна са изоставили класовата борба, затова поставят на първо място правата на ЛГБТ и дискурса за идентичността, а кризата допринесе за отчуждаването на „Грузинска мечта“ от прогресивните хора. Това, което беше изненадващо, е че крайнодесните партии, които обикновено са хомофобски настроени, напълно подкрепиха ЛГБТ хората в Грузия. Правата на ЛГБТ хората, особено прайда, все повече се превръщат в лакмус за това дали си прозападен. Въпреки че Грузия е консервативно общество, хомофобията се представя като руска пропаганда.
Никой не се застъпва за „Грузинската мечта“ и изглежда, че те са изгубили полето на битката в Европейския парламент в полза на Саакашвили. Предаването на Саакашвили сега е свързано със статута на кандидат за членство в ЕС. Ако „Грузинска мечта“ се откаже от Саакашвили, партията ще изчезне. Най-пламенните поддръжници на ГМ са тези, които са станали жертви на „кървавото“ управление на Саакашвили. Тъй като на „Грузинска мечта“ липсва идеологическа сплотеност, те са преди всичко партия на жертвите на Миша и неговите хора. Има много спекулации за това кой е довел Саакашвили обратно в страната и дали това е направено, за да се дестабилизира „Грузинска мечта“.
За да се усложнят още повече нещата, преди пандемията 16 американски политици изпратиха изявления срещу „Грузинска мечта“ – всички те финансирани от американската компания Frontera, която е похарчила над един милион долара за лобиране от 2017 до 2020 г. От “ Open Democracy“ съобщават: „В този законопроект се предлага президентът на САЩ редовно да представя на Конгреса доклади за това „дали правителството на Грузия подкопава ангажименти или договорни споразумения, сключени с американски бизнесмени, работещи в Грузия“, и че “грузинските държавни служители могат да бъдат санкционирани, ако докладите установят обратното.“ В статията се цитира и експерт по въпроса как се възприема Грузия през призмата на бившия президент Саакашвили, който казва, че „компания, която иска да говори за това, че е малтретирана в Грузия, може да намери сравнително възприемчиви уши във Вашингтон“. Всички тези политици под наем бяха представени в грузинските медии като част от сериозната загриженост за демократичното отстъпление на Грузия.
По същото време Саакашвили довежда в Грузия американската си лобистка Кристина Пушоу, която се надява да използва опита си, за да си намери по-добра работа в САЩ, което тя и прави. Тя е наета като прессекретар на губернатора на Флорида и кандидат за президент Рон Де Сантис. През 2020 г. тя „работи“ по предизборната кампания на Саакашвили в Грузия. През юни 2022 г. е принудена да подаде оставка като прессекретар във Флорида, тъй като не е разкрила, че е получавала пари от Саакашвили, и не се е регистрирала като чуждестранен агент съгласно американското законодателство FARA. „Работата, която е вършила за изборите през 2020 г.“, казва адвокатът на Пушов Майкъл Шервин пред The Washington Post, е включвала писане на статии, контакти с поддръжници и „застъпничество от негово име в Грузия и в цялата страна“. Когато е била в Грузия, тя е споделяла и изявленията на американски политици, за които е платила Frontera.
Тя реши да ме подлага на тормоз и заради това, че се осмелих да организирам акция за солидарност с кампанията „Животът на чернокожите има значение“ в Тбилиси; тя видя в това опасен антиамерикански прецедент, който трябва да бъде смазан. Тя съобщи за акцията в посолството на САЩ и аз получих имейл от там със запитване за целта за митинга. Тя доведе и един американски неофашист на акцията, след което организира репортаж на опозиционен телевизионен канал, в който бях обвинена, че съм руски агент. Водещият заяви, че в Съединените щати няма расизъм, и че BLM е организиран от Путин. Получавах и постоянен тормоз във Фейсбук от нея и грузинските ѝ последователи, които беше убедила, че съм заплаха. След това тя се върна в САЩ. Т1я също така е подкокоосвала последователите си в Twitter да тормозят журналист от Associated Press, което доведе дори до смъртни заплахи. През януари 2022 г. тя отказва да осъди неонацистки митинг.
През последните години Съединените щати използват много по-често FARA, която „налага задължения за публично оповестяване на лица, представляващи чуждестранни интереси“. Законът изисква от „чуждестранните агенти“ да се регистрират в Министерството на правосъдието и да оповестяват своите връзки, дейности и свързаните с тях финансови компенсации. От Columbia Journalism Review посочват, че макар либералните коментатори да осъждаха, че Путин обясняваш с примера на FARA въвеждането на закона за чуждестранното през 2012 г., през 2017 г., те заеха различна позиция, когато Съединените щати регистрираха медията Russia Today (RT) като чуждестранен агент.
Статията на Би Би Си за регистрацията на RT като чуждестранен агент завършва със следния текст: „Регистрацията като чуждестранен агент не означава, че RT ще бъде принудена да спре излъчването си, но ще трябва да обозначава всички американски материали „от името на“ руското правителство.“ Заглавието на статията в Rolling Stone от 2019 г. гласи: „Как един неясен закон за антинацистка пропаганда разкрива лакеите на Тръмп“ (How an Obscure Anti-Nazi Propaganda Law Is Exposing Trump’s Lackeys). Коментарите, включени в почти всички репортажи за американската FARA, са положителни. В статията се споменава как „по-агресивната позиция на [Министерството на правосъдието] по отношение на FARA е довела до по-голяма осведоменост от страна на хората, работещи във и около индустрията за чуждестранно влияние“. Това развитие вероятно е допринесло и много чужди правителства да вземат този закон за пример.
Неотдавна ЕП беше въвлечен в скандал, при който неговият вицепрезидент и други лица бяха арестувани за предполагаемо получаване на пари от Катар. Според неотдавнашна статия на New York Times, „дори в най-елементарните аспекти на държавното управление – регулирането на чуждестранното влияние и ограничаването на външните интереси – Европа все още има да извърви дълъг път.“ New York Times признава, че ограничаването на чуждестранното влияние е „елементарна държавна работа“. Повечето американски политици, журналисти и специалисти смятат, че законите за чуждестранното влияние са полезни за Съединените щати и техните партньори.
Логиката на “Грузинска мечта”
След като бе притисната от ЕП, украинското правителство и САЩ, ГМ съсредоточи вниманието си върху вътрешната политика. Тя беше надвита и в рамките на официалното гражданско общество, което получава финансиране от Европа и Съединените щати. Освен това правителството получи ниски оценки в областта на енергетиката в „Доклада за напредъка“ на ЕС, което ги накара да смятат, че протестиращите срещу язовирите са били подкрепяни от руснаци, които биха имали най-голяма полза от липсата на енергийна независимост на Грузия.
Макар че грузинското правителство е предпазливо по отношение на Русия, ясно е, че руското правителство е твърде непостоянно, за да поддържа отношения с Грузия, да я наказва постоянно или да я възнаграждава въз основа на произволно възприятие. ГМ също така очаква руски саботаж. Според представители на партията една от причините за законопроекта за прозрачност е протестът срещу язовирите и руското влияние.
Правителството вярва, че е във война, и решението му да приеме някой от законопроектите за чуждестранните агенти имаше за цел да разкрие колко много политически кризи са създадени и подкрепени от чуждестранно финансиране, особено защото иска да намали риска от нови кризи до вземането на решение за кандидатурата за ЕС по-късно тази година. Може би са смятали, че просто ще използват тези законопроекти като тактика за сплашване, за да накарат организациите на гражданското общество да мълчат, докато протакат законодателния процес до вземането на решение относно кандидатурата за ЕС.
Това беше необичаен начин за внасяне на тези два законопроекта, които бяха подготвени от друга политическа фракция. Фактът, че бяха представени два законопроекта – много различни един от друг – и след първото изслушване бяха изпратени на Венецианската комисия, което би отнело месеци, показва, че тези законопроекти не са били сериозно обмисляни, а по-скоро са били краткосрочна тактика, за да се стигне до финала на кандидатурата за ЕС.
По-вероятно е ГМ да е видяла нуждата от закон за прозрачността в резултат на тези събития и истински страхове, а не в резултат на руската узурпация. На дневен ред е и кандидатурата на ЕС, която според тях се саботира умишлено, откъдето идва и спешността. Ясно е също така, че тенденцията на държавите е към подобни закони. По същото време, когато ЕС и САЩ осъждаха Грузия за това, че вярва, че може да защити националните си интереси, Канада обяви, че започва работа по закон за чуждото влияние, а ЕС потвърди, че ще приеме такъв. Съединените щати не се нуждаеха от нов закон (те са много по-добри в областта на държавното управление и националните интереси, защото са на върха на хранителната верига); те вече имат такъв, който през последните няколко години доведе до повече присъди, отколкото през предходните около четиридесет години.
Как САЩ насърчават “борбата срещу дезинформацията”
През последните години усилията на САЩ за борба с тероризма се пренасочиха към борба с дезинформацията и пропагандата. Правителството на САЩ създаде няколко програми и инициативи за борба с терористичната пропаганда онлайн, включително Центъра за глобално взаимодействие (GEC), който отговаря за координирането и ръководенето на усилията за борба с чуждестранната пропаганда и дезинформация.
GEC работи за борба с руската дезинформация, както и с други форми на „екстремистки“ послания. Правителството на САЩ е предоставило безвъзмездни средства на организации и инициативи, които работят за противодействие на руската дезинформация. Конгресът на САЩ отпусна 60 млн. долара на GEC, която беше създадена от Барак Обама през 2016 г. по време на първичните избори за борба с чуждестранната пропаганда и дезинформация, като се наблегна особено на противодействието на руската пропаганда. През 2021 г. бюджетът на GEC е 138 млн. долара. Съществуват също така програмата на Държавния департамент за международна медийна ангажираност и капацитетът за информационни операции на Министерството на отбраната, които също се „борят с пропагандата“.
Оттогава насам GEC е предоставил множество безвъзмездни средства на организации и инициативи, насочени към борбата с дезинформацията, включително такива, които са насочени конкретно срещу руската дезинформация. През 2018 г. например GEC предостави на Алианса за гарантиране на демокрацията безвъзмездна помощ в размер на 1,5 млн. долара за разработване на инструменти и стратегии за разкриване и противодействие на руската дезинформация. Други организации, които са получили безвъзмездни средства за борба с дезинформацията, включват Лабораторията за цифрови криминалистични изследвания на Атлантическия съвет и проекта „Beacon“ на Международния републикански институт.
През 2021 г. посолството на САЩ в Тбилиси обяви, че ще предостави финансиране в размер на 225 000 долара в подкрепа на развитието на грузинските медии, включително усилията за борба с дезинформацията. През 2020 г. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) стартира нова програма в Грузия за укрепване на способността на медиите и организациите на гражданското общество да откриват, анализират и реагират на дезинформация.
Като част от усилията си за противодействие на руската дезинформация правителството на САЩ също така е предоставило финансиране на различни медии и организации в Европа и Евразия, за да подкрепи независимата журналистика и да насърчи медийната грамотност (разпознаване на руската пропаганда). През 2017 г. американски официален представител заяви пред Eurasianet, че „изпълнителите на прозападната кампания признават, че досега няма доказателства, че Русия е виновна за антизападния дискурс в Грузия, но че бъдещите усилия могат да се съсредоточат върху това“. „Сигурен съм, че там има руски пари“, казва американският служител, „но нямам никакви доказателства за това“.
Всички тези пари, които се наливат за борба с руската пропаганда, водят до това, че всяка легитимна критика се обявява за „руска пропаганда“. Това също така мотивира част от гражданското общество да съсредоточи вниманието си върху търсенето на връзки (често несъществуващи) с руската пропаганда, което допринесе за по-алармистка среда, в която голяма част от гражданското общество се фокусира върху Русия, приемайки, че съществува само един вид пропаганда – руската, и че ако някой изразява някакви настроения, различни от силно благоприятните за САЩ и ЕС, това трябва да е руска пропаганда. Липсата на позиция също се смята за проруска. Не е изненадващо, че единственият вид агенти, които обикновено се обвиняват, са „руски“ или „КГБ“.
Как изглеждаха протестите?
Всеки левичар би трябвало да защитава суверенитета на Грузия и правото ѝ да създава сама законите си.
Все пак, както вече споменах, смятам, че тези законопроекти бяха дълбоко погрешни както по отношение на съдържанието, така и по отношение на представянето им и не трябваше да бъдат приемани. За да се усложнят още повече нещата, лявата критика на законопроектите е различна от начина, по който беше организирана опозицията срещу законопроектите. Нямаше място или възможност да се изкаже друг аргумент срещу законопроекта, който да не е от гледна точка на “руския закон”: или човек трябваше да участва в това движение при условията, при които то беше организирано, или да се разграничи.
Това, което стана ясно, е, че има голяма нужда от устойчиво финансиране на профсъюзите. Станаха видни и опасностите, които крият както този вид политизирано гражданско общество, така и стремежа на правителството за по-голяма автономия. Това, което също така стана ясно още веднъж, е как страната трябва да бъде по-финансово устойчива; понастоящем прогресивното данъчно облагане или увеличаването на данъците е забранено от конституцията. Същите големи организации на гражданското общество, които се организираха срещу премахването на забраната за прогресивно данъчно облагане и ограничаване на социалните разходи по време на пренаписването на конституцията, бяха тези, които водеха протеста срещу регулирането на чуждестранното влияние.
Видът на опозицията срещу този законопроект беше очаквано антируски и прозападен. Масовите демонстрации затвърдиха цивилизационния разказ на Европа; фалшивата дихотомия на изостанала Русия срещу цивилизования ЕС беше подсилена, както и антикомунизмът, в по-малка степен. Това даде нов живот на войнстващия западнизъм. (Не използвам думата „либерален“, тъй като много от тези прозападно настроени хора са много десни). Гражданското общество беше ужасено, вярвайки, че с него е свършено, защото съобщенията бяха, че донорите ще се оттеглят и ще спрат финансирането си, ако някой от законопроектите стане закон – застрашавайки десетки хиляди работни места и придобивки.
Единственият пример за страна със закон за чуждестранните агенти, който се даваше ,бе Русия, макар тя да е краен пример сред десетки държави с подобно законодателство. Във въображението на лидерите на ОГО и участниците в движенията това неминуемо означаваше разпадане на цялото гражданско общество. Реториката беше изпълнена с ужас. За да се спаси, гражданското общество трябваше да прибегне до отчаяни мерки. Снимките и безбройните постове във Facebook разкриваха скритото убеждение, че те трябва да впечатлят ЕС и САЩ с любовта си към Запада и омразата си към Русия, ако искат те да продължат да финансират грузинското гражданско общество или да приемат Грузия като част от Европа. Начинът, по който ЕС направи изявления по време на протеста, показва, че това е било много ефективно. Вижте също реториката по отношение на Украйна. Кой заслужава да се нарече европеец?
След като законопроектът беше оттеглен, ЕС публикува съобщение за многомилионна безвъзмездна помощ за организациите на гражданското общество и някой коментира, че така ЕС ни подкрепя по време на криза. Това се разглеждаше като част от победата на тридневния протест. Надзорът от страна на ЕС гарантира, че ще постъпят пари за НПО, земеделските производители, академичните среди и други организации. Така нареченият руски път е представен като нещо подобно на севернокорейските образи: всичко е сиво и скучно, всички носим униформи и ядем каша.
„ЕС не е самоцел“, заяви един от правителствените политици, предизвиквайки скандал! Какво? Много хора отговориха: „ЕС е самоцел.“ Той казваше: „Виждам ЕС като средство за постигане на дадена цел, а не като цел сама по себе си“, а дори това се тълкува като екстремистка и проруска позиция. Популярна стана фразата „Аз съм грузинец, следователно съм европеец“. И така, човек не само трябва да разглежда ЕС като източник на безвъзмездни средства и финансиране за бизнеса, но и безспорно да вярва в него. Любовта към Грузия без ЕС е подозрителна.
По това време един български приятел ми изпрати меме, в което се казваше, че българите са по-изостанали от грузинците, защото грузинците подкрепяли ЕС, а българите – Русия. Въпреки че българите са в ЕС от петнадесет години, те все още са обект на подигравки за своята „изостаналост“ от страна на българските неолиберали, които гледат с добро око на проевропейска Грузия.
Bulgarians, despite being in the EU for 15 years, the Bulgarian liberals still mock other Bulgarians for their „backwardness“ and are looking up to pro-EU Georgia. Joining the EU is not a guarantee that the civilization discourse will stop. Civilization is lifelong learning. pic.twitter.com/4j3kqwryFY
— Sopo Japaridze (@sopjap) March 10, 2023
Българският случай ми напомни, че дори Грузия да се присъедини към ЕС, това не означава, че дебатът за цивилизацията ще приключи. Цивилизацията е учене през целия живот и самообявилият се за прозападен авангард, който обикновено се намира в гражданското общество и партиите, останали извън управлението, постоянно ще затяга гайките на това, което смята за регресивни елементи в обществото.
Единствената левица, която е позволена в този регион, трябва да бъде артикулирана като част от прозападния авангард, лявата част от него. Това, което изглежда невъзможно, е да се изгради движение на работническата класа, което не е обвързано с Русия или Запада поради геополитически смисъл или европейско превъзходство, а е ангажирано с антирасизъм, интернационализъм и антиимпериализъм (не само руски).
*Сопико Джапаридзе е съосновател на независимият синдикат “Мрежа за солидарност”. Била е организатор на работнически и обществени организации в САЩ и Грузия.
About The Author
