Журналистът Пабло Гонсалес, който от близо девет месеца е в затвор в Полша с обвинение в шпионаж, но без да са му предявени доказателства и без съдебен процес, бе обявен на церемония в Билбао на 8 ноември вечерта за носител на престижната награда „Хосе Мария Портел“ за свобода на изразяването.
За това съобщава испанският в. „Публико” – една от трите испански медии, за които Пабло Гонсалес е предавал репортажи първо от Украйна, а после и от полско-украинската граница, където е отразявал бежанския поток след началото на войната на 24 февруари т. г. Именно там, край границата, е арестуван от полските власти на 28 февруари по обвинение в шпионаж, само защото е имал два паспорта – и испански, и руски.
Пабло Гонсалес е с двойно гражданство, тъй като е син на испанка и руснак и е роден в Москва през 1982 г., но от 9-годишен живее с майка си в Испания. Поради произхода си и знанието на руски език той е търсен от испанските медии като кореспондент из постсъветското пространство и многократно досега е отразявал събития от там за различни вестници и телевизии в Испания.
Наградата, с която е удостоен сега, е част от годишните отличия за журналистика за 2022-ра, връчвани от Асоциацията на баските журналисти и Баската колегия на журналистите. Призът носи името на известния баски журналист Хосе Мария Портел, застрелян от ЕТА през 1978 г., тъй като се е опитвал да посредничи между тогавашното испанско правителство и терористичната групировка с цел тя да прекрати въоръжените си действия.
Наградата „Хосе Мария Портел”, присъдена на Пабло Гонсалес, бе получена от Оиана Гоириена, съпругата на затворения в Полша журналист, която от месеци води кампания за освобождаването му с подкрепата на журналистически организации от цяла Испания и на международно ниво. В кампанията активно участват например и „Репортери без граници”, и Европейската федерация на журналистите.
Асоциацията на баските журналисти отличава Пабло Гонсалес с настоящата награда заради „незаконната ситуация, в която е поставен и която нарушава правата на човека, свободата на движение и изразяване, необходими за упражняването на професията“.
Оиана Гоириена заяви при получаване на отличието: „Благодарим ви за тази награда, която знаем, че Пабло получава не толкова за кариерата си, колкото за сегашното си положение. Ето защо бих искала да подчертая фундаменталната роля на журналистиката в днешното общество: имаме нужда от независими, неудобни и съвестни професионалисти, и е недопустимо тяхната работа винаги да е под заплаха. Журналистите, особено тези, които работят на свободна практика, се нуждаят от подкрепата на институциите и тяхната защита, за да могат да вършат работата си свободно и безопасно. Тези от нас, които познават Пабло, знаят, че той е има много какво да каже, защото има много знания, но му запушват устата”.
Съпругата на Пабло Гонсалес предаде и негово съобщение от затвора в Полша, в което той казва: „Много съм благодарен за тази награда, която наистина не съм сигурен, че ми се полага, защото не мисля, че съм на нивото на предишни победители. Но в този наш свят и в разгара на огромната криза, която преживяваме, продължавам да защитавам правото на свобода на изразяване и свобода на печата.“
Наградата бе връчена от баската журналистка и писателка Кармен Торес Рипа, вдовица на Хосе Мария Портел, която посвети няколко емоционални думи на съпругата на Пабло Гонзалес от името на цялата журналистическа колегия: „Искаме Пабло скоро отново да бъде с вас. Пабло мисли за вас и децата ви и това ще му даде много сила. Всички останали ще направим необходимото, за да го върнем при вас. Той е най-добрият пример, който ние, баските журналисти, успяхме да намерим. Чакаме го!“.
Церемонията по връчването на журналистическите награди бе пропита от духа за защита на свободата на изразяване и за правото на журналистите да работят в достойни и безопасни условия. Амая Гойкоечеа, ръководителка на Асоциацията на баските журналисти и декан на Баската колегия на журналистите, откри гала-вечерта, визирайки както случая с Пабло Гонсалес, така и цялата тревожна ситуация с журналистическата професия: „Спешно е необходимо да се приеме международен инструмент, който да задължава държавите да разследват и да реагират на посегателства срещу журналисти. И у нас, у дома, се сблъскаме с трудностите и недостатъците, от които страдаме от години: нестабилност, несигурност, ниски заплати, оскъдно внимание и нисък социален престиж“.
About The Author
