Баската асоциация на журналистите и Баската колегия на журналистите, които съвместно връчват ежегодни журналистически награди, обявиха отличените за 2022 г. Носител на наградата за свобода на изразяване, която носи името на изтъкнатия баски журналист Хосе Мария Портел, убит от едно от крилата на терористичната организация ЕТА през 1978 г., става Пабло Гонсалес – журналист, работещ за баски и испански медии, който от 28 февруари т. г. е в затвор в Полша при накърняващи правата му условия и без проведен досега процес.
Журито на баските журналистически награди обяви, че присъжда наградата „Хосе Мария Портел” на Пабло Гонсалес, за да привлече вниманието към неговото положение и към драстичния факт, че „хвърлянето му в затвора е посегателство срещу човешките права и свободата на движението и изразяването”, съобщава испанският в. „Публико”.
Пабло Гонсалес, който, намирайки се зад решетките в Полша, на 28 април т. г. навърши 40 години, е журналист с двойно гражданство – испанско и руско. Роден е в Москва от смесен брак. Баща му е руснак, а майка му е дъщеря на деца на испански републиканци, изпратени навремето в емиграция в СССР. При раждането си през 1982 г. детето получава руското име Павел Алексеевич Рубцов.
През 1991 г., когато е 9-годишен, родителите се развеждат. Майка му взима момчето със себе си и заминава за Испания, за Еускади (Страната на баските), където се установява за постоянно. Там момчето получава испански паспорт, в който е вписано с испанския вариант на името си – Пабло, и с фамилията на майката – Гонсалес Ягуе.
По-късно Пабло Гонсалес завършва славянска филология, получава и журналистическа специализация, след което започва да сътрудничи на баски и испански издания. Поради произхода си и отличното владеене на руски се специализира в отразяването на събития и процеси в Русия и постсъветското пространство. Утвърждава се като търсен експерт по тези теми. Често пътува из региона като кореспондент. Посещава и баща си в Москва.
Междувременно сключва брак с баската Оиана Гоириена, с която имат три деца.
С изострянето на ситуацията около Украйна в началото на 2022-ра Пабло Гонсалес заминава за там, за да отразява и тази криза за испанската телевизия La Sexta и за вестниците „Публико” и „Гара”. Предава репортажи и от Донбас.
На 6 февруари е повикан за разпит в СБУ (Служба за сигурност на Украйна) в Киев, където го изненадват с обвинението, че щом има и руско гражданство, значи вероятно е руски шпионин. Приема това отначало като лоша шега. Но в СБУ не се шегуват и го приканват да напусне страната. Което той и прави от съображения за сигурност.
Когато обаче на 24 февруари Русия атакува Украйна, Пабло Гонсалес отново потегля към „горещата точка” – отива на полско-украинската граница край град Пжемисл, за да отразява наплива от украински бежанци. И на 28 февруари следва арестът му от полските власти и изпращането му в затвора в град Жешов със сходното на украинското обвинение, че е „руски шпионин”.
Оттогава е зад решетките в Полша и уж „временното” му задържане на два пъти е продължавано за по още 3 месеца от полски съд – без да се провежда процес, без да му се предоставят доказателства за обвинението, без да има възможност да използва испанския си адвокат, без да може да контактува с непълнолетните си деца в Испания. През април е прехвърлен от затвора в Жешов в затвора в друг полски град – Радом, който е по-близо до Варшава. Междувременно е отслабнал с 20 кг и е подлаган не постоянен тормоз, включително денонощно следене с камери в килията.
Досега многократно испански, баски и международни журналистически и правозащитни организации, включително „Репортери без граници”, са алармирали за третирането на Пабло Гонсалес в Полша и за нарушенията на гражданските му и журналистичесикте му права от полските власти, но ефект няма. В Туитър отдавна е задвижена кампания в негова защита под надслова „Свобода за Пабло!“. Процес все още така и не е насрочен.
Драматична е и историята на журналиста Хосе Мария Портел, чието име носи наградата, присъдена сега на Пабло Гонсалес. Портел е бил утвърден професионалист не само като автор на публикации в много испански медии и като кореспондент на Асошиейтед прес за Испания, но също така и като преподавател по журналистика в Билбао, Мадрид и Барселона.
Родом е от Баракалбо, провинция Биская, Страната на баските. В годините на испанския преход от франкистката диктатура към демокрация Портел използва авторитета си, за да посредничи между правителството на тогавашния премиер Адолфо Суарес и баската въоръжена групировка ЕТА. Стремежът е водилата въоръжена борба срещу франкизма ЕТА да прекрати бойните си действия в условията на демокрация и да се разпусне.
Портел, който като журналист е комуникирал с дейци на ЕТА още по времето на франкизма и е публикувал свои статии за организацията, се опитва да помогне за диалог с правителството съвместно с баски депутат социалист. Но опитът се проваля – както от страна на неотзивчивия тогавашен вътрешен министър Родолфо Мртин Вия, така и от страна на по-радикалното от крилата в разцепената междувременно ЕТА. Именно това радикално крило – ЕТА-военна – и убива Хосе Мария Портел пред дома му на 28 юни 1978 г., обявявайки го за „провокатор”. Това е първият журналист жертва на ЕТА, която в постфранкисткия период се изражда в терористична организация. След още стотици жертви тя в крайна сметка прекратява въоръжената си дейност през 2010 г., а през 2018 г. се саморазпуска окончателно.
Хосе Мария Портел е тачен като честен журналист и гражданин, платил с живота си стремежа да подпомогне демокрацията и гражданския мир. Затова една от най-почетните журналистически награди в Страната на баските днес носи неговото име.
Нейни миналогодишни носители посмъртно станаха двама журналисти – Давид Бериаин и Роберто Фраиле, които бяха убити в Буркина Фасо, докато разследваха схема за бракониерски лов в местен резерват, основен източник за финансиране на върлуваща в региона терористична групировка.
About The Author
