Есента на нашето недоволство: И българите, редом с народите в Европа, отказват да плащат цената на кризите

„Тихо, да не събудим българите!” – смееха ни се доскоро гърците, когато те десетилетия наред неуморно се вдигаха на стачки и шествия в защита на социалните си и трудови права, а у нас гражданските рефлекси изглеждаха дълбоко приспани от апатия и безнадеждност.

Но ето, че есента на всеобщото недоволство сред народите на Европа, които начело с французи, германци, испанци и т. н. не спират да демонстрират и отказват да плащат цената на връхлетелите ни кризи, този път отекна със сериозни протести и в България.

След като на 9 ноември Гърция изригна, както тя си умее, с общонационална стачка срещу поскъпването на живота, извела 18 000 демонстранти в Атина и още около 10 000 в Солун, на 11 ноември и българските синдикати блокираха центъра на София с над 5000 демонстранти.

Протестът у нас – внушителен и решителен, както рядко досега – започна с гневни речи пред парламента и настояване за повишаване на минималната заплата до 850 лв. от 1 януари 2023 г. След това демонстрантите потеглиха с около 100 автомобила на протестно автошествие от пл. „Народно събрание” по Цариградско шосе.

Една от най-пламенните ораторки, както винаги, бе Ваня Григорова от „Подкрепа”. Тя носеше и красноречива графика, показваща как на три пъти е била увеличавана минималната заплата в Германия от януари до октомври т. г. – първо с 2,3%, после с 6,4% и накрая, от началото на миналия месец, с още 14,8%, докато за същия период МРЗ в България е увеличавана само един път, на 1 април, с 9,5%.

Ваня Григорова заяви:

„Много е лесно да наричаш синдикатите „диви популисти“, когато не влизаш в магазините, в които пазаруват хората, а вместо теб пазаруват твоите прислужници. Тогава не знаеш каква е цената на хляба, на киселото мляко… Тогава не разбираш как се живее със 710 лева минимална работна заплата.

За текущата година минималната работна заплата в Германия се е променила 3 пъти – през януари, юли и и октомври. А у нас имахме едно увеличение – не от януари, а от април. Но ни наричат „диви популисти“, защото искаме увеличение втори път през 2022 година, която е белязана с ужасяващ ръст на инфлацията. Нормално ли е да мълчим?

Вътре в тази сграда (НС – б. р.) са наши народни представители. Те не са представители на световния финансов елит. Те не са представители на чужди посолства. Ние в еврозоната по скъсани чепици няма да влезем!

Да замразяват МРЗ и доходите, да не внасят актуализация на бюджета с аргумента, че това щяло да ни попречи да влезем в еврозоната, означава да им кажем: „Марш! Очевидно вие не представлявате нас!“

В своя съвместна декларация на КНСБ и КТ „Подкрепа” подчертават, че България се намира в много важен момент и отбелязват: „Опасяваме се, че ще бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена за пореден път върху работещите хора, въпреки че ние – техните представители, многократно сме предупреждавали за ефектите, до които води липсата на адекватна политика по доходите. Страната ни посрещна тази криза на дъното по трудови възнаграждения в ЕС и на първо място по ниво на неравенства. За съжаление, правителствата ни през последните години не се стремят достатъчно, за да изградят истинска социална държава, гарантираща справедливо разпределение на създадените блага”.

Двата синдиката изискват от властите да се приложат следните мерки:

В ОБЛАСТТА НА ДОХОДИТЕ

1. Ръст на доходите до края на 2022 г., който да компенсира кумулативното нарастване на инфлацията. През септември 2022 г. спрямо септември 2021 г. тя достигна 18,7%.
2. Настояваме Бюджет 2023 да бъде приет в най-кратки срокове, като той да бъде стабилна основа за ръст на доходите, съобразно предизвикателствата, породени от кризата, в която се намираме. Обръщаме внимание, че Бюджет 2023 може да бъде внесен и от служебното правителство.
3. Ръст на минималната работна заплата от 710 лв. на минимум 850 лв. от 1 януари 2023 г.
4. През 2023 г. ръст с минимум 13% на всички работни заплати в частния и бюджетния сектор. За агенциите, работещи на терен, да се гарантира ръст от минимум 20%.
5. Въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата още през 2023 г., което ще стимулира потреблението и намали неравенствата.
6. Стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер.

ОТНОСНО ЗЕЛЕНИЯ ПРЕХОД И ЕНЕРГЕТИКАТА

1. Отменяне на ангажимента, записан в Националния план за възстановяване и устойчивост, според който в следващите 3 години трябва да намалим въглеродните емисии с 40%. Ако това не се случи, ще загубим енергийната си независимост.
2. Приемане на национален план за справедлив преход, създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищните регион“ и незабавно стартиране на картографиране на уменията на работещите с цел подготовката им за нови работни места. Осигуряване на достатъчно инвестиции в „Мини Марица-изток“, за да бъде гарантирана дейността на дружеството.
3. Гарантиране от държавата на финансови пакети за компенсации на засегнатите работници и служители при реорганизация на дейността на предприятието при прехода към нисковъглеродна икономика.
4. Отлагане на плановете за либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители след 2025 година.
5. Приемане на дефиниция за енергийно уязвими потребители до края на 2022 г. и въвеждане в действие на механизъм за финансова подкрепа преди освобождаване на цените за домакинствата. Поради липсата на дефиниция за енергийна бедност, настояваме през тази зима да се увеличи поне два пъти броят на хората, получаващи пари за отопление, като минималният размер на помощта да бъде 1000 лв.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ И СИНДИКАЛНИТЕ ПРАВА

1.  Сумирано изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем процес на работа.
2.  Транспониране на изискванията на Директивата за адекватните минимални работни заплати и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС в нейната цялост. Това означава, освен ръст на МРЗ, достигане на 80% покритие на работещите с колективни трудови договори.
3.  Гарантиране на правото на колективно договаряне за всички държавни служители, както и криминализиране на всички деяния, насочени срещу правото на синдикално сдружаване.”

Протестът на 11 ноември и поставените от синдикатите искания засягат пряко живота и интересите на мнозинството от българския народ. Но кой знае защо на площада не видяхме никого от онези, които при други обстоятелства се представят за духовни водачи и „елити” на този народ. Явно не им се „слиза“ при него, без да схващат, че и самите те отдавна са „долу“, като всеки трудещ се, независимо дали се труди над изкуството или над хляба. Впрочем, някои от тях тези дни са много заети със собствени междуличностни и вътрешноведомствени бури в чаша вода, които явно са им по-важни.

Е, явно не се е събудил още някой рòден Педро Алмодовар, та да направи като испанския оригинал, който тази неделя беше сред гигантското 300-хилядно шествие, заляло Мадрид. То бе в знак на протест срещу приватизацията в здравната система, подета от дясната ръководителка на автономната Община Мадрид Исабел Диас Аюсо.

Алмодовар беше доста остър, напомняйки на „онези, които ни управляват”, да четат конституцията, която „гарантира правото” на достъпно за всеки здравеопазване. „Възхитен съм да бъда сред всичките тези хора,” заяви още емблематичният кинаджия, цитиран от publico.es.

Кога ли не просто ще чуем такива думи от някой български режисьор, но и ще го видим на протест редом до лекари, медицински сестри, учители, миньори, шивачки, чистачки?…