Също като сега, антируската лудост в Полша изби и преди близо две десетилетия – покрай терористичното нападение в училището в Беслан
След като вечерта на 20 август един автомобил бе взривен край Москва и уби 29-годишната дъщеря на руския националистически идеолог Александър Дугин, полското интернет пространство беше залято от шеги, „забавни” мемета и подигравателни коментари. Отприщи се потоп от безкраен смях. Окъпаха ни гейзери от хумор.
„Жалко, че това не беше дъщерята на Путин”, е един от популярните коментари. А какво ще кажете за меме с Дугин, хванал се за главата в отчаяние (такива бяха автентичните кадри с него пред гледката с погубилата детето му експлозия), само че не от ужас заради гибелта на дъщеря си, а защото… „е загубил луксозна кола, която почти сигурно е получил като подарък от Путин”?! Или многобройните нахъсени пожелания, че „тази кучка е само началото”? И лавината от поздравления към Дугин за „изстрелването” на неговата „дъщеря космонавт”?
Леле, колко смешно!
Разбира се, това е само малка извадка от изобилието „креативни” реакции на автори, демонстриращи пълна деморализация.
Малобройни останаха гласовете на все още запазилите елементарна човещина коментиращи, че бурното изразяване на радост от терористичното убийство на дъщерята на автор, дори такъв, чието творчество и идеи презираме, е все пак прекаляване. Апострофират ги с аргумента, че има война, в която руснаците също убиват цивилни.
В този контекст обаче можем и да се запитаме как именно Дугин, още по-малко пък дъщеря му, се оказват виновни за тази война и нейните жертви. Но, разбира се, никой не задава такъв резонен въпрос. Констатира се, че случилото се е нещо положително и че „и двамата си го получиха”. Някои твърдят, че в момента именно заради войната коментарите са „толкова сурови”.
Това обаче не е вярно. Хората имат къса памет.
През септември 2004 г. терористи, ръководени от Шамил Басаев, нападат училище в Беслан, в руската република Северна Осетия, и вземат 1181 заложници, повечето от които са деца. Реакцията на полските медии и политическата класа по онова време може да се определи само като позорна.
„Терористичното нападение срещу училището в Беслан не предизвика нови идеи в полските медии. Клането се превърна в повод да се повторят антируските пропагандни схеми, разпространявани от години, да се критикува президента Путин по-яростно от всякога и да се защитават чеченските терористи. (…) Полските реакции на клането на деца в Беслан в името на чеченската независимост свидетелстват за нивото на антируска лудост, което съществува в страната.”
Професор Бронислав Лаговски, един от малобройните истински полски интелектуалци, написа тези думи преди 18 години. Припомням днес този извод, защото е направен много отдавна, когато никой дори не си е представял руска инвазия в Украйна, която сега уж оправдава дехуманизирането на цялата руска нация.
Както днес, така и преди близо две десетилетия, полските медии, политиците и доста от обикновените поляци смятат руснаците за „подчовеци” – или „унтерменши”, съгласно хитлеристката терминология. Това само по себе си е диагноза. Не за руснаците.
