Наскоро беше публикувано бомбастично интервю с бившия израелски премиер Нафтали Бенет, който в продължение на близо пет часа разказва необичайно много подробности за усилията си да посредничи в мирните преговори между Русия и Украйна в началото на войната през миналата година. Основната новина е твърдението на Бенет, че преговорите, които са давали резултат и които са могли да сложат край на продължаващата вече близо година война след малко повече от месец, в крайна сметка са били блокирани от правителствата на НАТО, които подкрепят военните усилия на Украйна.
Според Бенет още във втората събота на войната, или малко по-малко от седмица и половина след началото ѝ, както украинският президент Володимир Зеленски, така и руският президент Владимир Путин са направили големи отстъпки: Путин се е отказал от целите на „демилитаризацията“ на Украйна и нейната „денацификация“ – което според интерпретацията на Бенет означава смяна на режима – а Зеленски се е отказал от стремежа за членство в НАТО.
Наричайки двамата лидери „прагматични“, Бенет казва, че в хода на преговорите е „останал с впечатлението, че и двете страни много искат прекратяване на огъня“ и че шансовете за постигане на споразумение са били 50 на 50. Той твърди, че по време на „маратон от чернови“ са били подготвени седемнадесет проектоспоразумения. Но „те го блокираха и аз си помислих, че грешат“, казва Бенет, имайки предвид западните сили, които подкрепят Украйна.
„Имам едно твърдение“, казва Бенет на интервюиращия. „Твърдя, че имаше голям шанс да се постигне прекратяване на огъня.“ Когато интервюиращият го пита дали има предвид „ако не бяха го спрели“, той отговаря с кимване.
Твърденията на Бенет тук биха били по-малко убедителни, ако не потвърждаваха това, което вече се е появявало публично на отделни фрагменти. Още през май миналата година „Украинска правда“ (украински вестник с подчертано прозападна ориентация) съобщи въз основа на няколко източника, близки до Зеленски, че през април тогавашният министър-председател на Обединеното кралство Борис Джонсън се е появил в Киев „почти без предупреждение“ и е казал на Зеленски, че Западът няма да признае никакво мирно споразумение, подписано от него с Путин, тъй като буксуващата инвазия на руския лидер е показала, че той е по-слаб, отколкото са смятали. Вместо това Зеленски трябва да го „притисне“ – което означава да продължи да се бори и да приключи войната чрез военна победа. (По-късно Джонсън каза на френския президент Еманюел Макрон в телефонен разговор, че по време на това пътуване се е обявил против преговорите с Москва).
В спектъра на отношението на световните лидери към войната, който Бенет разделя на тези, които са искали да се борят с Путин, за да не „възнаградят“ държава агресор, и тези, които са смятали, че продължителната война не е от полза за ничии интереси, бившият премиер казва, че Джонсън „е възприел агресивната линия“. Макрон и германският канцлер Олаф Шолц „бяха по-прагматични“, казва той, докато президентът на САЩ Джо Байдън „беше и едното, и другото“. Това описание се припокрива със западните репортажи за разногласията в НАТО по отношение на войната по онова време.
Междувременно Фиона Хил – високопоставен служител по въпросите на националната сигурност в администрациите на Джордж У. Буш и Доналд Тръмп, която далеч не е гълъб по отношение на Русия – съобщи в края на миналата година, че „множество бивши високопоставени служители на САЩ“ са ѝ разкрили, че „руските и украинските преговарящи изглежда са постигнали предварително съгласие по контурите на временно споразумение“ през април миналата година. Според това споразумение Русия щеше да се оттегли до линиите отпреди 24 февруари, контролирайки Крим и части от Донбас, а Украйна щеше да се откаже от членство в НАТО. Тази рамка до голяма степен съвпада с графика на преговорите и отстъпките, посочени от Бенет в интервюто.
Тези разкрития от интервюто на Бенет бяха напълно пренебрегнати от западната преса, която повсеместно разглеждаше като основен акцент твърдението на Бенет, че Путин го е уверил, че няма да убие Зеленски по време на преговорите, като напълно пропускаше твърденията му за блокирането на мирните преговори от страна на правителствата на НАТО. До момента Guardian, Associated Press, Bloomberg, the Hill, the Independent, the Week, Al Jazeera, Politico, и Reuters са публикували репортажи, в които са отразили интервюто или са го споменали, но са пропуснали тази важна подробност, като са казали само, че усилията на Бенет за постигане на мир „не са допринесли за спиране на кръвопролитията“, „в крайна сметка не са успели да доведат до бърз край на конфликта“ или че „изглежда не са започнали“, без да предадат обяснението на Бенет защо това е така.
Всъщност единствените големи медии, които съобщиха за това разкритие, бяха CGTN, китайската държавна англоезична телевизия, и RT, нейният руски аналог, който е забранен в Европейския съюз, Обединеното кралство, Северна Америка и Австралия, както и блокиран от Google – всичко това е гаранция, че западната общественост няма да се запознае с твърденията на Бенет, или че ако се запознае, няма да ги приеме сериозно. Това повтаря отношението към доклада на „Правда“ от миналата година, който също беше пренебрегнат – нещо, което политологът от Университета в Отава Иван Качановски заяви тогава, че е типично, когато става въпрос за разкрития, които се противопоставят на преобладаващото медийно отразяване на постсъветските страни в западните медии.
„Пропускането на бомбастичната история, че британският премиер на практика е прекъснал реалната възможност за мирно разрешаване на руско-украинския конфликт, спомогна за удължаването на тази война с опустошителни последици за Украйна“, каза ми тогава Качановски.
Към твърденията на Бенет се прибавя и позоваването на разкриването на клането в Буча в началото на април, при което Русия е избила над четиристотин души, като фактор за провала на преговорите. „Щом това се случи, си казах: „Всичко свърши“, разказва той. Като доказателство за това, че е важно да се бърза с преговорите по това време, Бенет изтъква възможността подобно зверство да се появи и да провали политическите перспективи за мир в Украйна. В доклада на „Правда“ посещението на Джонсън също се посочва като само една „пречка“ за мира, а откриването на убийствата в Буча – като друга.
Цената на това развитие на събитията е висока. Няколко месеца след като мирните преговори бяха провалени, Зеленски призна, че Украйна губи между 60 и 100 войници всеки ден на бойното поле, а германското разузнаване наскоро разкри оценката си, че в момента украинските жертви са трицифрени на ден, докато правителството на Зеленски прибягва до противоречиво събиране на войници на обществени места и увеличава наказанията за дезертьорите. Според западните оценки Украйна, чието население преди войната е било приблизително една трета от това на Русия, е понесла повече от 100 000 жертви, докато икономиката ѝ е в руини, а руската бомбардировъчна кампания, започнала през октомври, е унищожила поне половината от енергийната ѝ инфраструктура – нещо, което според скорошен доклад на RAND Corporation е нанесло по-голяма икономическа вреда на страната, отколкото територията, която е загубила в полза на Русия. Всички индикации сочат, че „планът Маршал“, подготвян от западните поддръжници на Украйна, ще бъде набор от вредни неолиберални реформи.
В страните от глобалния Юг продължаването на войната доведе до рязко нарастване на глада, бедността и политическата нестабилност, включително в разкъсваната от войната страна Йемен, където нарушенията в доставките на храна, причинени от войната в Украйна, влошиха и без това невъобразимо тежката криза с глада. В същото време в Европа последиците от войната, свързани с разходите за живот, доведоха до рязко увеличаване на детската бедност, прогнозира се, че ще доведат до близо 150 000 допълнителни смъртни случая през тази зима, и катализираха политическата нестабилност, която помогна за идването на власт на буквално фашистки партии в Италия и Швеция. Това са част от причините, поради които RAND, която получава по-голямата част от финансирането си от Пентагона, сега прокарва това, което Бенет нарича „прагматична“ позиция, че продължителната война е вредна за интересите на всички, включително и на Съединените щати.
И все пак се стигна точно до продължителна война, за което немалка заслуга има и окаяното състояние на западните репортажи за политическите машинации на всички страни във войната. Никога няма да разберем със сигурност дали Зеленски, ако беше получил политическата подкрепа на западните си партньори, щеше да приключи войната по мирен начин след малко повече от месец. Можем само да кажем, че имаше голям шанс това да се случи – и че неуспехът на западните институции да подтикнат лидерите си в тази посока почти е гарантирал, че това няма да се случи.
About The Author
