Има два вида Realpolitik, когато става дума за руската инвазия в Украйна, която се проточва мъчително вече повече от три месеца. Много американски специалисти и по-голямата част от външнополитическия естаблишмънт вярват, че Украйна трябва да бъде подкрепена на всяка цена и че тя всъщност може да спечели войната срещу ужасната руска агресия. Каквото и да пожелае украинският президент Володимир Зеленски, трябва да го получи – с изключение на забранена за полети зона, въпреки че в по-ястребските среди се появиха и такива искания. Според тях Америка трябва да продължи да въоръжава агресивно Украйна, като 40 милиарда долара гласувани от Конгреса се разглеждат като авансово плащане, а не като последен транш от финансирането.
Другата Realpolitik е тази, която се поддържа от създателя на термина Хенри Кисинджър. Вече на 99 години, силно поляризиращият бивш държавен секретар все още е виден глас по въпросите на външните работи. Той неочаквано се присъедини към един интелектуалец, с когото често е влизал в конфликт в миналото, 93-годишния Ноам Чомски, за да предложи алтернативен поглед върху войната в Украйна. „Преговорите трябва да започнат през следващите два месеца, преди да се създадат сътресения и напрежение, които няма да бъдат лесно преодолени. В идеалния случай разделителната линия трябва да бъде връщане към предишното статукво“, заяви Кисинджър наскоро на среща в Давос. „Продължаването на войната отвъд тази точка няма да е за свободата на Украйна, а нова война срещу самата Русия.“
През април Чомски предложи подобна оценка, която разгневи много коментатори от целия политически спектър. „В общи линии има две възможности. Единият вариант е да продължим политиката, която следваме сега… да се борим с Русия до последния украинец. И да, можем да водим такава политика, включваща възможност за ядрена война“, заяви Чомски пред Current Affairs. „Или можем да се изправим пред реалността, че единствената алтернатива е дипломатическо уреждане, което ще бъде грозно – то ще даде на Путин и неговия тесен кръг вратичка за бягство. Такова уреждане ще казва: „Ето как можете да се измъкнете, без да унищожите Украйна и да продължите с унищожаване на света“.
Чомски предизвика по-голямо възмущение, тъй като той е титан на антиимпериалистическата левица. С твърдението си, че Украйна трябва да предложи някаква отстъпка на агресора, той беше обявен за лицемер и дори за апологет на Владимир Путин. Но Кисинджър също раздразни много хора, особено интернационалистите в Америка, които разглеждат героичната съпротива на Украйна като по-голяма борба за демокрация срещу тоталитарна Русия. Как се осмелява някой да предложи на Украйна да преговаря за мир не по нейните условия, след като тя се е борила толкова храбро в продължение на толкова дълго време?
Колкото и непопулярни да са твърденията на Чомски и Кисинджър, в крайна сметка те са най-силно закрепени към реалността. Да, Русия предизвика тази война и трябва да понесе наказание за това. Путин е диктатор-убиец. Американската военна помощ несъмнено е позволила на Украйна да продължи да се бори толкова упорито. Напълно възможно е да има последици от заливането на една държава, известна с политическата си корупция, с милиарди долари под формата на относително безотчетно въоръжение, но това е цена, която Пентагонът и неговите поддръжници в медиите и външнополитическия естаблишмънт изглежда са готови да платят.
И все пак съживяването на НАТО, възторжената солидарност на Запада и нарастването на проукраинския плам в либералните американски анклави не могат да прикрият отчайващата истина за войната, която продължава като патова ситуация, от която Русия не е готова да се оттегли. Руската армия е твърде разнебитена, за да тръгне към Европа като ехо на хитлеровия империализъм, както предупреждаваха някои от по-разпалените коментатори през зимата – затриването на Мариупол се оказа достатъчно трудна задача – но войските не са обърнати в бяг. Русия постига стабилен напредък в източната част на Украйна, вече контролира почти цялата Луганска област и заплашва да обкръжи хиляди от най-опитните украински войници. Русия привидно се е отказала от най-опасните си амбициозни планове за страната – превземане на Киев, последвано от бърза смяна на режима – и изглежда ще се задоволи с контрола над Донбас. Премиерът на Великобритания Борис Джонсън изрази съжаление за „бавния“, но „осезаем“ напредък на руските войски и призова за по-нататъшна военна подкрепа за Украйна, включително за ракетни системи с по-голям обсег на действие, които могат да изстрелват ракети, достигащи до Русия. (Джо Байдън прояви известна сдържаност, като отхвърли украинските искания за тези ракети, въпреки че изглежда САЩ все още планират да ѝ доставят такива системи, но с боеприпаси с по-малък обсег).
Проблемът с привидно безкрайните молби за повече въоръжение за Украйна е, че с тях реалният край на войната става все по-недостижим. Въпреки че много американски външнополитически анализатори и експерти смятат, че единственият приемлив изход от войната е пълната свобода на Украйна и пълното отблъскване на руските сили, това остава малко вероятно и може да изложи света на допълнителна опасност. Това е твърдението на Кисинджър и то трябва да бъде взето под внимание. Ако подкрепените от САЩ военни придобивки за Украйна са мимолетни и само увеличават шансовете за още по-разрушителен сблъсък между НАТО и Русия, трябва ли Украйна да продължи да получава американски ракети? Това е дилемата, пред която са изправени и Кисинджър, и Чомски. Икономическите сътресения от войната вече не могат да бъдат отхвърляни. Рязкото покачване на цените на енергията в целия свят дестабилизира както богатите, така и уязвимите държави. Надвисва опасността от масов глад – Русия блокира 20 млн. тона зърно в Украйна, която досега беше една от най-големите житници на света. Обикновено на Русия и Украйна се пада една четвърт от международно търгуваното зърно. Още преди войната се появява напрежение в световното снабдяване с храни заради пандемията и продължаващите суши в Северна Америка и Африканския рог. Цените на пшеницата сега се покачват.
Съществува и слабата възможност за ядрен конфликт, която винаги трябва да се приема сериозно. Кисинджър е един от все по-малкото останали хора, които са работили в американското правителство, когато ядрената война е била широко обсъждана екзистенциална заплаха, която е трябвало да бъде предотвратена на всяка цена. Русия е огромна страна, която ще играе роля в световните дела и през остатъка от този век, както е играла през изминалия. Този факт не може да бъде отминат с лека ръка, както и фактът, че Русия е натрупала повече ядрени оръжия от всяка друга държава в света. Русия на Путин е по-обезпокоителна от Съветския съюз, защото е много по-слаба и доминирана от по-малко хора; тя просто има по-малко за губене. Както и в победената Германия след Първата световна война, културата на недоволството може да се наложи, този път в страна с достатъчно ядрени бойни глави, насочени навън, за да унищожат всеки голям град на Земята. Руската военна доктрина предвижда използването на тактически ядрени оръжия за отбрана, за да се обърне ходът на война, която иначе ще бъде загубена. Пълният разгром на Русия, който Украйна желае, може да върне САЩ и останалата част от Запада в най-мрачните часове на Кубинската криза преди 60 години.
Критиците на Чомски и Кисинджър, които внушават, че е погрешно или дори неморално американците да искат прекратяване на огъня, ако не се удовлетворят всички украински искания, все повече се откъсват от горящия свят пред очите им. Десетки милиарди под формата на американски оръжия означават, че американците трябва и ще имат думата за бъдещето на Украйна, заедно с Европа. Лойд Остин, държавният секретар на Байдън, даде да се разбере, че гледа на войната в Украйна като на прокси война срещу Русия. Ако той и останалите псевдо-реалисти наистина искат това да продължи, трябва да се подготвят за загубата на много повече животи.
Няма морален или единствено удовлетворителен подход за прекратяване на руската инвазия в Украйна. Тежките икономически санкции, които Западът наложи на Русия, все още не са променили поведението на Путин и изглежда го стимулират да се насочи към Китай. Сриването на руската икономика не означава мир за останалата част от света. Засега тя води до по-нататъшна нестабилност с мрачното обещание за нещо по-лошо.
Както твърди журналистът Анатол Ливен, време е Америка и Европа да отпразнуват съпротивата на Украйна и да сключат мирно споразумение, което едновременно да ограничи амбициите на Русия и, което е изключително важно, да позволи на Путин да запази фасон. Малко западни експерти, поне засега, могат да признаят, че е необходимо да се позволи на Русия да постигне някаква степен на победа с оглед на дивашките действия на Путин. Но външната политика, провеждана между ядрени сили, не може да бъде манихейска. Предаването на Донбас на Русия всъщност е незначителна отстъпка за Путин – той вече е частично контролиран от Русия – която също така потенциално би му позволила да излезе от войната, тъй като всички авторитарни управници са дълбоко чувствителни към усещането у дома, че военните им завоевания са неуспешни. Украйна, както вече е обсъждано, може да обещае никога да не се присъединява към НАТО. В замяна на това Украйна ще запази суверенитета си, може да спре да жертва войниците и цивилните си граждани и ще може да продължи да се интегрира, културно и икономически, в Европа. Ястребите ще изтълкуват това погрешно като отстъпки и неуморно ще се позовават на Невил Чембърлейн, сякаш цялата съвременна външна политика е точно повторение на една война, водена преди 80 години. Нацистка Германия завладя Франция за броени седмици, а Русия на Путин не може да се доближи дори до Одеса.
Американските ястреби, ако решат, могат да обявят частична победа. Те могат да припишат подкрепата си за украинската армия като причина за постигането на такъв мир, дори ако споразумението е можело да бъде постигнато по-рано и без толкова много кръвопролития. Краят на войната трябва да бъде споразумение чрез преговори и, да, САЩ ще трябва да посредничат за това. Колкото по-скоро администрацията на Байдън и европейските ѝ съюзници предприемат агресивни действия, за да накарат Москва и Киев да седнат на масата на преговорите, напук на онези като британския президент Джонсън, които предпочитат да ги провалят, толкова по-скоро ще може да се сложи край на клането. Дипломацията не е отстъпчивост. Тя е единственият изход.
About The Author
