На 14 декември 2022 г. международната правозащитна организация „Репортери без граници” (RSF) публикува годишния си доклад за посегателства над журналисти. В него се посочва, че 533 журналисти са в затвори по света, 57 са убити, 65 са в плен като заложници, а 49 се водят изчезнали.
Испанската журналистическа общност обаче бе изненадана, че в този списък липсва името на репортера от руско-испански произход Пабло Гонсалес, който от 28 февруари м. г. е под три пъти продължаван предварителен арест в полски затвор, без да му е предявено официално обвинение и без да е насрочен съдебен процес. Известно е само твърдението на полската Служба за вътрешна сигурност (ABW), според която репортерът, отразявал за три испански медии конфликта в Украйна и бежанския поток през полско-украинската граница, бил използвал професията за прикритие, а всъщност шпионирал за руското военно разузнаване (ГРУ). Но в потвърждение на тази теза не са разгласени никакви доказателства.
В защита на Пабло Гонсалес с искания за освобождаването му, за аргументиране на обвинението и за провеждане на прозрачен и справедлив процес при зачитане на правата му, в течение на годината многократно се обявяваха местни журналистически организации в Испания, Международната и Европейската федерации на журналистите и самата „Репортери без граници”.
Както твърдят представители на RSF пред испанския вестник „Публико”, липсата на името на Гонсалес в списъка журналисти, намиращи се в затвора, от годишния доклад на организацията се обяснявала със спецификата на методологията, която се прилага. В този списък влизали само медийни работници с вече формулирано обвинение и с произнесена присъда, но не и такива, които са в предварителен арест и още не са осъдени – както е при Пабло Гонсалес.
Освен това, както пише „Публико”, от Полша или от която и да е друга страна в Европа, с изключение само на Беларус, изобщо не се събират данни за доклада на „Репортери без граници” за посегателствата над журналисти (?!?).
Всичко това все пак не пречи на RSF да продължава да настоява за спазване на правата на Пабло Гонсалес – тоест организацията потвърждава досегашните си позиции по неговия случай.
Междувременно на 10 януари т. г. районният съд в полския град Жешов (където Пабло Гонсалес бе арестуван на 28 февруари 2022 г.) отхвърли искането на двама от тримата му адвокати да бъде отменено последното съдебно решение от декември за удължаване на предварителния му арест с още три месеца, журналистът да освободен от предварителния арест и да изчака на свобода формулирането на обвинението и насрочването на процеса. Така Гонсалес ще заформи най-малко една година зад решетките в Полша, без да е сигурно, че и след това ще има шансове да се види свободен, защото продължава да липсва яснота кога ще се състои процесът срещу него.
Неговото семейство вече е наело и полска адвокатска кантора, която да се занимава със защитата му, освен испанския му адвокат, тъй като са необходими добри познания в полското законодателство за такова дело с тежкото обвинение в шпионаж.
Единственото, което е известно засега като предизвикало подозренията на полската служба за сигурност при ареста на Пабло, е фактът, че той е носел със себе си двата си паспорта – испански и руски, в които е записан с различни имена. Историята, която сме разказвали и друг път, е следната. Журналистът е роден през 1982 г. в Москва като Павел Рубцов. Той е дете от смесен брак и има и испанско, и руско гражданство. Майка му е дъщеря на испански политемигрант от времето на Гражданската война в Испания, установил се в някогашния СССР. Въпросният дядо е от „децата на войната” – дете на републиканци, изпратено в емиграция след победата на франкистите в Гражданската война. Като потомка на „дете на войната”, майката получава испанско гражданство от вече демократична Испания. След развода си с бащата на Павел – руснака Алексей Рубцов, през 1991 г. майката заминава заедно с 9-годишния тогава Павел за Испания, където се установява в Страната на баските и записва момчето с испанската версия на името му – Пабло. И му дава своята фамилия Гонсалес. С тези имена, когато пораства, Пабло получава и испанския си паспорт. Същевременно обаче той не прекъсва и връзката с баща си, комуто редовно гостува в Москва. И там получава също и руски паспорт с имената си по рождение – Павел Рубцов.
Това е причината да има два паспорта и две имена, като той никога не я е крил. Когато започва да се занимава с журналистика, той е особено търсен от испанските медии именно като кореспондент от конфликтни зони в постсъветското пространство, защото знае руски, познава средата, лесно може да установява контакти.
За първи път му се случва да го заподозрат, че е руски шпионин, когато през януари и началото на февруари м. г., още преди началото на руската инвазия на 24 февруари, репортерства от Донбас за популярна испанска телевизия заедно с оператор. След като украински патрул им прави проверка на документите, Гонсалес е уведомен, че трябва да се яви в Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Киев. И когато отива, му заявяват, че го подозират в шпионаж в полза на Русия и трябва да напусне страната. Той първоначално приема това като лоша шега, но след като разбира, че му говорят сериозно, наистина си заминава от Украйна, за да не предизвиква проблеми. А когато започва войната, журналистическият му рефлекс го отвежда пак на „горещо” място – отива в Полша, до границата с Украйна, за да отразява за три испански медии бежанския поток. И именно там го арестува вече полската служба за сигурност, обявявайки го за руски шпионин – практически повтаряйки украинското твърдение.
Между тези два епизода има и трети – още преди ареста на Гонсалес в Полша испанската разузнавателна служба CNI обикаля членове на семейството му в Испания, за да ги разпитва какви са връзките му с Русия.
А през юли 2022-ра, когато Пабло Гонсалес вече от пет месеца е в полски затвор, шефът на британското разузнаване МI 6 Ричард Мур в своя реч на форум по сигурността в Аспън, САЩ, говори за него като за доказан руски шпионин – макар все още да няма нито присъда, нито проведен процес, нито дори официално формулирано обвинение срещу журналиста. Мур го споменава, хвалейки европейските служби за сигурност, които към онзи момент са експулсирали вече 400 руски граждани, обявени за агенти, а освен това според шефа на MI 6 били и разкрили и обезвредили законспирирани руски шпиони като именно Пабло Гонсалес. „Един от тях (руските шпиони – б. р.) се прави на испански журналист, един тип, наречен Пабло Гонсалес. Опитвал се е да влезе в Украйна, за да се присъедини към усилията (на Русия – б. р.) по дестабилизацията ѝ,” казва тогава Мур, без да подплати думите си с никакви доказателства или данни.
Гонсалес, който в началото на задържането си е бил в затвора в граничния град Жешов, по-късно е прехвърлен в затвор в полския град Радом, на около 100 км от Варшава. За цялото време, откакто е арестуван, един-единствен път е било рзрешено да го посети жена му и майка на трите им деца – баската Оиана Гоириена. По време на свиждането им на 22 ноември м. г. не са оставали нито за миг сами – неотлъчно е присъствала представителка на полските служби.
Испанският консул във Варшава също го е посещавал неколкократно. Но случаят с Гонсалес не е повдиган досега нито веднъж публично нито от испанския премиер, нито от испанския министър на външните работи.
Журналистът е правил многократни оплаквания – включително и в жалба до Съда по правата на човека в Страсбург – заради третирането, на което е подложен в затвора: държат го под постоянно наблюдение (включително и в тоалетната), но в изолация, без контакт с други затворници; позволяват му да излиза в двора на затвора само веднъж на ден за един час, отново без да се засича с други затворници; при всяко напускане на килията му слагат белезници; разрешен му е душ само веднъж в седмицата и т.н. Гонсалес твърди също, че в храната, която му дават, не достигат протеини и витамини, а в отговор на настояването му да получи подходящи за зимния сезон топли дрехи, му е дадено само едно допълнително одеяло.
Макар „Репортери без граници” и да не включиха случая на този журналист в годишния си доклад, директорът на службата за защита и подпомагане в международния отдел на организацията Антоан Бернар изпрати през ноември м. г. специално писмо до полския министър на правосъдието и главен прокурор Збигнев Зиобро с изричната молба да не бъде продължаван повече предварителния арест на Пабло Гонсалес, а тежкото обвинение в шпионаж да бъде разследвано най-прецизно по необходимия ред и да бъде разгледано на съдебен процес, който да се насрочи възможно най-скоро. Нямаше положителен отговор на това писмо – ноемврийското продължаване на предварителния арест стана факт и навършилият 40 години зад полски решетки Гонсалес неизбежно ще закръгли една година там, без да има дори изгледи за аргументация на обвинението и за насрочване на процес.
About The Author
