Когато преди няколко години прочетох как едно училище в Благоевград обявява във фейсбук страницата си: „Не записваме деца от ромския етнос!”, побързах да погледна календара. Да не би с някаква машина на времето да съм попаднала в нацистка Германия през 30-те години на миналия век, или още по-далече –в расистка Америка?
Не, датата си беше вярна – 29 юни 2018 г. Мястото също – намирах се в България, страна член на Европейския съюз, дори председателка на Съвета на ЕС точно през онази година.
Е, обяснението на директорката на онова училище, че българите щели да отпишат своите деца, ако в училището има ромски, също ме обърка. Нима българите са станали такива расисти? И кога се е случило това?
Когато бях в прогимназията, в нашия клас имаше две ромски момичета. Живееха бедно, но идваха редовно на училище, винаги чисти и спретнати. Отличниците, сред които бях и аз, бяхме длъжни да им помагаме с уроците по основните предмети. И го правехме с желание. Беше ни интересно, а явно е било и полезно. За двете страни. Те се справяха по-лесно с домашните, а ние с предразсъдъците. Ако от малък си заедно с различни от теб хора, когато пораснеш, не се стряскаш да видиш такъв човек до себе си, нали?
След години срещнах случайно едното момиче, вече приятна млада жена, която по нищо не се отличаваше от останалите на нейната възраст. Разказа ми, че е завършила не само прогимназията (при социализма това беше абсолютно задължително за всички и безплатно), но и техникум по фризьорство и бръснарство. Има работа, която харесва. Съпругът и синът ѝ също работят. Живеят в двустаен апартамент – панелен, но собствен. Тя не се оплаква от съседите си българи, нито те от нейното ромско семейство. Интеграция в действие!
Убедена съм, че ако моята съученичка от прогимназията има внуци, те ходят редовно на училище и един ден биха могли за завършат дори университет. За разлика от много техни връстници. Защото през последните 30 години ромските деца масово отпадат от училище. Та те дори не посещават детска градина. Отглеждат ги неграмотните им баби и дядовци, майки и бащи, които преди това също са отпаднали от системата на образованието. А после и от пазара на труда, естествено.
Според Годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека в България за 2017 г. едва 1% от ромските деца, които постъпват в първи клас, завършват средно образование. Още по-лошото е, че дори този 1% не получават качествено образование. В следващите доклади темата не се споменава, но и нищо не се променя. Напротив.
„В училище „Пенчо Славейков“ в небезизвестния ромски квартал на Пловдив „Столипиново“ учат около 1000 деца от първи до десети клас. Когато завършат, половината от тях не само не могат да четат и да пишат, но дори трудно говорят български“, ми каза наскоро Асен Колев, доктор по философия и експерт по етническите въпроси.
Ало, МОН! За какво плащаме на тези учители? Някой проверява ли резултатите от тяхната работа? И въпросът не е дали ли са на учениците елементарни познания по сложни предмети като математика, физика, химия. Питаме защо тези деца не са научили азбуката цели десет години? Да, знаем, че заплатите на учителите са ниски. Но те са такива не само в „Столипиново“. И ако ромските деца учат заедно с българчета, дали резултатите няма да са по-различни?
Неотдавна попаднах в сегрегирано училище. Същото, в което бях учила с двете ромски момичета. Не знаех, че вече е само за ромски деца. Исках да даря книги на библиотеката. В предварително уговорения с директорката ден и час се появих пред входа с няколко кашона детско-юношеска литература. Бях посрещната като натрапник. Директорката не се показа. Но нали съм репортер, надникнах в една от класните стаи. Вътре – десетина деца, макар че има чинове за поне двайсет. Половината от тях спят, буквално. Отпред учителката си предава урока и по всичко личи, че не я интересува дали някой я слуша изобщо. Заплатата ѝ върви, тази на директорката – също. Надявам се поне да са показали на децата къде е библиотеката и някое от тях да прочете събраните там книги.
В България етническата сегрегация в предучилищното и училищното образование е забранена със закон от 1 август 2016 г. Но само вътре в тях, т.е. не се допуска обособяването на отделни паралелки въз основа на етническата принадлежност на учениците. В резултат се появиха цели сегрегирани училища. И като казвам „цели“, нямам предвид няколко. Според национално проучване за мащаба на образователната сегрегация в България, представено през юли т.г., близо половината от училищата у нас са с концентрация на деца от уязвимите групи.
Какво се случва с едно ромско дете, ако в гетото няма училище, какъвто е масовият случай, и където то не научава нищо, а в най-близкото не го приемат заради етноса? Ами нищо, то просто отпада от системата.
А как протича животът в гетото, може би знаете – в зловеща мизерия и мрачна безпросветност. Тук деца раждат деца, невръстни майки продават бебетата и телата си, невръстни татковци стават сутеньори на жените си, наркопласьори, крадци, убийци.
Затворите в България са пълни предимно с роми. Някои от тях точно там за пръв път се научават да пишат и да сричат. Което не им помага особено, когато излязат на свобода. Даже никак. И те тръгват по същия път. Пред тях няма друг. Още повече, че понякога и гетото го няма. Властите периодично събарят незаконните постройки, ако изобщо могат да се нарекат така, без да предложат някаква алтернатива на техните обитатели.
И това не се случва само в по-младите демокрации, като България, но и в добрата стара Франция, например. Тя като по-богата страна директно качва ромите на самолет и ги връща там, откъдето са дошли. Без дори да направи опит да ги интегрира на своя територия. По-лесно и по-евтино ѝ излиза. Нищо, че същите или други роми се качват на следващия самолет и пристигат обратно в Париж. То пък коя ли стара или нова демокрация се отказва ей така от евтина работна ръка на черно, от евтини проститутки и от още по-евтино оправдание за проблемите, които нейните политици не могат или не искат да решат.
Ромите, както и по-голямата част от бежанците от Африка, са лесна плячка и за криминалния контингент, и за някои политици, точно защото са неграмотни. Само неграмотният човек може да бъде лъган, манипулиран и използван за каквото се сетите. И ако Европа наистина иска да направи нещо по въпроса, първо трябва да образова тези хора. После тяхното „включване” ще стане от само себе си. Ако това изобщо е целта, разбира се. Но изглежда не е.
Седем години след края и пълния провал на Декадата на ромското включване, организирана от „Отворено общество” и Световната банка, ЕС също се сети за своите роми. За онези около 6 милиона негови граждани, никой не знае точно колко са, които рядко влизат в новините и то само в лошите – когато извършат престъпление, като задължително се набляга на етническия им произход. Правят го дори колеги от западните медии, въпреки че в паспортите на ромите това не е отбелязано.
На 7 октомври 2020 г. Европейската комисия публикува „подсилена и реформирана стратегическа рамка на Европейския съюз за ромите“. 10-годишният план се съсредоточава върху седем ключови области: равенство, приобщаване, участие, образование, заетост, здраве и жилища.
Според заместник-председателя на ЕК и комисар по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова постигнатото досега е недостатъчно (б.а. – въпреки заделените и най-вероятно вече „усвоени“ над 21,5 млрд. евро в периода 2014-2020 г. за ромската интеграция), затова този път ЕК си поставя минимални цели.
Дали обаче и те ще бъдат постигнати, предстои да видим. Аз лично се съмнявам. Защото тези цели, макар и скромни, никога няма да бъдат постигнати без една от тях, към която според мен трябва да се насочат всички усилия и средства. И тя е: Образованието, глупако! Без него равенството, приобщаването, участието и всички останали лозунги просто няма как да се превърнат в реалност.
Провалът на онази Декада от 2005-2015 г. намирисва на нещо друго – на много пари, които пълнят нечии джобове и никога не стигат до ромите.
Дано да греша, но фактите са такива. Ако ви е трудно да ги преглътнете, изгледайте великолепния филм „Таборът отива към небето”. Ако вече не е забранен, разбира се, защото е съветски и е базиран на два разказа на руския писател Максим Горки. Може да изпитате поне малко симпатия към ромите. Нищо, че не ги харесвате.
На всички ученици пожелавам на добър час. А на армията от чиновници в София и Брюксел, на която плащаме, за да осигури този добър час за всички деца, независимо от техния етнос, ще припомня думите на Сократ: „На света има само едно-единствено благо – знанието, и едно-единствено зло – невежеството“.
About The Author
