Рут Фереро-Турион*, „Публико”
Войната в Украйна пренареди геополитическите равновесия не само на глобално ниво, но и вътре в ЕС. Почти без да си дадем сметка, вече три месеца изминаха, откакто започна руското нахлуване в Украйна. Три месеца, през които светът се промени радикално. След като отмина началният шок, сега можем да разгледаме сцената, по която се движим, през една по-широка перспектива.
Вече почти никой не си мисли, че това е сблъсък само вътре в Украйна. Неотдавнашните изявления на Байдън от Япония не оставят много съмнения по въпроса. През битката между доброто и злото прозират други интереси, намесени в тази война – и те отиват по-далеч от моралните или националистическите позиции, изразявани съответно от един или друг коментиращ.
В Европа призмата продължава да е „с мен или срещу мен”. Но това носи само опростенческо възприемане на ситуацията, от която връщане назад няма. И именно защото няма, трябва да ѝ се търсят алтернативи. Дебатите, които се водят сега в Берлин, Париж или Рим, са в контраст с доминиращия дискурс в Източна и Северна Европа, където наблюдаваме перфектно съюзничество с НАТО и САЩ. Две са гледните точки, като и двете използват факти от историята, за да се аргументират. От една страна, Франция смята, че Русия не трябва да бъде прекалено сурово наказвана, за да не се повтори процесът на радикализация, изживян от Германия след Първата световна война. Балтийците и скандинавците пък настояват Русия да бъде сериозно наказана, да плати репарации и да понесе смяна на режима в Москва – и само тогава те ще смятат, че е постигната победа.
Този дебат е много интересен, но освен това е и фундаментален, защото от сблъсъка на противоположните разбирания ще произлязат и линиите, върху които ЕС ще започне да се пренастройва съобразно глобалните промени, които се засилиха с войната. Надлъж и нашир из Европа се провеждат конференции, на които се обсъжда как да се изправим пред настъпващия контекст. Планира се изграждането на една геополитическа Европа без нюанси, в която няма да се обръща особено внимание на несвързаните със сигурността и отбраната въпроси. Останалото, което е извън тази сфера, отива на втори план. Сега чуваме само как се настоява без никакви задръжки за деидеологизация на такива теми като политиката по отбрана, пенсиите, богатството или образованието, като обявената цел е да се постигне така жадуваното европейско единство, без пукнатини, стъпило върху разбирането, че нищо вече не може да е нито ляво, нито дясно. Става дума да се напредне към такова единство пред лицето на Русия и заплахите за сигурността, без да се води вътрешен дебат, без идеология. Това без особени усилия ни напомня за войната с тероризма на Буш, при която всяка цензура и ограничаване на правата и свободите бяха оправдавани с рисковете за сигурността.
В Европа сега вървим към нещо подобно. Липсата на разсъждения, нетърпението да се демонстрира колко единен е ЕС започват да генерират собствени чудовища. Кризата, през която преминава френско-германската ос, и загубата от нейна страна на auctoritas (на латински – власт, б. пр.) с всеки ден ден са по-очевидни. Вече са видими признаците на промени в баланса на влияния вътре в ЕС. Войната по източната европейска граница доведе до там, че постоянно нараства тежестта на съюзи, изградени оттатък Рейн като една нова ханзейска лига, която иска да пренастрои европейския проект с гравитационен център по-на изток, в пълна координация с Вашингтон по отношение на сигурността и отбраната. Тези страни винаги са възприемали НАТО като мощен гарант на сигурността. Групата сега се попълва и от Финландия и Швеция, влизащи в атлантическата структура.
Към казаното дотук се допълва и релевантността, която все повече придобива Полша, желаеща да предвожда този импулс, насочен на изток и включващ присъединяването на Украйна. Изгражда се ос Варшава-Киев, на която е трудно да се противопостави нещо в рамките на европейските институции. На свой ред Италия, Франция и Германия се опитват да реагират, предлагайки алтернативи срещу най-негъвкавите позиции, стараейки се да модулират някакъв неспособен да убеди никого дискурс. Предстоят ни седмици и месеци на важен европейски дебат, по време на който трябва да се вземат важни решения със силен социален ефект върху бъдещето ни. Трябва да говорим за разширяването на ЕС, за стратегическата концепция относно НАТО, за една по-силна Европа, повече способна на възпиране, но също и за отбраната като вече нещо екзистенциално. Само че, несъмнено, в тези обсъждания няма да намерят място теми за това, как да не се допусне орязване на правовата държава, как да се защитят правата и свободите или как да се начертаят най-справедливите публични политики, стъпващи върху преразпределението.
А това е, без никакво съмнение, големият дебат, който би трябвало да водим, въпреки че никой изобщо да не го планира.
…………………………………………………………
* Авторката Рут Фереро-Турион е преподавателка по политически науки и европейски изследвания в Университета „Комплутенсе” в Мадрид
About The Author
