Международната секция на „Репортери без граници” (RSF) чрез своя директор по защита и съдействие Антоан Бернар изпрати писмо до министъра на правосъдието и главен прокурор на Полша Збигнев Зиобро. В писмото се настоява полската прокуратура да не иска ново удължаване на лишаването от свобода на журналиста Пабло Гонсалес, който е от испано-руски произход и има двойно гражданство – и на Испания, и на Русия. Репортерът е в предварителния арест в Полша от 28 февруари. Тогава той беше задържан близо до украинската граница от Полската агенция за вътрешна сигурност (ABW) и обвинен в шпионаж в полза на Москва, пише испанският в. „Публико“.
„Репортери без граници” припомнят в писмото си, че „ако предварителното задържане бъде удължено отново с три месеца (както стана вече два пъти досега – б. пр.), журналистът рискува да прекара цяла година в затвора без съдебен процес“.
Организацията, която защитава свободата да се информираш и да бъдеш информиран по целия свят, също така подчертава „особено тежките условия“, в които Пабло Гонсалес е държан в затвора, тъй като е смятан от полската съдебна система за „опасен затворник“. „Той трябва да носи белезници през цялото време, когато е извън килията си. Килията и банята му са постоянно наблюдавани от камери. Затворническите служители го принуждават да се съблича няколко пъти на ден и го подлагат на обстойни обиски“, изброява се в писмото.
Освен, че осъжда прекомерното наблюдение, на което е подложен журналистът, авторът на писмото Антоа Бернар също така посочва като проблем хигиенно-санитарните условия, в които живее Пабло Гонсалес в затвора: „Позволено му е да се къпе само веднъж седмично и не му е бил осигурен преглед при дерматолог за кожен проблем”.
Пабло Гонсалес е обвинен в шпионаж по член 130.1 от полския наказателен кодекс. Това позволява журналистът да бъде държан в следствения арест до момента в очакване на съдебен процес и да му бъдат постановени извънредно тежки мерки в затворническия му режим.
В писмото на RSF се отбелязва, че „обвиненията в шпионаж в полза на друга държава, разбира се, изискват задълбочено разследване“, но в същото време се напомня на полското правителство, че „властите са отказали да предоставят данни за елементите, които подкрепят обвиненията за шпионаж”. Напомня се също, че „журналистът така и не е изправен все още пред съдебен процес“. Оттук следва, че затворът в изолация и в тежките условия, в които се намира репортерът, „е необичайно тежка превантивна мярка” за човек, срещу когото все още няма присъда. Наред с това „Репортери без граници” молят Полша „да обмисли дали е необходимо да се прилага изолация за толкова дълъг период от време на лице, което се смята за невинно“. Писмото продължава да настоява относно ситуацията, в която се намира Гонсалес: „Колкото и да са сериозни, обвиненията срещу него, те не разрешават, според нас, такова отношение.“
Що се отнася конкретно до изолацията, наложена на репортера, авторът на писмото Антоан Бернар изтъква в писмото си един от основните проблеми, които може да засягат Пабло Гонсалес най-много психологически: че не му е позволено да контактува с малолетните си деца. „Полските власти потвърждават, че не могат да проверят кой е от другата страна на линията и че ще е необходим преводач, за да се разбере за какво става дума в разговора“, посочва авторът от RSF в текста. Споменат е и още един проблем, който прави все по-трудна изолацията на журналиста: „Писмата, които може да изпраща и получава, се следят, а контролът и преводът на кореспонденцията от властите са много бавни.“
Поради всички тези причини „Репортери без граници“ молят „прокуратурата да не иска ново удължаване на задържането му, за да продължи разследването”.
About The Author
