Земетресенията в Турция и Сирия подчертаха политическите бариери, стоящи пред хуманитарната помощ. Бедствието предизвика разгорещен дебат за това дали санкциите на САЩ вредят на обикновените сирийци, а Вашингтон настоява, че няма да промени политиката си на санкции.
Икономическите санкции са сложна тема, а политическите актьори умишлено объркват хората по отношение на действието на санкциите. Страните, които налагат санкции, обичат да настояват, че те са насочени прецизно към злодеите, а за всички други щети е виновна държавата, към която са насочени. Страните, на които са наложени санкции, обичат да настояват, че за всеки техен проблем са виновни чуждите санкции.
Въпросът дали санкциите са навредили на цивилните граждани всъщност представлява няколко различни въпроса. На първо място, дали санкциите пречат на „хуманитарните“ стоки да преминават през територията? (Понякога по случайност.) Второ, вредят ли санкциите като цяло на благосъстоянието на хората? (Да, умишлено.) И накрая, важно е да се прави разлика между санкции срещу отделни лица и по-широки програми за санкции.
По същество икономическата санкция е закон или разпоредба, която забранява на някого да извършва определен вид международна търговия. Някои санкции са насочени към физически лица, като не позволяват на престъпници или военни главатари да влагат пари в чуждестранни банки. Други са насочени към цели сектори от икономиката на дадена държава или към цялата държава.
Тъй като по-голямата част от международната търговия се урежда в щатски долари, американските санкции са най-важните в света. Откъсването на дадена страна от американските банки може на практика да ѝ забрани да търгува с която и да е друга страна – в началото на пандемията от коронавирус иранските търговци трябваше да купуват турски медицински консумативи с кутии с пари в брой – и дори да блокира милиарди долари собствени пари на тази страна в чужбина.
Колумбия и Мексико изглеждат като едни от най-санкционираните страни в света, тъй като в списъка със санкции има стотици колумбийски и мексикански граждани. Но почти всички тези санкции са срещу лица, обвинени в корупция или трафик на наркотици. Една заповед за налагане на санкции срещу централната банка на дадена държава може да има много по-голямо въздействие, отколкото включването на десетки криминални лица във финансов списък.
Санкциите на САЩ обхващат голяма част от икономиките на Северна Корея, Иран, Русия, Венецуела и Афганистан, както и всякаква търговия с Куба и Сирия.
Теоретично законът на САЩ за санкциите включва изключение за „хуманитарна“ търговия, което означава, че сделките с храни и медицински консумативи са разрешени. Министерството на финансите на САЩ също така издава общи изключения за определени дейности, като например помощ за лечение на коронавирус или публикуване на образователни материали в определени държави. В случая със Сирия има и общи освобождавания за районите, контролирани от бунтовниците.
На практика обаче санкциите възпират бизнеса и благотворителните организации да работят с държави, които са подложени на тежки санкции. Дори монахините, които изпращат кашони с бебешки храни до сиропиталище, трябва да плащат за определени услуги по пътя и затова трябва да подават купища документи, за да докажат, че не нарушават санкциите. Някои банки просто избягват всякакви транзакции в санкционирани държави – явление, известно като „свръхсъобразяване„.
„Или властите в САЩ не разбират как функционира международната търговия, или са нечестни по отношение на ситуацията“, коментира един бизнес експерт за пренасянето на медицински консумативи по време на пандемията от коронавирус. „Банкирането, застраховането и транспортирането – всички те са подложени на санкции.“
Освен това постоянният рефрен е, хуманитарната помощ не трябва да се предоставя „чрез режима“. Обществата не функционират по този начин. (Само се опитайте да управлявате необлагаем бизнес или нерегистрирана благотворителна организация.) Независимите организации трябва да работят с властите в някакво отношение, в противен случай изобщо няма да им бъде позволено да съществуват.
Правителството на САЩ в крайна сметка каза на Червения полумесец, че може да плаща данъци и такси на талибанското правителство през декември 2021 г., когато Афганистан беше изправен пред гладна зима.
Понякога определението на правителството на САЩ за „хуманитарна“ стока е по-строго от това, от което благотворителните организации и спасителните служби действително се нуждаят, за да помагат на хората. Определени видове предпазни средства и дихателно оборудване се считат за стоки с „двойна употреба“ с потенциално военно приложение. Санкциите на САЩ срещу Сирия забраняват „строителни или инженерни услуги“ за сирийското правителство.
Всичките приказки за „хуманитарната търговия“ обаче пропускат същността. Санкциите на национално равнище действат, като правят страната по-бедна. Те лишават правителството от ресурси, като лишават цялото общество от ресурси. Буквално няма начин да се направи това, без да се навреди на гражданите. Дали даренията на храна са разрешени, представлява само разликата между разрушителна обсада и геноцидна обсада.
За разлика от блокирането на хуманитарната търговия, тези ефекти са целенасочени. Американски официални лица се хвалят, че са предизвикали огромна инфлация в Иран и Русия. В ежедневието „инфлация“ означава „заплатата и банковата ви сметка изведнъж струват по-малко“, както напоследък научават американците.
Архитектът на санкциите Ричард Нефю написа цяла книга, в която описва как американските санкции са били създадени, за да разкъсат структурата на иранското общество. Друг експерт обобщава така:
“Според разказа на Нефю САЩ са променили програмата за санкции, за да поддържат зависимостта на Иран от вноса в момент, когато валутата на страната е претърпяла рязка девалвация. Санкциите не бяха наложени върху вноса на храни и лекарства. Но те не бяха наложени и върху луксозни стоки – което подсказва, че алтруизмът не е бил единственото основание за изключенията. „При положение че населението на Иран технически можеше да купува такива стоки и вносът продължаваше да се осъществява, но валутният курс лишаваше повечето хора от практическата полза да могат да купуват тези стоки, само богатите или тези с властови позиции можеха да се възползват от продължаващата свързаност на Иран“, обяснява Нефю.
Тази стратегия се възползва от негъвкавото търсене – бедните ще продължат да се нуждаят от храна и лекарства, докато богатите ще продължат да копнеят за луксозни стоки. Всеки долар или евро, похарчени за луксозни стоки, увеличават цената на вносните храни или лекарства. „Твърдата валута изтичаше от страната, а луксозните стоки влизаха в нея и в Иран започнаха да се появяват истории за засилено неравенство в доходите и инфлация.“ По този начин администрацията на Обама се стреми да изостри неравенството и инфлацията, за да „засили натиска върху иранското правителство от вътрешни източници“.”
Истинската политическа сила на санкциите се дължи на трудността да се отдели тяхното въздействие от други икономически фактори. Докато някои официални лица анализират ефективността на санкциите в клинични академични трудове, други могат да излязат по „Гласът на Америка“, за да изкрещят, че бруталността, корупцията и некомпетентността на вражеското правителство всъщност са виновни за мизерията на хората.
От друга страна, неясният характер на санкциите ги превръща в удобно извинение за правителствата под обсада. Властите могат да обвинят чуждата намеса за проблеми, които нямат нищо общо със санкциите или са свързани с тях, но биха могли да бъдат избегнати с по-добро планиране.
Например, санкциите на САЩ не позволяват на венецуелското правителство да взема кредити, което е необходимо на всяко модерно правителство, за да функционира, но Венецуела вече бе в тежко финансово положение, защото нейните лидери погрешно предполагаха, че износът на петрол може да продължи да финансира системата за неопределено време.
И двете страни се възползват от това, че смесват широките икономически санкции със санкции срещу отделни лидери. Санкциите, които пречат на Сирия да възстанови петролните си рафинерии, не са същите като санкциите, които пречат на сина на Башар Асад да почива в Дисниленд, но нито Асад, нито Държавният департамент на САЩ искат да разберете това.
Съществува аргумент, че страданието, причинено от санкциите, ще доведе до по-малко страдание в дългосрочен план, тъй като омразният режим трябва да падне, преди нещата да се подобрят. Болката на цивилното население е необходима за борба с по-голямо зло.
Иранският престолонаследник в изгнание Реза Пахлави заявява, че иранците ще „затегнат колана“, ако осъзнаят, че „икономическите трудности“ всъщност са „част от тяхното избавление“. В по-откровено изявление иранската актриса и говорителка на опозицията Назанин Бониади сравнява санкциите с „химиотерапия“.
Този аргумент може да се приложи и за цели, които не са свързани със смяна на режима. Поддръжниците на санкциите срещу Русия твърдят, че причиняването на щети на базата за подкрепа на режима помага за изграждането на обществен натиск за прекратяване на инвазията в Украйна.
Но не това е аргументът, който изтъкват американските официални лица. Вместо това те твърдят, че санкциите са едновременно свръхефективни и не водят до нищо. Или по-просто казано – като грубиянската шега, при която по-силният държи ръцете на по-слабия и го пита: “Защо се удряш сам?”
About The Author
