Световната новина от 13 април е арестът в 8-хилядното градче Дайтън в щата Масачузетс, недалеч от Чикаго, на 21-годишня Джак Тейшейра. Агенти на ФБР са го задържали в дома на майка му по тениска и червени шорти, след като дълго преди това жилището е било под наблюдение. Чакали, но така и недочакали младежът да излезе и да отиде на работа в отдела по транспортни киберсистеми на военновъздушната база „Отис”, където служел. Смятали там пак да го наблюдават изкъсо, докато го засекат в нерегламентирана дейност. Защото той е заподозреният в най-големия теч на тайни документи от Пентагона от над десетилетие насам, който бе засечен в социалната мрежа Discord и се разля из световните медии в последните седмици. Тиражираните секретни документи разкриват подробности от военните действия в Украйна и ролята на САЩ в тях, както и друга деликатна фактология за намесата на Вашингтон във вътрешните работи на още негови съюзници като Израел и Южна Корея.
Източникът на тези „лийкс”, свидетелстващи за нечистоплътните методи на американската външна политика и тайните ѝ операции, бе изчислен чрез интервюта с други участници в Discord, които той се стремял така да „просвещава”. Интервютата бяха взети и излязоха във „Вашингтон пост”. А агентите на ФБР нахлуха в наблюдаваното жилище, където бе заподозреният, и го арестуваха, след като репортери от друго водещо издание – „Ню Йорк таймс”, първи позвъниха на вратата му под предлог също за интервю, но не успяха да измъкнат навън интересуващото ги лице. Другата седмица Джак Тейшейра, за когото вече се появиха медийни твърдения, че бил просто „непораснал геймър” и „неразумно дете”, та затова се „заиграл” с тайните документи, ще бъде изправен пред съд в Чикаго.
Този сюжет се разгръща точно около четвъртата годишнина от ареста в Лондон на бащата на „Уикилийкс”, австралиеца Джулиан Асандж, който през 2010 г. даде старт на предишния най-мащабен теч на тайни американски документи, разкриващи военни престъпления на САЩ в Ирак и Афганистан. Вашингтон подгони Асандж, изисквайки екстрадицията му, за да го съди по обвинения в шпионаж и разгласяване на американски държавни тайни, което го застрашава със 175 г. затвор. През 2012 г. Асандж се укри в посолството на Еквадор в Лондон, където остана 7 години, докато, след смяна на властта в Кито, не бе предаден на британската полиция. Той бе арестуван на 11 април 2019 г., насилствено го изведоха от еквадорското посолство и го изпратиха в лондонския строг затвор „Белмарш”, където са намира и до днес. На първа инстанция екстрадицията му в САЩ бе отказана, но на втора бе одобрена, след което бе потвърдена и от британския вътрешен министър. Все още защитата му продължава да работи по други достъпни механизми за възможно осуетяване на екстрадицията, а той си стои в затвора – в мъчителни условия и с неизвестно бъдеще.
Разправата с него, която под различни форми върви вече над десетилетие, се превърна в демонстративно назидание и предупреждение за медиите и журналистите по света – те вече знаят какво ги чака, ако повярват, че разполагат с истинска и пълна свобода на информацията и словото.
Показателно в това отношение е онова, което стана с медиите, които навремето разгласиха разкритията на „Уикилийкс” и благодарение на тях направиха големи тиражи. Повечето от тях години наред не посмяха да надигнат глас в защита на Асандж и на правото за разгласяване на общественозначима информация, дори и да е секретна. А когато се поставяше въпросът за свободата и независимостта на журналистиката, някои дори репликираха, че Асандж „не е журналист”. Едва миналата година част от водещите световни медии се престраши да отправи съвместен апел към САЩ да бъдат оттеглени обвиненията към него. Ефект – нулев.
Настъпилата междувременно метаморфоза в медиите обаче е доста многозначителна. Фокусът вече е преобърнат. Доминиралият в миналото критичен медиен поглед към действията на тайните служби отдавна е заместен от „отговорна” готовност за сътрудничество. Сега, покрай разкриването на младежа зад новия Пентагон-„лийкс”, с такава роля блеснаха и „Вашингтон пост”, и „Ню Йорк таймс”. Оттук нататък очевидно ще научаваме за него само онова, което ФБР и сътрудничещите му медии решат. Дали ще продължат да ни го представят като „непораснал геймър” или „харизматичен патриот” (и такова определение се появи в интервютата във „Вашингтон пост”), който всъщност изобщо не е искал да навреди на родината си, или ще го видим да пораства до инфилтриран враг, явно ще зависи от това, коя интерпретация ще е в по-добра хармония с националния и геополитическия интерес на САЩ.
Междувременно на медийното поле се разгръща и още една неизбежна съпоставка. На 29 март в Екатеринбург руските власти задържаха кореспондента на американското издание „Уолстрийт джърнъл” Еван Гершкович по обвинение в шпионаж заради събиране на поверителна информация за руско военно предприятие. Възмутената реакция на Вашингтон е много остра и е изразена на най-високо ниво – чак до президента Джо Байдън, който заклейми Русия за брутално посегателство срещу свободната журналистика.
В същия възмутен тон се изказа и върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – испанецът Жозеп Борел. Само че в родната му Испания веднага се чуха и други гласове. Които резонно попитаха защо той и други важни испански и европейски фактори не са реагирали със същата безкомпромисност по повод много подобния случай с независимия испански журналист Пабло Гонсалес, работил като кореспондент от Украйна, а после и от полско-украинската граница за три испански медии – телевизията La Sexta и вестниците „Публико” и „Гара” (баски). Именно докато предава за тези медии от граничен район в Полша за бежанския поток от Украйна след началото на руското нахлуване, на 28 февруари миналата година Пабло Гонсалес е арестуван от полските власти и е обвинен, че е руски шпионин. Единственото основание за това е, че в него са открити два паспорта – испански и руски.
Практически веднага след ареста е изяснена и причината Пабло Гонсалес да има два паспорта. Той е с двойно гражданство, защото е дете от смесен брак. Дядо му по майчина линия е от „децата на войната”, както в Испания наричат децата на републиканци, изпратени в емиграция в някогашния СССР след края на Испанската гражданска война през 1939 г. След възстановяването на демокрацията в Испания през 1978 г. всички такива „деца на войната” и техните потомци получават право на испанско гражданство. Майката на Пабло – също. Той е роден през 1982 г. в Москва, в брака ѝ с руснак. При раждането си момчето получава руско гражданство и руско име – Павел Рубцов. Но по-късно родителите се развеждат. Когато детето е 8-годишно, майката го взима и двамата заминават за Испания, където се установяват за постоянно. Там и Павел получава испанско гражданство със съответното на местните норми име – Пабло Гонсалес. Запазено е обаче и руското му гражданство, тъй като момчето периодично гостува и на баща си в Москва.
Тази специфика в произхода му помага на порасналия Пабло Гонсалес, който се посвещава на журналистиката, да се утвърди в испанските медии като предпочитан експерт по постсъветското пространство и като търсен кореспондент от този регион. Той многократно е пътувал през годините и е предавал свои репортажи от там. Включително и от Донбас – което очевидно отдавна го е вкарало в украински „черен списък” на журналисти, които отразяват и гледната точка на сепаратистите. Така в Киев и в съюзната му Варшава най-вероятно Пабло е картотекиран като „проруски”, а това несъмнено е повлияло и при ареста му в Полша, и при отправянето на обвинението в шпионаж.
Такова предположение изрази тези дни в своя статия в испанския вестник „Публико” журналистката и писателка Тереса Арангурен. Тя е от испанската автономна област Еускади или Страна на баските, където Пабло живее от години и където създава семейство с баската Оиана Гоириена. Именно в Страната на баските се води и най-активната кампания в негова защита, откакто той се оказва зад решетките в Полша на 28 февруари 2022 г.
От ареста му е изминала вече една година и почти два месеца. Предварителното му задържане се продължава периодично от полския съд на всеки три месеца. И досега процес срещу него така и не е насрочен. Нито са представени официално аргументи за отправеното му тежко обвинение в шпионаж. Единственото, споменато от полските власти, е наличието у Пабло на руски паспорт. Но нима това само по себе си може да е доказателство за шпионаж?
Изтъквайки тежките условия на пълна изолация, в които е поставен Гонсалес в полския затвор, Тереса Арангурен припомня, че досега не му е разрешено нито веднъж да поговори по телефона с трите си малолетни деца и са му били позволени само едно посещение на неговата съпруга Оиана Гоириена и само една среща с испанския му адвокат Гонсало Бойе.
А онова, на което особено набляга Тереса Арангурен, е отсъствието на каквито и да е сериозни действия от страна на испанското правителство пред полските власти, за да се реши по-бързо и прозрачно казуса с Пабло Гонсалес. Особено критична е тя към испанския външен министър Хосе Мануел Албарес, който според нея само голословно уверява, че правата на испанския гражданин в полския затвор са гарантирани, тъй като и Полша е член на ЕС. Но авторката на статията в „Публико” репликира: „Казват, че войната в Украйна е превърнла Полша в ос и авангард на политиката на ЕС и, разбира се, на НАТО. А това явно елиминира всякакви съмнения относно повече от спорните от гледна точка на демокрацията стандарти в нейната правосъдна система, придавайки ѝ ореола на безгрешна”.
Тереса Арангурен прави и съпоставка със случая на обвинения от Русия в шпионаж Еван Гершкович. Тя приветства осъдителните думи на Жозеп Борел по повод ареста на Гершкович, които гласят: „Журналистите трябва да могат да упражняват свободно своята професия и трябва да имат закрила за това”. Но авторката добавя: „Тази похвална категоричност в осъждането на ареста на един журналист контрастира доста с мълчанието на г-н Борел и на много други испански и европейски политици относно случая с Пабло Гонсалес. Разбирам, че Полша е членка на ЕС и на НАТО и че, за разлика от Русия, ѝ се приписва поведение, уважаващо ценностите, които теоретично са в основата на ЕС. Но много се боя, че тъкмо тук е проблемът. Да, Полша е ЕС и е НАТО, а особено в сегашния момент е и решаващ член за европейската и атлантическата политика спрямо Русия. Но тя не е страна, която да буди доверие в сфери като свободата на пресата, правото на информация и най-вече независимостта на правосъдната система. Това го знаят много европейски политици, но те вече над една година гледат на другата страна, докато един испански журналист и гражданин на ЕС продължава де стои в полски затвор. Сякаш е попаднал в черната дупка на съзаклятническо мълчание и забрава”.
About The Author
