Чилийският журналист, документалист и писател Гонсало Лира, който от Харков отразява в YouTube, Телеграм и Туитър войната в Украйна от критични към киевската власт позиции, излезе отново на видеовръзка, за да разкаже какво му се е случило, след като от 15 април беше изчезнал и липсваше всякаква комуникация с него, съобщи руският Първи канал.
Руската държавна телевизия го представя като „американски журналист от чилийски произход”, защото Лира е роден в САЩ през 1968 г. от родители чилийци, учил е история и философия в колежа Дартмут, но също и в чилийски колеж в Сантяго. Живял е и е работил, правейки филми и издавайки книги, в Ню Йорк, Маями, Гуаякил (Еквадор), Сантяго, Лондон, а през последните години е в Киев със семейството си. След започването на войната се мести в Харков, за да кореспондентства от там.
Още преди да изчезне, Лира беше предупредил, че ако не излезе на връзка до 12 часа, значи е в беда. Той беше публикувал списък с други критични към украинското правителство журналисти, писатели, интелектуалци и леви политически дейци, които са или арестувани, или са в неизвестност. И изразяваше безпокойство, че и неговото име скоро може да се появи в този списък.
Лира бе особено притеснен от излязла на 21 март публикация за него в американския вестник „Дейли Бийст”, където той е представен като „путинист”. Реагирайки на статията, която се подиграва и на част от професионалната му дейност отпреди войната (когато под псевдонима Coach Red Pill води предавания по аутотренинг), Лира изразява в свои включвания от Харков опасения, че с представянето му като „руски пропагандист” американският вестник де факто го предлага на СБУ като мишена за разправа.
При появата си сега в запис на интервю онлайн, излъчено от Първи канал, Лира заяви, че е бил отвлечен от СБУ (Служба за сигурност на Украйна), която го държала в свой арест през последните 6 дни и го разпитвала. Той посочи, че причина за задържането му са критичните му репортажи от Харков, които му били вменени като руска пропаганда.
Допълни също, че са му отнети неговите телефони и компютър. И че появилият се по време на задържането му нов профил в Туитър уж от негово име, в който уж той самият твърди, че е добре, всъщност е фалшив. Освен това вече няма достъп до старата си електронна поща, а всички качвани по-рано от него в интернет видеокоментари са изтрити.
В кореспонденциите си, излъчвани преди ареста, Лира особено остро критикува украинския президент Володимир Зеленски и финансиралия изборната му кампания олигарх Игор Коломойски. Също така чилиецът твърди, че от харковските затвори са били освободени криминални престъпници, на които е раздадено оръжие и им е разпоредено да пречат на евакуацията на мирните жители. Според Лира „главорезите на режима на Зеленски” държат мирните жители на Харков насила в града като „жив щит”. Всички тези негови коментари, съвпадащи с твърдения на Москва, са му вменени като тиражиране на руска пропаганда. Той самият пък клейми отразяването на войната в западни медии също като едностранчива пропаганда.
Освобождаването на Гонсало Лира сега се свързва с усилия на външното министерство на Чили – страна, официално подкрепяща Киев. През последните дни министерството не излезе с никаква конкретна информация за Лира, а на запитванията отговаряше, че по свои канали прави необходимото за изясняване на местоположението и съдбата на кореспондента.
Остри критики към липсата на активни действия на властта в Чили в защита на изчезналия в Харков чилийски гражданин през последните дни многократно отправи друг чилийски журналист, който също отразява украинската война, но от Донбас – Алехандро Кирк. С тревога за съдбата на Лира алармираха през последните дни много медии в Чили, САЩ, Испания и т. н. В крайна сметка все пак официален Сантяго явно е реагирал, а Киев е откликнал. И Лира е освободен.
Междувременно неясна остава съдбата на друг журналист, отразявал за три испански медии войната в Украйна и арестуван в Полша като „руски шпионин” – испанеца Пабло Гонсалес, който има и руски паспорт, тъй като е роден в Москва от смесен брак. За случая му вече многократно е писано, включително и в „Барикада“, а международни правозащитни организации като „Амнести Интернешънъл“ настояват полските власти да осигурят справедлив и прозрачен процес.
Пабло Гонсалес първо отразява ситуацията в Киев и Донбас още преди началото на руското нахлуване на 24 февруари. Но след репортерстването му от Донбас, на 6 февруари е разпитван в продължение на 4 часа от СБУ в Киев и му е заявено, че не е желан в Украйна, защото сигурно е „руски агент“. Макар да приема това като лоша шега, все пак си заминава от съображения за сигурност. Но след започването на войната решава да отиде на полско-украинската граница, за да отразява бежанския поток. Именно там е арестуван на 28 февруари от полските власти. Наличието у него и на испански, и на руски паспорт е единствената известна на семейството му досега „улика” за полските твърдения, че е „шпионин”. Семейството му в Испания е крайно обезпокоено за съдбата му и недоволства, че испанското консулство в Полша не действа достатъчно активно в негова защита. Консулът го е посетил само два пъти в затвора в полския крайграничен град Жешов, като за последно е бил там в началото на април.
Делото на Пабло Гонсалес е поставено от полските власти на „пауза”, алармират близките на журналиста, който може да бъде държан зад решетките без присъда до 29 май. Първоначално поляците обещаваха процес до края на април, но такъв още не е насрочен. На испанеца не е осигурена връзка със семейството му, нито с испанския му адвокат.
Близките му стартираха подписка в негова защита, за която съобщава испанският вестник „Публико” – една от медиите, за които е предавал Гонсалес първо от Украйна, а после и от Полша. Другите две са една от водещите испански телевизии „Ла Секста” и баски вестник.
„Семейство и приятелите на Пабло Гонсалес изискваме министър-председателят на Испания Педро Санчес, министърът на външните работи Хосе Мануел Албарес, министърката на отбраната Маргарита Роблес да окажат съдействие на Пабло Гонсалес, както гарантират Хартата за основните права на ЕС и Международният пакт за гражданските и политическите права на ООН,” се посочва в петицията.
Авторите ѝ изискват също посолството на Испания в Полша да осигури правото на Гонсалес да поддържа връзка със семейството си. Алармира се, че липсата на такава връзка пречи на задържаните хора да подготвят своята защита и нарушава „правата им на личен и семеен живот и на добро здравословно състояние”.
След броени дни Пабло Гонсалес ще навърши 40 години. Той живее в Испания от 9-годишен, когато заминава за там с майка си – дъщеря на деца на републиканци, изпратени в емиграция в СССР след Испанската гражданска война. Гонсалес е женен за баската Оиана Гоириена и живее с нея и трите им деца в Набарнис, провинция Биская, Испания.
В петицията се пояснява, че след като още 9-годишен се установява с майка си за постоянно в Страната на баските, Испания, с решение на испански съд му е дадено испанско гражданство и е записан в испанските регистри с испанския аналог на руското му име Павел – Пабло, и с фамилията на майката. Въз основа на това му е издаден и испанският му паспорт. Запазен е и руският му паспорт с руските му имена – Павел Алексеевич Рубцов. Никога досега през годините и при многобройните му международни пътувания като журналист това не е създавало никакви проблеми.
Петицията завършва с апел да не бъде изоставян Педро Санчес без подкрепа в една страна (Полша), която „игнорира европейските норми спрямо човешките права”.
About The Author
