В Украйна има отчаяна нужда от прекратяване на огъня. Войната на Русия продължава да причинява смъртта на хиляди хора, разселването на милиони и разрушаването на градове в цяла Украйна. Войната, която вече навлиза в деветия си месец, е незаконна от първия ден. Тя е в нарушение както на Устава на ООН, така и на международното хуманитарно право. Годините на провокации от страна на НАТО, Европа и най-вече на Съединените щати не оправдават решението на Русия да нахлуе в Украйна.
На 25 февруари, в деня след началото на войната, спешно се налагаше прекратяване на огъня, за да се сложи край на войната. Примирието беше наложително, когато Русия засили атаките си и завзе украинска територия в южната и източната част на страната от началото на април. Примирието беше изключително важно, когато украинците успяха да си върнат голяма част от завзетите територии през септември. И прекратяването на огъня е отчаяно необходимо сега, когато украинската контраофанзива продължава, а Русия продължава да отвръща с удари срещу граждански обекти в цяла Украйна.
В някои отношения примирията могат да изглеждат сложни – сами по себе си те не решават проблемите, които са довели до въоръжения конфликт. Сами по себе си те не държат виновните отговорни. Сами по себе си те не променят съотношението на силите на място, когато влязат в сила. Накратко, само по себе си прекратяването на огъня никога не е достатъчно. Но в едно основно отношение те са толкова спешни и прости, колкото изобщо е възможно: веднъж обявени и докато трае примирието, докато се водят преговори по други въпроси, хората вече не биват убивани, ранявани или оставяни без дом.
Миналата седмица 30 прогресивни членове на Конгреса на САЩ публикуваха писмо, в което призовават Белия дом да разшири стратегията си за Украйна, като включи подкрепа за прекратяване на огъня и пряка дипломация с Русия, за да се спре войната. В рамките на няколко часа след публикуването на писмото се разрази възмутена кампания за натиск от страна на медиите и други политически фигури, в резултат на което Прогресивната група на Конгреса бързо оттегли писмото си. Все пак публикуването му на първо място беше значимо, както и фактът, че то спечели подкрепата на 30 членове на Конгреса. Сред тях бяха някои от най-влиятелните прогресивни личности в Камарата на представителите на САЩ, в т.ч. Джейми Раскин, Прамила Джаяпал, Барбара Лий, Раул Грихалва и други.
Високопрофилният призив за подкрепа на прекратяването на огъня и на дипломацията беше важен отчасти защото досега администрацията на Байдън е изпратила на Украйна над 65 милиарда долара в безотчетни запаси от модерни оръжейни системи (а Конгресът обсъжда отпускането на още 50 милиарда долара), като същевременно се държи така, сякаш е само подкрепящ наблюдател, който няма думата за прекратяване на войната. Всъщност Съединените щати действат като активен участник в конфликта, като доставят оръжия, обучение и финансиране, които спомагат за неговото продължаване.
По този начин администрацията продължава дългата история на Вашингтон да отхвърля спешно необходими примирия, когато става дума за живота на цивилни (макар и не когато жертвите са на страната на съюзниците на САЩ). За Вашингтон войните обикновено се разглеждат през призмата на това кой печели или губи военна и икономическа мощ като определящ фактор за това кога да се призове за прекратяване на бойните действия – а не през призмата на човешката цена.
Например по време на управлението на Джордж У. Буш през 2006 г., шест дни след началото на израелската атака срещу Ливан, тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс беше попитана за спешната нужда от „прекратяване на огъня сега“. Тя отхвърли призива, като заяви, че налагането на примирие трябва да почака, докато „условията са благоприятни за това“. Няколко дни по-късно, когато Райс се отправи към Близкия изток, Wall Street Journal съобщи, че мисията ѝ няма нищо общо с прекратяването на огъня, а вместо това е насочена към „изграждане на подкрепа за ефективното осакатяване на Хизбула“. Във войната бяха убити около 1200 ливанци, преобладаващо цивилни граждани, като около една трета от тях бяха деца. Голяма част от тези жертви са загинали след отхвърлянето на прекратяването на огъня от страна на Райс. Близо три години по-късно, когато бушуваше войната на Израел срещу Ивицата Газа „Лято олово“, Райс отново отказа потенциално прекратяване на огъня, организирано от ООН, като заяви, че Съединените щати няма да подкрепят примирие, докато то не бъде признато за „трайно и устойчиво“. По този начин тя приравни незабавното прекратяване на огъня с постоянни преговори и гарантира, че едностранната война (в която израелските сили в крайна сметка ще убият 1400 палестинци, повечето от които цивилни) ще продължи още 16 дни.
Гарантират ли примирията, че веднага ще започнат дипломатически преговори за трайни решения? Не – но е много по-трудно дори да се обмислят преговори, докато сраженията продължават да бушуват. Това се е случвало и преди в историята. Преговорите между Съединените щати и Виетнам продължиха почти пет години, докато сраженията продължаваха, до споразумението от 1973 г., което изискваше американските войски да се изтеглят от Южен Виетнам. Но тези примери са рядкост. В повечето случаи прекратяването на огъня функционира като предварително условие за мирни договори и договорени споразумения.
Има много причини, поради които прекратяването на огъня в Украйна е отчайващо необходимо. На първо място, войната струва много човешки жертви, особено сред украинското цивилно население. Има и глобални последици, включително икономическите последици от самата война, от санкциите, наложени на Русия, и спряното корабоплаване от черноморските пристанища, както и по-високите цени на петрола и забавянето на веригата за доставки. Тези икономически катастрофи доведоха до липса на достъпни храни в глобалния юг и доведоха до глад или заплаха от гладуване. Освен това има и въздействие на войната върху околната среда, тъй като вниманието и решаващото финансиране за нови устойчиви енергийни източници се сриват, а търсенето на алтернативни източници от мръсни изкопаеми горива ескалира глобалното затопляне. В отговор на войната световните сили, включително Съединените щати и европейските държави, отбелязват глобална ескалация на милитаризацията и милитаризма. Всички тези фактори, поотделно или заедно, биха оправдали неотложното търсене на незабавно прекратяване на огъня.
Но има и друга основна причина, поради която прекратяването на огъня е спешно: войната в Украйна поражда пряка заплаха от ядрена война. Съединените щати и Русия са основните ядрени държави, които заедно контролират 90% от ядрените оръжия в света. Съобщава се, че висши руски военни лидери са обсъждали използването на тактическо ядрено оръжие в Украйна – мрачна перспектива, която може да доведе до масови разрушения и евентуално до по-широк глобален конфликт. В същото време Вашингтон харчи стотици милиарди долари за модернизиране на арсенала си от ядрени оръжия.
Руската война в Украйна избухна, докато последиците от други неотдавнашни брутални войни – в Либия и Сирия, в Йемен и Сомалия, дори от продължилите десетилетия войни в Ирак и Афганистан – продължават да опустошават народите, където са се водили. Жертвите на тези войни съвпадат или надхвърлят броя на убитите или ранените във войната в Украйна. Същото важи и за тези, които са принудени да напуснат домовете си и са превърнати във военни бежанци в други страни. И все пак нито една от тези войни не се е доближавала до избухването на глобален ядрен пожар. Макар че в тях участваха стотици хиляди американски войници и оръжия, тези войни, съставляващи така наречената от Вашингтон „глобална война срещу терора“ никога не заплашваха да ескалират до ядрена размяна. Войната в Украйна от самото си начало представлява по-голяма глобална заплаха от която и да е от тези предишни войни.
В многостранната война срещу ИДИЛ в Сирия подкрепяните от САЩ и Русия сили, както и самите американски и руски войски, сражаващи се на противоположни страни, често се изправяха директно едни срещу други. Но Москва и Вашингтон се погрижиха да имат военна гореща линия, предназначена да предотврати пряка ескалация между ядрените сили. Войната в Сирия беше жестока. Нападението на Русия срещу древния град Алепо през 2016 г. доведе не само до разрушаването на голяма част от града, но и до смъртта на най-малко 440 цивилни, повече от 90 от които деца, според Human Rights Watch. През следващата година Съединените щати нанесоха хиляди въздушни и артилерийски удари срещу Ракка – сирийски град с почти половин милион души население, който ИДИЛ бе обявила за своя „столица“. Според Amnesty International предвожданата от САЩ атака е оставила града практически разрушен и е убила най-малко 1600 сирийски цивилни.
Нито Русия, нито Съединените щати проявиха особена загриженост за сирийските цивилни, които убиха, раниха, оставиха без дом или принудиха да станат бежанци, след като Алепо и Рака бяха до голяма степен разрушени. Приоритет за Москва и Вашингтон беше да гарантират, че нито един американски или руски войник или пилот няма да бъде убит от техните глобални противници. Тяхната глобална стратегия повече или по-малко проработи – хиляди сирийци бяха убити, милиони загубиха домовете си, но тези донякъде прокси, донякъде директни сблъсъци никога не прераснаха в пряк обмен, ядрен или друг, между американски и руски войски или военни самолети. Опасенията от подобен опасен резултат бяха една от причините, поради които някои представители на Съединените щати отхвърлиха призивите за създаване на забранена за полети зона в Сирия. Ако такава беше въведена, щеше да се наложи да започне с американска атака за унищожаване на противовъздушните системи в цялата страна, повечето от които са руско производство и много от тях се управляваха от руски съветници.
Войната в Украйна е различна. Този път, както отбелязва Washington Post, „военната линия за избягване на конфликт между САЩ и Русия изстинала“ след руската инвазия и министрите на отбраната на двете страни не са разговаряли повече от пет месеца, докато в края на октомври телефонен разговор най-накрая не наруши мълчанието. А още преди руското нахлуване военното противопоставяне между Русия и Съединените щати всъщност вече беше в ход във и около Украйна. Именно Съединените щати и най-близките им съюзници от НАТО осъществиха постсъветските провокации срещу Русия, включително разширяването на НАТО на изток към новите независими държави, които някога бяха част от Съветския съюз. Именно САЩ, а не Украйна, изградиха и продължават да изграждат военни бази и разположиха стратегически оръжия за себе си и от името на НАТО в постсъветските страни от НАТО, заобикалящи Русия. Заплахите на Москва срещу териториалната цялост и националната легитимност на Украйна се съчетават с по-неясни, но не по-малко сериозни заплахи срещу стратегическите партньори на Киев и партньорите му, които доставят оръжие.
При положение, че и двете ядрени сили определят червени линии и нямат система за бърза военна комуникация, с всеки изминал ден нараства заплахата, че дори малка ескалация от някоя от страните, случайна или не, може бързо да прерасне в много по-опасна и смъртоносна размяна.
Ето защо е толкова необходимо незабавно прекратяване на огъня, което не зависи от това дали е „трайно и устойчиво“ или е фокусирано върху „осакатяването“ на другата страна.
Какво ще последва? Трябва да има истинска, сериозна дипломация и преговори. Както винаги се случва с преговорите, това означава дълъг процес на договаряне. Съединените щати със сигурност нямат право да налагат конкретни отстъпки на Киев – Украйна е суверенна държава. Но като основен доставчик на оръжия и икономически поддръжник на украинската армия и правителство, Вашингтон има не само правото, но и отговорността да настоява за дипломация. Въпреки враждебната реторика на руския президент Владимир Путин, твърдението, че Русия не е заинтересована, просто не е достатъчно, особено когато руски официални лица изразиха готовност да участват в преговори.
Нито една от двете страни няма да прояви желание да преговаря без натиск – а да се каже на ръководството в Киев, че Вашингтон ще продължи да предоставя неограничени милиарди долари от данъците на САЩ и оръжия за продължаване на тази война с потенциална цена на много повече украински животи, без да се вижда краят ѝ, е просто неприемливо. Рисковете са твърде големи.
САЩ не трябва да казват на Киев какво трябва да отстъпи, но със сигурност трябва да изяснят собствените си дипломатически позиции. Това би могло да започне с изясняване на факта, че американските санкции срещу Русия, които уж имат за цел да я накарат да преговаря, в действителност ще бъдат отменени, когато бъде постигнато прекратяване на огъня в Украйна.
Второ, Съединените щати биха могли да призоват за нови двустранни американско-руски преговори, насочени към възобновяване и укрепване на всички съществуващи и изоставени договори за ядрено разоръжаване и контрол на въоръженията. Това би могло да започне с нов ангажимент от страна на САЩ и Русия за прилагане на член VI от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), който призовава признатите държави, притежаващи ядрени оръжия, да се стремят към „ядрено разоръжаване и … общо и пълно разоръжаване“.
Трето, САЩ биха могли да обявят намерението си да спрат изграждането на най-новата си военна база в чужбина, която в момента се изгражда в Полша, само на 100 мили от руската граница. Базата е проектирана да служи като щаб на 5-та армия на Пентагона и ще включва разполагане на стратегически ракети, както и пълен полеви батальон войници – първото постоянно разполагане на американски войски сред източноевропейските постсъветски членки на НАТО.
Всеки или всички тези действия на САЩ – макар и да са ограничени до собствените преговорни позиции на Вашингтон – биха могли да подтикнат неохотните политици както в Киев, така и в Москва да преосмислят нуждата си от прекратяване на огъня и дипломация. Те биха могли да допринесат и за намаляване на настоящата заплаха, колкото и малка да изглежда тя, от пряк американско-руски ядрен конфликт.
Филис Бенис е сътрудник на Института за политически изследвания. Автор на „Преди и след: Външната политика на САЩ и войната срещу тероризма”.
About The Author
