Преди четири години финландската левица беше доволна. В продължение на десетилетия Финландия беше управлявана от правителства, които в името на ефективността и глобализацията бавно, но сигурно разрушаваха рамката на трудовите преговори, държавната собственост и индикативното планиране, които бяха в основата на социалната държава.
Системата за социални и здравни грижи скърцаше, а умората се проявяваше във всички обществени служби. Икономическият растеж беше бавен, а раждаемостта намаляваше. Финландската политическа и медийна класа отдавна твърдеше, че единственият отговор е неолиберализмът.
Тогава се оказа, че може да има и друг начин. През 2019 г. новото лявоцентристко правителство обеща мащабни социални и екологични реформи, включително обновяване на социалната държава и смел ангажимент за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2035 г.
Задачата се пада на министър-председателя Анти Рине, опитен синдикалист, който оглави коалиция, съставена от социалдемократите на Рине, природозащитниците Зелени, аграрния Център, крайнолевия Ляв алианс и Шведската народна партия.
Но по-малко от година след изборите Рине си тръгна, подавайки оставка след общонационална пощенска стачка, която го изправи срещу профсъюзното движение, послужило за основа на властта му. На негово място Сана Марин скоро щеше да се изправи пред поредица от тежки изпитания: пандемията от ковид обхвана страната, а войната в Украйна влоши ситуацията със сигурността в цяла Европа.
Резултатите на правителството на Марин по отношение на изпълнението на програмата му бяха разнопосочни, а външнополитическите разногласия между коалиционните партии често засенчваха постиженията му.
Двойна криза
По време на пандемията Финландия избегна по-строгите забрани, характерни за голяма част от Европа, докато голяма част от финландската здравна система подходи внимателно към въвеждането на ограничения и необходимостта от ваксинация за всички групи. Подходът беше успешен в продължение на година и половина: всекидневният живот беше сравнително свободен от интервенции в областта на общественото здраве и смъртните случаи от пандемията останаха ниски.
Това нямаше да продължи, а може би и не можеше да продължи. След есента на 2021 г. повишилата се смъртност във Финландия е средно по-висока, отколкото в останалата част на Европа. Критиците твърдяха, че ограниченията са свалени твърде рано, а други обвиняваха програмата за ваксинация и решението да не се предлагат втори бустерни инжекции на хората над 60 години.
Тогава, през февруари 2022 г., нахлуването на Русия в Украйна предизвиква незабавна национална реакция, която достига до най-дълбоките кътчета на финландското историческо съзнание. Немислима през последните десетилетия, заплахата от голяма нация, която се опитва да завладее по-малкия си съсед, надвисна над финландското общество и политически живот.
Още преди войната общественото мнение бе започнало да се ориентира към членство в НАТО, а нахлуването на Русия само ускори тази тенденция. Марин, която преди това беше заявила, че е малко вероятно правителството ѝ да поиска членство на Финландия в НАТО, скоро се оказа в ситуация да оглавява стремежа към военен съюз и да прекъсва продължилите десетилетия търговски връзки с Русия.
От партиите в правителствената коалиция само Левият алианс се противопостави на членството в НАТО. Останалите партии настояваха да се следва неотклонно този курс, и членството на Финландия във военния алианс беше потвърдено. Каквито и да са последиците от изборите, това е въпрос, по който не се очакват промени в политиката.
Реформа на социалната държава
По отношение на вътрешната политика правителството на Марин предизвиква най-много спорове. Предходните правителства се опитваха и се проваляха да реформират финландските сектори на здравеопазването и социалните грижи. Нейното правителство не беше по-различно. Макар че реформите дадоха отговор на някои от тези предизвикателства, лошото качество в предоставянето на основни услуги в селските райони на Финландия и нарушеното функциониране на здравеопазването в Хелзинки, характеризиращо се с дългогодишни проблеми в столичните родилни домове, продължиха.
Правителството се опита да подобри здравеопазването най-вече чрез структурни реорганизации, при които по-голямата власт беше прехвърлена от общините към по-големи региони с изборни съвети, което спомогна за по-голяма степен на координация между дотогава несвързаните сектори на здравеопазването и социалните грижи.
На теория реформите са положителни и се връщат към най-добрите традиции на социалната държава – създаване на силна обществена рамка за насърчаване на човешкия просперитет, която се поверява на държавата, а не на частни доставчици. На практика обаче системата не разполагаше с необходимото финансиране, за да постигне реални подобрения. Правителството не успя нито да увеличи значително централното финансиране, нито да даде на регионите по-големи данъчни правомощия. В резултат на това реформите останаха недовършени.
Подобни проблеми съпътстват и основните политики на страната в областта на образованието. Под ръководството на Левия алианс, който управляваше министерството на образованието, възрастта за задължително образование беше увеличена от 17 на 18 години. Тази реформа, насочена към борба със социалната маргинализация, имаше за цел да предостави на всички млади хора възможност за продължаване на образованието.
Тези амбиции са похвални, но правителството също така наследи съкращения на разходите в образователната сфера, които не успяха да бъдат напълно преодолени. Финландската образователна система, която често заема челни места в международните класации за постижения и е известна с безплатното хранене в училищата, отдавна е повод за национална гордост. Ето защо съобщенията за спада на образователните постижения се оказаха вредни.
Въпреки присъствието на основаните на работническото движение Социалдемократи и Ляв алианс, работата на правителството в областта на трудовите права не винаги беше на висота. Отказът да бъдат удовлетворени исканията за заплащане на медицинските сестри по време на пандемията, провокирането на национална пощенска стачка и по-широкият неуспех в развитието на трудовите права отчуждиха поддръжниците на работническата класа в полза на десните популисти.
“Зелената преориентация”
Политиките на правителствените партии в областта на климата и умелата реторика на десницата срещу „зелената преориентация“ са от съществено значение за разбирането на техния изборен провал. Целта за постигане на въглероден неутралитет до 2035 г. по социално отговорен начин създаде дълбоки разделения.
Партията на центъра, подкрепяна от финландския агробизнес, се противопостави на мерките за намаляване на използването на торф за производство на електроенергия и за ограничаване на обезлесяването. Промяната в противопоставянето на финландската левица срещу ядрената енергетика и балансирането на социалдемократите между екологичните цели и подхода на бизнеса и част от профсъюзното движение, насочен към работните места, не успяха да преодолеят тази пропаст.
Някои от тях отразяваха сблъсък на интереси, други бяха дребни кавги или мотивирани от страха на Партията на центъра от десни критики. Икономическият натиск, произтичащ от войната в Украйна, допълнително затрудни екологичната програма.
В условията на нарастваща инфлация, която доведе до рязко покачване на цените на горивата и храните, стремежът към екологична справедливост стана труден за оправдаване, тъй като някои го възприемаха като форма на екологично затягане на коланите – както установиха по трудния начин Зелените, които се провалиха на изборите.
Проблемът с дълга
Икономическата криза повлия на изборите и по друг начин, като изтласка въпроса за държавния дълг на първо място в дневния ред.
Финландската политическа сфера изпитва дълбок, почти първичен страх от дълга. А дългът е нещо, което е трудно да се избегне насред пандемия или война, или когато се правят опити за провеждане на мащабни реформи за укрепване на социалната държава.
Националната коалиция, про-пазарната и социално-либерална партия, която почти сигурно ще оглави следващото правителство, се възползва от това, като спечели подкрепата на страхуващата се от дългове средна класа, подчертавайки своята фискална отговорност. Популистката дясна партия „Финландци“, която вероятно ще играе важна роля в коалицията, се възползва от отпора на селските райони срещу екологичното законодателство, аргументира необходимостта от съкращаване на държавните разходи, обвинява имиграцията за престъпността и обещава строги присъди.
Перспективи пред левицата
След всичко това Марин, която обяви намерението си да се оттегли от поста си на партиен лидер, все пак може да отчете като постижение факта, че социалдемократите успяха да увеличат подкрепата си, макар голяма част от това да беше постигнато с тактическо гласуване от други партии, както и с нейната международна известност.
Зелените и Партията на центристите очакваха загуби поради провала на водещите им реформи, въпреки че Левият алианс, най-лявата партия на изборите, беше най-шокиран от най-лошия си резултат в историята – само 11 депутати.
Следващото финландско правителство може да бъде най-дясното от десетилетия насам, като обедини неолибералите с десните популисти. То ще съчетае програма за строги икономии с редуциране на законодателството в областта на околната среда и атаки срещу търсещите убежище и правата на човека. Друга алтернатива е социалдемократите да се присъединят към Националната коалиция в едно „синьо-червено“ правителство – вариант, предпочитан от голяма част от финландския елит, тъй като той би придал на неолиберализма по-модерен, приятелски и професионален образ.
Финландската левица е изправена пред някои трудни въпроси. Това беше най-лявото правителство, което можеше да бъде постигнато в рамките на парламентарната политическа сфера, начело с най-левия министър-председател – отхвърлено от завой към популистката десница. Една от причините за това беше, че бяха предприети амбициозни реформи, но не бяха осигурени средства за тяхното финансиране, например чрез данъчно облагане.
За загубата обаче допринасят много фактори и не съществуват лесни решения. Несъмнено левицата ще реагира на тези предизвикателства по различни начини. Някои ще се застъпват за умереност или за събиране на всички сили под шатрата на социалдемократите. Други ще се концентрират върху уличната активност и работата извън парламентарната политическа сфера.
Един от трудните въпроси, пред които трябва да се изправим, е дали левицата наистина не се превръща в партия на академично обучени урбанисти, които предлагат утопични визии, но пренебрегват постигането на осезаеми подобрения в ежедневието на хората. Без отговор на това предизвикателство възходът на десницата вероятно ще продължи.
About The Author
