Бъдещето пред младежката организация на БСП след драматичните избори за нов председател преди дни и ефектите върху възможностите, бъдещето, доходите и ежедневието на жените от липсата на места в общинските детски ясли и градини – това са двете теми, които обсъждаме в епизод №57 на „Политизирай това!“.
В първата част на предаването наш гост е Стоянка Енева – антрополог и доктор по политология, част от левия феминистки колектив „ЛевФем“, за да поговорим за изследването върху влиянието на недостига на места в общинските ясли и градини в София върху живота на жените. Липсата на места е проблем, който се задълбочава от години въпреки многократно дадените заявки за решаването му от страна на столичния кмет. Хиляди деца отново няма да бъдат приети, а техните родители за пореден път ще бъдат поставени в изключително затруднена ситуация. Рядко обаче в публичността се говори затова, че тъкмо жените са най-потърпевши. Какви са основните негативни ефекти и как нежеланието и невъзможността на общинската власт да реши проблема всъщност задълбочава и без това острите социално-икономически неравенства, както и как се развива ситуацията в годините след 1989-та?
Слушай първа част на епизод №57 тук:
За изследването
Изследването се казва „Грижа и социални неравенства: Изследване за влиянието на недостига на места в общинските ясли и детски градини в град София върху живота на жените 2021 – 2022 г.“ и беше проведено от нашия колектив „ЛевФем“ в столицата между ноември 2021 и януари 2022 съвместно с агенция „Глобал Метрикс“ с подкрепата на Български фонд за жените. То се фокусира върху половите неравенства и начина, по който се отразява този проблем върху мъжете и жените. В изследването видяхме, че грижата за децата, неприети в детски градини, пада основно върху жените. Липсата на места в детските градини и детските ясли носи икономически и социални последствия за домакинствата, а вътре в тях – задълбочава и създава нови неравенства, тъй като жените търпят икономически загуби, загуби в професионалното си развитие и кариера и върху тях се стоварва грижата за децата, която рядко се споделя от други семейни членове.
Преди и след 1989-та година
В допълнение към самия доклад, за който събрахме актуални данни за настоящото положение на нещата, от „ЛевФем“ направихме и две други изследвания, основани на вторични данни. Първото от тях се концентрираше върху периода преди 1989-та, а второто – за периода след промените. Искахме да видим как се стига до сегашното положение, а не само да оценим какъв е проблемът днес – какви други проблеми са възниквали и как са се решавали? Изследването, което се фокусира върху времето на социализма, е съсредоточено върху ролята на една женска организация – Комитетът на български жени и начинът, по който от женските организации се разбира грижата за децата като колективна, обществена отговорност, като част от социалното възпроизводство, като труд. Разглеждаме по какъв начин тези жени се борят за разтоварване на жените от този двоен труд, който се възприема като обществена и колективна отговорност.
Другата статия, която разглежда периода след промените, се фокусира върху проблемите, които се появяват през прехода – по какъв начин детските градини се съкращават много масово. Този период, в първите години, до края на 90-те, се характеризира с огромна безработица, миграция, намаляване на раждаемостта и други обществени проблеми, които добре познаваме. Но тези обществени проблеми, които от една страна засягат всички, се отразяват по различен начин на жените и мъжете – в различни сектори безработицата е различна. Ако в началото на прехода мъжете изгубват повече работата си, след това виждаме как безработицата и най-вече дълготрайната безработица се стабилизира във феминизирани сектори и как настъпва една ретрадиционализация на семейните роли, на грижата за децата, всичко се връща към семейството като индивидуална отговорност, като вътрешно-семейна солидарност като гаранция за социалното възпроизводство, а не толкова като обществена. Свързваме това не само с националния и локалния контекст, но и с международни институции, под чието влияние публичните услуги, социалното възпроизводство и труда се обезценяват. Тези статии предстои да излязат в сайта на „ЛевФем“ в следващите дни.
За София и неизпълнените заявки на Йорданка Фандъкова
Това е проблем, който се усилва с всяка изминала година, остава постоянен и става страшно голям, защото касае много голям брой деца. Година след година не виждаме нито дълготрайни, нито краткосрочни решения, които да работят. Измеренията на проблема са доста сериозни – 10 000 неприети деца означава 10 000 семейства, които са потърпевши от липсата на грижа за децата.
За възможните решения
Това е въпрос, който получаваме доста често, защото докладът изследва с доста подробности проблемите и различните измерения на последиците, но всички искат да знаят какво е решението и какво предлагаме? За съжаление нямаме власт да го разрешим, но препоръките, които можем да направим след доклада и изследването на различни исторически периоди, звучи очаквано – нуждаем се от инвестиции в увеличаване на броя на общинските детски градини. Частните алтернативи не са достъпни за всички. Видяхме краткосрочни решения за предлагане на ваучери или наемане на детегледачки, но това са само кръпки. Образованието би трябвало да бъде разглеждано като обществен, колективен и публичен приоритет, свързан с отваряне на повече места в общински детски градини, строене на нови такива и прекратяване на затварянето им.
Некадърност, нежелание или нещо друго?
Отговорът на въпроса защо това не се случва изглежда проста и ясна – въпрос е на политическа воля. Имаме ежегодни данни и анализи, от които е видно, че местата са крайно недостатъчни. Местното управление има достатъчон данно и анализи за обема на проблема, за да предприеме конкретни решения. Става въпрос най-вече на липсата на воля и на липсата на приоритети за разрешаване му.
За новите квартали без планове, без инфраструктура, без условия за нормален живот
Строителството и разрастването на София е много зле планирано или изобщо не се планира. Има липса на анализ на нуждите на новите квартали, които отиват отвъд детските градини, но касят и други видове важна инфраструктура. Такава не се планира, не се изгражда, и се оставя на „частната инициатива“, която евентуално би я построила. Това е избягване от отговорност от страна на местната власт в новите квартали, а също и в съществуващите.
За връзката между детските градини и неравенството
Връзката е доказана в основните изводи на доклада – той анализира какво се случва и до какво води за семействата и конкретно за жените липсата на място в детската градина или ясла за децата в това семейство. Какво се случва с грижата за това дете? Тя се поеме от домакинството, но в неговите рамки е много по-често явление жените да удължават отпуските си, да влизат в трета година неплатен отпуск и т.н., тоест в огромна част от случаите отговорността за детето води до оставане вкъщи, загубване на работа, намаляване на доходи, изгубване на доходи – това се прехвърля върху жените. Има различни измерения в зависимост от различните социални профили. При семейства с две деца, средното чакане за приемане в детска градина е по-малко – 1 година, но при семейства с едно дете това може да бъде до 2 години, което означава, че майката, която поема грижата, остава с по-нисък или никакъв доход. Намаляват доходите на домакинството, а в рамките на семейството жените са тези, които остават в изключително уязвима икономическа позиция и в позиция на завимост от останалите членове на семейството, най-вече партньора си. Това има явно и лесно разбираемо влияние върху половите неравенства.
От друга страна, ако говорим за по-дългосрочно влияние – след тези 1, 2 или 3 години с намалени доходи или без никакви доходи, когато детето в крайна сметка успее да влезе в детската градина, все пак грижата продължава, а майките често минават на гъвкав работен ден, половин работен ден и т.н., което от своя страна се отразява отново върху нивото на доходите им – те са по-ниски, а това пък един ден се отразява на пенсията. По този начин тези неравенства от микро такива, в рамките на семейството, се превръщат в дългосрочни и структурни. Те се виждат в статистиката за разликата между нивото на заплащане и пенсиите при жените и мъжете. Очевидна е разликата на заплатите и във възрастта, в която обикновено хората раждат деца – между 25 и 35 години. В тази група разликата в заплащането между жени и мъже е най-голяма. В пенсията също се вижда разликата. Има огромно разнообразие от неравенства, които много ясно се влияят от този проблем.
Ще ви чуят ли институциите и засегнатите?
От потърпевшите със сигурност имаме много отзиви – имаме много писма от пряко засегани, съобщения, покани за съвместна работа от майки и хора, които работят в различни женски организации. Организирахме дискусии с други партньори за защита на правата на децата и жените, със синдикатите. Искаме да продължим това сътрудничество, също и в международен план. Когато споделихме доклада, получихме отзиви за подобни проблеми в други градове. От „ЛевФем“ организираме голяма международна среща в началото септември, като се надяваме да съберем активисти, синдикати, грижовни работници, мигранти и други.
Решението за безплатни детски градини?
Със сигурност е положително и напредък към осигуряването на общодостъпни услуги, но не е окончателно решение, защото такова минава през откриването на повече места, а не се отнася само до цената. Все пак това е някакъв напредък като социална придобивка, макар и недостатъчна.
Сравнението с Мадрид
Сравнението е трудно, защото контекстите са много различни – тук майчинството е много по-малко – само 4 месеца, така че е важно да подчертаем тази социална придобивка в България. В Мадрид проблемите са различни и те са по-скоро лош пример – тук частното и полу-частното образование е доста застъпено, проблемите са свързани със закриване на общински и публични детски градини, отваряне на частни такива и прехвърлянето на средства от общинския бюджет към частните, а в някои случаи и религиозни училища. Това е нещо, което все още не се случва в такъв размер в София, но от други западни страни и градове знаем, че не е работещо решение. Това е по-скоро обратното на добър опит – дългосрочно това прехвърляне на публични ресурси към частното образование не е работещо и не е нещо, което задоволява както семействата, така и професионалистите, заети в сферата.
Частните градини са много скъпи в България. В последно време едно от решенията срещу липсата на детските градини беше предлагането на ваучери за родители, като с тях могат да платят част от таксата в частна детска градина, но според нас това не е работещо решение. Сумата на ваучера не покрива изцяло таксата, а от друга страна, тези ваучери облагодетелстваха семействата, които вече можеха да си позволят да платят тази такса и след това да подадат заявление да им се възстановяват част от тези средства. А същевременно семействата, които нямаха възможност да направят този разход, останаха извън системата.
Във втората част на предаването наш гост е новоизбраният председател на Младежкото обединение в БСП Габриел Вълков. Как протече кампанията преди изборите през уикенда, между какво трябваше да избират младежите, как протече и завърши вотът и защо той беше важен не само за развитието и бъдещето на Българската социалистическа партия, но и за мястото и ролята на младите хора в българската политика изобщо? Как виждат младите ситуацията в БСП и в българската политика, може ли младежкото обединение да изглежда по различен начин, да влияе в по-голяма степен на ръководството и да бъде значим фактор в определянето на политиките на партията? Всички тези въпроси ще обсъдим с новия председател след 19:30.
Слушай втора част на епизод №57 тук:
За кампанията за председател на Младежкото обединение в БСП (МО в БСП)
Успях да направя една много сериозна кампания. На предходните избори нямаше втори кандидат и кампания може би не беше необходима. Но този път имах доста активности, обикалях много общини и райони, срещах се с различни младежи, чух техните проблеми, част от решенията на тези проблеми. Успях да чуя и много идеи как Младежкото обединение да работи по-добре, как да правим повече политики за младите хора. Младите хора по презумпция са леви, но една голяма част от тях не мислят, че БСП може да реши техните проблеми. Тук е въпрос на цялостен имидж на БСП, не толкова на МО в БСП. Тази обиколка беше важна, за да мога чуя повече младежи лично очи в очи – това е ключово за развитието на една организация. Проведох една класическа кампания в десетки градове, доколкото позволяваше времето, защото всичко това все пак го правим доброволно.
За гласуването и натиска
Вярно е, че е имало определени разговори с определени младежи, казвано им е как да гласуват. Но всичко това в крайна сметка отмина. Младите хора сме по-революционно настроени и по-трудно се поддаваме на натиск и на това някой да ни казва какво да правим. Поради тази причина кампанията беше важна, за да се срещна с тези хора и да ги призова да направят свободен избор. На самата конференция имаше около 300 делегата от цяла България, представители на повече от половината общини в България. Част от тях за първи път бяха на такова събитие. За мен също беше интересно, запознах се с много хора, които и аз не познавах. Натискът не повлия, даже обратното – мотивира младежите да бъдат по-свободни и да направят свободен избор за бъдещето на своята организация. В крайна сметка, каквото било – било. Продължаваме напред и не мисля, че това повече ще се случва и повтаря. Това зависи от нас като млади хора – да се борим срещу това друг да диктува какво да се случва. Не само в БСП, а цялостно в държавата, трябва да е ясно, че младите имат своя глас и той трябва да се чуе.
Ще бъде ли МО двигател на ляв завой за БСП?
Зависи от всички нас като млади хора накъде ще дърпаме БСП – напред, назад, наляво или надясно. Гласът на младите трябва да бъде отчетен и това невинаги се случва по една или друга причина – понякога поради разминаване на вижданията с тези на ръководството. Но ние като млади хора трябва да бъдем уважавани и чувани, защото в крайна сметка това е и нашата партия. Ние всички сме част от нея, искаме тя да бъде на първо място, да бъде по-модерна, по-лява и по-отворена към всички млади хора, да решава техните проблеми. Ние като МО винаги сме се борили именно за това. Ръководството чува понякога, но не винаги. Това е донякъде сблъсък на поколенията – не мога да твърдя, че едно или друго ръководство е виновно. Може би това е нормално – има го семействата – родителите имат едно мнение, ние като техни деца – друго. Този сблъсък съществува, защото всяко поколение има своето мислене и виждане за нещата, често тези виждания се разминават – нашето е по-модерно, живеем в следващия век, докато една част от по-опитните хора вътре в БСП си спомнят други времена и тяхното мислене е доста повлияно от тези други времена. Малко или повече усещам, че част от тях се плащат от резки движения и резки промени – нещо което допада на младите хора. По-възрастните трябва да се вслушват повече в нас, но и нашият глас трябва да е висок и силен, за да могат да ни чуват.
Аз бях част от националния предизборен щаб в последните кампании и това беше знак към МО да прокарва своите младежки политики по време на кампаниите на БСП. Част от тях успяхме да прокараме, друга част – не, но това е и въпрос на нашата работа и нашия труд, на това доколко сме ангажирани с партията, колко време ни остава. Разбира се, трябва и разбиране от по-големите, че младежите понякога са по-крайни, но това не е лошо, защото промяната винаги идва по-младите хора.
Младите хора са леви, но БСП изразител ли е на лявото, особено с този председател?
Доста хора казват, че това не е така – че дали заради ръководството, дали заради председателя – БСП не е изразител на левите идеи. Но вътре в БСП има много, много млади леви хора, а и не само млади, които вярват в лявата идея, които искат социална справедливост, искат достоен живот за всеки, искат справедливи доходи за всеки човек. Вярвам, че ние формираме нашата партия, не го прави лидерът и ръководството. Всеки социалист има какво да даде, за да може БСП да изглежда по определен начин. Вътре в БСП трябва да бъдем по-шумни, да искаме промяна, защото последно време БСП изостава, изглежда демоде. Това не трябва да бъде така. Лявото винаги е прогресивно, лявото винаги е промяната. Заради това БСП трябва да бъде изразител на промяната, на различното, на новото, а не да стои в ролята на една посткомунистическа партия и на онзи лош имидж. Отговорност е на младите да го променим, за да заприличаме повече на една европейска социалистическа партия, като разбира се се съобразяваме с нашите особености и ценности, каквито има всяка държава. Лявото в България не може да е същото като лявото в Германия или Франция – има разлики, те зависят от хората и начина на живот в отделните общества, не можем да транслираме директно, но трябва да осъществим промяна по модел, който се харесва на българските граждани.
За „левия консерватизъм“
Това са две противоположности. Такова нещо не може да съществува по презумция. Това е бяло черно. БСП не е толкова прогресивна, колкото са левите партии в Европа. Има доза консерватизъм, но често това е мисленето на по-възрастните. Не мисля, че младите вече са толкова консервативни. Живеем в отворено общество, ние сме европейци, обикаляме Европа и света и имаме по-различен мироглед, визия, от нашите по-опитни приятели, родители и членове на партията. Младите биха направили промяна, която няма да се нарича ляв консерватизъм.
За налагането на леви политики в програмата на партията
Въпросът е колко силно се чува гласът ни. Може би и ние имаме вина, че не сме достатъчно шумни и не натискаме, образно казано, ръководството, да вкара максимално много младежки политики в програмата на БСП. От друга страна, понякога липсва комуникация с ръководството. Ако има по-чести дискусии, ако има повече срещи на младежкото ръководството с голямото ръководството на партията, резултатът може би ще бъде друг. В крайна сметка те са хора, както и ние, и можем да седнем на една маса, за да говорим за проблемите. По различни причини често такива дискусии липсват. В подобен тип разговор могат да се намират решенията, за да може БСП да изглежда по един по-различен начин.
За актуалната политическа ситуация и ролята на БСП в управлението
В момента управляват три десни партии с една лява – ние сме малцинство, не можем да прокараме всяка идея и тава е нормално, ние сме една 1/4. За останалите 3/4 са гласували различни хора, техните възгледи също трябва да се отчитат – такива са гласовете на българските граждани. Всички ние гласувахме и това е правителството, което се създаде. Не мога да кажа, че това е най-доброто правителство на България в никакъв случай, въпреки участието на БСП вътре. Трябва да бъдем обективни: има проблеми и те се дължат не толкова на БСП, а на неопитността на много от хората в коалицията. Има много много млади хора, което е хубаво, но липсата на опит си личи. Често се говорят неща, които са нереалистични и които не е хубаво да се казват от един политик. Това се учи с времето. Често обществото се взривява от някой от по-неопитните хора в това управление. За мен все пак е важно, че това правителство спира властването на ГЕРБ в последните 12 години. Важно е да продължи да съществува, за да може да се случи реална промяна в България. Не е задължително това да се реализира, но има вариант при бързи нови избори на власт да се върне ГЕРБ, което значи още доста години от същото. Не мисля, че хората искат тези 12 години да се връщат и да се повтарят, затова бяха и протестите. Вярвам, че това правителство е по-скоро полезно, защото няма друг вариант в момента. Що се отнася до БСП, ние не можем да прокараме всичко, защото сме малцинство в едно дясно правителство. Вярвам, че успяваме да бутаме малко по в ляво, успяваме да прокараме някои идеи, макар и не всички – доста голяма част от социалните мерки идват именно от БСП. Това за мен е важно, защото въпреки всичко успяваме да прокарваме част от нещата, макар и не всички.
За реализацията на кадрите на МО в БСП
Това е проблем на комуникацията между ръководството и младежите. Случва се едно събиране на големите – те са по-важните, те са с опита, те решават, а ние сме млади хора, които от време на време лепим плакати и раздаваме брошури. Точно това е нещо, което аз искам да променя. Точно затова се боря, заедно с всички тези млади хора в БСП. Това беше част от платформата и програмата ни – да бъде чут гласът на младите, защото заедно можем да променим както партията, така и държавата. Оттам стигаме до реализирането на младите хора в политиката – първият председател на МО беше зам.-министър, но оттам нататък, следващите двама – Вероника Делибалтова и Николай Бериевски – не са били в парламента и не са имали реален досег с властта. Николай Бериевски все пак работеше за заместник-председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин, тоест имаше вид реализация. Нуждаем се от опит и това е начин той да бъде натрупан – да работиш в парламента, да видиш нещата отблизо, за да направиш следващата стъпка.
Както вече отбелязах, в това правителство и мнозинство личи липсата на опит. Аз самият съм ставал свидетел на случаи, при които депутати от други партии идват при нашите депутати и ги питат неща, които аз самия знам, но те като народни представители не знаят. Тази неопитност пречи, но в крайна сметка това е, което българският народ избра.
За листите, ръководството и прескачането на младежите обединения
Трябва да има баланс между младите и по-опитните и БСП като партия с толкова опит може да даде – да покаже как младите могат да работят с по-възрастните. Тук е нашата задача да проведем необходимите разговори, да се борим да получим и места в листите и не става дума за това, че просто се борим за едни постове. Ние можем да бъдем проводник на идеите на всички млади хора и това е нашата задача като народни представители. Ние представляваме останалите млади хора, може да нямаме опит, да имаме различно мислене, но са необходими млади хора в парламента. БСП е партия с голяма младежка организация, можем да дадем много млади хора на Народното събрание. Сигурен съм, че това ще доведе до цялостна промяна на облика на БСП.
Основен е въпросът как ръководството подрежда листите. Водачите се решават изцяло от ръководството, а оттам нататък е важно доколко младежите са силни в своите местни организации. Ние като млади хора сме по-неопитни и по-слаби в реденето на листи. Когато един човек 30 години е в БСП, има много по-голям шанс да получи по-предно място. Партията въведе квоти – 20% от листите да са от млади хора, но проблемът при тези квоти е, че не са достатъчни не като брой, а като място в листите. 20% от последните места не значи 20% млади хора в парламента, а значи украса на листата. Ние не искаме да красим листата, защото имаме какво да дадем, имаме и акъла да го направим, не сме за подценяване. Време е да се проведе разговор, какъвто съм готов да водя заедно с ръководството, за квота не от 20%, а като конкретни места – както такива има гарантирани за гражданската квота, за коалиционните партньори, така да има и младежка квота – поне по едно по-предно място във всяка листа. Гласът на младите хора трябва да се чува и ние трябва да бъдем негов проводник.
Уставно може да се дадат определени места за младежите, а след това – местните организации да издигат хора за тези места. В момента в една градска организация, например в София, която е от 200 човека и която избира кандидатите в листата, има двама човека от МО – това е абсолютно недостатъчно. Затова трябва да има определено по-предно място, запазено за МО, а оттам – нататък ние да решим кой да заеме това място. Що се отнася до размера на конкретните квоти, трябва все пак да се съобразяваме с факт, че младежите сме част от една по-голяма партия, а не самостоятелна единица. Ние сме част от БСП и трябва да се съобразим с всички хора в партията, която все пак има над 80 000 члена. Решението трябва да бъде консенсусно.
За първите задачи след инфарктната конференция в следващите седмици
Относно конференцията не искам да говоря повече, защото това би трябвало да бъдат наши вътрешни неща. Когато човек се кара в семейството, не го обявява по медиите. Това са вътрешно-партийни проблеми, но ние се борим за тяхното решение. Да, една част от тях станаха публични, но няма нужда да минават през медиите. В крайна сметка решението трябва да се случи вътре в резултат от диалог, промяна или революция. Младежкото обединение направи свободен избор и много млади хора успяха да гласуват. В крайна сметка спечелих гласуването с 163 срещу 106 гласа за другия кандидат, който също е много достойно момче. Така се случиха нещата, че бяхме опоненти по стечение на обстоятелствата. Но занапред основната ни цел е да се превърнем в ОБЕДИНЕНИЕ, а не да бъдем разделени на два лагера, както се опитаха да ни разделят. Битката приключи, сега ни чака работа. Предстои ни избор на тясно ръководство, което да взима оперативните решения в следващите две години, колкото е мандата на председателя. Вероятно ще запазя размера на това ръководство от около 15 души, които са готови да работят, а не просто да окачат значка на ревера. Ще го направим, ще разпределим задачи и започваме работа.
About The Author
